НС изслуша министър Велкова за изпълнението на бюджета за 2022 г., за проектобюджета за следващата година и за финансирането на дефицита
Народното заседание изслуша на изключително съвещание на 25 октомври 2022 година служебния министър на финансите Росица Велкова.
Темите, по които финансовият министър дава отговор на въпроси на народните представители, бяха осъществяването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година и показване на проектобюджета за 2023 година, както и положението на финансирането на недостига. Исканията за чуванията бяха импортирани от народни представители от „ Българска социалистическа партия за България “ и от ГЕРБ-СДС.
Правени са планове за увеличение на минималната работна заплата – при вид 760 лв., 800 лв. и 860 лв., уточни финансовият министър. По думите й нарастване на минималната работна заплата ще докара до утежняване на недостига. Росица Велкова изясни, че разноските, които следва да извърши бюджетът, са в по-голям размер от приходите, които ще генерира бюджетът от увеличение на минималната работна заплата, защото има разноски, които са обвързани с размера на минималната работна заплата. Правени са планове, имаме ги в три разновидността, по принцип не е мъчно да се създадат планове и в четвърти, и в пети вид, само че това утежнява недостига, добави тя.
В отговор на въпрос Росица Велкова изясни, че обезщетенията за високите цени на енергоносителите ще бъдат изплащани от фонда „ Сигурност на енергийната система “, тъй че не въздействат на недостига, защото приходът покрива разхода.
Министерство на финансите предприе дейности за обезпечаване на нужното финансиране за гарантиране на ликвидността на държавния бюджет. В резултат на това към 19 октомври 2022 година номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35,3 милиарда лева, което е 21,8% от брутния вътрешен артикул при оптимално позволен размер от 38,5 милиарда лева, означи финансовият министър. Необходимостта от нов дълг е обоснована от два съществени фактора – от размера на бюджетния недостиг и рефинансиране на дълга, сподели Росица Велкова. Дефицитът за 2022 година по обновения Закон за държавния бюджет за 2022 година е в размер на 6,2 милиарда лв., съобщи тя. Погашенията по държавния дълг са 3 милиарда лева или общо нужният запас е 9,2 милиарда лева, изясни Росица Велкова.
Одобреният размер на нов държавен дълг е 10,3 милиарда лева, като остатъкът от 1,1 милиарда лева в края на годината обезпечава запас за реализиране на заплащания основно за пенсиите при започване на януари следващата година, сподели финансовият министър.
По-рано Народното събрание одобри решение за основаване на краткотрайна комисия за разработване на план на Правилник за организацията и активността на Народното събрание. За ръководител на комисията беше определен Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС, а за нейни членове Росен Желязков от ГЕРБ-СДС, Никола Минчев и Мирослав Иванов от „ Продължаваме промяната “, Хамид Хамид и Йордан Цонев от Движение за права и свободи, Петър Петров и Цвета Рангелова от „ Възраждане “, Явор Божанков и Мая Димитрова от „ Българска социалистическа партия за България “, Надежда Йорданова и Людмила Илиева от „ Демократична България “ и Надежда Самарджиева и Александър Николов от „ Български напредък “.
Темите, по които финансовият министър дава отговор на въпроси на народните представители, бяха осъществяването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година и показване на проектобюджета за 2023 година, както и положението на финансирането на недостига. Исканията за чуванията бяха импортирани от народни представители от „ Българска социалистическа партия за България “ и от ГЕРБ-СДС.
Правени са планове за увеличение на минималната работна заплата – при вид 760 лв., 800 лв. и 860 лв., уточни финансовият министър. По думите й нарастване на минималната работна заплата ще докара до утежняване на недостига. Росица Велкова изясни, че разноските, които следва да извърши бюджетът, са в по-голям размер от приходите, които ще генерира бюджетът от увеличение на минималната работна заплата, защото има разноски, които са обвързани с размера на минималната работна заплата. Правени са планове, имаме ги в три разновидността, по принцип не е мъчно да се създадат планове и в четвърти, и в пети вид, само че това утежнява недостига, добави тя.
В отговор на въпрос Росица Велкова изясни, че обезщетенията за високите цени на енергоносителите ще бъдат изплащани от фонда „ Сигурност на енергийната система “, тъй че не въздействат на недостига, защото приходът покрива разхода.
Министерство на финансите предприе дейности за обезпечаване на нужното финансиране за гарантиране на ликвидността на държавния бюджет. В резултат на това към 19 октомври 2022 година номиналният размер на държавния дълг възлиза на 35,3 милиарда лева, което е 21,8% от брутния вътрешен артикул при оптимално позволен размер от 38,5 милиарда лева, означи финансовият министър. Необходимостта от нов дълг е обоснована от два съществени фактора – от размера на бюджетния недостиг и рефинансиране на дълга, сподели Росица Велкова. Дефицитът за 2022 година по обновения Закон за държавния бюджет за 2022 година е в размер на 6,2 милиарда лв., съобщи тя. Погашенията по държавния дълг са 3 милиарда лева или общо нужният запас е 9,2 милиарда лева, изясни Росица Велкова.
Одобреният размер на нов държавен дълг е 10,3 милиарда лева, като остатъкът от 1,1 милиарда лева в края на годината обезпечава запас за реализиране на заплащания основно за пенсиите при започване на януари следващата година, сподели финансовият министър.
По-рано Народното събрание одобри решение за основаване на краткотрайна комисия за разработване на план на Правилник за организацията и активността на Народното събрание. За ръководител на комисията беше определен Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС, а за нейни членове Росен Желязков от ГЕРБ-СДС, Никола Минчев и Мирослав Иванов от „ Продължаваме промяната “, Хамид Хамид и Йордан Цонев от Движение за права и свободи, Петър Петров и Цвета Рангелова от „ Възраждане “, Явор Божанков и Мая Димитрова от „ Българска социалистическа партия за България “, Надежда Йорданова и Людмила Илиева от „ Демократична България “ и Надежда Самарджиева и Александър Николов от „ Български напредък “.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ