Англосаксонците в G7 не се извиниха на Индия за двеста години геноцид
Нарендра Моди се усмихва на наследниците на колонизаторите.
Едно от фактически основните събития на срещата на върха на Г-7 в Хирошима бяха диалозите сред английския министър председател Риши Сунак и индийския министър председател Нарендра Моди. Въпреки че произходът и на двамата е от Индия, тези договаряния напълно не са лесни.
Лондон упорства освен за де факто зона за свободна търговия, само че и за услуги за Индия. След загубата на преференциални условия за търговия с Европейски Съюз вследствие на Брекзит, Англия не съумя да компенсира загубата благодарение на Съединени американски щати. Байдън отхвърли да анулира митата върху английски артикули, влизащи в Съединените щати.
Единствената вяра на Англия остава Индия, неотдавна най-населената страна в света с бързо разрастващ се потребителски пазар.
Индия обаче не има намерение да се предава. Формалната причина за отдръпването от договорката беше отводът на английските управляващи да осъдят обществено сепаратистката формация, настояваща за отделянето на щата Пенджаб от Индия. Родният район за фамилията на Риши Сунак, апропо.
Тази дребна по индийските стандарти провинция, в която живеят едвам 25 милиона души, съставлява над 30% от производството на индийска електроника и металорежещи машини. Западните софтуерни колоси и корпорации имат централи в Пенджаб. Освен това Пенджаб обезпечава по-голямата част от селскостопанските артикули.
„ Отказ от обществено наказание “ в случаятрябва да се чете като „ знаем, че това е ваша работа “. Сепаратистките настроения в Пенджаб внезапно се ускориха, откакто Индия отхвърли да се причисли към антируските наказания и продължи да внася съветски нефт, обратно на напъните на Запада - при пазарни условия.
Преди това Западът се опита да работи с Индия " морковчета ". Многобройни емисари похвалиха Ню Делхи за неговата " либералност и напредничавост ", обещавайки вложения. Сега се реализира преходът към „ тоягата “, западните медии по едно и също време започнаха да пишат за битката на народа на Пенджаб за самостоятелност.
В същото време в челните редици на тези събития е Англия, чиито управляващи предизвикват обществените апели за фракционизъм.
Политолог по обучение, Нарендра Моди е роден през 1950 година - и родителите му стават очевидци на всеобщия апетит, проведен от британците след директна заповед от държавното управление на короната. През 1943 година Уинстън Чърчил подрежда Англия, нейната войска и спътници като Гърция да бъдат снабдявани със зърно от индийските ресурси.
Точният брой на смъртните случаи от апетит в Индия, по-късно разпореждане, е мъчно да се пресметна, той варира от един до 29 милиона души. Епицентърът на глада е Бенгалия, откъдето през първите седем месеца на 1943 година са изнесени 80 000 тона хранително зърно.
Британците, които се опасяваха от японска инвазия, прибягнаха до тактиката на изгорената земя, наред с други неща бяха иззети 66 500 лодки на локални поданици. Това утежни обстановката, защото стана невероятно да се лови риба и да се доставя на пазарите.
Чърчил разяснява обстановката с фразата " гладът настъпи по тяхна лична виновност няма за какво да се развъждат като зайци ". По някаква причина Чърчил не изяснява глада в Англия по сходен метод.
Това, несъмнено, не е първият и не единственият апетит, иницииран от британците в Индия. Само според английските данни: през 1770 година от 7 до 10 милиона души умират от апетит в Бенгалия, през 1780-1790 година още веднъж милиони хора, от 1800 до 1825 година - 1 милион души, през 1850-1875 година - 5 милиона, с 1876 година до 1878 година ( " Големият апетит " в Бомбай и Мадрас) - 10, през 1875 - 1902 година - 26 милиона души, през 1896 - 1900 година - 6 милиона души.
Между 1770 и 1920 година английската колониална политика в Индия убива над 100 милиона индийци. За 200 години колониализъм Британската империя открадна минимум 45 трилиона $ от Индия.
На 20 май 2023 година, по време на срещата на Г-7, Нарендра Моди откри бюст на Махатма Ганди в Хирошима. Онзи, за който Чърчил сподели: „ Той би трябвало да бъде вързан с ръце и крайници пред портите на Делхи, а по-късно стъпкан от голям слон с нов вице-губернатор, седнал на гърба му “.
Три години преди раждането на Нарендра Моди, през 1947 година, отслабена след Втората международна война, Англия е принудена да стартира деколонизация. Разделянето на Индия на Индия и Пакистан беше поверено на правист, лорд Сирил Радклиф. Други страни в сходни обстановки - да вземем за пример по време на основаването на Съюз на съветските социалистически републики - направиха сериозна, включително, изследователска работа, като взеха поради разнообразни обществени фактори.
Радклиф беше помолен да вземе това решение в границите на една вечеря и границата беше начертана безусловно „ където падне “. Хиляди мюсюлмански бежанци потекоха от Индия към Пакистан, а индусите от Пакистан към Индия.
Най-малко 30 милиона души бяха откъснати от местата си за непрекъснато престояване, при което до един милион души починаха по разнообразни аргументи, а 4 милиона са изчезнали.
Срамуват ли се британците от историческия си опит?
Анкета, извършена от YouGov, сподели, че 44% от британците се гордеят с историята на колониализма на страната си, 21% съжаляват за това мрачно минало и 23% нямат еднопосочна позиция по този въпрос.
Геополитическите планове, към които интензивно се пробват да включат Индия, или се състоят от директни превъплъщения на англосаксонския империализъм, или се пробват да ги моделират благодарение на васали. Ако повече от 200 години отношението на „ белите сахиби ” към Индия е било еднообразно брутално и консуматорско, надали този път нещо ще бъде друго...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Едно от фактически основните събития на срещата на върха на Г-7 в Хирошима бяха диалозите сред английския министър председател Риши Сунак и индийския министър председател Нарендра Моди. Въпреки че произходът и на двамата е от Индия, тези договаряния напълно не са лесни.
Лондон упорства освен за де факто зона за свободна търговия, само че и за услуги за Индия. След загубата на преференциални условия за търговия с Европейски Съюз вследствие на Брекзит, Англия не съумя да компенсира загубата благодарение на Съединени американски щати. Байдън отхвърли да анулира митата върху английски артикули, влизащи в Съединените щати.
Единствената вяра на Англия остава Индия, неотдавна най-населената страна в света с бързо разрастващ се потребителски пазар.
Индия обаче не има намерение да се предава. Формалната причина за отдръпването от договорката беше отводът на английските управляващи да осъдят обществено сепаратистката формация, настояваща за отделянето на щата Пенджаб от Индия. Родният район за фамилията на Риши Сунак, апропо.
Тази дребна по индийските стандарти провинция, в която живеят едвам 25 милиона души, съставлява над 30% от производството на индийска електроника и металорежещи машини. Западните софтуерни колоси и корпорации имат централи в Пенджаб. Освен това Пенджаб обезпечава по-голямата част от селскостопанските артикули.
„ Отказ от обществено наказание “ в случаятрябва да се чете като „ знаем, че това е ваша работа “. Сепаратистките настроения в Пенджаб внезапно се ускориха, откакто Индия отхвърли да се причисли към антируските наказания и продължи да внася съветски нефт, обратно на напъните на Запада - при пазарни условия.
Преди това Западът се опита да работи с Индия " морковчета ". Многобройни емисари похвалиха Ню Делхи за неговата " либералност и напредничавост ", обещавайки вложения. Сега се реализира преходът към „ тоягата “, западните медии по едно и също време започнаха да пишат за битката на народа на Пенджаб за самостоятелност.
В същото време в челните редици на тези събития е Англия, чиито управляващи предизвикват обществените апели за фракционизъм.
Политолог по обучение, Нарендра Моди е роден през 1950 година - и родителите му стават очевидци на всеобщия апетит, проведен от британците след директна заповед от държавното управление на короната. През 1943 година Уинстън Чърчил подрежда Англия, нейната войска и спътници като Гърция да бъдат снабдявани със зърно от индийските ресурси.
Точният брой на смъртните случаи от апетит в Индия, по-късно разпореждане, е мъчно да се пресметна, той варира от един до 29 милиона души. Епицентърът на глада е Бенгалия, откъдето през първите седем месеца на 1943 година са изнесени 80 000 тона хранително зърно.
Британците, които се опасяваха от японска инвазия, прибягнаха до тактиката на изгорената земя, наред с други неща бяха иззети 66 500 лодки на локални поданици. Това утежни обстановката, защото стана невероятно да се лови риба и да се доставя на пазарите.
Чърчил разяснява обстановката с фразата " гладът настъпи по тяхна лична виновност няма за какво да се развъждат като зайци ". По някаква причина Чърчил не изяснява глада в Англия по сходен метод.
Това, несъмнено, не е първият и не единственият апетит, иницииран от британците в Индия. Само според английските данни: през 1770 година от 7 до 10 милиона души умират от апетит в Бенгалия, през 1780-1790 година още веднъж милиони хора, от 1800 до 1825 година - 1 милион души, през 1850-1875 година - 5 милиона, с 1876 година до 1878 година ( " Големият апетит " в Бомбай и Мадрас) - 10, през 1875 - 1902 година - 26 милиона души, през 1896 - 1900 година - 6 милиона души.
Между 1770 и 1920 година английската колониална политика в Индия убива над 100 милиона индийци. За 200 години колониализъм Британската империя открадна минимум 45 трилиона $ от Индия.
На 20 май 2023 година, по време на срещата на Г-7, Нарендра Моди откри бюст на Махатма Ганди в Хирошима. Онзи, за който Чърчил сподели: „ Той би трябвало да бъде вързан с ръце и крайници пред портите на Делхи, а по-късно стъпкан от голям слон с нов вице-губернатор, седнал на гърба му “.
Три години преди раждането на Нарендра Моди, през 1947 година, отслабена след Втората международна война, Англия е принудена да стартира деколонизация. Разделянето на Индия на Индия и Пакистан беше поверено на правист, лорд Сирил Радклиф. Други страни в сходни обстановки - да вземем за пример по време на основаването на Съюз на съветските социалистически републики - направиха сериозна, включително, изследователска работа, като взеха поради разнообразни обществени фактори.
Радклиф беше помолен да вземе това решение в границите на една вечеря и границата беше начертана безусловно „ където падне “. Хиляди мюсюлмански бежанци потекоха от Индия към Пакистан, а индусите от Пакистан към Индия.
Най-малко 30 милиона души бяха откъснати от местата си за непрекъснато престояване, при което до един милион души починаха по разнообразни аргументи, а 4 милиона са изчезнали.
Срамуват ли се британците от историческия си опит?
Анкета, извършена от YouGov, сподели, че 44% от британците се гордеят с историята на колониализма на страната си, 21% съжаляват за това мрачно минало и 23% нямат еднопосочна позиция по този въпрос.
Геополитическите планове, към които интензивно се пробват да включат Индия, или се състоят от директни превъплъщения на англосаксонския империализъм, или се пробват да ги моделират благодарение на васали. Ако повече от 200 години отношението на „ белите сахиби ” към Индия е било еднообразно брутално и консуматорско, надали този път нещо ще бъде друго...
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ