"Сборяново" – какво знаем за едно от най-мистичните места в България?
Наричат го „ Сборяново “, тъй като от хилядолетия това място е било сборище на разнообразни цивилизации и етноси, завещали ни над 140 културни монументи. Някои от тях са проучени, възобновени и са налични за туристите. Но други към момента са мистерия за науката и разпалват въображението на откриватели и пътешественици.
През 1934 година унгарският археолог проф. Геза Фехер (1890-1955) слага начало на първите археологически разкопки в региона. Докато изследва няколко могили до село Свещари, той попада на превъзходни златни приложения, които през днешния ден красят експозицията на Русенския исторически музей.
Но повратният миг настава през 1982 година, когато откриватели откриват така наречен Тракийска царска гробница с кариатиди . Нарекли я по този начин, тъй като стените в централната й камера са задачите покрити с релефни изображения на 10 кариатиди – знаци на Великата богиня-майка.
„ Гробницата е била построена през III в. прочие Хр., с цел да бъде безконечен дом в отвъдното на гетски държател и неговата брачна половинка “ – казва Мария Николаева, зам. шеф на Историческия музей в Исперих. И още:
„ Тя има доста забавни архитектурни решения, свързани със основаването на странично помещение, олекотяването на куполите и съчетанието на пластична с художествена декорация, която е същински шедьовър. Това е повода три години след откриването й, да бъде оповестена за монумент на международното културно завещание под егидата на ЮНЕСКО. Тази година означаваме 40-годишнината от откриването на гробницата. “
Тракийската царска гробница се намирала в рамките на Хелис – блестящата столица на тракийското племе гети . Според някои откриватели в нея бил заровен техният държател Дромихет. Но през III в. прочие Хр. опустошително земетресение срутва до основи града. От тогавашното великолепие на Хелис са оживели елементи от високите му крепостни стени, както и следи от два огромни могилни некропола със следи от богати погребения.
Днес, на това място се откроява силуетът на една от най-високите могили в България, известна като Голямата свещарска могила . В нея археолози попадат на гробница от IV век прочие Хр., „ През 2012 година в могилата е намерено и златно богатство, което се състои от 264 предмети, украшения и приложения с общо тегло 1.800 кг. Те са били сложени в дървено сандъче, което е образувало празнина в твърдия могилен насип “ – споделя Мария Николаева.
През XVI век, върху останките на тракийско светилище, което в миналото обслужвало жителите на град Хелис, изниква гробница на алианския нравствен лидер Демир баба, прочут със своята мъдрост и лечителски способности. „ Според легендата светецът бръкнал в една канара по време на огромно безводие и оттова бликнал чудодеен извор край гробницата, която се споделя тюрбе “ – споделя Мария Николаева и прибавя:
„ Тюрбето съставлява каменна постройка с преддверие и гробна камера. Преддверието е изписано с рисунки и с доста текстове на арабски, с цветни изображения във прослава на Али, на Мохамед и на Аллах. В гробната камера е ситуиран дървеният саркофаг на Демир баба , където били положени тленните му остатъци. И до през днешния ден хората го посещават, с цел да почитат мъдреца. Те оставят своите блага и го молят за здраве и благополучие “ – споделя в умозаключение Мария Николаева.
Снимки: Исторически музей в Исперих, архив
През 1934 година унгарският археолог проф. Геза Фехер (1890-1955) слага начало на първите археологически разкопки в региона. Докато изследва няколко могили до село Свещари, той попада на превъзходни златни приложения, които през днешния ден красят експозицията на Русенския исторически музей.
Но повратният миг настава през 1982 година, когато откриватели откриват така наречен Тракийска царска гробница с кариатиди . Нарекли я по този начин, тъй като стените в централната й камера са задачите покрити с релефни изображения на 10 кариатиди – знаци на Великата богиня-майка.
„ Гробницата е била построена през III в. прочие Хр., с цел да бъде безконечен дом в отвъдното на гетски държател и неговата брачна половинка “ – казва Мария Николаева, зам. шеф на Историческия музей в Исперих. И още:
„ Тя има доста забавни архитектурни решения, свързани със основаването на странично помещение, олекотяването на куполите и съчетанието на пластична с художествена декорация, която е същински шедьовър. Това е повода три години след откриването й, да бъде оповестена за монумент на международното културно завещание под егидата на ЮНЕСКО. Тази година означаваме 40-годишнината от откриването на гробницата. “
Тракийската царска гробница се намирала в рамките на Хелис – блестящата столица на тракийското племе гети . Според някои откриватели в нея бил заровен техният държател Дромихет. Но през III в. прочие Хр. опустошително земетресение срутва до основи града. От тогавашното великолепие на Хелис са оживели елементи от високите му крепостни стени, както и следи от два огромни могилни некропола със следи от богати погребения.
Днес, на това място се откроява силуетът на една от най-високите могили в България, известна като Голямата свещарска могила . В нея археолози попадат на гробница от IV век прочие Хр., „ През 2012 година в могилата е намерено и златно богатство, което се състои от 264 предмети, украшения и приложения с общо тегло 1.800 кг. Те са били сложени в дървено сандъче, което е образувало празнина в твърдия могилен насип “ – споделя Мария Николаева.
През XVI век, върху останките на тракийско светилище, което в миналото обслужвало жителите на град Хелис, изниква гробница на алианския нравствен лидер Демир баба, прочут със своята мъдрост и лечителски способности. „ Според легендата светецът бръкнал в една канара по време на огромно безводие и оттова бликнал чудодеен извор край гробницата, която се споделя тюрбе “ – споделя Мария Николаева и прибавя:
„ Тюрбето съставлява каменна постройка с преддверие и гробна камера. Преддверието е изписано с рисунки и с доста текстове на арабски, с цветни изображения във прослава на Али, на Мохамед и на Аллах. В гробната камера е ситуиран дървеният саркофаг на Демир баба , където били положени тленните му остатъци. И до през днешния ден хората го посещават, с цел да почитат мъдреца. Те оставят своите блага и го молят за здраве и благополучие “ – споделя в умозаключение Мария Николаева.
Снимки: Исторически музей в Исперих, архив
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ