Ето защо нахутът е толкова полезен!
Нахутът, прочут в нашите ширини и като леблебия, е бобова просвета. Той е публикуван в съвсем целия свят. Изключително известен е в Северна Африка, Близкия изток и Индия. Може да се употребява под формата на чорба, хумус и даже единствено печен като ядки.
Ползите от това растение са многочислени. Нахутът е богат на фибри, подпомагащи положителното храносмилане. Това от своя страна води до мощен отслабващ резултат. Изключителният му принос в редуцирането на непотребните килограми са дължи на това, че характерните неразтворими фибри в нахута всмукват мазнините и дружно с тях биват изхвърляни от организма. Също по този начин фибрите подтикват работата на метаболизма, което води до по-бързо изгаряне на калориите.
Нахутът е значим източник на протеини. Това е и повода да е толкоз харесван от вегетарианците. Когато се комбинира с пълнозърнести култури, нахутът обезпечава същото количество протеини, както и месото. Разликата идва от това, че той има ниска калоричност и от него не се пълнее.
В бобовото растение има огромни количества манган. Този минерал обезпечава сила на тялото и е мощен антиоксидант. Само една чаша с нахут обезпечава цели 95 % от нужния на тялото манган.
Поради високото си наличие на желязо нахутът подтиква образуването на червени кръвни телца. Това от своя страна дава сила на тялото и предотвратява анемията.
Бобовата просвета се предлага на дами с щедро кръвотечение по време на менструация, както и на бременни. Желязото е главен източник на хемоглобин, който придвижва кислорода от белия дроб до клетките.
Друга значима изгода от нахута е свойството му да стабилизира кръвната захар в организма и да възстановява гликемичния показател. Препоръчва се при инсулинова устойчивост, хипогликемия и диабет.
Честата консумация на нахут смъква равнищата на неприятния холестерол и понижава заплахата от сърдечен удар. Това се дължи на съдържащите се в леблебията магнезий и фолиева киселина. Съдържащите се в нахута фитохимикали сапонини работят като антиоксиданти, което при дамите в менопауза понижава честотата на горещите талази.
