Дончо Папазов: Единствената успешна революция, е сексуалната
Наричат го „ остарял морски вълк” и „ повелителят на морето”. Той е роден в София преди 80 години. Над 2 десетилетия работи в киното и малкия екран като публицист, редактор, създател на документални филми. Един от деятелите по време на демократичните промени. Дончо Папазов беше депутат от Съюз на демократичните сили в 36-тото Народно събрание. Завършил е стопанска система и близо 15 години работи като теоретичен помощник и началник в научно-изследователски институт. Той е един от първите български леководолази е и рекордьор по гмуркане без инсталация. С яхтата „ Тивия “ през 1988 година обикаля Европа и света за 777 дни. По-късно написа книгата си „ Невъзможният път “, т.г. тя бе преиздадена от„ Вакон”.
- Г-н Папазов, тази година е наситена с юбилеи за вас – с изключение на персоналният ви юбилей/през февруари стана на 80 г./, в неделя стават 30 години от 10 ноември 1989 година, навършват се и 31 години от вашето околосветско странствуване. Постигнахте ли всичките си фантазии и цели, възприятията ли се благополучен?
- Голяма е разликата сред фантазиите и задачите, добре е, че я вършиме. Но мисля, че индивидът ще бъде безпределно трагичен, в случай че е постигнал всичките си стремления. Аз не преставам да имам фантазии, за някои от тях даже си коства да се боря.
- За коя от фантазиите си сте пролял най-вече сълзи?
- Не градуирам и не измервам. Все едно да сравнявам художниците или писателите, които одобрявам. По друго време съм обожавал разнообразни неща, не е добре човек задълго да се вторачва в едно нещо. Моите мераци постоянно са били свързани с полагане на доста старания, някои от тях бяха доста тежки. Като че единствено за гаджетата не съм полагал доста старания, любовта ми се получаваше по-лесно /смее се/.
- Как успявате да държите всички „ конци” в ръката си? Имам поради разностранните ви занимания – назовават ви „ повелителят на морето”, само че вие сте бил публицист, теоретичен служащ и други
- От дете доста обичам да чета. Научих се на 6 години и на 7 година прочетох дебелата книга „ Спартак”. На 13 години към този момент бях „ смлял” цялата класика – френска, британска, съветска. Обичам съветските класици и считам, че ужасно доста са ми повлияли. От дете обичам и морето, научих се да плавам на 5 година, след това съм взел участие в доста подводни археологически експедиции. Първата публикация, която написах беше „ Методи за подводни археологически търсения”, бях на 19 години, само че в този момент не бих я написал. После се залових с стопанска система, разработвах доста методики, тематики, пишех отново....
- Да обобщим ли, че сте един ученолюбив човек?
- Доколкото и до през днешния ден, в случай че не чета 3-4 часа дневно, съм си пропилял времето, то да. Не мога да живея без да чета.
- В навечерието на 10 ноември не мога да не ви попитам – вие за какво се отказахте от политиката? Бяхте народен представител в 36-ото Народно заседание, член на Народно събрание на Съюз на демократичните сили, интензивно участвахте в революцията за народна власт, а след това внезапно се оттеглихте, за какво?
- Всичко, което изброихте във въпроса си, е истина. Но аз считам, че единствената сполучлива гражданска война, е половата /смее се/. Това на смешка, а на съществено, включих се, поради паметта на дедите ми, които са били известни общественици и са взели участие в политиката. Моят дядо и прародител ми по бащина линия са били депутати, по майчина линия, също. Въпреки че беше на положително равнище 36-ото Народно събрание, бе доста тежко за моя дух да бъде затворен в пленарната зала. Не се усещах удобно и по причина на това, че не бях склонен с всички дейности на моите съратници тогава, но трябваше да гласоподавам. Бяхме огромни запалянковци, то аз и до момента съм си подобен. Освен това считам, че България е доста по-различна, трансформира се в позитивен смисъл, в сравнение с беше до 1989 година Разбира се, че не всичко стана по този начин, както го искахме, най-много в стопанската система, в приходите на хората, в образованието, в културата...Но аз имам вяра, че към този момент настава осъзнаване във връзка с образованието, без което не може. Нашето Възраждане се е крепяло на учебните заведения и читалищата. Сега считам, че е голям минус това, че малко се приказва за просвета и просвета. Срамно е на Стария континент да има народ, който да има подобен огромен % необразовани, главно измежду ромите. Но те не са отговорни. Лесно е да се сипят упреци към всички, само че не всички от тях са нарушители и просяци. Ако нямат обучение и работа, то виновността по тази причина е наша. Крайно време е да се стреснем и да създадем нужното за тези наши съграждани. Дори не е нужно да измисляме нови тактики, има толкоз доста страни с опит в интеграцията на малцинства. Пътят се знае. Ако обаче продължаваме да стоим със скръстени ръце и единствено следим в профил, то значи сме нечовешки и безчовечни.
- Стандартен въпрос – къде ви завари 10 ноември и по какъв начин влязохте в Съюз на демократичните сили?
- Вървях си по родната „ Московска” и срещнах един варненец, мой прочут, работил в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Той ме спря и сподели: „ Знаете ли, че Тодор Живков падна”? Аз се изненадах, а по-късно от новините разбрах, че това е истина и отидох пред президентството, надявайки се да има доста хора, само че нямаше никой. Сигурен съм, че хората, които правеха митингите по това време, бяха будни и протестиращи, също не са очаквали, че е допустима такава промяна на режима. Аз персонално се включих интензивно във всички вероятни демонстрации още преди 10 ноември. Щастлив съм, че участвах в тези промени, имаше подобен нравствен напредък, религия и предпочитание за смяна!
- Днес смятате ли, че тази сила беше пропиляна?
- Няма социална сила, която да бъде закрепена 50 години. Тя постоянно е епизодична по време на гражданска война, а след това се трансформира по друг метод в другите генерации. Тъжно ми е обаче, че през днешния ден десните не могат да се съберат, обединят и да излъчат опция на ръководството.
- Припознавате ли някого в днешният политически живот като свое посланичество, примерно на току- що предишния избор за органи на локалната власт?
- Не. Но тъй като съм десен човек, гласувах за Йорданка Фандъкова- кмет и Борис Бонев - общински консултант. Като кореняк софиянец обичам своя град и имам съответно предложение за новата администрация. Направи ми усещане, че преди всичко в акцията за изборите се обсъждаха ремонтите на улиците и тротоарите в града, което е доста значима тематика, несъмнено. Но за парковете, нищо. Защо голямата зона на Военното учебно заведение в центъра не се направи на красива градска градина от бул. „ Евлоги Георгиев” до „ Ситняково, е повече от 1 км, друго такова място няма. Това ще остане за поколенията напред, значимо е за децата ни.
- Музикантът Кирил Маричков, който също за малко бе народен представител, неотдавна призна, че с музиката си се усеща благополучен и е направил мнозина щастливи, само че с политиката, не. При вас по този начин ли е?
- Той не е политик и по тази причина е признал истината такава, каквато е. Мен персонално ме вършат благополучен добротата и любовта във метафизичен, необятен смисъл. Щастието е в дребните, персонални прекарвания. Мога да съм благополучен от една хубава книга, добър филм, красива картина. Не бива човек да се вторачва и да търси щастието в генерални неща. Ако желае да има прекрасен живот, би трябвало да умее да се радва на всичко, да е отворен за изкуство, което прави хората по-благородни и по-добри.
- В книгата си на едно място казвате „ Плаче България за обнова”. Все още ли смятате, че България плаче и защо?
- Сигурен съм, че всяка страна и след 100 години ще плаче за обнова. И след век хората ще продължат да желаят още и още човешки права, да желаят по-добра природа и екология и така нататък Страната ни плаче за по-добри и интелигентни хора. Въобще, в случай че видя, че някоя страна не плаче за обнова, доста ще ми падне в очите.
- Каква е оценката ви за публицистиката през днешния ден, в параленост с времето, когато вие сте я практикувал? Вярвате ли, че сме на 111-тото място по независимост на словото?
- Не зная тъкмо по какъв начин се дефинира това място, по каква информация и чии данни и дали сме там. Но съм сигурен, че доста по-голяма независимост на словото има в този момент. Най-важно обаче е кой има медиите, по какъв начин ги ръководи и кой раздава рекламата. Според мен е доста значимо и качеството на публицистите. Журналист не се става току- по този начин, би трябвало доста да се чете, да се познава живота на хората, а през днешния ден младите гледат единствено в хонорарите. Дух и знание трябват за тази специалност, тя е една от най-хубавите по света. Лесно се отглежда автоцензура, само че да можеш да се издигнеш над това, да имаш вътрешната независимост, ти би трябвало струпване от доста неща. Трябва да имаш самоуважение, то е едно от най-важните човешки качества. То ти пречи да се корумпираш, да лъжеш и мамиш. Малко са хората със самоуважение в България, само че има и блестящи изключения и нека те станат заразни за останалите.
- Кои са значимите духовни полезности, които българите изхвърлиха зад борда през последните три десетилетия?
- Вече говорихме за самоуважението, устрема към независимост, духовността, качественото обучение. В България към този момент има хора, които са приключили гимназия, а са по-знаещи от някои професори – тъпанари, каквито познаваме всички. Но нищо не е изгубено, всичко зависи от нас.
- Г-н Папазов, тази година е наситена с юбилеи за вас – с изключение на персоналният ви юбилей/през февруари стана на 80 г./, в неделя стават 30 години от 10 ноември 1989 година, навършват се и 31 години от вашето околосветско странствуване. Постигнахте ли всичките си фантазии и цели, възприятията ли се благополучен?
- Голяма е разликата сред фантазиите и задачите, добре е, че я вършиме. Но мисля, че индивидът ще бъде безпределно трагичен, в случай че е постигнал всичките си стремления. Аз не преставам да имам фантазии, за някои от тях даже си коства да се боря.
- За коя от фантазиите си сте пролял най-вече сълзи?
- Не градуирам и не измервам. Все едно да сравнявам художниците или писателите, които одобрявам. По друго време съм обожавал разнообразни неща, не е добре човек задълго да се вторачва в едно нещо. Моите мераци постоянно са били свързани с полагане на доста старания, някои от тях бяха доста тежки. Като че единствено за гаджетата не съм полагал доста старания, любовта ми се получаваше по-лесно /смее се/.
- Как успявате да държите всички „ конци” в ръката си? Имам поради разностранните ви занимания – назовават ви „ повелителят на морето”, само че вие сте бил публицист, теоретичен служащ и други
- От дете доста обичам да чета. Научих се на 6 години и на 7 година прочетох дебелата книга „ Спартак”. На 13 години към този момент бях „ смлял” цялата класика – френска, британска, съветска. Обичам съветските класици и считам, че ужасно доста са ми повлияли. От дете обичам и морето, научих се да плавам на 5 година, след това съм взел участие в доста подводни археологически експедиции. Първата публикация, която написах беше „ Методи за подводни археологически търсения”, бях на 19 години, само че в този момент не бих я написал. После се залових с стопанска система, разработвах доста методики, тематики, пишех отново....
- Да обобщим ли, че сте един ученолюбив човек?
- Доколкото и до през днешния ден, в случай че не чета 3-4 часа дневно, съм си пропилял времето, то да. Не мога да живея без да чета.
- В навечерието на 10 ноември не мога да не ви попитам – вие за какво се отказахте от политиката? Бяхте народен представител в 36-ото Народно заседание, член на Народно събрание на Съюз на демократичните сили, интензивно участвахте в революцията за народна власт, а след това внезапно се оттеглихте, за какво?
- Всичко, което изброихте във въпроса си, е истина. Но аз считам, че единствената сполучлива гражданска война, е половата /смее се/. Това на смешка, а на съществено, включих се, поради паметта на дедите ми, които са били известни общественици и са взели участие в политиката. Моят дядо и прародител ми по бащина линия са били депутати, по майчина линия, също. Въпреки че беше на положително равнище 36-ото Народно събрание, бе доста тежко за моя дух да бъде затворен в пленарната зала. Не се усещах удобно и по причина на това, че не бях склонен с всички дейности на моите съратници тогава, но трябваше да гласоподавам. Бяхме огромни запалянковци, то аз и до момента съм си подобен. Освен това считам, че България е доста по-различна, трансформира се в позитивен смисъл, в сравнение с беше до 1989 година Разбира се, че не всичко стана по този начин, както го искахме, най-много в стопанската система, в приходите на хората, в образованието, в културата...Но аз имам вяра, че към този момент настава осъзнаване във връзка с образованието, без което не може. Нашето Възраждане се е крепяло на учебните заведения и читалищата. Сега считам, че е голям минус това, че малко се приказва за просвета и просвета. Срамно е на Стария континент да има народ, който да има подобен огромен % необразовани, главно измежду ромите. Но те не са отговорни. Лесно е да се сипят упреци към всички, само че не всички от тях са нарушители и просяци. Ако нямат обучение и работа, то виновността по тази причина е наша. Крайно време е да се стреснем и да създадем нужното за тези наши съграждани. Дори не е нужно да измисляме нови тактики, има толкоз доста страни с опит в интеграцията на малцинства. Пътят се знае. Ако обаче продължаваме да стоим със скръстени ръце и единствено следим в профил, то значи сме нечовешки и безчовечни.
- Стандартен въпрос – къде ви завари 10 ноември и по какъв начин влязохте в Съюз на демократичните сили?
- Вървях си по родната „ Московска” и срещнах един варненец, мой прочут, работил в Централен комитет на Българска комунистическа партия. Той ме спря и сподели: „ Знаете ли, че Тодор Живков падна”? Аз се изненадах, а по-късно от новините разбрах, че това е истина и отидох пред президентството, надявайки се да има доста хора, само че нямаше никой. Сигурен съм, че хората, които правеха митингите по това време, бяха будни и протестиращи, също не са очаквали, че е допустима такава промяна на режима. Аз персонално се включих интензивно във всички вероятни демонстрации още преди 10 ноември. Щастлив съм, че участвах в тези промени, имаше подобен нравствен напредък, религия и предпочитание за смяна!
- Днес смятате ли, че тази сила беше пропиляна?
- Няма социална сила, която да бъде закрепена 50 години. Тя постоянно е епизодична по време на гражданска война, а след това се трансформира по друг метод в другите генерации. Тъжно ми е обаче, че през днешния ден десните не могат да се съберат, обединят и да излъчат опция на ръководството.
- Припознавате ли някого в днешният политически живот като свое посланичество, примерно на току- що предишния избор за органи на локалната власт?
- Не. Но тъй като съм десен човек, гласувах за Йорданка Фандъкова- кмет и Борис Бонев - общински консултант. Като кореняк софиянец обичам своя град и имам съответно предложение за новата администрация. Направи ми усещане, че преди всичко в акцията за изборите се обсъждаха ремонтите на улиците и тротоарите в града, което е доста значима тематика, несъмнено. Но за парковете, нищо. Защо голямата зона на Военното учебно заведение в центъра не се направи на красива градска градина от бул. „ Евлоги Георгиев” до „ Ситняково, е повече от 1 км, друго такова място няма. Това ще остане за поколенията напред, значимо е за децата ни.
- Музикантът Кирил Маричков, който също за малко бе народен представител, неотдавна призна, че с музиката си се усеща благополучен и е направил мнозина щастливи, само че с политиката, не. При вас по този начин ли е?
- Той не е политик и по тази причина е признал истината такава, каквато е. Мен персонално ме вършат благополучен добротата и любовта във метафизичен, необятен смисъл. Щастието е в дребните, персонални прекарвания. Мога да съм благополучен от една хубава книга, добър филм, красива картина. Не бива човек да се вторачва и да търси щастието в генерални неща. Ако желае да има прекрасен живот, би трябвало да умее да се радва на всичко, да е отворен за изкуство, което прави хората по-благородни и по-добри.
- В книгата си на едно място казвате „ Плаче България за обнова”. Все още ли смятате, че България плаче и защо?
- Сигурен съм, че всяка страна и след 100 години ще плаче за обнова. И след век хората ще продължат да желаят още и още човешки права, да желаят по-добра природа и екология и така нататък Страната ни плаче за по-добри и интелигентни хора. Въобще, в случай че видя, че някоя страна не плаче за обнова, доста ще ми падне в очите.
- Каква е оценката ви за публицистиката през днешния ден, в параленост с времето, когато вие сте я практикувал? Вярвате ли, че сме на 111-тото място по независимост на словото?
- Не зная тъкмо по какъв начин се дефинира това място, по каква информация и чии данни и дали сме там. Но съм сигурен, че доста по-голяма независимост на словото има в този момент. Най-важно обаче е кой има медиите, по какъв начин ги ръководи и кой раздава рекламата. Според мен е доста значимо и качеството на публицистите. Журналист не се става току- по този начин, би трябвало доста да се чете, да се познава живота на хората, а през днешния ден младите гледат единствено в хонорарите. Дух и знание трябват за тази специалност, тя е една от най-хубавите по света. Лесно се отглежда автоцензура, само че да можеш да се издигнеш над това, да имаш вътрешната независимост, ти би трябвало струпване от доста неща. Трябва да имаш самоуважение, то е едно от най-важните човешки качества. То ти пречи да се корумпираш, да лъжеш и мамиш. Малко са хората със самоуважение в България, само че има и блестящи изключения и нека те станат заразни за останалите.
- Кои са значимите духовни полезности, които българите изхвърлиха зад борда през последните три десетилетия?
- Вече говорихме за самоуважението, устрема към независимост, духовността, качественото обучение. В България към този момент има хора, които са приключили гимназия, а са по-знаещи от някои професори – тъпанари, каквито познаваме всички. Но нищо не е изгубено, всичко зависи от нас.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ