„Напред, деца на Родината!“ 231 години от раждането на „Марсилезата“
„ Напред, деца на Родината! “. С тези думи стартира „ Бойна ария на Рейнската войска “ или „ Марсилезата “. Създадена в нощта на 25 против 26 април 1792 година.
Написана е от капитана от инженерните войски Клод-Жозеф Роже дьо Лил по концепция на кмета на Страсбург Фредерик дьо Дитрих, който е налегнат от родолюбив ентусиазъм при новината за оповестената война с Австрия. Ентусиазиран и изпълнен
с готовност да подкрепи отбраната на свободата,
за няколко часа Роже дьо Лил съчинява текста и композира музиката на песента, която е призната възторжено от присъстващите в дома на Дитрих офицери и жители. На 29 април песента е изпълнена от музикантите на Националната армия в града и се понася по обхванатите в обезпокоително очакване френски градове и села.
Въодушевени от нейните призивни думи, хиляди доброволци се събират край Париж, с цел да защитят революционната столица. Седемте куплета бързо стават известни. На 30 юли с тази ария навлизат в Париж доброволците от Марсилия. С нея те вземат участие в завладяването на кралския замък Тюйлери на 10 август и свалянето на монархията във Франция. Затова след това „ Бойна ария на Рейнската войска “ е наречена „ Песен на марсилците “, а по-късно просто „ Марсилезата “. Тя има подобен триумф по времето и след Френската гражданска война, че на 14 юли 1795 година с указ е оповестена за народен химн.
През целия XIX век „ Марсилезата “ има забавна орис. Политическите промени във Франция при сменящите се режими и трите поредни революции (1830, 1848 и 1871) се отразяват на ориста на творбата. Интересен факт е, че
Наполеон Бонапарт не харесва химна,
въпреки той да съпровожда победните му походи в Италия и го заменя с „ Да бдим за добруването на империята “. Въпреки това след провалянето в Русия точно „ Марсилезата “ влива сили в редиците на гвардейците при Ватерло.
По време на монархическата реституция песента е оповестена за „ размирническа “, само че победно се завръща през революционните дни на февруари 1830 година, алегорично изобразени в популярната картина на Делакроа „ Свободата води народа “. Тогава младият композитор
Ектор Берлиоз оркестрира „ Марсилезата “
и по този метод основава „ формалната “ версия на химна за „ огромен оркестър и хор “, с цел да бъде пята от „ всеки, който има глас, сърце и кръв във вените си “ (както написа Берлиоз в спомените си).
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Написана е от капитана от инженерните войски Клод-Жозеф Роже дьо Лил по концепция на кмета на Страсбург Фредерик дьо Дитрих, който е налегнат от родолюбив ентусиазъм при новината за оповестената война с Австрия. Ентусиазиран и изпълнен
с готовност да подкрепи отбраната на свободата,
за няколко часа Роже дьо Лил съчинява текста и композира музиката на песента, която е призната възторжено от присъстващите в дома на Дитрих офицери и жители. На 29 април песента е изпълнена от музикантите на Националната армия в града и се понася по обхванатите в обезпокоително очакване френски градове и села.
Въодушевени от нейните призивни думи, хиляди доброволци се събират край Париж, с цел да защитят революционната столица. Седемте куплета бързо стават известни. На 30 юли с тази ария навлизат в Париж доброволците от Марсилия. С нея те вземат участие в завладяването на кралския замък Тюйлери на 10 август и свалянето на монархията във Франция. Затова след това „ Бойна ария на Рейнската войска “ е наречена „ Песен на марсилците “, а по-късно просто „ Марсилезата “. Тя има подобен триумф по времето и след Френската гражданска война, че на 14 юли 1795 година с указ е оповестена за народен химн.
През целия XIX век „ Марсилезата “ има забавна орис. Политическите промени във Франция при сменящите се режими и трите поредни революции (1830, 1848 и 1871) се отразяват на ориста на творбата. Интересен факт е, че
Наполеон Бонапарт не харесва химна,
въпреки той да съпровожда победните му походи в Италия и го заменя с „ Да бдим за добруването на империята “. Въпреки това след провалянето в Русия точно „ Марсилезата “ влива сили в редиците на гвардейците при Ватерло.
По време на монархическата реституция песента е оповестена за „ размирническа “, само че победно се завръща през революционните дни на февруари 1830 година, алегорично изобразени в популярната картина на Делакроа „ Свободата води народа “. Тогава младият композитор
Ектор Берлиоз оркестрира „ Марсилезата “
и по този метод основава „ формалната “ версия на химна за „ огромен оркестър и хор “, с цел да бъде пята от „ всеки, който има глас, сърце и кръв във вените си “ (както написа Берлиоз в спомените си).
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ