Александър Дугин: Русия се завръща в Африка
Наскоро в Гвинея стана боен прелом. И за него, както и за тази доста дребна африканска страна, извънредно богата на минерали, всички незабавно започнаха да приказват. Това разяснява Александър Дугин, който е съветски мъдрец, политолог, социолог и журналист. Александър Дугин е началник на Центъра за консервативни проучвания и създател на Международното евроазийско придвижване в Русия.
Бодрият полковник Мамади Дъмбуя смъкна остаряващия президент Алфа Конде. Можем да си кажем на кого му пука? Но се оказа, че има доста хора, на които им пука. Африка последователно се трансформира в забавен континент. И за нас също. Изглежда дълго време бяхме не запомнили за него. Но в този момент всички си спомниха.
Контекстът на завръщането на Африка в светлината на прожекторите е преходът от еднополюсен свят към многополюсен.
По време на еднополюсния миг, който последва разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, изглеждаше, че единствено Съединени американски щати и техните млади сътрудници са виновни за всички съществени събития в света. Но в един миг този модел спря да работи и след срамното бягство на американците от Афганистан след 20 години безсмислена и брутална окупация и скъпоструваща и изцяло изгубена война с талибаните, Съединени американски щати с актуалното им глобалистко управление и президент в деменция наподобяват просто тъпо. Новите играчи набират скорост и бързо заемат своето място в световната геополитика.
За тази роля претендират основно от Русия и Китай, главните полюси на многополюсния свят. Но силите на остаряла Европа, на първо място Англия и Франция, които преди този момент бяха отблъснати от американците, и които поеха всичко върху себе си, се пробват да се върнат в историята.
Тези две колониални сили с богат опит явно започнаха да схващат, че НАТО се пръска по шевовете, американската надмощие бързо се утежнява и в този момент е належащо да се преследват личните им ползи.
Всичко това визира Африка. Русия и Китай се пробват да предложат на африканците нови съюзи и тактики. Китай най -често е включен във финансовата област. Русия е мощна във военните технологии, както и в съдействието в региона на енергетиката и минералите.
В същото време нито Китай, нито Русия не възнамеряват да постановат никаква идеология или политика на африканците - за разлика от Запада. Следователно мултиполярността в този случай е извънредно потребна за Африка: тя дава опция най -накрая да се преодолее сложното завещание на западния колониализъм. И Русия и Китай са естествени съдружници в това.
Турция и редица ислямски страни интензивно се стремят да се причислят към тази многополюсна игра.
На този декор фантомните болки на френския и английския империализъм оживяват. И в случай че си спомним, че макар че Съединени американски щати напущат, към момента процесът е много муден, то надали Америка е срещу да печели пари в Африка, въпреки и в нови и необикновени условия на многополюсна конкуренция.
Превратът в Гвинея разкри цялата тази картина. Сваленият президент, Алфа Конде, имаше близки партньорства с Русия, най-вече в региона на алуминия. Той имаше отлични контакти както с Анкара, по този начин и с Пекин.
Но с Франция, към чиято зона на колониално въздействие тази страна в Западна Африка обичайно принадлежеше, връзките на Конде се радвиваха по друг метод. Със Саркози Конде имаше положителни връзки, само че евентуално те не се получиха с Макрон.
Следователно първата реакция на доста медии, които реагираха блестящо на преврата на полковник Дюмбю, беше съмнението, че Франция има пръст.
В Гвинея обичайно се конкурират две етнически групи - малинка и фулбе (или пеул). Сваленият президент Конде е малинка. Неговият политически конкурент Целу Далейна Диало е фулбе.
Но този път етнологията не изяснява какво се е случило. Ръководителят на военната хунта Дъмбуя, както и сваленият Алфа Конде, принадлежат към еднакъв етнос - и двамата са от народа малинка.
Значи въпреки всичко е Франция? Нищо сходно. Един от най-популярните африкански политици, Кеми Себа, изтъкнат герой против колониализма и изключително против плана Франк-Африка, както и изострен критик на глобализма и либерализма на Сорос, след преврата издаде изказване в поддръжка на полковник Дъмбуя.
Той назова падналия Алфа Конде „ деспот ", „ прислужник на Франция " и „ сътрудник на въздействието на Сорос ". Приятелят на Сорос е зложелател на човечеството. Това е разбираемо даже за учениците. Така че не всичко е толкоз неприятно с Гвинея.
Оттук идва внимателният оптимизъм на многополюсните сили. Гвинейската „ хунта " (както я назовават задграничните медии) даде обещание да поддържа всички градивни връзки и съглашения с Русия и Китай.
Нещо повече, не може да се изключи, че страната, която евентуално е Алфа Конде, която някак прекомерно ревниво се придържаше към властта и в действителност очевидно изтощена от реда, ще се причисли към многополюсния развой още по -активно.
Русия от ден на ден се интересува от Африка. За никого не е загадка, възходящият ни интерес към Централноафриканската република и Мали, както и към Судан и Сомалия.
Все още не всичко върви безпрепятствено. Но в случай че сме полюс, тогава би трябвало да сме на всички места. С мир, другарство, помощ и подготвеност за потребно съдействие за всички.
Никога не сме участвали в Африка като колонизатори или търговци на плебеи. Това ни отличава удобно от Запада - от Франция да вземем за пример. Защо не превърнем цялостното освобождение на Африка в наша задача? Защо не помогнем на нейните нации и общества. Традиционно имаме другарски връзки. Може би си коства да имаме поради тази посока по -сериозно?
Източник: Поглед.инфо
Бодрият полковник Мамади Дъмбуя смъкна остаряващия президент Алфа Конде. Можем да си кажем на кого му пука? Но се оказа, че има доста хора, на които им пука. Африка последователно се трансформира в забавен континент. И за нас също. Изглежда дълго време бяхме не запомнили за него. Но в този момент всички си спомниха.
Контекстът на завръщането на Африка в светлината на прожекторите е преходът от еднополюсен свят към многополюсен.
По време на еднополюсния миг, който последва разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, изглеждаше, че единствено Съединени американски щати и техните млади сътрудници са виновни за всички съществени събития в света. Но в един миг този модел спря да работи и след срамното бягство на американците от Афганистан след 20 години безсмислена и брутална окупация и скъпоструваща и изцяло изгубена война с талибаните, Съединени американски щати с актуалното им глобалистко управление и президент в деменция наподобяват просто тъпо. Новите играчи набират скорост и бързо заемат своето място в световната геополитика.
За тази роля претендират основно от Русия и Китай, главните полюси на многополюсния свят. Но силите на остаряла Европа, на първо място Англия и Франция, които преди този момент бяха отблъснати от американците, и които поеха всичко върху себе си, се пробват да се върнат в историята.
Тези две колониални сили с богат опит явно започнаха да схващат, че НАТО се пръска по шевовете, американската надмощие бързо се утежнява и в този момент е належащо да се преследват личните им ползи.
Всичко това визира Африка. Русия и Китай се пробват да предложат на африканците нови съюзи и тактики. Китай най -често е включен във финансовата област. Русия е мощна във военните технологии, както и в съдействието в региона на енергетиката и минералите.
В същото време нито Китай, нито Русия не възнамеряват да постановат никаква идеология или политика на африканците - за разлика от Запада. Следователно мултиполярността в този случай е извънредно потребна за Африка: тя дава опция най -накрая да се преодолее сложното завещание на западния колониализъм. И Русия и Китай са естествени съдружници в това.
Турция и редица ислямски страни интензивно се стремят да се причислят към тази многополюсна игра.
На този декор фантомните болки на френския и английския империализъм оживяват. И в случай че си спомним, че макар че Съединени американски щати напущат, към момента процесът е много муден, то надали Америка е срещу да печели пари в Африка, въпреки и в нови и необикновени условия на многополюсна конкуренция.
Превратът в Гвинея разкри цялата тази картина. Сваленият президент, Алфа Конде, имаше близки партньорства с Русия, най-вече в региона на алуминия. Той имаше отлични контакти както с Анкара, по този начин и с Пекин.
Но с Франция, към чиято зона на колониално въздействие тази страна в Западна Африка обичайно принадлежеше, връзките на Конде се радвиваха по друг метод. Със Саркози Конде имаше положителни връзки, само че евентуално те не се получиха с Макрон.
Следователно първата реакция на доста медии, които реагираха блестящо на преврата на полковник Дюмбю, беше съмнението, че Франция има пръст.
В Гвинея обичайно се конкурират две етнически групи - малинка и фулбе (или пеул). Сваленият президент Конде е малинка. Неговият политически конкурент Целу Далейна Диало е фулбе.
Но този път етнологията не изяснява какво се е случило. Ръководителят на военната хунта Дъмбуя, както и сваленият Алфа Конде, принадлежат към еднакъв етнос - и двамата са от народа малинка.
Значи въпреки всичко е Франция? Нищо сходно. Един от най-популярните африкански политици, Кеми Себа, изтъкнат герой против колониализма и изключително против плана Франк-Африка, както и изострен критик на глобализма и либерализма на Сорос, след преврата издаде изказване в поддръжка на полковник Дъмбуя.
Той назова падналия Алфа Конде „ деспот ", „ прислужник на Франция " и „ сътрудник на въздействието на Сорос ". Приятелят на Сорос е зложелател на човечеството. Това е разбираемо даже за учениците. Така че не всичко е толкоз неприятно с Гвинея.
Оттук идва внимателният оптимизъм на многополюсните сили. Гвинейската „ хунта " (както я назовават задграничните медии) даде обещание да поддържа всички градивни връзки и съглашения с Русия и Китай.
Нещо повече, не може да се изключи, че страната, която евентуално е Алфа Конде, която някак прекомерно ревниво се придържаше към властта и в действителност очевидно изтощена от реда, ще се причисли към многополюсния развой още по -активно.
Русия от ден на ден се интересува от Африка. За никого не е загадка, възходящият ни интерес към Централноафриканската република и Мали, както и към Судан и Сомалия.
Все още не всичко върви безпрепятствено. Но в случай че сме полюс, тогава би трябвало да сме на всички места. С мир, другарство, помощ и подготвеност за потребно съдействие за всички.
Никога не сме участвали в Африка като колонизатори или търговци на плебеи. Това ни отличава удобно от Запада - от Франция да вземем за пример. Защо не превърнем цялостното освобождение на Африка в наша задача? Защо не помогнем на нейните нации и общества. Традиционно имаме другарски връзки. Може би си коства да имаме поради тази посока по -сериозно?
Източник: Поглед.инфо
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ