Написан през 1513 г. Владетелят“ е най-известният труд на ренесансовия

Написан през 1513 година „ Владетелят “ е най-известният труд на ренесансовия мъдрец, мъдрец и дипломат Николо Макиавели. Той посвещава трактата си на новия държател на Флоренция, Лоренцо Медичи, надявайки се по този  метод да завоюва благоволението му и стане негов приближен консултант. Макар да не получава мечтаното място в двора на фамозната фамилия Медичи, трудът на Макиавели остава в историята като първия обстоен разбор на изкуството на властта и най-много на нейното опазване. Книгата „ Владетелят “ е оповестена през 1532 година, 5 години след гибелта на Николо Макиавели. 

(Statue of Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527), Uffizi Gallery Florence, Italy)

♠ По какъв метод владетелят би трябвало да удържа на обещанията си 

Колко похвално е владетелят да бъде правилен на обещанията си и да живее почтено, а не с хитрости, схваща всеки. Но сред актуалните владетели велики неща направиха тези, които не държаха доста на обещанията си, умееха да омотават в хитростта си хората и, в края на краищата, взеха връх над тези, които държаха на лоялността.

Трябва да знаете, че има два метода за битка: единият – посредством закона, другият – посредством силата. Първият метод е характерен на индивида, вторият – на животните. Много пъти единствено първият метод е непълен, постанова се да се прибегне към втория. Един държател би трябвало да умее да си служи с методите и на животните и на индивида. На същото нещо учат иносказателно и античните писатели, които пишат, че Ахил и мнозина други владетели са били възпитавани от Хирон Кентавъра. Това ще рече, че владетелят би трябвало да умее да си служи както с оръжието, свойствено за индивида, по този начин и с оръжието, свойствено на животното. Ако си служи единствено с едното, рискува да изгуби властта си.

Понеже владетелят е заставен да си служи с методите на животните, той би трябвало да вземе за пример лисицата и лъва. Лъвът елементарно влиза в клопката, а лисицата е безсилна пред вълка. От лисицата владетелят ще научи да подушва клопката, а от лъва – да не се бои от вълците. Който разчита единствено на лъвското, не схваща нищо от политика. Умният държател не би трябвало да държи на думата си, щом си вреди, в случай че я удържи, и щом аргументите, които са го предиздвикали да я даде, към този момент не съществуват. Ако всички хора бяха положителни, това напътствие не би било почтено за препоръчване, само че тъй като са неприятни и не биха удържали думата, която биха ти дали, то и ти няма за какво да оставаш правилен на думата, която им даваш. При това за един държател в никакъв случай не липсват законни аргументи, с които да се оправдае, когато не си удържа думата. Могат да се дадат безбройни образци и да се покаже какъв брой поети отговорности са били погазени от князете, сред които най-големи триумфи са имали тези, които са си служели най-добре с хитростта и измамата. Необходимо е единствено човек да умее да скрива същинските си планове. Хората са толкоз глупави и толкоз погълнати от ежедневните си грижи, че оня, който желае да мами, постоянно ще откри кого да измами. Аз не желая да премълча един от образците от ново време. Александър VI през целия си живот си служи единствено с измами и постоянно намираше хора, които да мами. Не е имало различен човек, който по този начин майсторски да твърди и с толкоз люти обети да дава обещание неща, които след това да не извършва. Той постоянно е реализирал посредством измамите си това, което е желаел, тъй като добре е познавал наивността на хората.

Не е належащо за един държател да има всички тези качества, само че е належащо да наподобява, че ги има. Ще се осмеля даже да кажа, че когато ги има и постоянно ги демонстрира, те са рискови, а когато наподобява, че ги има, са потребни. Князът би трябвало да наподобява, че е милосърден, правилен на обещанията си, добър, добродушен, набожен и да бъде подобен, само че да се владее толкоз, че при положение на потребност да може и да умее да промени тези качества в противоположността им. Трябва да се разбере, че владетелят, изключително новият, не може да демонстрира всичките добродетели, тъй като постоянно, с цел да избави страната си, му се постанова да работи срещу верността, милостта, добротата и религията. Така че той би трябвало да бъде постоянно подготвен да се нагажда към измененията на ориста и, както споделих нагоре, да постоянства в положителното, когато може, и да умее постоянно да прибегне към злото, щом се наложи.

Владетелят би трябвало доста да внимава да не споделя думи, които не показват изброените добродетели. Да се стреми да прави усещане на човек, изпълнен с благосклонност, честност, почтеност н набожност. Най-необходимо му е да наподобява набожен, тъй като хората съдят повече с очите си. Всички могат да видят това, което изглеждаш, само че малко на брой могат да доловят това, което си в реалност. И тези малко на брой не дръзват да се опълчват на мнението на болшинството, което има освен това зад себе си силата на властта. Когато се касае до тези каузи на хората, изключително на владетелите, за които няма човешки съд, към който да се обърнем, ние съдим по резултатите. Щом владетелят успее да победи и избави страната, средствата му ще бъдат преценени за честни и ще бъдат похвалени. Масата се води от това, което вижда и от триумфите, а светът е маса и обособените персони получават значение единствено тогава, когато болшинството не знае на какво да се опре. Един княз, наш съвременник, чието име е неловко да загатвам, постоянно проповядва мир и честност, а в реалност е върл зложелател и на едното, и на другото, и в случай че ги съблюдаваше, от дълго време щеше да изгуби славата или страната си.

От: „ Владетелят “, Николо Макиавели, изд. Еспас-2007, 1991 година Il Principe, 1513
Изображение: Statue of Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527), Uffizi Gallery Florence, Italy