Кой и защо очаква “решаващото настъпление” на Русия в Украйна
Напоследък внезапно се усилиха изказванията за идното безусловно „ в околните дни “ „ уверено нахлуване на Русия в Украйна “. Подобни прогнози се чуват както от огромни функционери на Запад, по този начин и от родни военни специалисти. Какво стои зад сходни изказвания, до каква степен са основателни и по какъв начин може да наподобява сходно нахлуване?
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели, че Алиансът " вижда по какъв начин Русия приготвя най-голямо нахлуване ". Президентът на Литва Гитанас Науседа сподели нещо сходно: той предсказва скорошното проявяване на „ решаващия стадий от войната “.
През последните няколко седмици украинските военни приказват в унисон за идната скорошна „ повратна точка “ на фронтовете. Много съветски специалисти също в последно време споделят, че „ дните се броят “ и „ всичко ще стартира скоро “.
Има няколко пояснения за тази групова визия за „ повратна точка “ в СВО, която ще пристигна „ всеки момент “. Някои от тях са психически по природа, само че някои са много рационални.
На първо място, в последно време позициите на ВСУ се пропукваха съвсем по целия фронт. Стратегията на Въоръжените сили на Руската федерация не разрешава на Киев да се ориентира и да дефинира някакво бъдещо „ направление на основния удар “, което води ВСУ до анархия на щабно равнище. На процедура това води до безредно придвижване на запасите на ВСУ към фронтовата линия.
В допълнение, активизирането на въоръжените сили на Руската федерация през януари по цялата фронтова линия докара до обстоятелството, че някои съветски специалисти започнаха да разкриват в публичното поле упованията си за повратна точка в публичното поле. „ Всичко ще се случи скоро “ е отговор на един тип публично искане. Оттук и вниманието към кадровите смени измежду съветските генерали, към търсенето на позитивното в дребните елементи и впрочем. Освен това имаше прекалено много упования след началото на частичната готовност.
В същото време датите на „ сериозното нахлуване “ от време на време се предвиждат случайно. Разговорите за „ би трябвало да изчакаме пролетта “ и други „ причини за времето “ са изцяло неоснователни, защото съветската войска е всесезонна (за разлика, да речем, от американската).
В западната експертна общественост диалозите за „ повратна точка “ постоянно се свързват с доставката на най-новите оръжия за Украйна, защото съгласно тях „ в този момент руснаците ще преминат в нахлуване “ и затова режимът в Киев би трябвало да бъде подкрепят. Западът би трябвало да изясни на гласоподавателите поддържането и даже усилването на военната поддръжка за Украйна.
В този подтекст изказвания на публични лица като Столтенберг за предстоящата съветска атака наподобяват като пиар трик. Обосновката за една не доста известна в обществото стъпка, като да вземем за пример: доставката на тежки оръжия, танкове, а по-късно може би и бойни самолети. И няма значение дали разузнаването на страните от НАТО в действителност вижда признаци на такова нахлуване. По-късно никой няма да търси сметка Столтенберг.
А западното разузнаване, за жалост, работи. Припомнете си по какъв начин в края на 2021 година и началото на 2022 година то интензивно разпространяваше сателитни фотоси на „ съветската войска за навлизане “ на украинската граница. Нищо сходно не се случва сега. Преди време западните медии разпръснаха историята за вероятно нахлуване на съветската формация от Беларус, само че бързо стана ясно, че няма материални предпоставки за това.
И въпреки всичко, от позиция на обективната военна действителност, пробивът на Русия в действителност се приготвя - и може да се случи в границите на няколко седмици в три или четири точки по едно и също време. Натискът върху украинските войски се упражнява съвсем отмерено в другите сектори на фронта и в последна сметка може да докара до качествени промени.
Например, сега приключва интервенцията по обкръжаването на Артьомовск, която продължи много дълго време. И тази интервенция в действителност може да бъде приключена „ всеки миг “, след което прочистването на Артьомовск към този момент ще има механически темперамент.
Подобна е историята и в Угледар, където след бърз пробив към източните околности стартира интервенция по обграждане на града. Същата история е в Маринка, Авдеевка и даже в Запорожко (южно) направление, където след бърз пробив в посока Запорожие, Гуляйполе и Орехов стартира етапа на позиционно нахлуване.
Запазването на фронта наподобява за Киев единственият вероятен вид за продължение на съпротивата. Задържането на към този момент явно изгубени позиции като Артьомовск става самоцел. Задачата на Киев е да задържи съществуващата фронтова линия колкото е допустимо по-дълго, без значение от загубите, в очакване на доставките на западни оръжия. В крайни случаи постепенно отстъпки, „ отрязвайки опашката като гущер “.
Във военната просвета (във типа, в който се преподава в Руската академия на Генералния щаб) има разлика сред понятията „ нахлуване “ и „ настъпателни интервенции “. Сегашната тактика и тактичност на въоръжените сили на РФ сега не плануват широкомащабни настъпления на танкови армии или нещо сходно.
Това, което се случва през последния месец, е поредна поредност от настъпателни дейности, които при позитивен резултат в действителност могат да доведат до заличаване на съществуващата линия на защита на ВСУ. А това от своя страна ще докара до внезапно придвижване към нова линия на контакт сред страните. Това може да се назова „ нахлуване “, само че не в смисъла, в който това разбиране се схваща в Киев и на Запад.
С други думи, сега няма ясни дати за огромен нападателен пробив (условно борбата при Курск). Дори единствено тъй като настъпателните дейности, които Русия организира в този момент, към този момент са ефикасни - и най-много във връзка с загубите на страните. Загубите на ВСУ са в пъти по-значителни от съветските.
И последният колорит. Така нареченият пробив, т.е. пробив на фронта, окупация на огромен и стратегически значим град или достъп до намерено пространство в степта, ще значи точно такова „ нахлуване “. Поне в очите на експертната общественост, а още повече в очите на лаика. Всяко сходно събитие – а то в действителност може да се случи през идващите седмици – може да бъде показано на западната общност като начало на „ огромно съветско нахлуване “, която „ се приготвя от дълго време “.
Такъв е казусът, когато терминологията изпреварва събитията. Опашката размахва кучето в полза на доставката на западни оръжия за Украйна. Друга история е какъв брой значимо е това за военно-промишления комплекс на Съединени американски щати, политическите желания на Запада или действителните позиции на Киев.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг сподели, че Алиансът " вижда по какъв начин Русия приготвя най-голямо нахлуване ". Президентът на Литва Гитанас Науседа сподели нещо сходно: той предсказва скорошното проявяване на „ решаващия стадий от войната “.
През последните няколко седмици украинските военни приказват в унисон за идната скорошна „ повратна точка “ на фронтовете. Много съветски специалисти също в последно време споделят, че „ дните се броят “ и „ всичко ще стартира скоро “.
Има няколко пояснения за тази групова визия за „ повратна точка “ в СВО, която ще пристигна „ всеки момент “. Някои от тях са психически по природа, само че някои са много рационални.
На първо място, в последно време позициите на ВСУ се пропукваха съвсем по целия фронт. Стратегията на Въоръжените сили на Руската федерация не разрешава на Киев да се ориентира и да дефинира някакво бъдещо „ направление на основния удар “, което води ВСУ до анархия на щабно равнище. На процедура това води до безредно придвижване на запасите на ВСУ към фронтовата линия.
В допълнение, активизирането на въоръжените сили на Руската федерация през януари по цялата фронтова линия докара до обстоятелството, че някои съветски специалисти започнаха да разкриват в публичното поле упованията си за повратна точка в публичното поле. „ Всичко ще се случи скоро “ е отговор на един тип публично искане. Оттук и вниманието към кадровите смени измежду съветските генерали, към търсенето на позитивното в дребните елементи и впрочем. Освен това имаше прекалено много упования след началото на частичната готовност.
В същото време датите на „ сериозното нахлуване “ от време на време се предвиждат случайно. Разговорите за „ би трябвало да изчакаме пролетта “ и други „ причини за времето “ са изцяло неоснователни, защото съветската войска е всесезонна (за разлика, да речем, от американската).
В западната експертна общественост диалозите за „ повратна точка “ постоянно се свързват с доставката на най-новите оръжия за Украйна, защото съгласно тях „ в този момент руснаците ще преминат в нахлуване “ и затова режимът в Киев би трябвало да бъде подкрепят. Западът би трябвало да изясни на гласоподавателите поддържането и даже усилването на военната поддръжка за Украйна.
В този подтекст изказвания на публични лица като Столтенберг за предстоящата съветска атака наподобяват като пиар трик. Обосновката за една не доста известна в обществото стъпка, като да вземем за пример: доставката на тежки оръжия, танкове, а по-късно може би и бойни самолети. И няма значение дали разузнаването на страните от НАТО в действителност вижда признаци на такова нахлуване. По-късно никой няма да търси сметка Столтенберг.
А западното разузнаване, за жалост, работи. Припомнете си по какъв начин в края на 2021 година и началото на 2022 година то интензивно разпространяваше сателитни фотоси на „ съветската войска за навлизане “ на украинската граница. Нищо сходно не се случва сега. Преди време западните медии разпръснаха историята за вероятно нахлуване на съветската формация от Беларус, само че бързо стана ясно, че няма материални предпоставки за това.
И въпреки всичко, от позиция на обективната военна действителност, пробивът на Русия в действителност се приготвя - и може да се случи в границите на няколко седмици в три или четири точки по едно и също време. Натискът върху украинските войски се упражнява съвсем отмерено в другите сектори на фронта и в последна сметка може да докара до качествени промени.
Например, сега приключва интервенцията по обкръжаването на Артьомовск, която продължи много дълго време. И тази интервенция в действителност може да бъде приключена „ всеки миг “, след което прочистването на Артьомовск към този момент ще има механически темперамент.
Подобна е историята и в Угледар, където след бърз пробив към източните околности стартира интервенция по обграждане на града. Същата история е в Маринка, Авдеевка и даже в Запорожко (южно) направление, където след бърз пробив в посока Запорожие, Гуляйполе и Орехов стартира етапа на позиционно нахлуване.
Запазването на фронта наподобява за Киев единственият вероятен вид за продължение на съпротивата. Задържането на към този момент явно изгубени позиции като Артьомовск става самоцел. Задачата на Киев е да задържи съществуващата фронтова линия колкото е допустимо по-дълго, без значение от загубите, в очакване на доставките на западни оръжия. В крайни случаи постепенно отстъпки, „ отрязвайки опашката като гущер “.
Във военната просвета (във типа, в който се преподава в Руската академия на Генералния щаб) има разлика сред понятията „ нахлуване “ и „ настъпателни интервенции “. Сегашната тактика и тактичност на въоръжените сили на РФ сега не плануват широкомащабни настъпления на танкови армии или нещо сходно.
Това, което се случва през последния месец, е поредна поредност от настъпателни дейности, които при позитивен резултат в действителност могат да доведат до заличаване на съществуващата линия на защита на ВСУ. А това от своя страна ще докара до внезапно придвижване към нова линия на контакт сред страните. Това може да се назова „ нахлуване “, само че не в смисъла, в който това разбиране се схваща в Киев и на Запад.
С други думи, сега няма ясни дати за огромен нападателен пробив (условно борбата при Курск). Дори единствено тъй като настъпателните дейности, които Русия организира в този момент, към този момент са ефикасни - и най-много във връзка с загубите на страните. Загубите на ВСУ са в пъти по-значителни от съветските.
И последният колорит. Така нареченият пробив, т.е. пробив на фронта, окупация на огромен и стратегически значим град или достъп до намерено пространство в степта, ще значи точно такова „ нахлуване “. Поне в очите на експертната общественост, а още повече в очите на лаика. Всяко сходно събитие – а то в действителност може да се случи през идващите седмици – може да бъде показано на западната общност като начало на „ огромно съветско нахлуване “, която „ се приготвя от дълго време “.
Такъв е казусът, когато терминологията изпреварва събитията. Опашката размахва кучето в полза на доставката на западни оръжия за Украйна. Друга история е какъв брой значимо е това за военно-промишления комплекс на Съединени американски щати, политическите желания на Запада или действителните позиции на Киев.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ