Конспиративна параноя обвива машинния вот
Наскоро имаше мотив Централната изборна комисия (ЦИК) да бъде похвалена. Говоря за случая, когато членовете й бяха поканени на среща в президентството с редица други институции, ангажирани в организацията на идните избори. Това в действителност не беше покана, а по-скоро призовка, която отразяваше порасналото самочувствие на президента Румен Радев и хората му, че държат на къса каишка всички органи в страната. Затова прави чест на комисарите, че, и подсетиха, че най-малко по закон са самостоятелни. Това беше добра смяна след на “Демократична България ”.
Тъкмо ЦИК малко си лъсна репутацията и безусловно няколко дни по-късно
още веднъж грубо се изложи
Това стана, когато членовете й одобриха методическите инструкции, с които дават указания за работа на секционните комисии (СИК) с машинно гласоподаване. Тогава комисарите внезапно взеха решение, че на всички места след изборния ден СИК-овете би трябвало, които устройствата отпечатват след всеки подаден глас на изборите - нещо, за което особено някогашните ръководещи от ГЕРБ от дълго време упорстваха, а. Такова преброяване се организира и след предишните парламентарни избори на 11 юли. Тогава обаче обхващаше единствено инцидентно подбрана извадка от секциите в страната и в чужбина – и от горната страна на всичко. И в този момент ЦИК ненадейно одобри, че същото упражнение би трябвало да се повтори по същия метод във всички секции с машини – а такива ще се слагат в към 9500 от общо 12 000 секции.
Какво означаваше това? Нека да си го представим – секционните комисии бъхтят от ранна заран до вечерта, до момента в който завърши гласуването; идва моментът да си попълнят протокола с резултатите – работа, която е, откогато разполагат с готовите данни от машината за гласуване; и внезапно им спускат задачата да прегледат и изброят всички машинни разписки, че и да попълнят данните в обособен документ. Пардон, не в един, а в два документа – нали устройствата ще пускат обособени бележки за президентските и парламентарните избори, и резултатите от разписките за двата типа избори би трябвало да са на обособени листове. А, забравихме и секциите, където има по две машини (над 2000) – там отрязъците би трябвало да се преброят настрана за всяко устройство, а по-късно да се попълнят и обособени документи с данните от всеки тип избори. Направо му са замайва главата на човек, като си показа какво преброяване и писане ще падне!
Не е мъчно да си представим
какво би последвало в такава ситуация
В края на изборния ден хората от секционните комисии ще бъдат изтощени, ще желаят да си занесат документите в районните изборни комисии и да си вървят у дома. И внезапно им се натриса такова обременително обвързване. Объркване и всеобщи неточности –. Както и това, че доста членове на СИК биха предпочели напряко да препишат данните от машината, с цел да са сигурни, че няма да се разминават с хартиените изрезки. И една такава фактическа машинация в действителност би била по-добрият вид. Защото какво би станало, в случай че някъде се окаже, че резултатът от машината и резултатът от броенето се разминават със стотици или хиляди гласове? Ами, доверието в машинното гласоподаване ще отиде по дяволите, това ще стане! При това без да знаем кого да упрекваме, че е сбъркал – дали устройството или хората, които работят с него.
И като заговорихме за хората и устройствата, изниква въпросът:
за какво изобщо купихме машините, в случай че още веднъж ще броим хартии,
с цел да определим изборния резултат? От Асоциация “Прозрачност без граници ” пресметнаха, че единствено за последните 3 години възлизат на към 76 милиона лв.. Това е голяма инвестиция, която би трябвало да се отплати по някакъв метод. И това може да стане, единствено в случай че се оставят устройствата да правят работата, за която бяха закупени – да анулират секционните комисии от задачата да дефинират с ръчно преброяване първите изборни резултати. Същите тези комисии, за които от години приказваме, че са цялостни с необразовани или най-малкото едва способени хора, назначени по партийна линия. И внезапно с повсеместното преброяване на разписките излиза, че връщаме назад работата в ръцете на същите тези хора, от които я отнехме, тъй като машините я правят по-добре. Глупаво звучи, нали?
Но дано не се заблуждаваме
Не са доста тези у нас, които се вълнуват от бремето, което ще се струпа върху секционните комисии. А и сме привикнали да трошим пари, без да получаваме нищо в подмяна, тъй че и изхарчените милиони ще ги преглътнем. Защо тогава се подвигна толкоз звук към историята с разписките? Първо, в предизборната акция няма безусловно нищо друго, което да притегли вниманието на медиите и обществеността. Второ, което произтича от първото, въпросът разреши на политиците да залеят гласоподавателите с единственото, с което разполагат – тайни теории. От лагера на „ партиите на смяната ” – ИБГНИ, „ Демократична България ” и „ Продължаваме промяната ”, оповестиха, че ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ са се обединили, с цел да компрометират машинното гласоподаване и да върнат хартиените бюлетини. От ГЕРБ отвърнаха, че съперниците им се пробват да се отърват от единствената гаранция, че устройствата не са манипулирани – а точно броенето на отрязъците. Интрига плюс скрит план е равно на скандал – а какво по-добро за нашите политици, с цел да оживят поувяхналата си акция?
В ЦИК обаче е мъчно да се открие интрига
Там просто има хора, които схващат нещата по избран метод, и си гласоподават съответните решения. В съответния случай се оказа, че измежду комисарите поддръжниците на броенете на разписките са надалеч повече, в сравнение с тези, които са срещу. Също както при проблема с листите на „ Демократична България ”. Затова и в двата случая нещата стигнаха до съда. Що се отнася до операцията на софтуера на машините, от което от толкоз време се оплакват герберите, няма нито едно доказателство, че нещо сходно се е случило. Бившите ръководещи просто пеят остаряла ария с нов текст – преди сигнализираха преди всеки избор, че от 2013 година, само че защото това се изтърка, в този момент облъчват публиката, че се манипулират машините.
Лошото е, че даже решението на Върховния административен съд (ВАС) по проблема. Магистратите отсъдиха, че данните от броенето на разписките не би трябвало да са вписват в секционните протоколи с резултатите от изборите. Ала в това време признаха, че ЦИК може да прави такова преброяване в какъвто тип и размер пожелае. Иначе казано – комисарите още веднъж могат да разпоредят отрязъците да се преглеждат на всички места, вместо да създадат една естествена представителна извадка от секциите с машини. Да се надяваме, че необятният публичен отзив по тематиката ще ги накара да възприемат един по-рационален и компромисен вид. Иначе освен ще претоварим секционните комисии, само че и тайната параноя, насаждана от политиците, ще получи нов източник, от който да се подхранва.
Тъкмо ЦИК малко си лъсна репутацията и безусловно няколко дни по-късно
още веднъж грубо се изложи
Това стана, когато членовете й одобриха методическите инструкции, с които дават указания за работа на секционните комисии (СИК) с машинно гласоподаване. Тогава комисарите внезапно взеха решение, че на всички места след изборния ден СИК-овете би трябвало, които устройствата отпечатват след всеки подаден глас на изборите - нещо, за което особено някогашните ръководещи от ГЕРБ от дълго време упорстваха, а. Такова преброяване се организира и след предишните парламентарни избори на 11 юли. Тогава обаче обхващаше единствено инцидентно подбрана извадка от секциите в страната и в чужбина – и от горната страна на всичко. И в този момент ЦИК ненадейно одобри, че същото упражнение би трябвало да се повтори по същия метод във всички секции с машини – а такива ще се слагат в към 9500 от общо 12 000 секции.
Какво означаваше това? Нека да си го представим – секционните комисии бъхтят от ранна заран до вечерта, до момента в който завърши гласуването; идва моментът да си попълнят протокола с резултатите – работа, която е, откогато разполагат с готовите данни от машината за гласуване; и внезапно им спускат задачата да прегледат и изброят всички машинни разписки, че и да попълнят данните в обособен документ. Пардон, не в един, а в два документа – нали устройствата ще пускат обособени бележки за президентските и парламентарните избори, и резултатите от разписките за двата типа избори би трябвало да са на обособени листове. А, забравихме и секциите, където има по две машини (над 2000) – там отрязъците би трябвало да се преброят настрана за всяко устройство, а по-късно да се попълнят и обособени документи с данните от всеки тип избори. Направо му са замайва главата на човек, като си показа какво преброяване и писане ще падне!
Не е мъчно да си представим
какво би последвало в такава ситуация
В края на изборния ден хората от секционните комисии ще бъдат изтощени, ще желаят да си занесат документите в районните изборни комисии и да си вървят у дома. И внезапно им се натриса такова обременително обвързване. Объркване и всеобщи неточности –. Както и това, че доста членове на СИК биха предпочели напряко да препишат данните от машината, с цел да са сигурни, че няма да се разминават с хартиените изрезки. И една такава фактическа машинация в действителност би била по-добрият вид. Защото какво би станало, в случай че някъде се окаже, че резултатът от машината и резултатът от броенето се разминават със стотици или хиляди гласове? Ами, доверието в машинното гласоподаване ще отиде по дяволите, това ще стане! При това без да знаем кого да упрекваме, че е сбъркал – дали устройството или хората, които работят с него.
И като заговорихме за хората и устройствата, изниква въпросът:
за какво изобщо купихме машините, в случай че още веднъж ще броим хартии,
с цел да определим изборния резултат? От Асоциация “Прозрачност без граници ” пресметнаха, че единствено за последните 3 години възлизат на към 76 милиона лв.. Това е голяма инвестиция, която би трябвало да се отплати по някакъв метод. И това може да стане, единствено в случай че се оставят устройствата да правят работата, за която бяха закупени – да анулират секционните комисии от задачата да дефинират с ръчно преброяване първите изборни резултати. Същите тези комисии, за които от години приказваме, че са цялостни с необразовани или най-малкото едва способени хора, назначени по партийна линия. И внезапно с повсеместното преброяване на разписките излиза, че връщаме назад работата в ръцете на същите тези хора, от които я отнехме, тъй като машините я правят по-добре. Глупаво звучи, нали?
Но дано не се заблуждаваме
Не са доста тези у нас, които се вълнуват от бремето, което ще се струпа върху секционните комисии. А и сме привикнали да трошим пари, без да получаваме нищо в подмяна, тъй че и изхарчените милиони ще ги преглътнем. Защо тогава се подвигна толкоз звук към историята с разписките? Първо, в предизборната акция няма безусловно нищо друго, което да притегли вниманието на медиите и обществеността. Второ, което произтича от първото, въпросът разреши на политиците да залеят гласоподавателите с единственото, с което разполагат – тайни теории. От лагера на „ партиите на смяната ” – ИБГНИ, „ Демократична България ” и „ Продължаваме промяната ”, оповестиха, че ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ са се обединили, с цел да компрометират машинното гласоподаване и да върнат хартиените бюлетини. От ГЕРБ отвърнаха, че съперниците им се пробват да се отърват от единствената гаранция, че устройствата не са манипулирани – а точно броенето на отрязъците. Интрига плюс скрит план е равно на скандал – а какво по-добро за нашите политици, с цел да оживят поувяхналата си акция?
В ЦИК обаче е мъчно да се открие интрига
Там просто има хора, които схващат нещата по избран метод, и си гласоподават съответните решения. В съответния случай се оказа, че измежду комисарите поддръжниците на броенете на разписките са надалеч повече, в сравнение с тези, които са срещу. Също както при проблема с листите на „ Демократична България ”. Затова и в двата случая нещата стигнаха до съда. Що се отнася до операцията на софтуера на машините, от което от толкоз време се оплакват герберите, няма нито едно доказателство, че нещо сходно се е случило. Бившите ръководещи просто пеят остаряла ария с нов текст – преди сигнализираха преди всеки избор, че от 2013 година, само че защото това се изтърка, в този момент облъчват публиката, че се манипулират машините.
Лошото е, че даже решението на Върховния административен съд (ВАС) по проблема. Магистратите отсъдиха, че данните от броенето на разписките не би трябвало да са вписват в секционните протоколи с резултатите от изборите. Ала в това време признаха, че ЦИК може да прави такова преброяване в какъвто тип и размер пожелае. Иначе казано – комисарите още веднъж могат да разпоредят отрязъците да се преглеждат на всички места, вместо да създадат една естествена представителна извадка от секциите с машини. Да се надяваме, че необятният публичен отзив по тематиката ще ги накара да възприемат един по-рационален и компромисен вид. Иначе освен ще претоварим секционните комисии, само че и тайната параноя, насаждана от политиците, ще получи нов източник, от който да се подхранва.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ