Европрецакването с банковите такси заработи на пълни обороти
Народното заседание одобри дефинитивно измененията в Закона за платежните услуги и платежните системи. Това бе неизбежно, тъй като с тези промени се вкарват някои нови европейски условия към доставчиците на платежни услуги в България и към техните акционери и мениджъри. Актуализират се и финансовите наказания, които Българска народна банка може да постанова на нарушителите на закона и на обвързваните с него наредби.
Най-важната оригиналност обаче е използването на разпоредбите на европейския правилник, съгласно който таксите за преводи в евро към сметки в страни от Европейското икономическо пространство би трябвало да са равни с тези за левови преводи в страната.
След гласуваните на 5 февруари 2020 година промени съответния текст в член 68 алинея 6 от Закона за платежните услуги и платежните системи наподобява по следния метод: " Доставчик на платежни услуги начислява на ползвател на платежни услуги идентични такси за презгранични заплащания в евро в границите на Европейския съюз и за заплащанията в лв. в страната, които са на идентична стойност и с еднакъв вальор и които имат идентични характерности във връзка с иницииране, осъществяване и привършване на заплащането ".
Въпросният европейски правилник, провокирал тази смяна, бе признат, тъй като таксите за преводи в евро от България към други страни от Европейски Съюз бяха в пъти по-високи от тези, които банките у нас събираха за транзакциите в левове. Авторите на текста в регламента, уреждащ изравняването им, пледираха, че по този метод пазят публичния интерес, тъй като огромна група хора били ощетявани от по-високите такси за преводи в евро от България към други страни от Европейски Съюз.
Не е ясно какъв брой огромна е била тази група и дали хората в нея са били дотолкоз обществено уязвими, че е трябвало да бъдат защитавани. Помислете си кои ли ще са тези българи, които превеждат пари от страната ни към други страни от Европейски Съюз? И дали, в случай че банковите такси са им прекомерно високи, те не могат да употребяват многочислените други и надалеч по-евтини способи на заплащане? Във всеки случай това не са българите, работещи в чужбина, тъй като те превеждат пари не от, а към България и заплащат за тези преводи не по цените на българските банки, а по цените на банките в страните, в които работят и през които подреждат заплащания към България.
Така или другояче регламента от дълго време е реалност и условията му влязоха в действие от 18 декември 2019 година, само че трябваше да бъдат вкарани и в българския закон, тъй като единствено по този начин Българска народна банка получава правото да санкционира нарушителите.
В разследване на използването на регламента банките у нас започнаха да понижават таксите за наслаждение на неразбираемо какъв брой на брой жители и доста на брой компании, извършващи преводи в евро от страната ни към страни от Европейски Съюз. Но, с цел да реализиран равнене, по този начин като се изисква по закон, за неудоволстие на голям брой български жители, някои банки вкараха спомагателни такси и съвсем всички банки съществено усилиха съществуващите такси за преводи в лв..
Така се появиха такси за преводи сред сметки в една и съща банка както на каса, по този начин и онлайн. Дори преводите на каса сред сметки на едно и също лице в една и съща банка започнаха да се таксуват от някои кредитни институции и то с такси, достигащи 2,5 лв. на транзакция. Появи се случай, при който цената на незабавните преводи в лв. през RINGS удари 50 лв. на транзакция, когато тя е подредена в офис на банка и 20 лв., в случай че е онлайн. През системата БИСЕРА таксите към този момент се движат сред 2 лв. и 4 лв. за превод, когато е изработен в офис на банка, и 0,5 лв. и 1,5 лв. когато е онлайн.
Това най-малко демонстрират сравнителните данни оповестени на страницата на Българска народна банка, които са към края на януари 2020 година. Така че голямата част от популацията, извършващо заплащанията си в лв. към този момент може безропотно да благодари на Европейски Съюз за по-скъпите преводи, които му докара съответната евродиректива и да " благославя " българските евродепутати, които със своето деяние или безучастие способстваха това да се случи. /money.bg
Най-важната оригиналност обаче е използването на разпоредбите на европейския правилник, съгласно който таксите за преводи в евро към сметки в страни от Европейското икономическо пространство би трябвало да са равни с тези за левови преводи в страната.
След гласуваните на 5 февруари 2020 година промени съответния текст в член 68 алинея 6 от Закона за платежните услуги и платежните системи наподобява по следния метод: " Доставчик на платежни услуги начислява на ползвател на платежни услуги идентични такси за презгранични заплащания в евро в границите на Европейския съюз и за заплащанията в лв. в страната, които са на идентична стойност и с еднакъв вальор и които имат идентични характерности във връзка с иницииране, осъществяване и привършване на заплащането ".
Въпросният европейски правилник, провокирал тази смяна, бе признат, тъй като таксите за преводи в евро от България към други страни от Европейски Съюз бяха в пъти по-високи от тези, които банките у нас събираха за транзакциите в левове. Авторите на текста в регламента, уреждащ изравняването им, пледираха, че по този метод пазят публичния интерес, тъй като огромна група хора били ощетявани от по-високите такси за преводи в евро от България към други страни от Европейски Съюз.
Не е ясно какъв брой огромна е била тази група и дали хората в нея са били дотолкоз обществено уязвими, че е трябвало да бъдат защитавани. Помислете си кои ли ще са тези българи, които превеждат пари от страната ни към други страни от Европейски Съюз? И дали, в случай че банковите такси са им прекомерно високи, те не могат да употребяват многочислените други и надалеч по-евтини способи на заплащане? Във всеки случай това не са българите, работещи в чужбина, тъй като те превеждат пари не от, а към България и заплащат за тези преводи не по цените на българските банки, а по цените на банките в страните, в които работят и през които подреждат заплащания към България.
Така или другояче регламента от дълго време е реалност и условията му влязоха в действие от 18 декември 2019 година, само че трябваше да бъдат вкарани и в българския закон, тъй като единствено по този начин Българска народна банка получава правото да санкционира нарушителите.
В разследване на използването на регламента банките у нас започнаха да понижават таксите за наслаждение на неразбираемо какъв брой на брой жители и доста на брой компании, извършващи преводи в евро от страната ни към страни от Европейски Съюз. Но, с цел да реализиран равнене, по този начин като се изисква по закон, за неудоволстие на голям брой български жители, някои банки вкараха спомагателни такси и съвсем всички банки съществено усилиха съществуващите такси за преводи в лв..
Така се появиха такси за преводи сред сметки в една и съща банка както на каса, по този начин и онлайн. Дори преводите на каса сред сметки на едно и също лице в една и съща банка започнаха да се таксуват от някои кредитни институции и то с такси, достигащи 2,5 лв. на транзакция. Появи се случай, при който цената на незабавните преводи в лв. през RINGS удари 50 лв. на транзакция, когато тя е подредена в офис на банка и 20 лв., в случай че е онлайн. През системата БИСЕРА таксите към този момент се движат сред 2 лв. и 4 лв. за превод, когато е изработен в офис на банка, и 0,5 лв. и 1,5 лв. когато е онлайн.
Това най-малко демонстрират сравнителните данни оповестени на страницата на Българска народна банка, които са към края на януари 2020 година. Така че голямата част от популацията, извършващо заплащанията си в лв. към този момент може безропотно да благодари на Европейски Съюз за по-скъпите преводи, които му докара съответната евродиректива и да " благославя " българските евродепутати, които със своето деяние или безучастие способстваха това да се случи. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ