Гробове и антична тоалетна изкопаха в Созопол
Наследникът на антична Аполония – Созопол, постоянно е привличал неправдоподобен интерес от страна на археолози и учени от целия свят. В последните години откритията оттова безусловно дават нов образ на предишното и дават отговор на голям брой от неизяснените досега въпроси за бита и всекидневието на предшестващите ни култури.
Наскоро при избавителни разкопки край Созопол, наложени поради плана за интегрирания воден цикъл, археолозите са се натъкнали на следващото изобретение – гробове, над 70 съда и даже - " частна тоалетна ". И това са единствено част от откритията.
Когато през предходната година е проучвана зоната на провлака, е локализиран и отчасти изследван един раннохристиянски некропол. Там са открити към 12 гроба от началото на втори век дружно с една извънредно забавна находка - ръкохватка на бронзова кана. Върху нея е изобразена тракийската богиня Кибела, която държи в ръцете си лъв.
В самото навечерие на Коледа е почнало изследването на нов сектор в кв. Харманите. Негов началник е Явор Димитров от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките. Той оповестява, че при започване на активността екипът му е локализирал тръбопровода, който изследват, от Райския залив към кв. Харманите.
След къса информация се оказва, че това е най-ранният питеен водопровод, откриван до момента по българските земи. Датира се от към 5 в. В последните си открити метри той завива и влиза в квартала.
До през днешния ден археолозите са разкрили към 2.5 км от оборудването, като то е напълно гравитачно. Предполага се, че античните са имали система за премерване денивелацията на терена, а височината от квартал Харманите може да бъде преодоляна единствено с акведукт.
На мястото се откриват още тракийска керамика от ранно–желязната ера. Намерените артефакти дават съображение да се допуска, че кварталът е бил обитаем и тогава.
Основание за това са и 14-те гробни уреди от към 470 – 430 година с доста богати гробни блага. Съдовете и статуетките в тях имат извънредно богата културно – историческа и художествена стойност.
Едно от най-интересните разкрития е оборудване, което досега археолозите интерпретират като тоалетна от ранната римска ера (1–2 в.).
Тя е дребна, оградена с П–образен каменен дувар. В нея е употребена огромна делва, включена към отточна канализация. Това контрастира с мраморните тоалетни, известни до момента, употребявани в предишното и като място за другарство.
