Налице е трайна тенденция за увеличаване на размера на земеделските

Налице е трайна наклонност за увеличение на размера на земеделските стопанства в България и междинния брой отглеждани животни в тях. Средно употребяваната земеделска повърхност в едно стопанство е увеличена над три пъти, а над 3.5 пъти е повишен междинният размер на животинските единици. Това демонстрират резултатите от извършеното през 2020 година броене на земеделските стопанства, което съставлява моментна фотография на структурата и средствата за произвеждане на българското селско стопанство, оповестиха от Министерство на земеделието.

 

Основната цел беше да се съберат данни за цялостната земеделска активност на стопанствата, което да разреши да се наблюдава развиването на бранша след предходното броене от 2010 година.

Окончателните данни демонстрират, че общият брой на земеделските стопанства през 2020 година е 132 742, като 70% от тях дават отговор на посочените критерии за европейски физически предел в приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1091. Данните от преброяването през 2020 година потвърдиха наклонността за понижаване броя на земеделските стопанства (с 64% по-малко по отношение на 2010 г.) и увеличение на техния размер.
Общо употребяваната земеделска повърхност е 4 564 152 ха, от нея групово за паша на животни се употребява затревена повърхност в размер 604 864 ха. Средният размер на употребяваната земеделска повърхност в стопанствата, които стопанисват земя, е 35.9 ха, над 3 пъти повече спрямо 2010 година

 

Съществуват огромни разлики в размера на интервюираните структури. 29% от стопанствата са с ИЗП до 1 хектар. Стопанствата със земя от 100 и повече ха са 7 629 и стопанисват 75% от общата ИЗП. 65% от ИЗП са засети със зърнено-житни, зърнено-бобови култури и маслодайни култури. Обработваемата земя навън е 3 317 071 ха (73% от ИЗП) и се стопанисва от 75 243 аграрни стопанства. През 2020 година пшеницата и лимецът заемат 61% от общата повърхност на зърнено-житните култури, а царевицата за зърно – 29%. Площите с маслодайни култури заемат 21% от общата ИЗП, като максимален е делът на площите със слънчоглед (821 522 ха) и рапица (119 893 ха).

През 2020 година в 72 000 стопанства се отглеждат селскостопански животни, птици и пчелни фамилии. Животинските единици са общо 1 026 174 (с 11% по-малко по отношение на 2010 г.). Средният размер на животинските единици на стопанство се е нараснал 3.5 пъти по отношение на предходното броене за сметка на намалелия брой на стопанствата, които отглеждат животни и птици (-74%). Увеличава се междинният брой на отглежданите животни в стопанствата за всички следени типове. В стопанствата на физически лица се отглеждат 74% от говедата, 92% от козите, 88% от овцете. Свинете и птиците се отглеждат главно от търговски сдружения – надлежно 90% от свинете и 82% от птиците. В 76% от стопанствата със прасета се отглеждат по 1 или 2 животни. В свиневъдните стопанства с над 1 000 животни, се отглеждат над 95% от общия брой прасета в страната. Птицевъдните стопанства с над 100 кокошки носачки и подрастващи са 254 и отглеждат 94% от кокошките в страната.

Селското стопанство е източник на приходи за към 294.3 хиляди души (без сезонните служащи и лицата, непряко наети от стопанството), като размерът на инвестиции от тях труд е еднакъв на 168.0 хиляди годишни работни единици (ГРЕ). Сезонните служащи са вложили 12 232 ГРЕ, а получените външни услуги от реализатори по контракти през 2020 година се равняват на 1 609 ГРЕ. 79% от лицата, влагащи труд в земеделието, са самите стопани и членовете на техните фамилии (т. нар. фамилна работна ръка). В фамилната работна ръка дамите са 40%. Лицата, влагащи труд в земеделието, които принадлежат към несемейната работна ръка (не са членове на фамилията на стопанина на стопанството, в което работят), са 61 392, от които 75% са мъже. 55% от шефовете са на възраст 55 и повече години. 29% от непрекъснато заетите лица са заети в стопанства с стопански размер до 2 000 евро общоприета продукция (СП) и те влагат 19% от общите ГРЕ. 82% от непрекъснато заетите лица влагат труд в профилирани стопанства, 18% – в смесени.

80% от стопанствата са профилирани в развъждането на култури или животни, останалите 20% са смесени стопанства и в тях се отглеждат разнообразни култури и животни. 30% от стопанствата в България (почти 40 хил.) са профилирани в развъждането на полски култури, като техният дял в общата общоприета продукция е 61.5%. 29.6% от стопанствата отглеждат тревопасни животни. Стопанствата, профилирани в развъждането на зеленчукови култури, са 7.1 хиляди и приблизително стопанисват 1.8 ха ИЗП. Средно 4.6 ха ИЗП имат стопанствата, профилирани в развъждането на трайни насаждения (13% от стопанствата в страната). Стопанствата със СП под 2 000 евро са 37%. Стопанствата със СП от 250 000 и повече евро са 2% и генерират 59% от общата СП на страната. Почти 5 пъти над междинния размер за страната е икономическият размер на стопанствата, които отглеждат прасета и птици – 153 хиляди евро за прасета и птици при междинен размер от 30.8 хиляди евро.

Преброяването на земеделските стопанства се организира в осъществяване на Регламент (ЕС) 2018/1091 и Закона за броене на земеделските стопанства в Република България през 2020 година на територията на цялата страна. Събрани са съществени структурни данни за всички стопанства, отговарящи на критериите за предел, посочени в Закона за броене на земеделските стопанства в Република България през 2020 година, и модулни данни за работната мощ и други доходоносни действия, здания за животни и ръководство на оборския тор. В осъществяване на Закона за броене на земеделските стопанства в Република България през 2020 година преброяването се организира в интервала от 1 септември до 18 декември 2020 година

 

Част от стопаните попълниха онлайн електронни въпросници с данни за стопанството си, а особено подготвени анкетьори, контрольори и оператори събраха данни за останалите аграрни стопанства, ревизираха и вкараха предоставената информация за следените по време на преброяването променливи.

 

   Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !