Нароченият за Кръстник на българската мафия е разстрелян с два

Нароченият за Кръстник на българската мафия е разстрелян с два патрона в главата пред очите на 13 души от 33-годишния дупничанин Стефан Въжарски, с който се срещат единствено 10 дни по-рано.

Кой е Иво Карамански?

Иво Александров Карамански е роден в София на 29 ноември 1959 година. Когато е на 5 години в автомобилна злополука умира майка му. Завършва Средното спортно учебно заведение "Чавдар " – София, след което отбива военната си работа в спортната школа на "Левски-Спартак ", като играч по кану-каяк.

През 1981 година печели републиканския шампионат, по-късно става първенец и на Балканите. През 1984 година е изпъден от националния тим заради слаба дисциплинираност, а две години по-късно е наказан на 2 години затвор за измами и фалшификации. Не е излежал и ден от присъдата.

През 1990 година в Прага е извършена полицейска акция, при която са арестувани 22-ма българи, взели участие в проведен трафик за крадени коли. Карамански е апетитен за водач на канала. Той е екстрадиран в България, само че съдът го пуска от ареста с мярка за неотклонение парична гаранция – 2000 лв., тъй като няма заплаха да се укрие или да извърши друго закононарушение. По това дело по този начин и не се стига до присъда.

Година по-късно Иво Карамански пък отпътува в Колумбия, където желае да се свърже с Пабло Ескобар. Това обаче надали се е случило, защото по това време Ескобар е в пандиза. В южноамериканската страна Карамански подписва брак с колумбийката Далила Умберто Санта Круз и Хорхе. Тя обаче не е с него, когато през 1992 година Карамански се връща в България. Според последната му другарка и майка на сина му Иво, Нели Атанасова, женитбата е била фиктивна – Кръстника желал колумбийско поданство.

У нас "Кръстника на българската мафия " има над 20 компании, като най-известната е застрахователната "Корона Инс ", която обаче остава без лиценз по времето на вътрешния министър Богомил Бонев.

На 14 януари 1994 година Карамански е арестуван и остава в ареста за 16 месеца. Първоначално е оповестено, че повода е обновено остаряло дело, а по-късно от прокуратурата настояват, че той е забъркан във въоръжен обир в заведението "Бедни – богати ". Кръстника излиза от следствения арест през май 1995 година, защото мярката му за неотклонение е изменена в гаранция в размер на 750 000 лв..

14-те живи факли на Околовръстното

На 11 август 1995 година 13 бойци и един офицер изгарят като факли във боен камион на Околовръстното шосе в София. Войниците са от отделение 58410 на Транспортни войски. Смъртта ги застига към 22.30 ч. в сектора сред Люлин и Филиповци, до момента в който се връщат от строителен обект към поделението си. Товарният камион ГАЗ-53А, с който пътуват, се удря челно в трактор Т-150, благосъстоятелност на "Агромеханизация " ЕООД от софийското село Белчин, и се възпламенява.

На мястото на злополуката са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. Оказва се, че измежду очевидците е Иво Карамански, който е карал зад камиона ковчег. Той е измежду първите, които се пробва да помогне на бойците.

След злополуката една от най-разпространените версии бе, че е стреляно с гранатомет по колата на Кръстника, само че е уцелен военният камион.

Убийството

На 20 декември 1998 година Иво Карамански отива на рожден ден във вила на ул. „ Горска ела “ 27 в столичния квартал „ Симеоново “. Придружават го водачът му Драгомир Драгнев, близкият му другар Георги Чочов-Лестъра, Марин Маринов, който през днешния ден е притежател на детективска организация, и Стефан Въжарски. Преди това петимата са били в къщата на Кръстника в "Бояна ", където Въжарски и Лестъра се сбиват.

След години Маринов ще изясни този пердах с думите: "Наистина се скараха 4-5 часа преди стрелбата, само че никой не е бил Стефан. Иво дори ги разтърваваше. Не беше същински пердах. Беше елементарен скандал сред другари. Нещо от рода: "Абе, аз те хранех в пандиза " и "Ти ли ще ми приказваш? ".

Около 1.30 ч. купонът на рождения ден е в разгара си. Иво Карамански си приказва с рожденика, когато Въжарски минава около тях, отива до автомобила си, където пали и изгасва фаровете без забележима причина. Всъщност е взел револвер "Валтер " от жабката на колата.

След това се връща в къщата, отива при двамата обсъждащи и споделя на рожденика да се отдръпне. След това изстрелва два патрона в главата на Карамански .

Въжарски още веднъж излиза и се насочва към паркирания начело автомобил, в който седят Георги Чочов-Лестъра (той умира от рак през 2010 година - бел.ред), Драгомир Драгнев и Марин Маринов. Чука на прозореца и те отварят, защото не са чули изстрелите. Тогава килърът протяга ръка през отворения прозорец и прострелва и тримата. Драгнев също умира. Маринов е прострелян три пъти, а Чочов - два пъти.

Празнуващите към този момент са повикали полиция и няколко часа по-късно Въжарски е арестуван. Първоначално той твърди, че нищо не помни. След това, че Кръстникът го е заплашвал със същото оръжие, с което е убит. След това споделя, че е бил пребит от Карамански и хората му.

През 2003 година Стефан Въжарски получава доживотна присъда. Осъден е да изплати обезщетение на децата на Иво Карамански, на околните на Драгомир Драгнев, както и на ранените Маринов и Чочов.

И до през днешния ден нито един не е получил и стотинка. Въжарски пък излежава присъдата си в единична килия в Софийския затвор.