Станислав Костов: Левски има прекрасен треньор, баща ми искаше да ме види със синия екип
Нападателят на Левски Станислав Костов даде обстойно изявление пред " Блиц ". Голмайсторът на Първа лига приказва по всички настоящи тематики към " сините ":
Водиш в листата при голмайсторите след 10-ия кръг, предполагал ли си въобще, че това ще се случи?
- Не съм го очаквал, признавам с ръка на сърце. Радвам се, че означавам голове, това ми е работата. Помагам на тима, а и тимът оказва помощ на мен. И съм благополучен най-много от обстоятелството, че Левски е на първото място.
Замисляш ли се към този момент, а и поставяш ли си за цел да станеш голмайстор на Първа лига този сезон?
- Мечтая за това нещо, всеки нападател го желае. Целта ми е да въвеждам колкото се може повече голове. Мачовете занапред предстоят, уповавам се да съумявам, Господ да е с мен и най-важното да бъда здрав.
Желанието на Стоянович за състезателен шеф в Левски ще се реализира
Новината разгласи Красимир Иванов
Как ти оказват помощ съотборниците и елементарно ли се играе с Габриел Обертан - умел футболист, който е бил и в Манчестър Юнайтед?
- Помагат ми, имаме доста класни футболисти. Головете ми се дължат на тях, на положителната игра на целия тим. Аз съм индивидът, който просто приключва обстановката. Възхищавам се на Обертан, за мен е чест да играя с подобен футболист. Научавам доста от него, виждам по какъв начин се движи по терена, по какъв начин гaрдира топката. Радост за окото е да гледаш подобен футболист, а аз даже го имам за съотборник.
Очакваше ли да получиш повиквателна за националния тим за идните мачове в Лигата на нациите?
- Не чаках, чесно казано. Бих се отзовал постоянно, в случай че се извърнат към мен. Има треньорско управление, което гледа, проучва и взема решение кого да повика. Тези въпроси не са към мен, нямам контакт с господин Хубчев. Беше ми треньор в Берое, изпълнявал съм всичко, което ми е казвал. Ако се забележим на улицата, сигурно ще се поздравим, ще се попитаме по какъв начин сме, само че до такава степен. Ще бъда на стадиона и ще поддържа националния тим против Кипър, уповавам се да спечелим.
" Трансферната неточност " Жерсон Кабрал
От тотално отчаяние, холандецът се трансформира в главен футболист на Левски
Ще съумее ли Левски да пребори съперниците за купата и Купата на България този сезон?
- Ако печелим колкото се може повече мачове, ще дойдат и трофеите. Гледаме мач за мач, да трупаме точки и най-после на шампионата се надявам да сме на това място, на което сме сега - първото.
Освен почитателите, какво друго ти дава мотивация и по какъв начин се надъхваш преди мачовете? Суеверен ли си?
- Не съм религиозен, не върша нещо по-специално преди мач. Слушам музика и това е.
Каква музика?
- Сръбска. (б.р. - декларира го с необятна усмивка)
Защо при Делио Роси не се получиха нещата?
- Нямам пояснение. А и няма смисъл да разясня, откакто той към този момент не е в Левски. Знам единствено, че сега имаме прелестен треньор. Славиша Стоянович дава убеденост на всеки един от нас. Дава успокоение на целия тим. Защото даже на мачове и тренировки, когато наставникът e спокоен, това се придвижва върху футболистите. И тогава излизаме освободени на терена и мислим напълно и единствено за футбола и сполучливото показване.
Източник:
Как се възпламени по футбола и от какъв брой годишен риташ топката?
- Баща ми Йордан Костов е бил футболист в Пирин (Благоевград) и Академик (София), по-късно и треньор. Никога не ме е карал да ставам футболист. Просто имах увлечение към топката от дребен. Много желаех да стана футболист и изпълних задачата си. Единственото, за което скърбя е, че не съумях да виждам татко ми по какъв начин играе, тъй като е поставил завършек на спортната си кариера прекомерно рано.
Той ли е първият ти треньор?
- Несъмнено той е измежду най-големите ми критици. След всеки мач приказваме и ми споделя по какъв начин съм се показал. Когато бях по-малък, постоянно ми споделяше какви неточности съм позволил в дадения мач, анализирахме нещата. Имам прелестно семейство и съм доста благополучен. Баща ми не беше чак толкоз непоколебим родител, не ми се е карал за слаба оценка в учебно заведение. Но все гледаше да ме прибере по-рано у дома и постоянно ми споделяше, че в случай че желая да стана футболист, би трябвало да съблюдавам режим. Не ме пускаше да вървя по нощните заведения, и в този момент съвсем не вървя. Даже и след победи не излизам да чествам със съотборници. Не съм от този вид футболисти, които са непрекъснато по нощните заведения. Имам си другарка, с която извозвам множеството време.
От много време сте дружно, мислите ли към този момент за нещо съществено?
- Да, към този момент седем години с Александра сме дружно, щастливи сме.
Тя по какъв начин претърпява мачовете ти?
- О, тя не пропуща мой мач. Преживява ги дружно с мен. Когато аз съм благополучен след победа, и тя е щастлива. Когато съм крив, и тя е крива, това е обикновено. Благодаря й за поддръжката, тъй като постоянно е до мен - и в положително, и в неприятно. Както и моите родителите и сестра ми, без тях съм нищо.
Практикувал ли си различен спорт, с изключение на футбола?
- Никога. Майка ми ме водеше на плуване, само че не бях плувец. Бързо ми омръзна. Винаги съм се занимавал единствено с футбол. Дори не съм хващал топка за тенис или баскетбол. Само футболната топка ми е в краката.
Официално: Левски удължи контракта за партньорство с Аджъбадем
Това стана през днешния ден
Сигурно и ти като множеството деца си се блазнил от това, че футболистите печелят положителни пари и карат лъскави коли?
- О, нищо сходно. Като дребен не съм гледал по малкия екран, а и не даваха тогава такива неща - кой футболист каква кола кара или какъв брой пари получава. Истината е, че ми идваше от вътрешната страна. Футболът е в кръвта ми. Доставяше ми наслаждение на площадката в учебно заведение да неистина всички и да въвеждам гол след гол. Но за жалост там към този момент не е същото. Мястото, където аз играех, е запустяло. Вече няма толкоз деца, които да спортуват. Времената се трансформираха. В днешно време дребните се занимават повече с други неща, спортът остана на назад във времето.
Как съумя да се предпазиш?
- Родителите ме защитиха, сестра ми, баба ми. А и си имах ум в главата. И аз като всички деца съм правил нелепости, само че не чак толкоз доста.
Ясно е, че искаш да постигнеш триумфи с Левски, само че по-късно несъмнено ще искаш да играеш и в чужбина?
- Сега мисля напълно за Левски, всеки футболист има фантазии. Аз сбъднах най-голямата - да играя в Левски. Баща ми ужасно доста искаше да ме види със синия екип.
Сигурно е бил срещу прекосяването ти в ЦСКА през 2011 година?
- Беше от дълго време, по този начин е станало просто. Радвам се, че Господ ми даде втори късмет и съм извънредно благополучен, че играя за Левски, преследвайки идващите си фантазии.
За какво мечтаеш?
- Да реализирам триумфи, както и всичките ми близки да са живи и здрави, да имам крепко семейство, което в днешно време е доста значимо.
Източник:
Има ли бранител в България, против който ти е най-трудно да играеш?
- Нямам боязън от бранителите.
На кой клуб от задграничните симпатизираш?
- Интер. А обичаният ми футболист е Гонсало Игуаин, който в този момент обаче е в Милан. Той и Мауро Икарди са ми двамата обичани нападатели. До момента не съм бил на " Джузепе Меаца ", само че скоро ще го посетя и ще виждам мач на обичания Интер.
А от българските футболисти на кого си се възхищавал?
- На Георги Иванов - Гонзо. Не съм работил с него, единствено сме се виждали по терените.
Освен татко ти и треньорите, с които си работил, има ли други хора, които ти оказват помощ?
- Цялото ми семейство ми оказва помощ и е компактно зад мен. Мъжът на сестра ми също - Митко Байкушев, приятелката ми Александра най-много. Благодарен съм на всички и се надявам да не преставам да ги веселя.
Още е рано да го мислиш, само че след футбола с какво би се занимавал?
- Сигурно отново с футбол. Футболът е моят живот.
Левски се разделя с чужденец
Играчът не попада в сметките на Славиша Стоянович
Водиш в листата при голмайсторите след 10-ия кръг, предполагал ли си въобще, че това ще се случи?
- Не съм го очаквал, признавам с ръка на сърце. Радвам се, че означавам голове, това ми е работата. Помагам на тима, а и тимът оказва помощ на мен. И съм благополучен най-много от обстоятелството, че Левски е на първото място.
Замисляш ли се към този момент, а и поставяш ли си за цел да станеш голмайстор на Първа лига този сезон?
- Мечтая за това нещо, всеки нападател го желае. Целта ми е да въвеждам колкото се може повече голове. Мачовете занапред предстоят, уповавам се да съумявам, Господ да е с мен и най-важното да бъда здрав.
Желанието на Стоянович за състезателен шеф в Левски ще се реализира
Новината разгласи Красимир Иванов
Как ти оказват помощ съотборниците и елементарно ли се играе с Габриел Обертан - умел футболист, който е бил и в Манчестър Юнайтед?
- Помагат ми, имаме доста класни футболисти. Головете ми се дължат на тях, на положителната игра на целия тим. Аз съм индивидът, който просто приключва обстановката. Възхищавам се на Обертан, за мен е чест да играя с подобен футболист. Научавам доста от него, виждам по какъв начин се движи по терена, по какъв начин гaрдира топката. Радост за окото е да гледаш подобен футболист, а аз даже го имам за съотборник.
Очакваше ли да получиш повиквателна за националния тим за идните мачове в Лигата на нациите?
- Не чаках, чесно казано. Бих се отзовал постоянно, в случай че се извърнат към мен. Има треньорско управление, което гледа, проучва и взема решение кого да повика. Тези въпроси не са към мен, нямам контакт с господин Хубчев. Беше ми треньор в Берое, изпълнявал съм всичко, което ми е казвал. Ако се забележим на улицата, сигурно ще се поздравим, ще се попитаме по какъв начин сме, само че до такава степен. Ще бъда на стадиона и ще поддържа националния тим против Кипър, уповавам се да спечелим.
" Трансферната неточност " Жерсон Кабрал
От тотално отчаяние, холандецът се трансформира в главен футболист на Левски
Ще съумее ли Левски да пребори съперниците за купата и Купата на България този сезон?
- Ако печелим колкото се може повече мачове, ще дойдат и трофеите. Гледаме мач за мач, да трупаме точки и най-после на шампионата се надявам да сме на това място, на което сме сега - първото.
Освен почитателите, какво друго ти дава мотивация и по какъв начин се надъхваш преди мачовете? Суеверен ли си?
- Не съм религиозен, не върша нещо по-специално преди мач. Слушам музика и това е.
Каква музика?
- Сръбска. (б.р. - декларира го с необятна усмивка)
Защо при Делио Роси не се получиха нещата?
- Нямам пояснение. А и няма смисъл да разясня, откакто той към този момент не е в Левски. Знам единствено, че сега имаме прелестен треньор. Славиша Стоянович дава убеденост на всеки един от нас. Дава успокоение на целия тим. Защото даже на мачове и тренировки, когато наставникът e спокоен, това се придвижва върху футболистите. И тогава излизаме освободени на терена и мислим напълно и единствено за футбола и сполучливото показване.
Източник:
Как се възпламени по футбола и от какъв брой годишен риташ топката?
- Баща ми Йордан Костов е бил футболист в Пирин (Благоевград) и Академик (София), по-късно и треньор. Никога не ме е карал да ставам футболист. Просто имах увлечение към топката от дребен. Много желаех да стана футболист и изпълних задачата си. Единственото, за което скърбя е, че не съумях да виждам татко ми по какъв начин играе, тъй като е поставил завършек на спортната си кариера прекомерно рано.
Той ли е първият ти треньор?
- Несъмнено той е измежду най-големите ми критици. След всеки мач приказваме и ми споделя по какъв начин съм се показал. Когато бях по-малък, постоянно ми споделяше какви неточности съм позволил в дадения мач, анализирахме нещата. Имам прелестно семейство и съм доста благополучен. Баща ми не беше чак толкоз непоколебим родител, не ми се е карал за слаба оценка в учебно заведение. Но все гледаше да ме прибере по-рано у дома и постоянно ми споделяше, че в случай че желая да стана футболист, би трябвало да съблюдавам режим. Не ме пускаше да вървя по нощните заведения, и в този момент съвсем не вървя. Даже и след победи не излизам да чествам със съотборници. Не съм от този вид футболисти, които са непрекъснато по нощните заведения. Имам си другарка, с която извозвам множеството време.
От много време сте дружно, мислите ли към този момент за нещо съществено?
- Да, към този момент седем години с Александра сме дружно, щастливи сме.
Тя по какъв начин претърпява мачовете ти?
- О, тя не пропуща мой мач. Преживява ги дружно с мен. Когато аз съм благополучен след победа, и тя е щастлива. Когато съм крив, и тя е крива, това е обикновено. Благодаря й за поддръжката, тъй като постоянно е до мен - и в положително, и в неприятно. Както и моите родителите и сестра ми, без тях съм нищо.
Практикувал ли си различен спорт, с изключение на футбола?
- Никога. Майка ми ме водеше на плуване, само че не бях плувец. Бързо ми омръзна. Винаги съм се занимавал единствено с футбол. Дори не съм хващал топка за тенис или баскетбол. Само футболната топка ми е в краката.
Официално: Левски удължи контракта за партньорство с Аджъбадем
Това стана през днешния ден
Сигурно и ти като множеството деца си се блазнил от това, че футболистите печелят положителни пари и карат лъскави коли?
- О, нищо сходно. Като дребен не съм гледал по малкия екран, а и не даваха тогава такива неща - кой футболист каква кола кара или какъв брой пари получава. Истината е, че ми идваше от вътрешната страна. Футболът е в кръвта ми. Доставяше ми наслаждение на площадката в учебно заведение да неистина всички и да въвеждам гол след гол. Но за жалост там към този момент не е същото. Мястото, където аз играех, е запустяло. Вече няма толкоз деца, които да спортуват. Времената се трансформираха. В днешно време дребните се занимават повече с други неща, спортът остана на назад във времето.
Как съумя да се предпазиш?
- Родителите ме защитиха, сестра ми, баба ми. А и си имах ум в главата. И аз като всички деца съм правил нелепости, само че не чак толкоз доста.
Ясно е, че искаш да постигнеш триумфи с Левски, само че по-късно несъмнено ще искаш да играеш и в чужбина?
- Сега мисля напълно за Левски, всеки футболист има фантазии. Аз сбъднах най-голямата - да играя в Левски. Баща ми ужасно доста искаше да ме види със синия екип.
Сигурно е бил срещу прекосяването ти в ЦСКА през 2011 година?
- Беше от дълго време, по този начин е станало просто. Радвам се, че Господ ми даде втори късмет и съм извънредно благополучен, че играя за Левски, преследвайки идващите си фантазии.
За какво мечтаеш?
- Да реализирам триумфи, както и всичките ми близки да са живи и здрави, да имам крепко семейство, което в днешно време е доста значимо.
Източник:
Има ли бранител в България, против който ти е най-трудно да играеш?
- Нямам боязън от бранителите.
На кой клуб от задграничните симпатизираш?
- Интер. А обичаният ми футболист е Гонсало Игуаин, който в този момент обаче е в Милан. Той и Мауро Икарди са ми двамата обичани нападатели. До момента не съм бил на " Джузепе Меаца ", само че скоро ще го посетя и ще виждам мач на обичания Интер.
А от българските футболисти на кого си се възхищавал?
- На Георги Иванов - Гонзо. Не съм работил с него, единствено сме се виждали по терените.
Освен татко ти и треньорите, с които си работил, има ли други хора, които ти оказват помощ?
- Цялото ми семейство ми оказва помощ и е компактно зад мен. Мъжът на сестра ми също - Митко Байкушев, приятелката ми Александра най-много. Благодарен съм на всички и се надявам да не преставам да ги веселя.
Още е рано да го мислиш, само че след футбола с какво би се занимавал?
- Сигурно отново с футбол. Футболът е моят живот.
Левски се разделя с чужденец
Играчът не попада в сметките на Славиша Стоянович
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ