Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към критика и осъждане, отколкото

Нашата цивилизация тласка хората по-скоро към рецензия и наказание, в сравнение с към примирение, поклонение и жертвоготовност.

Дори децата ни избират да подлагат на критика и рядко изпитват почитание.

Но всяка рецензия, всяка осъждаща мисъл прогонва душевната мощ, нужна за висшето знание, до момента в който самоотверженото поклонение развива тази мощ.

С това заставаме против нашата цивилизация. Тук не става дума да съдим и подлагаме на критика нашата цивилизация.

Напредъкът на актуалната просвета се дължи таман на рецензията, на съзнателната човешка преценка, на максимата “всичко изпитвайте и приемайте най-хубавото ”.

Човек в никакъв случай не би постигнал актуалното ниво на науката, промишлеността, известията и законодателството, в случай че не упражняваше рецензията навсякъде; в случай че не прибягваше до мащабите на своя личен разсъдък.

Обаче това, което придобихме по този метод в региона на външната просвета, трябваше да заплатим със съответната загуба на нравствен живот и пропуснати благоприятни условия за висше знание.

Нека подчертаем: При висшето знание не става дума за поклонение пред индивида, а за поклонение пред истината.

За всеки от нас би трябвало да е изцяло ясно, че в случай че човек се остави да бъде превзет от външната страна на днешната цивилизация, той доста мъчно ще стигне до познанието за висшите светове.

Той може да реализира това единствено след упорита работа върху себе си.

През епохите, когато изискванията на материалния живот не бяха толкоз комплицирани, духовното извисяване беше по-лесно осъществимо.

Достойните за поклонение неща взимаха превес над всички ежедневни детайлности от живота.

Но в епохата на нашата прекомерно сериозна цивилизация, идеалите изчезват.

Вместо поклонението, удивлението, страхопочитанието и молитвената настройка, на напред във времето настъпват напълно други усеща.

Нашата цивилизация от ден на ден изтласква първите усеща и в всекидневието човек рядко се допира до тях.

Ако някой търси висшето знание, би трябвало да породи тези усеща в себе си, да ги влива самичък в своята душа.

А това се реализира не посредством проучване, а посредством самия живот.

Ако човек желае да стане свръхестествен възпитаник, би трябвало самичък да възпитава в себе си възприятие на примирение и поклонение.

Навсякъде в обкръжението си и в своите преживявания той би трябвало да търси това, което поражда в душата му учудване и поклонение.

Ако, срещайки един човек, съдя неговата уязвимост, самичък пилея силата си за висшето познание; само че в случай че с любов диря неговите положителни качества, умножавам тази мощ.

Окултният възпитаник би трябвало да ползва постоянно този принцип.

Опитните окултисти знаят каква мощ се натрупва от навика да се търсят положителните страни във всички неща и от отказването да се подлага на критика.

Но това не би трябвало да остане единствено външно предписание в живота.

То би трябвало да проникне в най-дълбоките пластове на нашата душа.

Човек държи в ръцете си средствата за своето рационализиране и в хода на времето може да се преобрази изцяло.

Обаче това видоизменение би трябвало да се извърши в неговия вътрешен свят, в региона на неговия умствен живот.

Съвсем не е задоволително, в случай че аз външно проявя почитание към едно или друго същество; това почитание би трябвало да изградя в мислите си.

Така окултният възпитаник стартира да влива примирение в своя умствен живот.

Той би трябвало да култивира възприятието на поклонение в мислите си.

Всеки момент, в който отхвърляме нашите отрицателни и осъждащи преценки по отношение на света и живота, ни приближава до висшето знание.

И ние напредваме бързо, в случай че в тези мигове проникваме съзнанието си с мисли, които ни изпълват с учудване и поклонение пред света и живота.

Който има опит в тези неща, знае, че сходни мигове пробуждат в душата сили, които другояче биха останали спящи.

По този метод у индивида се пробужда духовно зрение.

Сега той стартира да вижда към себе си неща, които по-рано не е виждал.

Той стартира да схваща, че по-рано е виждал единствено част от заобикалящия го свят.

Сега хората застават пред него под напълно друга форма.

Естествено, през този интервал от живота, човек към момента не е в положение да вижда това, което се разказва като човешка аура.

За тази цел се изисква доста по-напреднало образование.

А то се реализира по-добре, в случай че към този момент е преминат интервала на упорити медитации, целящи постигането на примирение и преклонение…

“Как се реализират знания за висшите светове ”