Книгата Наполеон на Александър Стоянов се появи броени дни преди филма на Ригли Скот
Наполеон Бонапарт е олицетворение на своята ера. Той съдържа в себе си всичко това, което съдържа действително епохата – той е върховото изражение на всичките фантазии, желания, упоритости на неговите съвременници. Такова мнение изрази в предаването " Сториборд " на радио " Фокус " с водещ Благой Иванов историкът Александър Стоянов, създател и на книгата " Наполеон “, която се появи броени дни преди едноименния филм на Ридли Скот.
" Наполеон сигурно е артикул на своето време, само че въпреки това нещата, които прави, размаха, с който ги прави, той на процедура е артикул на историята и създател на историята. Така че той по едно и също време е и артикул, и създател на времето. Може би са доста малко хората в човешката история, за които можем да кажем, че са съумели да надскочат личната си ера и в действителност да се трансфорат в неделима част от действително огромната сюжетна линия на историята. “
По думите му Наполеон по принцип е човек и като всеки човек има и позитивни, и негативни страни. " Отрицателните му страни са, че той е безпределно упорит и е податлив да подчинява непознатото благополучие и злощастие на своите цели, без да се замисля това какво предизвиква даже на личното му семейство, какво остава за френския народ или пък за народите на другите страни. Същевременно обаче се пробва, доколкото е допустимо, да бъде и обществено конструктивен. Тоест всичко, което той прави, го прави с ясното схващане, че желае да направи нещо положително, да остави след себе си един по-подреден и логичен свят, в сравнение с го е заварил, и има вяра, откровено има вяра, че в действителност вземането на властта при него не е с цел да ръководи просто поради самата власт, а тъй като той има ясната концепция, че взимайки властта, ще направи света по-добър. Тоест той има вяра, че това което прави, е за положително, “ описа още доктор Александър Стоянов.
" Перспективата за Наполеон се сменя фрапантно в границите на историческия дискурс през XIX, XX и XXI век. Всеки век, откогато този човек е живял, има своя колорит на пояснение. През XIX век изключително консервативната историография го счита за положителен феномен поради това, че фактически построява една система от закони, държавни структури, уголемява и стабилизира полицейски служби, данъчни, гранични и така нататък Т.е. за Франция от чисто институционална позиция това, което той прави, е извънредно значимо и позитивно. От друга страна обаче броя на хората, които умират в резултат на неговите войни, е доста огромен, и през ХХ век дебатът се обръща, рецензията се насочва към него от позиция на това, че той погазва свободата на словото, че той в действителност погазва правилата на демократичната народна власт, които са заложени в основите на Френската гражданска война. И несъмнено, от подтекста на двете Световни войни, той бива подложен на рецензия поради грандоманската му упоритост да ръководи Европа. Понякога споделят да ръководи света, само че той не е имал специфични искания за международна доминация, по-скоро става въпрос за едно доминиране на Европа, а към този момент притежавайки най-богатата част от света, просто естествено оказваш въздействие и върху останалата част от планетата. Сега към този момент през ХXI век се появява една оценка, която се пробва някак си да съчетае и двете, т.е. по едно и също време да покажем, че той може да бъде властнически тиранин от една страна, само че въпреки това той може да бъде и обществено градивна фигура. Историографията през ХXI век се концентрира върху това нито една оценка да не отива в някакви крайности, а да се търси някакъв балансиращ метод, “ изясни още историкът, като изрично съобщи, че най-голямата неточност е да се съди за предишното през призмата на актуалния морал, и че историята би трябвало да бъде гледана през очите на хората, които са изживявали процесите.
Александър Стоянов описа още за личността на френския император и изясни, че самият Наполеон стартира да построява себе си като попкултурна икона още приживе, като финансира вестници, които да пишат публикации за него, предизвиква хората да описват истории за него, поръчвал е да му се рисуват избрани картини, в които той да бъде изобразяван по избран метод, като по този метод да сътвори позитивен храбър облик на личността му в историческата памет. " Общо взето той е бил напълно наясно, защото има доста огромни знания по история, че не е толкоз значимо какво правиш, а какво хората ще имат вяра, че си правил, до момента в който си бил жив. И по тази причина той поставя безусловно всички съзнателни старания всяко нещо, което прави, да наподобява героично, даже когато не е. Оттук нататък към този момент неговият облик е подет от поколенията. През XIX век ту подложен на критика, ту възхваляван, през ХХ век към този момент влиза в киното. Бройката филми, които излизат за него в рамките единствено на 20-те години след изобретяването на киното, е над 200 екранизации. Така че той е третата най-споменавана в литературата персона след Исус и Хитлер. Между другото единствено научните писания са над 10 000, “ означи историкът.
С кино лентата " Наполеон “ на Ридли Скот на напред във времето излиза дебатът за метода, по който изкуството интерпретира една фигура и това до каква степен можем да позволяваме волности в тези тълкования. Според Александър Стоянов филмът е прекомерно безреден, с прекомерно неразбираемо подбрани критерии за какво избрани подиуми да влязат, а други не, липсва и сериозна инспекция на историческата фактология, което основава изцяло чувство за проблематичност и незадоволеност. " Благодарение на тези исторически грешки се дава опция на историците да се изричат по тези филми и да ги подлагат на критика, което пък води до гласност, която за нас постоянно, като една много позабравена просвета през този век, е добре. Това, че борбата при Аустерлиц не се е случила въобще по този метод, по който е показана във кино лентата, това че при Ватерло са пропуснати някакви суперключови моменти – то липсва цялостен палат, който французите щурмуват през целия ден да вземем за пример, окей, това няма никакъв проблем да се преживее, само че въпросът е, че когато самата лента е цялостна с чисто кинематографски дефекти, тогава към този момент и историческите грешки стартират да стават досадни и тежки, “ съобщи изрично той.
За Александър Стоянов един от най-въздействащите филми на историческа тема е " Небесно царство “ на Ридли Скот: " Аз съм приказвал с доста почитатели на средновековната военна история, всички осъзнаваме неточностите в него, само че на никой не му пречи, тъй като аз не познавам човек, почитател на кръстоносните походи, който да не харесва този филм. Той е изкусен във всяко едно отношение. Иначе за исторически точни филми, има една луксозна екранизация на " Война и мир “ в четири елементи с Малкълм Макдауъл, останалият каст е от съветски артисти, където и епохата, и борбите, и всичко е пресъздадено доста добре, “ показа още той.
" Наполеон сигурно е артикул на своето време, само че въпреки това нещата, които прави, размаха, с който ги прави, той на процедура е артикул на историята и създател на историята. Така че той по едно и също време е и артикул, и създател на времето. Може би са доста малко хората в човешката история, за които можем да кажем, че са съумели да надскочат личната си ера и в действителност да се трансфорат в неделима част от действително огромната сюжетна линия на историята. “
По думите му Наполеон по принцип е човек и като всеки човек има и позитивни, и негативни страни. " Отрицателните му страни са, че той е безпределно упорит и е податлив да подчинява непознатото благополучие и злощастие на своите цели, без да се замисля това какво предизвиква даже на личното му семейство, какво остава за френския народ или пък за народите на другите страни. Същевременно обаче се пробва, доколкото е допустимо, да бъде и обществено конструктивен. Тоест всичко, което той прави, го прави с ясното схващане, че желае да направи нещо положително, да остави след себе си един по-подреден и логичен свят, в сравнение с го е заварил, и има вяра, откровено има вяра, че в действителност вземането на властта при него не е с цел да ръководи просто поради самата власт, а тъй като той има ясната концепция, че взимайки властта, ще направи света по-добър. Тоест той има вяра, че това което прави, е за положително, “ описа още доктор Александър Стоянов.
" Перспективата за Наполеон се сменя фрапантно в границите на историческия дискурс през XIX, XX и XXI век. Всеки век, откогато този човек е живял, има своя колорит на пояснение. През XIX век изключително консервативната историография го счита за положителен феномен поради това, че фактически построява една система от закони, държавни структури, уголемява и стабилизира полицейски служби, данъчни, гранични и така нататък Т.е. за Франция от чисто институционална позиция това, което той прави, е извънредно значимо и позитивно. От друга страна обаче броя на хората, които умират в резултат на неговите войни, е доста огромен, и през ХХ век дебатът се обръща, рецензията се насочва към него от позиция на това, че той погазва свободата на словото, че той в действителност погазва правилата на демократичната народна власт, които са заложени в основите на Френската гражданска война. И несъмнено, от подтекста на двете Световни войни, той бива подложен на рецензия поради грандоманската му упоритост да ръководи Европа. Понякога споделят да ръководи света, само че той не е имал специфични искания за международна доминация, по-скоро става въпрос за едно доминиране на Европа, а към този момент притежавайки най-богатата част от света, просто естествено оказваш въздействие и върху останалата част от планетата. Сега към този момент през ХXI век се появява една оценка, която се пробва някак си да съчетае и двете, т.е. по едно и също време да покажем, че той може да бъде властнически тиранин от една страна, само че въпреки това той може да бъде и обществено градивна фигура. Историографията през ХXI век се концентрира върху това нито една оценка да не отива в някакви крайности, а да се търси някакъв балансиращ метод, “ изясни още историкът, като изрично съобщи, че най-голямата неточност е да се съди за предишното през призмата на актуалния морал, и че историята би трябвало да бъде гледана през очите на хората, които са изживявали процесите.
Александър Стоянов описа още за личността на френския император и изясни, че самият Наполеон стартира да построява себе си като попкултурна икона още приживе, като финансира вестници, които да пишат публикации за него, предизвиква хората да описват истории за него, поръчвал е да му се рисуват избрани картини, в които той да бъде изобразяван по избран метод, като по този метод да сътвори позитивен храбър облик на личността му в историческата памет. " Общо взето той е бил напълно наясно, защото има доста огромни знания по история, че не е толкоз значимо какво правиш, а какво хората ще имат вяра, че си правил, до момента в който си бил жив. И по тази причина той поставя безусловно всички съзнателни старания всяко нещо, което прави, да наподобява героично, даже когато не е. Оттук нататък към този момент неговият облик е подет от поколенията. През XIX век ту подложен на критика, ту възхваляван, през ХХ век към този момент влиза в киното. Бройката филми, които излизат за него в рамките единствено на 20-те години след изобретяването на киното, е над 200 екранизации. Така че той е третата най-споменавана в литературата персона след Исус и Хитлер. Между другото единствено научните писания са над 10 000, “ означи историкът.
С кино лентата " Наполеон “ на Ридли Скот на напред във времето излиза дебатът за метода, по който изкуството интерпретира една фигура и това до каква степен можем да позволяваме волности в тези тълкования. Според Александър Стоянов филмът е прекомерно безреден, с прекомерно неразбираемо подбрани критерии за какво избрани подиуми да влязат, а други не, липсва и сериозна инспекция на историческата фактология, което основава изцяло чувство за проблематичност и незадоволеност. " Благодарение на тези исторически грешки се дава опция на историците да се изричат по тези филми и да ги подлагат на критика, което пък води до гласност, която за нас постоянно, като една много позабравена просвета през този век, е добре. Това, че борбата при Аустерлиц не се е случила въобще по този метод, по който е показана във кино лентата, това че при Ватерло са пропуснати някакви суперключови моменти – то липсва цялостен палат, който французите щурмуват през целия ден да вземем за пример, окей, това няма никакъв проблем да се преживее, само че въпросът е, че когато самата лента е цялостна с чисто кинематографски дефекти, тогава към този момент и историческите грешки стартират да стават досадни и тежки, “ съобщи изрично той.
За Александър Стоянов един от най-въздействащите филми на историческа тема е " Небесно царство “ на Ридли Скот: " Аз съм приказвал с доста почитатели на средновековната военна история, всички осъзнаваме неточностите в него, само че на никой не му пречи, тъй като аз не познавам човек, почитател на кръстоносните походи, който да не харесва този филм. Той е изкусен във всяко едно отношение. Иначе за исторически точни филми, има една луксозна екранизация на " Война и мир “ в четири елементи с Малкълм Макдауъл, останалият каст е от съветски артисти, където и епохата, и борбите, и всичко е пресъздадено доста добре, “ показа още той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ