Роботи помагат на деца-аутисти да се развиват
Напредъкът на социално-подпомагащите роботи през последните години се оказва обещаващ нов метод пациентите с аутизъм да получат по-достъпни и персонализирани грижи
Роботите в дома могат да оказват помощ на децата-аутисти, допълвайки работата на терапевтите
(снимка: CC0 Public Domain)
Роботи, проектирани да оказват помощ на деца с разстройства от аутистичния набор да учат, могат да се окажат потребни за цялостното развиване на тези деца, откри ново изследване. Обратно на упованията децата не „ изгубват ” връзката си с останалите родственици, а в противен случай – стават по-привързани към всички от фамилията си. Психолозите са сюрпризирани и се надяват скоро този тип роботи да са по-достъпни за малчуганите от целия свят.
Около 1 на всеки 160 деца в международен мащаб има разстройство от аутистичния набор. Като оставим настрани въпроса за понижаване на причинителите на този тип здравни проблеми, предизвикателство си остава подпомагането на тези, които към този момент имат сходно разстройство. Забавеното им развиване постоянно се характеризира със обществени, прочувствени и информационни усложнения. Подобни деца се нуждаят от интензивна грижа и доста, доста ежедневна работа с тях, с цел да могат да подобрят развиването си.
Обещаващ нов метод за персонализирана грижа
Обичайно с сходни деца работят специалисти-психолози. Това коства доста време и старания и е скъпо, отбелязва обява по темета MIT Technology Review. Възможно е да има и дефицит на експерти, тъй като всяко дете се нуждае всяка седмица да се работи най-малко 20 часа с него.
За благополучие, напредъкът на социално-подпомагащите роботи през последните години се оказва обещаващ нов метод пациентите с аутизъм да получат по-достъпни и персонализирани грижи. На доктрина роботите в дома могат да оказват помощ, допълвайки работата на терапевтите. Те могат да се „ заемат ” с по-повтарящите се подготвителни действия, а изкуственият разсъдък може да помогне за индивидуализиране на метода.
Напредък в изкуствения разсъдък
Един нов разбор, оповестен в Science Robotics, разкрива значима стъпка за напредъка на AI, който стои в основата на тези домашни асистенти. Мая. Дж. Матарич и нейният екип от Университета в Южна Калифорния са основали модел за машинно образование, който употребява аудио и видео данни (като да вземем за пример разговор и зрителeн контакт) за общуването на аутистични деца с роботите, с цел да предсказва дали децата са ангажирани в дадена обучителна активност.
Идеята е, в случай че децата не са ангажирани, роботът да може да реагира и да направи нужното, с цел да ги ангажира още веднъж, тъй че да задържат вниманието си върху лечебните извършения за по-дълъг интервал от време. При тестването моделът е достигнал 90% акуратност при прогнозиране на ангажираността на детето. Това е реализирано макар шума в данните и огромната колебливост измежду участниците.
Проучването е направено благодарение на данни, събрани от роботи, „ живели ” дружно с децата в домовете им в продължение на месец. Проектът е част от многогодишна изследователска самодейност, която се стреми да изследва въздействието на тези асистенти в действителна среда и да усъвършенства „ уменията ” им.
Съществен е едномесечният интервал. Повечето досегашни проучвания са били лимитирани до къси времеви шпации, което основава незадоволителна база за заключения.
Усвояване на базови обществени умения
Участниците в изследването били помолени постоянно да играят математически игри с галактическа тема посредством таблет със сензорен екран, прикован към съответния робот-асистент. След това роботът давал детайлна противоположна връзка въз основа на продуктивността и вида на играта, персонализирана за индивида, посредством логаритъм за рационализиране на образованието.
Макар наличието на играта да било фокусирано върху математиката, в действителност главната цел на роботите била да учи децата на базови обществени умения посредством взаимоотношенията с машините, като да вземем за пример взимане на ред (моят ред ли е в този момент, или е твоят ред?) и зрителен контакт. За всяка намеса поведенчески терапевт оценявал обществените умения на всяко дете – преди и след програмата – валидирайки метода за тяхното възстановяване.
„ Децата би трябвало да се учат в обществена конюнктура ”, споделя Матарич. „ Но за децата с аутизъм няма задоволително процедура с това. Ето за какво роботът е значим ”. Много от децата с времето се научили да се занимават с робота като с другар и подобрили възприятието за съпричастност към своите връстници.
Подобряване на фамилните взаимоотношения
Мнозина също по този начин вписали робота в фамилните си обществени кръгове и по-активно се заели със своите братя и сестри и родители, потвърждавайки допускането на учените, че роботите могат да подобрят, вместо да заменят, съществуващите фамилни взаимоотношения.
Вътрешната среда се оказала по-предизвикателна, в сравнение с откривателите в началото очаквали. Участниците от време на време инцидентно повреждали робота или премествали камерата му, което значи променчивост и „ звук ” в събираните данни. Често пъти братчетата и сестричетата на децата с аутизъм също желали да играят специфичните игри, което пък усложнило разбора по-късно.
Но реалистичната среда е дала на откривателите по-цялостно схващане за това по какъв начин да проектират роботите за подкрепяне на децата-аутисти, тъй че да бъдат по-ефективни. Учените открили да вземем за пример, че с течение на времето всички деца понижават уговорката си към робота, което в последна сметка е нещото, стимулирало последното изследване на Science Robotics.
„ Проектът оказва помощ да се потвърди позитивното въздействие на потреблението на социално-интерактивни роботи при работата с деца със специфични потребности ”, споделя Аяна Хауърд, професор в Georgia Tech, която също учи лечебните резултати на роботи при деца с аутизъм. Тя и Матарич се надяват, че сходни роботи с функционалност на обществени асистенти ще станат налични, с цел да може децата с аутизъм да получават по-всеобхватни грижи и да усъвършенстват своето развиване.
Роботите в дома могат да оказват помощ на децата-аутисти, допълвайки работата на терапевтите
(снимка: CC0 Public Domain)
Роботи, проектирани да оказват помощ на деца с разстройства от аутистичния набор да учат, могат да се окажат потребни за цялостното развиване на тези деца, откри ново изследване. Обратно на упованията децата не „ изгубват ” връзката си с останалите родственици, а в противен случай – стават по-привързани към всички от фамилията си. Психолозите са сюрпризирани и се надяват скоро този тип роботи да са по-достъпни за малчуганите от целия свят.
Около 1 на всеки 160 деца в международен мащаб има разстройство от аутистичния набор. Като оставим настрани въпроса за понижаване на причинителите на този тип здравни проблеми, предизвикателство си остава подпомагането на тези, които към този момент имат сходно разстройство. Забавеното им развиване постоянно се характеризира със обществени, прочувствени и информационни усложнения. Подобни деца се нуждаят от интензивна грижа и доста, доста ежедневна работа с тях, с цел да могат да подобрят развиването си.
Обещаващ нов метод за персонализирана грижа
Обичайно с сходни деца работят специалисти-психолози. Това коства доста време и старания и е скъпо, отбелязва обява по темета MIT Technology Review. Възможно е да има и дефицит на експерти, тъй като всяко дете се нуждае всяка седмица да се работи най-малко 20 часа с него.
За благополучие, напредъкът на социално-подпомагащите роботи през последните години се оказва обещаващ нов метод пациентите с аутизъм да получат по-достъпни и персонализирани грижи. На доктрина роботите в дома могат да оказват помощ, допълвайки работата на терапевтите. Те могат да се „ заемат ” с по-повтарящите се подготвителни действия, а изкуственият разсъдък може да помогне за индивидуализиране на метода.
Напредък в изкуствения разсъдък
Един нов разбор, оповестен в Science Robotics, разкрива значима стъпка за напредъка на AI, който стои в основата на тези домашни асистенти. Мая. Дж. Матарич и нейният екип от Университета в Южна Калифорния са основали модел за машинно образование, който употребява аудио и видео данни (като да вземем за пример разговор и зрителeн контакт) за общуването на аутистични деца с роботите, с цел да предсказва дали децата са ангажирани в дадена обучителна активност.
Идеята е, в случай че децата не са ангажирани, роботът да може да реагира и да направи нужното, с цел да ги ангажира още веднъж, тъй че да задържат вниманието си върху лечебните извършения за по-дълъг интервал от време. При тестването моделът е достигнал 90% акуратност при прогнозиране на ангажираността на детето. Това е реализирано макар шума в данните и огромната колебливост измежду участниците.
Проучването е направено благодарение на данни, събрани от роботи, „ живели ” дружно с децата в домовете им в продължение на месец. Проектът е част от многогодишна изследователска самодейност, която се стреми да изследва въздействието на тези асистенти в действителна среда и да усъвършенства „ уменията ” им.
Съществен е едномесечният интервал. Повечето досегашни проучвания са били лимитирани до къси времеви шпации, което основава незадоволителна база за заключения.
Усвояване на базови обществени умения
Участниците в изследването били помолени постоянно да играят математически игри с галактическа тема посредством таблет със сензорен екран, прикован към съответния робот-асистент. След това роботът давал детайлна противоположна връзка въз основа на продуктивността и вида на играта, персонализирана за индивида, посредством логаритъм за рационализиране на образованието.
Макар наличието на играта да било фокусирано върху математиката, в действителност главната цел на роботите била да учи децата на базови обществени умения посредством взаимоотношенията с машините, като да вземем за пример взимане на ред (моят ред ли е в този момент, или е твоят ред?) и зрителен контакт. За всяка намеса поведенчески терапевт оценявал обществените умения на всяко дете – преди и след програмата – валидирайки метода за тяхното възстановяване.
„ Децата би трябвало да се учат в обществена конюнктура ”, споделя Матарич. „ Но за децата с аутизъм няма задоволително процедура с това. Ето за какво роботът е значим ”. Много от децата с времето се научили да се занимават с робота като с другар и подобрили възприятието за съпричастност към своите връстници.
Подобряване на фамилните взаимоотношения
Мнозина също по този начин вписали робота в фамилните си обществени кръгове и по-активно се заели със своите братя и сестри и родители, потвърждавайки допускането на учените, че роботите могат да подобрят, вместо да заменят, съществуващите фамилни взаимоотношения.
Вътрешната среда се оказала по-предизвикателна, в сравнение с откривателите в началото очаквали. Участниците от време на време инцидентно повреждали робота или премествали камерата му, което значи променчивост и „ звук ” в събираните данни. Често пъти братчетата и сестричетата на децата с аутизъм също желали да играят специфичните игри, което пък усложнило разбора по-късно.
Но реалистичната среда е дала на откривателите по-цялостно схващане за това по какъв начин да проектират роботите за подкрепяне на децата-аутисти, тъй че да бъдат по-ефективни. Учените открили да вземем за пример, че с течение на времето всички деца понижават уговорката си към робота, което в последна сметка е нещото, стимулирало последното изследване на Science Robotics.
„ Проектът оказва помощ да се потвърди позитивното въздействие на потреблението на социално-интерактивни роботи при работата с деца със специфични потребности ”, споделя Аяна Хауърд, професор в Georgia Tech, която също учи лечебните резултати на роботи при деца с аутизъм. Тя и Матарич се надяват, че сходни роботи с функционалност на обществени асистенти ще станат налични, с цел да може децата с аутизъм да получават по-всеобхватни грижи и да усъвършенстват своето развиване.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ