Харалан Александров: Хората се оглеждат и търсят българска версия на Виктор Орбан
Напрегнатото, спорно и доста постоянно параноидно отношение към огромния свят, към глобализацията и към нейните провокации бележи тематично политическия ни живот. Това сподели в предаването " Денят на фокус " на Радио " Фокус " общественият антрополог, журналист и учител в Нов български университет Харалан Александров.
„ Нашата оценка на Европейски Съюз и към огромния свят въобще от една страна се приема като опция на първо място да се пътува, да се използват продуктите на този свят, да се обогатява културата, само че въпреки това има доста мощно прекарване за това, че можем да бъдем асимилирани в огромния свят, т.е. има прекарване за културна опасност. Това е обвързвано с доста фактори, на първо място с чувството за маргиналност и периферност в европейската цивилизация. И неговият отговор, който нормално се показва с отказване посредством себевъзвеличаване, това е този роман за неповторимата, антична неповторима и галактическа българска просвета, отношението към нея доста постоянно не се базира на себепознание, а се базира на паниката от това, че ще бъдем подчинени, асимилирани в световното море “, уточни той.
Има един изразен блян по културна инсолизация – превръщането ни в културен остров и затваряне, счита още културният антрополог Харалан Александров, като съгласно него " политическото проявяване на това събитие е, че хората се оглеждат и търсят българска версия на Виктор Орбан. Някой, който да застане и да ни опази от всички нездравословни нахлувания извън, и в същото време ще продължим да се употребяваме от привилегията от участието в Европейски Съюз “. Това съгласно него е " тарикатското и бедняшко “ отношение към богатия свят, поради това, че не имаме вяра, че сме част от него.
Българите ясно показват опозиция към Европейски Съюз и глобализацията като цяло, защото смяната не е вътрешна, счита още Харалан Александров: " Тя не следва някаква вътрешна еволюция и развиване, не намира своите дълбоки учредения в нашата просвета и история, наподобява наложена. Поставят ни в позицията на жертва, тъй като ни натрапват някаква друга версия за самите нас.И тази, с която сме привикнали, с която сме израснали, която културата поражда и продължава да поддържа, се трансформира в дисидентска версия. Това е извънредно неподходяща обстановка, защото значи да живееш с този спор дали да бъдеш европеец или да си българин. Този спор може да бъде решен единствено на мета равнище. Трябва да има диалог за това и да има грижа измененията да бъдат обяснени, да бъдат признати, да намерят своите учредения и поддръжка вътре в културата “.
По този мотив Харалан Александров изрази мнението, че смяната на отношението към Европейски Съюз и към света като цяло е обвързвана с доста несвършена работа, и че " това е работа, която би трябвало да бъде свършена от класа от медиатори, която да е в положение да преведе, опише, в случай че би трябвало да опитоми, да направи по-приемлив и по-харесван този свят, е належащо да възникне. “
Източник Агенция " Фокус "
