Наследник на Пригожин взривявал и убивал в България, отровил Скрипал.

Наследник на Пригожин взривявал и убивал в България, отровил Скрипал. Руски шпиони са взривявали в България, същите стоят зад опита
за ликвидиране на родния търговец
Емилиян Гебрев, както и зад отравянето на семейство Скрипал в Англия. Това оповестява проверяващата група „ Белингкат “ в обява.

През ноември 2011 година отделение 29 155 на ГРУ взриви склад за муниции в Ловнидол, България, в който се съхраняват артилерийски снаряди,
предопределена за Грузия.
Това е била първата известна терористична офанзива, осъществена от екип убийци и саботьори, които по-късно ще отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев и ще взривят доста други хранилища и здания на териториите на НАТО.

Руското издание The Insider се е сдобило със записи от пътувания и изтекла преписка от членове на отделение 29 155, които сочат тяхната виновност за първата офанзива в България и разкриват за какво толкоз доста от тези оперативни чиновници заемат високи позиции в режима на Владимир Путин, допълват създателите.
Ключовата фигура зад всяка от тези „ черни интервенции “ е ген. Андрей Аверянов
(сега на 56 г.),командир на въпросното отделение, който наследи забележителна част от империята на някогашния началник на наемниците от „ Вагнер “ Евгений Пригожин. Според „ Белингкат “ и The Insider генералът се употребява с покровителството и доверието на Путин.
Двете издания наблюдават активността
на Аверянов от 2008 година, когато той получава виза, с цел да стане асистент боен аташе в Осло. Но не се появява в норвежката столица, а става пълководец на отделение 29 155. Назначен е да управлява екип от млади оперативни служащи, към шестима души от ГРУ и съветския Спецназ за настъпателни
диверсионни интервенции в чужбина.
Имейли от електронната поща на асистент на Аверянов демонстрират, че малко след посещаване в Молдова през март 2011 година генералът се връща в Москва и с четирима подчинени отива в Краснодар, където стартира историята за взривяване на българската партида муниции е той афишира състезание сред трима от
хората си да измислят устройствата за това.
Предлагат се три разновидността, задействани с детонатор отдалечено. Показани са и съответните фотоси, само че на тях всички наподобяват някак незавършени.

Майор Владимир Моисеев ползва фотография на първия вид и написа на генерала, че „ съгласно градивните си характерности този артикул
има машинален часовников механизъм
с нескончаем обсег на активиране и предпазител, който обезпечава сигурност при работа с уреда на всички стадии “. Обхватът на детонатора е от 300 до 700 метра. След активирането му са нужни от 5 до 55 минути. Майорът добавя, че „ продуктът е подготвен за приложимост “.
Описват се техническите параметри.
Действието му е обикновено – след преместване с включен предпазител то се слага на нужното място, настройва се на несъмнено време и откакто таймерът го отброи, се задейства електрическото зареждане на отдалечения детонатор в очакване да получи сигнал за детонация.
Бомби в Чехия, гърмежи в България
Шест месеца след Краснодар, през октомври 2011 година, хиляди артилерийски патрони за оръжия от руската ера са готови за изпращане в България от чешки склад за муниции в дребното село Врбетице, в област Злин в Източна Чехия.
Съоръжението е благосъстоятелност
на дъщерно сдружение на чешкото министерство на защитата, само че е наето дълготрайно от чешката компания за търговия с оръжие IMEX, която съхранява муниции от руската ера, бракувани от словашката войска няколко години по-рано, от името на клиенти като българската EMCO. Като някогашни страни от
Варшавския контракт, Чехия, България
и Словакия към момента разполагат с огромни ресурси от оръжия и муниции от руската ера, огромна част от които трите страни подаряват на Украйна за отбранителната ѝ война против Русия, се споделя в следствието.
Три години по-рано обаче
Москва нахлува в друга постсъветска страна – Грузия, в петдневна лятна война, водена за отцепническите райони Южна Осетия и Абхазия, които постепенно се трансформират във васални на Русия страни. Технически Русия завоюва войната и военните дейности завършиха с контрактувано преустановяване на огъня през август 2008 година, което даде на Русия в действителност
надзор над Южна Осетия.
Въпреки това Кремъл знаеше, че макар унищожаването на огромна част от грузинския оръжеен боеприпас, грузинците надалеч не се бяха примирили с новото статукво и армията им бързо се превъоръжаваше. Путин непосредствено упрекна украинското държавно управление,
ръководено тогава от
президента-реформатор Виктор Юшенко, че доставя оръжие на Грузия. ГРУ обаче е знаело за различен снабдител в Източна Европа: България.

Според някогашни грузински държавни чиновници оръжейните контракти за Тбилиси са се свили
съществено след войната с Русия.
„ Не забравяйте също по този начин, че това беше времето на „ рестартирането “ на Обама с Путин. Затова търсехме продавачи на всички места, където можехме да ги намерим “, споделя Гиорги Канделаки, който е служил като консултант на прозападния грузински президент Михаил Саакашвили, визирайки напъните на Съединени американски щати за топене на връзките с Кремъл първоначално
на новата президентска администрация.
„ България беше една от първите страни, които ни дадоха лицензи за експорт и ни продадоха оръжия. Какви оръжия и муниции сме внасяли, за жалост, не можем да кажем, тъй като това е строго секретно съгласно грузинските закони, споделя пред The Insider някогашен грузински чиновник, поискал анонимност, осведомен с историята на поръчките
на грузинското министерство на защитата.
И въпреки всичко българските продажби на оръжие, които са обществено притежание в Грузия, продължиха макар експлицитните предизвестия на Дмитрий Медведев, заместващия президент на Русия, който заплаши да приземи флота от изтребители МиГ на България, ако София „ възобнови продажбите на оръжие на Грузия “, споделят проверяващите.
В рамките на един месец – от 4 октомври
до 4 ноември 2011 година – от Чехия за България са изпратени над 6000 артилерийски снаряда, от които 3120 са 152-милиметрови. Според изказванията на българските прокурори през 2021 година те са били предопределени за следващо прекачване в Грузия. (Емилиян Гебрев, притежател на ЕМКО, съобщи пред The Insider, че не е заел пратката особено за експорт за Грузия, само че признава, че ГРУ евентуално е подозирало, че пратката ще се окаже там).

След гърмежа в склада на Гебрев

„ Основното, което би трябвало да се знае, е, че боеприпасите и горивото се съхраняват дружно в една опаковка, което прави всеки резервоар доста по-нестабилен “, споделя пред The Insider артилерист на дейна работа в американската войска.
„ 152-милиметровите снаряди
са по-трудни за логистично превозване, само че не се постанова да боравите поотделно с боеприпасите и горивото. “
Но същото качество, което ги прави по-удобни на бойното поле, ги прави и по-горими при предпазване – факт, от който поделение 29 155 очевидно се е стремяло да се възползва.
Докато чешките муниции
се опаковат и приготвят за превозване в няколко партиди, екипът на Аверянов идва от Москва на летищата край Врбетице. По всичко проличава, че точно там са желали да слагат своите експлозиви, подготвени за отдалечено взривяване, разясняват проверяващите.

Групата от Врбетице включва „ Николай Кононихин “, разпознат от проверяващите като служителя на ГРУ Николай Ежов, и „ Сергей Рижиков “ – офицерът от ГРУ Сергей Романов. Пристигат в Братислава на 10 октомври.
Два дни по-късно Аверянов
идва с полет от Москва във Виена. Последни идват „ Рустам Джамалов “, старши офицер от ГРУ, и „ Руслан Боширов “, чието същинско име полк. Анатолий Чепига и взе участие в опита за ликвидиране на Сергей Скрипал във ВеликобританСия.

Семейство Скрипал

Пратката със снаряди за ЕМКО е изпратена за България с товарен камион на 25 октомври. Ежов и Романов пък са проследени до България. „ България евентуално има интерес на равнище национална сигурност да възобнови следствието на този случай, само че това не е единствената страна, която би трябвало да постъпи по този начин “, се споделя още в обявата.