Войната се отлага, засега, но Русия става все по-нагла, а Китай остава най-значим проблем
Намираме се в сериозен интервал. Русия може да нахлуе в Украйна когато и да е без предизвестие. Въпреки че вратата на дипломацията не е затворена и би трябвало да продължат да се поставят всички старания за намиране на дипломатически път за попречване на рецесията, остава забележителен риск Русия да стартира военно навлизане в Украйна, написа основаният във Вашингтон Център за нова американска сигурност (CNAS), двупартийна организация с нестопанска цел, която създава мощни, прагматични и кардинални политики за национална сигурност и защита, препоръките й се употребяват както от републиканските, по този начин и от демократичните водачи в изпълнителната власт и в Капитолия.
Президентът Путин се стреми да задържи Украйна в съветската орбита. Това освен е дългогодишна съветска цел, само че и за Путин е доста персонална. Той неведнъж се е опитвал и се е провалил през 22-те си години на власт да върне Украйна назад в съветската " кошара ". Той явно има вяра, че в този момент е моментът, посредством опасност от потребление на мощ, да се спре западната и демократична траектория на Украйна.
И до момента в който тази рецесия е обвързвана с Украйна, тя е и за освен това от Украйна. Путин се стреми да обърне следствията от разпадането на Съветския съюз, да пренапише разпоредбите на европейския ред за сигурност и да възвърне сферите на въздействие. Путин може би мисли за своето завещание и евентуално вижда себе си като последния съветски водач, подготвен да поеме подобен забележителен риск, с цел да удостовери превъзходството на Русия в това, което той упорства, че е привилегированата сфера на Русия и в международните каузи.
Путин има разновидности. Ако той остане предан на напредъка на своите максималистки цели - а точно автономност за районите в източната част на Украйна, което би дало на Русия несъгласие върху външната политика на Украйна и да държи Украйна отвън НАТО - тогава той евентуално счита военното навлизане като належащо за реализиране на тези цели. Въпросът в този момент е дали има някакъв резултат с изключение на тези максималистки цели, с които Путин би могъл да се отдръпна и това би било задоволително за Украйна. Това е рецесия, основана от Путин и той към момента може да следва кротичък път, в случай че избере това.
Администрацията на Байдън предприе няколко рационални стъпки, с цел да повлияе на това по какъв начин Путин преценя опциите си. Вашингтон би паника рано и разсекрети информацията, с цел да лиши Кремъл от детайла на изненада и способността да управлява световния роман. Администрацията насърчи доближаването с нашите съдружници и сътрудници от НАТО, укрепи Украйна, ясно очерта разноските, които Путин ще претърпи при ескалация и дефинира лист от взаимноизгодни ограничения за надзор на въоръженията и понижаване на риска, които да предприеме.
Заедно с други държави-членки на НАТО, администрацията също так изпрати американски войски, с цел да укрепят източния фланг на НАТО, с цел да подсигуряват, че в случай че има спор, той ще остане стеснен в Украйна. Това решение бе стабилен сигнал за уговорката на Америка към НАТО и към президента Путин, че Съединените щати са съществени по отношение на увеличението на позицията на американските сили в Европа, в случай че той нахлуе.
Трябва да сме наясно, че това е най-рискованото начинание, което Путин е подхванал през своите 22 години на власт. Путин има задоволително място за неверни калкулации - както са склонни да вършат мощно персоналистичните властнически водачи - в това число по способи, които могат да дестабилизират режима на Путин навътре в страната.
Съединените щати и техните съдружници би трябвало да реагират мощно и уверено на всяка ескалация, с цел да подсигуряват, че външният напън, пред който е изправен Путин, е мъчителен. Съществува риск Кремъл да търси ответни ограничения за скъпи западни наказания, тъй че Вашингтон би трябвало да бъде квалифициран и да се стреми да предотврати ескалиращата серпантина от отговори.
Независимо какво се случва в Украйна, Съединените щати би трябвало да изковат нов метод към Русия. Военното струпване на Русия в Украйна бе непогрешим сигнал, че Кремъл няма интерес да има постоянни и предвидими връзки, които Вашингтон се стреми да откри.
Ако Русия нахлуе и бъде сполучлива в своите цели, тя ще втвърди разграничителната линия сред демократична народна власт и авторитаризъм. Кремъл ще разшири своята визия за света, където силата е предписание, а мощните страни могат да трансформират границите със мощ. Ефектите от съветските дейности ще се разпространят надалеч оттатък Украйна.
Справянето и предотвратяването на бъдещи вреди ще изисква дълготраен, непрекъснат напън за ограничение на потенциала на Русия да преследва своите дестабилизиращи дейности. Това ще изисква от Съединените щати и техните европейски съдружници да научат още веднъж някои от уроците от Студената война и да актуализират и приложат тези уроци в актуалната епоха.
Конгресът играе значима роля в този нов метод към Русия: няколко измерения на политиката на Съединени американски щати към Русия понастоящем не се употребяват и Конгресът би могъл да направи повече, да вземем за пример в региона на битката с корупцията и в поддръжка на съветското гражданско общество. Конгресът също би трябвало да помогне да се заяви на американците, че евентуално ще има разноски за въздържане на Русия, която си фантазира, че мирните правила към този момент не се ползват.
Дори и Русия да не нахлуе неотложно, Съединените щати не могат просто да се върнат към предходния си метод с фокусиране най-вече върху Китай. Вашингтон и неговите съдружници имат работа с по-нагла Русия - такава, която употребява или заплашва с военна мощ, с цел да преследва цели, които са в несъгласие с ползите и полезностите ни. Освен това Русия ще резервира освен желанието, само че и потенциала да оспорва ползите на националната сигурност на Съединени американски щати за десетилетия напред.
Русия ще остане упорита мощ - задоволително мощна - и това значи, че Съединените щати не могат да си разрешат да гледат оттатък Русия. Китай остава най-значимото дълготрайно предизвикателство, пред което са изправени Съединените щати, само че не е единственото предизвикателство. Вместо това Вашингтон би трябвало да направи стратегически и бюджетен избор, който отразява тази действителност.
Президентът Путин се стреми да задържи Украйна в съветската орбита. Това освен е дългогодишна съветска цел, само че и за Путин е доста персонална. Той неведнъж се е опитвал и се е провалил през 22-те си години на власт да върне Украйна назад в съветската " кошара ". Той явно има вяра, че в този момент е моментът, посредством опасност от потребление на мощ, да се спре западната и демократична траектория на Украйна.
И до момента в който тази рецесия е обвързвана с Украйна, тя е и за освен това от Украйна. Путин се стреми да обърне следствията от разпадането на Съветския съюз, да пренапише разпоредбите на европейския ред за сигурност и да възвърне сферите на въздействие. Путин може би мисли за своето завещание и евентуално вижда себе си като последния съветски водач, подготвен да поеме подобен забележителен риск, с цел да удостовери превъзходството на Русия в това, което той упорства, че е привилегированата сфера на Русия и в международните каузи.
Путин има разновидности. Ако той остане предан на напредъка на своите максималистки цели - а точно автономност за районите в източната част на Украйна, което би дало на Русия несъгласие върху външната политика на Украйна и да държи Украйна отвън НАТО - тогава той евентуално счита военното навлизане като належащо за реализиране на тези цели. Въпросът в този момент е дали има някакъв резултат с изключение на тези максималистки цели, с които Путин би могъл да се отдръпна и това би било задоволително за Украйна. Това е рецесия, основана от Путин и той към момента може да следва кротичък път, в случай че избере това.
Администрацията на Байдън предприе няколко рационални стъпки, с цел да повлияе на това по какъв начин Путин преценя опциите си. Вашингтон би паника рано и разсекрети информацията, с цел да лиши Кремъл от детайла на изненада и способността да управлява световния роман. Администрацията насърчи доближаването с нашите съдружници и сътрудници от НАТО, укрепи Украйна, ясно очерта разноските, които Путин ще претърпи при ескалация и дефинира лист от взаимноизгодни ограничения за надзор на въоръженията и понижаване на риска, които да предприеме.
Заедно с други държави-членки на НАТО, администрацията също так изпрати американски войски, с цел да укрепят източния фланг на НАТО, с цел да подсигуряват, че в случай че има спор, той ще остане стеснен в Украйна. Това решение бе стабилен сигнал за уговорката на Америка към НАТО и към президента Путин, че Съединените щати са съществени по отношение на увеличението на позицията на американските сили в Европа, в случай че той нахлуе.
Трябва да сме наясно, че това е най-рискованото начинание, което Путин е подхванал през своите 22 години на власт. Путин има задоволително място за неверни калкулации - както са склонни да вършат мощно персоналистичните властнически водачи - в това число по способи, които могат да дестабилизират режима на Путин навътре в страната.
Съединените щати и техните съдружници би трябвало да реагират мощно и уверено на всяка ескалация, с цел да подсигуряват, че външният напън, пред който е изправен Путин, е мъчителен. Съществува риск Кремъл да търси ответни ограничения за скъпи западни наказания, тъй че Вашингтон би трябвало да бъде квалифициран и да се стреми да предотврати ескалиращата серпантина от отговори.
Независимо какво се случва в Украйна, Съединените щати би трябвало да изковат нов метод към Русия. Военното струпване на Русия в Украйна бе непогрешим сигнал, че Кремъл няма интерес да има постоянни и предвидими връзки, които Вашингтон се стреми да откри.
Ако Русия нахлуе и бъде сполучлива в своите цели, тя ще втвърди разграничителната линия сред демократична народна власт и авторитаризъм. Кремъл ще разшири своята визия за света, където силата е предписание, а мощните страни могат да трансформират границите със мощ. Ефектите от съветските дейности ще се разпространят надалеч оттатък Украйна.
Справянето и предотвратяването на бъдещи вреди ще изисква дълготраен, непрекъснат напън за ограничение на потенциала на Русия да преследва своите дестабилизиращи дейности. Това ще изисква от Съединените щати и техните европейски съдружници да научат още веднъж някои от уроците от Студената война и да актуализират и приложат тези уроци в актуалната епоха.
Конгресът играе значима роля в този нов метод към Русия: няколко измерения на политиката на Съединени американски щати към Русия понастоящем не се употребяват и Конгресът би могъл да направи повече, да вземем за пример в региона на битката с корупцията и в поддръжка на съветското гражданско общество. Конгресът също би трябвало да помогне да се заяви на американците, че евентуално ще има разноски за въздържане на Русия, която си фантазира, че мирните правила към този момент не се ползват.
Дори и Русия да не нахлуе неотложно, Съединените щати не могат просто да се върнат към предходния си метод с фокусиране най-вече върху Китай. Вашингтон и неговите съдружници имат работа с по-нагла Русия - такава, която употребява или заплашва с военна мощ, с цел да преследва цели, които са в несъгласие с ползите и полезностите ни. Освен това Русия ще резервира освен желанието, само че и потенциала да оспорва ползите на националната сигурност на Съединени американски щати за десетилетия напред.
Русия ще остане упорита мощ - задоволително мощна - и това значи, че Съединените щати не могат да си разрешат да гледат оттатък Русия. Китай остава най-значимото дълготрайно предизвикателство, пред което са изправени Съединените щати, само че не е единственото предизвикателство. Вместо това Вашингтон би трябвало да направи стратегически и бюджетен избор, който отразява тази действителност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ