Петър Волгин: За кого не е важна цената на газа? За привилегированите жълтопаветни говорители
Напоследък едни и същи хора прескачат от телевизия в телевизия, с цел да ни изясняват какъв брой превъзходен бил животът в България и по какъв начин с помощта на предходното държавно управление и персонално на някогашния министър председател сме щели да имаме газ за стотици години напред. А когато въпреки всичко някой тв водещ се осмели да попита потъналия във фантазмени светове събеседник за цената на въпросния природен газ, нормално получава следния отговор: „ Е, да, по-висока ще бъде цената му, но това въобще не е значимо. И въобще извънредно време е да спрете да мислите за хладилника и за сметките, тъй като евроатлантическите полезности сигурно са по-важни от тези битовизми “.
Хората, които приказват по този начин, нормално нямат финансови проблеми. За тях няма никакво значение дали месечната им сметка за парно ще бъде 200, 300 или 1000 лв.. Ще си я платят и на идната секунда ще не помнят това заплащане, с цел да имат задоволително време да ви изясняват за евроатлантическите полезности.
И по какъв начин мислите, че тези хора са постигнали финансовото си благоденствие? Може би с помощта на блестящи хрумвания и непосилен труд? Да, несъмнено има и такива, само че те са пренебрежимо малцинство. Членовете на умнокрасивия ефирен коментариат, които ви убеждават какви Ганьовци сте, щом се притеснявате за високите сметки, нямат финансови проблеми, тъй като са дългогодишни стипендианти било то на „ Америка за България “, било на „ Отворено общество “ или на някоя от десетките непознати Неправителствени организации, които от началото на прехода задават тона на говорене и мислене в България. И тъй като материалният разцвет на грантовите анализатори е обезпечен от момента, в които са прикрепени към NGO мрежите, те в действителност не схващат терзанията на естествените хора.
Нормалните хора, за разлика от привилегированите жълтопаветни представители, се интересуват от цената на газа. Защото от тази цена зависи както месечната им сметка за отопление, по този начин и сумите, които ще оставят всякога на касата на магазина. А лудо галопиращата инфлация от дълго време е изяла всички нараствания на пенсии и заплати, с които толкоз обичат да се хвалят някогашните, за благополучие, ръководещи. И когато не те дотира „ Америка за България “, ти става все по-трудно и заплащането на сметките, и пълненето на хладилника.
В България има всевъзможни разделения. Но сигурно едно от най-важните е сред капризния демократичен хайлайф и естествените хора. Между тези, които в даден миг са НПО-активисти, след това стават министри, а след това отново се връщат в обичаното NGO, и хората които се скъсват, с цел да обезпечат от малко малко обикновено бъдеще на себе си и децата си. Всъщност класовата битка, която по този начин задълбочено бяха описали Маркс и Енгелс още през 19 в., на никое място не е изчезнала.
Класовата битка се води и през днешния ден, въпреки говорещите телевизионни глави да ви убеждават, че няма такова нещо. Има, и оше по какъв начин.
От едната страна е класата на облагодетелстваните, на тези, които с помощта на задграничните кукловоди държат политическата, икономическата и медийната власт.
Тези са задоволително богати, с цел да се мръщят гнусливо всякога, когато се заприказва за цени и сметки. От другата страна са естествените хора. Хората, които в действителност работят, а не се препитават с фабрикуването на измислени проучвания, плащани обилно от непознати неправителствени организации.
В сегашния миг борбата сред двете съсловия се печели от класата, която държи властта, от тези, за които цената на газа няма значение. Тези хора си имат всичко, в това число и политически партии. И тези партии вършат по този начин, че цената на природния газ за България да се подвига, а надлежно да се подвигат и цените на всички артикули в магазините.
Партии като Политическа партия и Демократична България, да вземем за пример, желаят газът в България да идва с танкери, от хиляди километри разстояние, което, естествено, го прави несравнимо по-скъп от досегашния. И дано отново да повторя, с цел да не се не помни - водачите на тези партии и техните най-активни представители нямат никакъв проблем да платят и най-безбожно високата сметка, получена вследствие на скъпия газ.
Проблемът е единствено наш. И по тази причина доста би трябвало да внимаваме за кого гласуваме на изборите. За да не се окаже, че сме дали своят вот за борци против корупцията, а сме конфигурирали във властта хора, които в името на персоналния си разцвет са създали по този начин, че ние останалите да плащаме двойно и тройно за всичко. Така че, да не бягаме от своята персонална отговорност. Както са обичали да споделят античните римляни: Suae quisque fortunae faber est – всеки самичък кове ориста си.
Източник БНР
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Хората, които приказват по този начин, нормално нямат финансови проблеми. За тях няма никакво значение дали месечната им сметка за парно ще бъде 200, 300 или 1000 лв.. Ще си я платят и на идната секунда ще не помнят това заплащане, с цел да имат задоволително време да ви изясняват за евроатлантическите полезности.
И по какъв начин мислите, че тези хора са постигнали финансовото си благоденствие? Може би с помощта на блестящи хрумвания и непосилен труд? Да, несъмнено има и такива, само че те са пренебрежимо малцинство. Членовете на умнокрасивия ефирен коментариат, които ви убеждават какви Ганьовци сте, щом се притеснявате за високите сметки, нямат финансови проблеми, тъй като са дългогодишни стипендианти било то на „ Америка за България “, било на „ Отворено общество “ или на някоя от десетките непознати Неправителствени организации, които от началото на прехода задават тона на говорене и мислене в България. И тъй като материалният разцвет на грантовите анализатори е обезпечен от момента, в които са прикрепени към NGO мрежите, те в действителност не схващат терзанията на естествените хора.
Нормалните хора, за разлика от привилегированите жълтопаветни представители, се интересуват от цената на газа. Защото от тази цена зависи както месечната им сметка за отопление, по този начин и сумите, които ще оставят всякога на касата на магазина. А лудо галопиращата инфлация от дълго време е изяла всички нараствания на пенсии и заплати, с които толкоз обичат да се хвалят някогашните, за благополучие, ръководещи. И когато не те дотира „ Америка за България “, ти става все по-трудно и заплащането на сметките, и пълненето на хладилника.
В България има всевъзможни разделения. Но сигурно едно от най-важните е сред капризния демократичен хайлайф и естествените хора. Между тези, които в даден миг са НПО-активисти, след това стават министри, а след това отново се връщат в обичаното NGO, и хората които се скъсват, с цел да обезпечат от малко малко обикновено бъдеще на себе си и децата си. Всъщност класовата битка, която по този начин задълбочено бяха описали Маркс и Енгелс още през 19 в., на никое място не е изчезнала.
Класовата битка се води и през днешния ден, въпреки говорещите телевизионни глави да ви убеждават, че няма такова нещо. Има, и оше по какъв начин.
От едната страна е класата на облагодетелстваните, на тези, които с помощта на задграничните кукловоди държат политическата, икономическата и медийната власт.
Тези са задоволително богати, с цел да се мръщят гнусливо всякога, когато се заприказва за цени и сметки. От другата страна са естествените хора. Хората, които в действителност работят, а не се препитават с фабрикуването на измислени проучвания, плащани обилно от непознати неправителствени организации.
В сегашния миг борбата сред двете съсловия се печели от класата, която държи властта, от тези, за които цената на газа няма значение. Тези хора си имат всичко, в това число и политически партии. И тези партии вършат по този начин, че цената на природния газ за България да се подвига, а надлежно да се подвигат и цените на всички артикули в магазините.
Партии като Политическа партия и Демократична България, да вземем за пример, желаят газът в България да идва с танкери, от хиляди километри разстояние, което, естествено, го прави несравнимо по-скъп от досегашния. И дано отново да повторя, с цел да не се не помни - водачите на тези партии и техните най-активни представители нямат никакъв проблем да платят и най-безбожно високата сметка, получена вследствие на скъпия газ.
Проблемът е единствено наш. И по тази причина доста би трябвало да внимаваме за кого гласуваме на изборите. За да не се окаже, че сме дали своят вот за борци против корупцията, а сме конфигурирали във властта хора, които в името на персоналния си разцвет са създали по този начин, че ние останалите да плащаме двойно и тройно за всичко. Така че, да не бягаме от своята персонална отговорност. Както са обичали да споделят античните римляни: Suae quisque fortunae faber est – всеки самичък кове ориста си.
Източник БНР
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ