Какво представлява интернет неутралитетът?
Напоследък в развитите общества от ден на ден се разгорещява дебатът по отношение на интернет неутралитета. Това е тематика, по която в България се знае относително малко. Коментарите са най-вече от IT експерти, юристи и политици, само че казусът касае всички ползватели на интернет услуги, написа в собствен материал Институтът за пазарна стопанска система.
Какво е снабдител на интернет услуги?
Основна роля в обезпечаването на достъп до интернет играят интернет доставчиците (ISPs). Те са това свързващо звено, което разрешава на потребителите да обменят информация със международната мрежа. Тъй като целият потребителски трафик на процедура минава през тях, те имат практическата опция да въздействат на този трафик. Това въздействие включва дейности като закъснение на скоростта към съответни интернет адреси или напълно блокиране на достъпа до някои от тях. В самата си основа това е тип ограничение на свободния пазар при тези услуги чрездаване на непочтено преимущество на някои приложения за сметка на други.
Интернет неутралитет
Според Съвета на Европа интернет неутралитет е концепцията целият интернет трафик да бъде третиран без неоправдана дискриминация, ограничавания или интервенция, тъй че крайните консуматори да имат достъп до интернет наличие и услуги по техен избор, без значение дали се оферират гратис или не, употребявайки подобаващи устройства по техен избор[1].
За да илюстрираме какви дискриминационни дейности нарушават оферти принцип за интернет неутралитет, можем да разгледаме следните образци.От 2011 до 2013 година американските телекомуникационни конгломерати AT&T, Sprint и Verizon блокираха Гугъл Wallet – система за мобилни заплащания, конкурентна на сходна услуга, наречена Isis, в развиването на която всичките три компании имаха дял[2]. Като образец пък за фаворизиране на избрани услуги през цените на интернет трафика може да се уточни пониженото тарифиране от страна на снабдители на трафик до световни цифрови услуги и платформи като Spotify, Netflix и Фейсбук (процес, прочут като zero rating).
Раздвоеност в публичното мнение
По тази тематика се дебатира интензивно и към момента публичното мнение е разграничено на две. Коментарите за „ интернет неутралитет” на уеб страницата на FCC (Федералната комисия по връзките на САЩ) през 2014 година са били 3,7 милиона, а през 2017 година са над 5 милиона. Също по този начин през 2017 година 99,3% от всички мнения на уеб страницата са били свързани с интернет неутралитет. Естествено регулациите за интернет неутралитет са подкрепени от софтуерните компании и отхвърлени от доставчиците на интернет достъп. И двете страни имат солидна поддръжка. Основни съперници на въвеждането на регулация за интернет неутралитет са Comcast, Verizon, AT&T и NCTA, които са основно телекомуникационни конгломерати, холдингови компании и лобистки организации. Основните бранители въпреки това са Гугъл, Amazon, Netflix и Microsoft.
Избирателите в Съединени американски щати като цяло поддържат концепцията за въвеждане на регулации: 60% я поддържат, 17% - не, а 23% не са решили. Настроенията по политическа принадлежност са сходни. 61% от демократите поддържат интернет неутралитета, 39% - не. При републиканците 59% декларират поддръжка, до момента в който 41% са срещу.
Плюсове и минуси на интернет неутралитета
Положителните резултати на въвеждането на регулация за интернет неутралитет включват:
- Липса на ограничавания на достъпа до наличие в интернет. Това значи, че един интернет снабдител към този момент няма да може да попречва достъпа на своите клиенти до избрани уеб сайтове и приложения.
- Стабилна, непроменливаинтернет скорост, предоставена от доставчика до международната мрежа без значение от крайния адрес на връзка.
- Ненавлизане в персоналното пространство на потребителите. Доставчиците на интернет съгласуваност нямат право да проучват и употребяват наличието на връзката на клиентите си за самостоятелна дискриминация.
- Не е нужно потребителите да заплащат по-висока цена за услуга, която просто е посочена „ премиална “ от доставчика.
Отрицателните резултати на въвеждането на такава регулация включват:
- По-висока цена за достъп до интернет за потребителите, тъй като доставчиците на услугите ще са принудени да закупят по-голям потенциал на съгласуваност (способността да се изпращат обещано количество данни за обещано количество време).
- По-бавна скорост за достъп, в случай че доставчиците на интернет не могат да си разрешат доста нарастване на потенциала на съгласуваност.
Аргументи
Основните причини за въвеждането на интернет неутралитет са, че той ще подсигурява лоялна конкуренция и ще понижи дискриминирането в интернет пространството, до момента в който в това време потребителят ще има по-голям избор на снабдители на интернет услуги.
Сред причините срещу интернет неутралитета е, че подобен неутралитет не може да бъде реализиран по принцип. Множество фактори въздействат на скоростта на достъп до разнообразни снабдители на наличие и регулациите не могат да обезпечат идентична скорост на всички места.
Разликите сред политиките на интернет неутралитет в Съединени американски щати и Европа
В Съединени американски щати началото на въвеждането на интернет неутралитет се слага на 23 септември 2011 година, когато залягат в закон така наречен Open Internet Rules, които могат да се смятат за стъпка към интернет неутралитета. Истинският интернет неутралитет е записан в закон по време на кабинета на Обама, а точно на 26 февруари 2015 година На 14 декември 2017 година Федералната комисия по връзките гласоподава с 3 на 2 гласа за премахването на регулацията за интернет неутралитета. На 11 юни 2018 година публично интернет неутралитетът отпадна в Съединени американски щати [4].
В Европа, въпреки това, главната рамка за интернет неутралитет е обрисувана в член 3 на Регламент (ЕС) 2015/2120, признат на 30 юни 2015 година Този правилник обаче, е строго подложен на критика поради евентуалните малки врати в него, като съгласно някои мнения даже е неправилен. На национално равнище Холандия и Словения имат по-строги закони за интернет неутралитет още от 2012, до момента в който страни като Франция, Италия и Белгия към момента обмислят такива закони.
Редактор: Деница Райкова
Какво е снабдител на интернет услуги?
Основна роля в обезпечаването на достъп до интернет играят интернет доставчиците (ISPs). Те са това свързващо звено, което разрешава на потребителите да обменят информация със международната мрежа. Тъй като целият потребителски трафик на процедура минава през тях, те имат практическата опция да въздействат на този трафик. Това въздействие включва дейности като закъснение на скоростта към съответни интернет адреси или напълно блокиране на достъпа до някои от тях. В самата си основа това е тип ограничение на свободния пазар при тези услуги чрездаване на непочтено преимущество на някои приложения за сметка на други.
Интернет неутралитет
Според Съвета на Европа интернет неутралитет е концепцията целият интернет трафик да бъде третиран без неоправдана дискриминация, ограничавания или интервенция, тъй че крайните консуматори да имат достъп до интернет наличие и услуги по техен избор, без значение дали се оферират гратис или не, употребявайки подобаващи устройства по техен избор[1].
За да илюстрираме какви дискриминационни дейности нарушават оферти принцип за интернет неутралитет, можем да разгледаме следните образци.От 2011 до 2013 година американските телекомуникационни конгломерати AT&T, Sprint и Verizon блокираха Гугъл Wallet – система за мобилни заплащания, конкурентна на сходна услуга, наречена Isis, в развиването на която всичките три компании имаха дял[2]. Като образец пък за фаворизиране на избрани услуги през цените на интернет трафика може да се уточни пониженото тарифиране от страна на снабдители на трафик до световни цифрови услуги и платформи като Spotify, Netflix и Фейсбук (процес, прочут като zero rating).
Раздвоеност в публичното мнение
По тази тематика се дебатира интензивно и към момента публичното мнение е разграничено на две. Коментарите за „ интернет неутралитет” на уеб страницата на FCC (Федералната комисия по връзките на САЩ) през 2014 година са били 3,7 милиона, а през 2017 година са над 5 милиона. Също по този начин през 2017 година 99,3% от всички мнения на уеб страницата са били свързани с интернет неутралитет. Естествено регулациите за интернет неутралитет са подкрепени от софтуерните компании и отхвърлени от доставчиците на интернет достъп. И двете страни имат солидна поддръжка. Основни съперници на въвеждането на регулация за интернет неутралитет са Comcast, Verizon, AT&T и NCTA, които са основно телекомуникационни конгломерати, холдингови компании и лобистки организации. Основните бранители въпреки това са Гугъл, Amazon, Netflix и Microsoft.
Избирателите в Съединени американски щати като цяло поддържат концепцията за въвеждане на регулации: 60% я поддържат, 17% - не, а 23% не са решили. Настроенията по политическа принадлежност са сходни. 61% от демократите поддържат интернет неутралитета, 39% - не. При републиканците 59% декларират поддръжка, до момента в който 41% са срещу.
Плюсове и минуси на интернет неутралитета
Положителните резултати на въвеждането на регулация за интернет неутралитет включват:
- Липса на ограничавания на достъпа до наличие в интернет. Това значи, че един интернет снабдител към този момент няма да може да попречва достъпа на своите клиенти до избрани уеб сайтове и приложения.
- Стабилна, непроменливаинтернет скорост, предоставена от доставчика до международната мрежа без значение от крайния адрес на връзка.
- Ненавлизане в персоналното пространство на потребителите. Доставчиците на интернет съгласуваност нямат право да проучват и употребяват наличието на връзката на клиентите си за самостоятелна дискриминация.
- Не е нужно потребителите да заплащат по-висока цена за услуга, която просто е посочена „ премиална “ от доставчика.
Отрицателните резултати на въвеждането на такава регулация включват:
- По-висока цена за достъп до интернет за потребителите, тъй като доставчиците на услугите ще са принудени да закупят по-голям потенциал на съгласуваност (способността да се изпращат обещано количество данни за обещано количество време).
- По-бавна скорост за достъп, в случай че доставчиците на интернет не могат да си разрешат доста нарастване на потенциала на съгласуваност.
Аргументи
Основните причини за въвеждането на интернет неутралитет са, че той ще подсигурява лоялна конкуренция и ще понижи дискриминирането в интернет пространството, до момента в който в това време потребителят ще има по-голям избор на снабдители на интернет услуги.
Сред причините срещу интернет неутралитета е, че подобен неутралитет не може да бъде реализиран по принцип. Множество фактори въздействат на скоростта на достъп до разнообразни снабдители на наличие и регулациите не могат да обезпечат идентична скорост на всички места.
Разликите сред политиките на интернет неутралитет в Съединени американски щати и Европа
В Съединени американски щати началото на въвеждането на интернет неутралитет се слага на 23 септември 2011 година, когато залягат в закон така наречен Open Internet Rules, които могат да се смятат за стъпка към интернет неутралитета. Истинският интернет неутралитет е записан в закон по време на кабинета на Обама, а точно на 26 февруари 2015 година На 14 декември 2017 година Федералната комисия по връзките гласоподава с 3 на 2 гласа за премахването на регулацията за интернет неутралитета. На 11 юни 2018 година публично интернет неутралитетът отпадна в Съединени американски щати [4].
В Европа, въпреки това, главната рамка за интернет неутралитет е обрисувана в член 3 на Регламент (ЕС) 2015/2120, признат на 30 юни 2015 година Този правилник обаче, е строго подложен на критика поради евентуалните малки врати в него, като съгласно някои мнения даже е неправилен. На национално равнище Холандия и Словения имат по-строги закони за интернет неутралитет още от 2012, до момента в който страни като Франция, Италия и Белгия към момента обмислят такива закони.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ