Намираме се в пика на третата вълна на Covid пандемията.

Намираме се в пика на третата вълна на Covid пандемията. Пред какви компликациите са изправени лекарите и лечебните заведения в следващия пик на рецесията?

Темата разяснява доктор Николай Кътев , хирург и основен помощник в Клиниката по хирургия на Университетска болница “Александровска “.

“Третата вълна е в разгара си и ситуацията е много съществено. С огромно удивление към момента срещам хора из Facebook, които не престават да настояват, че това е един лек грип, че някой прави бизнес и така нататък Крайно време е тези хора да престанат, има и лекари, които приказват сходни неща. Може би би трябвало да се сблъскат с вируса, с цел да схванат, че става въпрос за един вирус палач .

Не мога да разясня от кое място е тръгнал той, кой го е направил. Дали американците са го създали в някаква лаборатория и са го пуснали в Ухан, или китайците са го създали, това е въпрос на геополитика. Но по този начин или другояче хората по целия свят страдат от пандемията. И би трябвало да се вземат доста съществени ограничения за организация на здравните системи, с цел да не се разпаднат. Защото  българската здравна система е съвсем пред разпад, посредством точно на неналичието на подготовка измежду тези, които ръководят опазването на здравето . “



Грешките в организацията

“Миналата пролет си мислех, че това е нещо, което ще отмине, само че виждаме, че се повтаря и през този сезон. През тази година имаше задоволително време за организация. Отчитам доста неверни стъпки от страна на ръководещите.

Направиха всички лечебни заведения с болнични отделения, което е груба неточност. Не може да смесваш потоците на заболели от ковид с другите пациенти. Крайният резултат е разбъркване и заразяване и на другите пациенти, заразяване и на личния състав. Има доста жертви измежду медицинския личен състав, който дава всичко от себе си, с цел да избавя хората. Ето предходната нощ загубихме един  сътрудник, доста добър рентгенолог. Обществото доста не се замисля за това, а се радва на хубавото време, че са ни пуснали още веднъж.

В София трябваше да има четири-пет лечебни заведения, които да одобряват Covid пациенти, които да бъдат затворени за всевъзможен различен банкет . Другото неверно нещо е затваряне – отваряне, липса на лекарства в самото начало – в този момент към този момент имаме, това е положителната стъпка.

Третият въпрос, който съгласно мен е малко сбъркан, е имунизирането. Зелени коридори, червени коридори, някои желаят да се имунизират, множеството не желаят да се имунизират. Грешна тактика в региона на имунизирането на популацията .

В някои лечебни заведения липсват лекарства. Говори се публично, че на всички места има ремдесивир, само че знам, че на доста места няма , в по-малките лечебни заведения, в районните.

В нашата процедура има доста компликации. Колегите не се оплакват. Да не приказваме за заплащането. Не може да се разбере кои са на първа, кои са на втора линия . Аз се повеждам, че не съм на първа линия, само че когато потеглих на работа след отпуската, няколко пъти бях извикан в реанимациите на Covid отделенията да върша съвещания. Аз от там се заразих. Тогава на коя линия съм?

Тези сътрудници, които се занимават при нас с обслужването на Covid болните, това са екипи, които,  влизайки в тези отделения, стоят там по една седмица, те съблюдават едни протоколи. Облечени са със скафандри за дълъг интервал от време, което е извънредно неловко и мъчно. Примерно сестрите, би трябвало да заловен венозен път с два чифта ръкавици. Това е нещо ужасно мъчно. “



Тежестта на инфекцията

“Искам да кажа, като практикуващ хирург без особени знания в региона на вирусология и имунология, че става въпрос за една изключително тежка и рискова зараза , от която човек може да се разболее и да има много съществени последици.

Работейки в Хирургичната клиника на Александровска болница, след Нова година в цялостно здраве след една хубава отмора, пострадах от ковид. В началото нещата потеглиха със самолечение и вяра, че всичко ще е наред. Десет дни по-късно много се утежних и се наложи да бъда приет в болница.

Аз бях от скептиците във връзка с пандемията, на сериозността на казуса. Но в този момент, изпитвайки го на личен тил, виждам, че човек може да се болести доста елементарно. По-младите го изкарват по-леко, само че по-възрастните и повредени хора с съпътстващи болести го изкарват много тежко, доста от тях изгубват живот . “

Разговора можете да чуете от звуковия файл.