Защо никой в Европа не коментира рисковете на бъдещата инфлация?
Нарастващият риск от инфлация в Съединени американски щати и Европа стартира да разпалва дебати сред икономистите. Големите опасения са, че откакто пандемията от COVID-19 бъде преодоляна с помощта на имунизациите, ще станем очевидци на избухлив растеж в потреблението. А оттова – и на инфлация, подтиквана от невиждано огромните пакети държавни помощи.
Но колкото и да е необичайно, целият стопански спор сега е фокусиран върху обстановката в Съединени американски щати, написа в собствен анализ Ханс-Вернер Син, професор по стопанска система в Университета в Мюнхен и някогашен президент на авторитетния стопански институт Ifo, представен от " ". Според него през последните години в границите на Еврозоната съотношението на паричната база към Брутният вътрешен продукт е повишено доста повече, в сравнение с в Съединени американски щати.
През януари 2021 година това съответствие е било 43% в Еврозоната или близо два пъти над това в Съединени американски щати – 24%. За съпоставяне през 2008 година при започване на световната финансова рецесия това съответствие беше близо еднообразно – надлежно 12% и 11%.
Оттогава паричната база в еврозоната набъбна 3,5 пъти, а в Съединени американски щати се удови.
Засега тези пари не могат да провокират инфлация, тъй като дълготрайните лихвени проценти са покрай нулата и стопанската система е в ликвиден капан. Голямата част от тези пари се съхраняват в банките, вместо да се употребяват за покупко-продажби. Това е класическа обстановка, която се употребява за образец за какво паричните тласъци са неефективни. Тази парична политика е метафора за конец – може да се дърпа, само че не и да се бута, освен това единствено, в случай че е добре вързана.
Сегашната обстановка може да наподобява безобидна. Но в действителност не, тъй като в случай че съвкупното търсене се увеличи след пандемията и е подтиквано от другите стопански пакети, то следва „ конецът “ да се издърпа, а лихвените проценти да се усилят, с цел да се лимитират капиталовите покупко-продажби на машини и строителни материали.
Такава реакция в еврозоната обаче е малко евентуално да забележим, тъй като ще би трябвало да е съпроводена от назад разпродаване на активите, които бяха добити, с цел да се случи разширяването на паричната база.
От началото на финансовата рецесия през 2008 година до януари тази година Европейската централна банка и централните банки на страните от еврозоната получиха такива активи за 3,8 трлн. евро. От тях активи за над 3 трлн. евро са в действителност държавни облигации или такива, издадени от квази-правителствени институции.
Политическата опозиция за назад пласиране на тези активи е толкоз огромна, че това няма по какъв начин да стане в близо бъдеще.
Защото такива продажби ще срутен пазарната цена на тези активи, което ще докара до загуби за комерсиалните банки, които също държат доста сходни активи.
Ако този развой стартира, то балонът, основан от политиката на ниски лихви на ЕЦБ, ще се спука и ще способства за редица банкрути.
Освен това средиземноморските страни от еврозоната, чийто държавен дълг доближи невъобразими равнища, ще имат големи усложнения да вземат нов държавен дълг, с които да покрият растящите си нови разноски. В подобен случай еврозоната внезапно ще се окаже без никаква отбрана против съществено повишение на инфлацията.
Някои икономисти отвръщат тези терзания, като показват, че парите от централните банки са по-малко значими от парите на комерсиалните банки. И в действителност връзката сред инфлация и парично предложение се отнася единствено до паричните елементи М1, М2 и М3, които включват с изключение на физическия разполагаем кеш, депозитите и други бързоликвидни активи.
И защото тези парични елементи се увеличаваха с сдържан ритъм от началото на финансовата рецесия 2008 година (ако не броим последните няколко месеца), човек може и да си намерения, че няма инфлационен риск.
Но това би било прибързано умозаключение.
Потенциалните пари в банките зависят от минималните условия за запаси и съотношението на изходящите парични потоци. Огромните спестявания, които банките държат в своите сметки в централните банки даже не се покриват от паричните елементи М1, М2 и М3. В тази връзка тези елементи скриват действителния риск от инфлация, който към този момент е повече от явен от размера на самата парична база.
Ако стопанската система се възвърне и икономическите пакети подтикват потреблението, то цените ще стартират да порастват и ЕЦБ ще има доста огромни усложнения да ги овладее, откакто не разполага с ефикасна инфлационна „ спирачка “.
Автор: Ханс-Вернер Син, професор по стопанска система в Университета в Мюнхен и някогашен президент на икономическия институт Ifo
Но колкото и да е необичайно, целият стопански спор сега е фокусиран върху обстановката в Съединени американски щати, написа в собствен анализ Ханс-Вернер Син, професор по стопанска система в Университета в Мюнхен и някогашен президент на авторитетния стопански институт Ifo, представен от " ". Според него през последните години в границите на Еврозоната съотношението на паричната база към Брутният вътрешен продукт е повишено доста повече, в сравнение с в Съединени американски щати.
През януари 2021 година това съответствие е било 43% в Еврозоната или близо два пъти над това в Съединени американски щати – 24%. За съпоставяне през 2008 година при започване на световната финансова рецесия това съответствие беше близо еднообразно – надлежно 12% и 11%.
Оттогава паричната база в еврозоната набъбна 3,5 пъти, а в Съединени американски щати се удови.
Засега тези пари не могат да провокират инфлация, тъй като дълготрайните лихвени проценти са покрай нулата и стопанската система е в ликвиден капан. Голямата част от тези пари се съхраняват в банките, вместо да се употребяват за покупко-продажби. Това е класическа обстановка, която се употребява за образец за какво паричните тласъци са неефективни. Тази парична политика е метафора за конец – може да се дърпа, само че не и да се бута, освен това единствено, в случай че е добре вързана.
Сегашната обстановка може да наподобява безобидна. Но в действителност не, тъй като в случай че съвкупното търсене се увеличи след пандемията и е подтиквано от другите стопански пакети, то следва „ конецът “ да се издърпа, а лихвените проценти да се усилят, с цел да се лимитират капиталовите покупко-продажби на машини и строителни материали.
Такава реакция в еврозоната обаче е малко евентуално да забележим, тъй като ще би трябвало да е съпроводена от назад разпродаване на активите, които бяха добити, с цел да се случи разширяването на паричната база.
От началото на финансовата рецесия през 2008 година до януари тази година Европейската централна банка и централните банки на страните от еврозоната получиха такива активи за 3,8 трлн. евро. От тях активи за над 3 трлн. евро са в действителност държавни облигации или такива, издадени от квази-правителствени институции.
Политическата опозиция за назад пласиране на тези активи е толкоз огромна, че това няма по какъв начин да стане в близо бъдеще.
Защото такива продажби ще срутен пазарната цена на тези активи, което ще докара до загуби за комерсиалните банки, които също държат доста сходни активи.
Ако този развой стартира, то балонът, основан от политиката на ниски лихви на ЕЦБ, ще се спука и ще способства за редица банкрути.
Освен това средиземноморските страни от еврозоната, чийто държавен дълг доближи невъобразими равнища, ще имат големи усложнения да вземат нов държавен дълг, с които да покрият растящите си нови разноски. В подобен случай еврозоната внезапно ще се окаже без никаква отбрана против съществено повишение на инфлацията.
Някои икономисти отвръщат тези терзания, като показват, че парите от централните банки са по-малко значими от парите на комерсиалните банки. И в действителност връзката сред инфлация и парично предложение се отнася единствено до паричните елементи М1, М2 и М3, които включват с изключение на физическия разполагаем кеш, депозитите и други бързоликвидни активи.
И защото тези парични елементи се увеличаваха с сдържан ритъм от началото на финансовата рецесия 2008 година (ако не броим последните няколко месеца), човек може и да си намерения, че няма инфлационен риск.
Но това би било прибързано умозаключение.
Потенциалните пари в банките зависят от минималните условия за запаси и съотношението на изходящите парични потоци. Огромните спестявания, които банките държат в своите сметки в централните банки даже не се покриват от паричните елементи М1, М2 и М3. В тази връзка тези елементи скриват действителния риск от инфлация, който към този момент е повече от явен от размера на самата парична база.
Ако стопанската система се възвърне и икономическите пакети подтикват потреблението, то цените ще стартират да порастват и ЕЦБ ще има доста огромни усложнения да ги овладее, откакто не разполага с ефикасна инфлационна „ спирачка “.
Автор: Ханс-Вернер Син, професор по стопанска система в Университета в Мюнхен и някогашен президент на икономическия институт Ifo
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ