Ти определяш границата!
Намирането на баланс сред професионалния и персоналния живот или интеграция сред двете – това е една от най-нашумелите тематики в офисите по света. Тази наклонност се следи даже в офертите за работа, които постоянно показват положителния баланс сред професионалния и персоналния живот като едно от преимуществата, които оферират.
Определено има способи, по които вашата компания може да унищожи салдото сред персоналния ви живот и кариерата, като културата на дълги работни часове и непрекъсната съгласуваност с офиса. Съществуват обаче изследвания, които пазят тезата, че салдото сред работата и свободното време не зависи изключително доста от работното място, а от самия човек и неговия темперамент.
Как вашия темперамент въздейства на способността ви да постигнете добър баланс сред кариерата и персоналния живот
В книгата „ Work: Negotiating Boundaries Through Everyday Life “ социологът Кристена Ниперт-Енг разделя хората на два вида:
Сегрегатори – хората, които дефинират ясни и съответни граници сред работата ли персоналния живот
Интегратори – хората, които не могат да разделят двете
Сегрегатори могат да работят по 40 часа на седмица и отново имат възприятието, че са постигнали добър баланс сред персоналния и професионалния си живот, защото те могат да се абстрахират изцяло от протичащото се в офиса. Интеграторите, въпреки това, мъчно може да се оправят с напрегнатия работен график, тъй като те не стопират да мислят за работата даже откакто се приберат у дома, губейки даже дребното свободно време, което имат. Проблемът при вас може да идва точно от склонността ви да размивате границите сред двете.
Намерете активност, която освобождава мозъка ви от мисли за работата
Прочуване на Сабине Сонентаг и Шарлоте Фритз, оповестено в „ Journal of Occupational Health Psychology “, демонстрира, че начертаването на граница сред персоналния и професионалния живот изисква „ психическо отделяне “.
Когато сме на работа, ние изпитваме стрес и напрежение, свързани със самата работа. Когато този стрес към този момент не е налице, организмът ни стартира да се възвръща. Сонентаг и Фритз обаче настояват, че за задачата не е задоволително просто да не бъдете в офиса, би трябвало да създадете психическа изолираност от работата.
Те откриват, че някои елементарни действия, като да вземем за пример разходката или четенето на книга, или по-трудоемки и взискателни занимания, като ученето на нов език или практикуването на някакъв спорт, могат да оказват помощ на човек да се откъсне от мислите за работата.
Спрете да се занимавате с неща, които ви припомнят за работата
Случвало ли ви се е да погледнете телефона си преди лягане, да видите че имате непрочетен имейл от работа, да го прочетете и да прекарате идващите няколко часа, размишлявайки върху неговото наличие? Правили ли сте това заран, откакто станете от леглото, по време на вечеря или до момента в който се разхождате в парка през уикенда? Ако отговорът е „ да “, имам един бърз и елементарен за осъществяване съвет за вас: Спрете да го вършиме!
Друг значим аспект на възстановителния развой е избягването на неща, които ви основават стрес.
„ Една от значимите предпоставки за постигането на възобновяване е тази, че функционалните системи, които са били подложени на натоварване по време на работа, би трябвало да бъдат оставени да си починат и да не бъдат употребявани повече. “, споделят Сонентаг и Фритз. Иначе казано, всякога, когато проверявате по какъв начин вървят нещата в офиса, когато в действителност не сте на работа, вие пречите на способността на тялото и мозъкът ви да се провиснал, възстановят и откъснат от мислите за работата.
Говорете с шефа си за вашите персонални цели
От Гугъл предлагат друга тактика за опазване на салдото сред персоналния и професионалния живот. От компанията предизвикват чиновниците да споделят някаква персонална цел със своя началник, като да вземем за пример „ няма да чета работни имейли от у дома “. След това шефът поема уговорката да държи служителя си виновен за осъществяването на тази цел.
Макар че от Гугъл споделят, че досега не са могли да измерят триумфа на тази тактика, други прочувания демонстрират, че шерването на персонални цели с вашия началник може да бъде от изгода както за самите вас, по този начин и за компанията, в която работите.
Ако пък шефът ви не желае да ви помогне с реализацията на вашите цели, то това може да бъде знак, че казусът с салдото сред работата и персоналния живот може да не дължи единствено на вашия темперамент. В този случай е най-добре да потърсите друга работа.
Направете лист със задания за идващия ден
В своята книга „ The Organized Mind “ неврологът Даниел Левитин изяснява, че когато опитваме да си спомним нещо, нашите мозъци основават „ повтарящ се цикъл “ от информацията, който постоянно ни припомня за задачата.
Ако когато си тръгнете от офиса, мозъкът ви е изпълнен със задания, които би трябвало да завършите на следващия ден или през идната седмица, той непрекъснато ще се връща към тази информация, даже когато сте надалеч от работата и се занимавате с нещо, което не е обвързвано с нея по никакъв метод.
Една тактика за затварянето на този цък е оставянето на дилемите в офиса – отделете 15 минути в края на работния ден за основаването на лист със задания, които би трябвало да извършите на идващия ден или до края на седмицата
Постигането на баланс сред персоналния живот и кариерата, когато това не е във вашата природа
Понякога има ясна причина, заради която не можете да постигнете баланс сред кариерата и персоналния живот. Независимо дали работата ви изисква от вас непрекъснато да пътувате, шефът ви чака да работите изключително, когато крайните периоди наближават, или просто работите на няколко места, с цел да можете да си плащате сметките, то несъмнено има обстановки, които несъмнено могат да провокират сериозен дисбаланс сред работата и персоналния ви живот.
Ако нямате такива проблеми обаче, то може би просто е във вашата природа да размивате границите сред двете най-важни елементи на вашия живот. Няма работа или смяна в кариерата, които да могат да ви оказват помощ с този проблем. Вместо това би трябвало да положите целенасочени старания да копирате метода на сегрегатори - начертайте ясни граници сред двете, с цел да можете да си почините и да се възстановите.
...................
Джесика Грийни за FastCompany.com
Определено има способи, по които вашата компания може да унищожи салдото сред персоналния ви живот и кариерата, като културата на дълги работни часове и непрекъсната съгласуваност с офиса. Съществуват обаче изследвания, които пазят тезата, че салдото сред работата и свободното време не зависи изключително доста от работното място, а от самия човек и неговия темперамент.
Как вашия темперамент въздейства на способността ви да постигнете добър баланс сред кариерата и персоналния живот
В книгата „ Work: Negotiating Boundaries Through Everyday Life “ социологът Кристена Ниперт-Енг разделя хората на два вида:
Сегрегатори – хората, които дефинират ясни и съответни граници сред работата ли персоналния живот
Интегратори – хората, които не могат да разделят двете
Сегрегатори могат да работят по 40 часа на седмица и отново имат възприятието, че са постигнали добър баланс сред персоналния и професионалния си живот, защото те могат да се абстрахират изцяло от протичащото се в офиса. Интеграторите, въпреки това, мъчно може да се оправят с напрегнатия работен график, тъй като те не стопират да мислят за работата даже откакто се приберат у дома, губейки даже дребното свободно време, което имат. Проблемът при вас може да идва точно от склонността ви да размивате границите сред двете.
Намерете активност, която освобождава мозъка ви от мисли за работата
Прочуване на Сабине Сонентаг и Шарлоте Фритз, оповестено в „ Journal of Occupational Health Psychology “, демонстрира, че начертаването на граница сред персоналния и професионалния живот изисква „ психическо отделяне “.
Когато сме на работа, ние изпитваме стрес и напрежение, свързани със самата работа. Когато този стрес към този момент не е налице, организмът ни стартира да се възвръща. Сонентаг и Фритз обаче настояват, че за задачата не е задоволително просто да не бъдете в офиса, би трябвало да създадете психическа изолираност от работата.
Те откриват, че някои елементарни действия, като да вземем за пример разходката или четенето на книга, или по-трудоемки и взискателни занимания, като ученето на нов език или практикуването на някакъв спорт, могат да оказват помощ на човек да се откъсне от мислите за работата.
Спрете да се занимавате с неща, които ви припомнят за работата
Случвало ли ви се е да погледнете телефона си преди лягане, да видите че имате непрочетен имейл от работа, да го прочетете и да прекарате идващите няколко часа, размишлявайки върху неговото наличие? Правили ли сте това заран, откакто станете от леглото, по време на вечеря или до момента в който се разхождате в парка през уикенда? Ако отговорът е „ да “, имам един бърз и елементарен за осъществяване съвет за вас: Спрете да го вършиме!
Друг значим аспект на възстановителния развой е избягването на неща, които ви основават стрес.
„ Една от значимите предпоставки за постигането на възобновяване е тази, че функционалните системи, които са били подложени на натоварване по време на работа, би трябвало да бъдат оставени да си починат и да не бъдат употребявани повече. “, споделят Сонентаг и Фритз. Иначе казано, всякога, когато проверявате по какъв начин вървят нещата в офиса, когато в действителност не сте на работа, вие пречите на способността на тялото и мозъкът ви да се провиснал, възстановят и откъснат от мислите за работата.
Говорете с шефа си за вашите персонални цели
От Гугъл предлагат друга тактика за опазване на салдото сред персоналния и професионалния живот. От компанията предизвикват чиновниците да споделят някаква персонална цел със своя началник, като да вземем за пример „ няма да чета работни имейли от у дома “. След това шефът поема уговорката да държи служителя си виновен за осъществяването на тази цел.
Макар че от Гугъл споделят, че досега не са могли да измерят триумфа на тази тактика, други прочувания демонстрират, че шерването на персонални цели с вашия началник може да бъде от изгода както за самите вас, по този начин и за компанията, в която работите.
Ако пък шефът ви не желае да ви помогне с реализацията на вашите цели, то това може да бъде знак, че казусът с салдото сред работата и персоналния живот може да не дължи единствено на вашия темперамент. В този случай е най-добре да потърсите друга работа.
Направете лист със задания за идващия ден
В своята книга „ The Organized Mind “ неврологът Даниел Левитин изяснява, че когато опитваме да си спомним нещо, нашите мозъци основават „ повтарящ се цикъл “ от информацията, който постоянно ни припомня за задачата.
Ако когато си тръгнете от офиса, мозъкът ви е изпълнен със задания, които би трябвало да завършите на следващия ден или през идната седмица, той непрекъснато ще се връща към тази информация, даже когато сте надалеч от работата и се занимавате с нещо, което не е обвързвано с нея по никакъв метод.
Една тактика за затварянето на този цък е оставянето на дилемите в офиса – отделете 15 минути в края на работния ден за основаването на лист със задания, които би трябвало да извършите на идващия ден или до края на седмицата
Постигането на баланс сред персоналния живот и кариерата, когато това не е във вашата природа
Понякога има ясна причина, заради която не можете да постигнете баланс сред кариерата и персоналния живот. Независимо дали работата ви изисква от вас непрекъснато да пътувате, шефът ви чака да работите изключително, когато крайните периоди наближават, или просто работите на няколко места, с цел да можете да си плащате сметките, то несъмнено има обстановки, които несъмнено могат да провокират сериозен дисбаланс сред работата и персоналния ви живот.
Ако нямате такива проблеми обаче, то може би просто е във вашата природа да размивате границите сред двете най-важни елементи на вашия живот. Няма работа или смяна в кариерата, които да могат да ви оказват помощ с този проблем. Вместо това би трябвало да положите целенасочени старания да копирате метода на сегрегатори - начертайте ясни граници сред двете, с цел да можете да си почините и да се възстановите.
...................
Джесика Грийни за FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ