МВФ към България: Овладейте инфлацията, за да влезете в еврозоната
Надявам се, че управляващите в България ще се оправят и ще съумеят да доведат инфлацията в страната до равнища, които дават отговор на условията за приемане на еврото. Това съобщи в " Говори в този момент " по Българска национална телевизия изпълнителният шеф на Международния валутен фонд за България – Пол Хилберс.
Г-н Хилберс, Вие сте изпълнителен шеф на Международния валутен фонд за България. Каква съответно е Вашата роля и кои други страни представлявате?
Пол Хиберс: Това значи, че съставлявам Вашата страна в управителния съвет на МВФ и че когато се разисква България, нейните политики и икономическото ѝ развиване, аз съставлявам управляващите в тези разисквания. Но с изключение на България, съставлявам и 15 други страни, измежду които Нидерландия, Белгия, Люксембург, както и страни в този район –Хърватия и Румъния, а и по-далечни като Украйна, Молдова, Армения и Грузия. Това е много смесена група от страни. Ще Ви дам образец - Украйна сега е доста значима страна за света. По-рано тази година се съгласихме да им предоставим стратегия за икономическо пригаждане, с цел да подкрепим стопанската система и финансовите им интервенции. Това е нещо, в което участвах като техен представител в управителния съвет на МВФ.
В края на 2023, по какъв начин бихте описали икономическата обстановка в международен мащаб? Имаме ли учредения да бъдем по-оптимистично настроени, в сравнение с при започване на годината?
Нещата се движат в вярната посока. Световната стопанска система трябваше да се възвърне от редица огромни разтърсвания. Едно от тях беше Коронавирус пандемията. Отне няколко години, с цел да отшуми последователно тя. Но също по този начин, войната на Русия против Украйна беше значимо събитие. Впоследствие станахме очевидци на покачване на цените на храните и на силата. Така че имаше редица разтърсвания, към които международната стопанска система трябваше да се приспособи. Инфлацията се увеличи. Затова и лихвените проценти трябваше да се покачат, с цел да се преборят с нея. Като цяло считам, че до момента сме се справили относително добре в световен мащаб в битката с тези провокации. Необходимо е обаче време, с цел да могат лихвените проценти да намерят своя път в стопанската система. Постепенно нещата се усъвършенстват и мисля, че международната стопанска система сподели резистентност, като съумя да преодолее разтърсванията.
Има ли към момента риск от криза?
В момента можем да кажем, че чакаме международната стопанска система да се възвърне без криза. Разбира се, постоянно има опасности. Не можем да бъдем изцяло сигурни. Възможно е да има опасности във връзка с геополитическото развиване и цените на суровините. Но към този момент сме оптимисти, че това няма да докара до криза.
Споменахте войната в Украйна, само че не споменахте спора в Близкия изток и по какъв начин той ще се отрази на международната стопанска система?
Всеки спор или война в света оказват въздействие върху доверието и надеждността в стопанската система, освен в страните, въвлечени в спора, само че и в целия район. Вече загатнах въздействието на войната в Украйна върху района, тук. Но и в международен мащаб във връзка с доверието на хората в икономическото развиване – дали е устойчиво, във връзка с растежа – дали има опция да продължи, във връзка с инфлационните процеси – дали са задоволително добре следени. Конфликтните обстановки постоянно оказват влияние върху районната и международната стопанска система, а въздействието зависи от тежестта на спора.
Ако се върнем към Европа, какви са икономическите вероятности пред нея?
По отношение на Европа бих споделил, че към този момент върви добре. Смятам, че успяхме да реагираме съответно на разтърсванията, които засегнаха освен международната, само че и европейската стопанска система. Лихвените проценти бяха увеличени, а фискалната политика бе повлияна по този начин, че да отрази новите събитията. Пакетът от ограничения, прибавен при тези условия, беше верен и към този момент стопанската система се развива в вярната посока. Разбира се, това към момента не е завършило. Все още би трябвало да забележим по какъв начин ще се развиват цените и инфлацията. Вече виждаме, че ненапълно е отшумял натискът от високите стойности на инфлацията, следени през 2020 - 2022 година и които се намаляват малко през 2023. Това е положително развиване.
Но към момента инфлацията е прекомерно висока във всички страни в Европа. Всички те имат ритъм на инфлация, който е по-висок от целевия, посочен от Централната банка и от управляващите. Така че към момента би трябвало да поддържаме нашата политика, с цел да можем да подсигуряваме, че това развиване ще продължи да се движи в вярната посока. И на избран стадий, в случай че инфлацията още веднъж стане трайно по-ниска, тогава можем да разхлабим макроикономическата и паричната политика. Според нас би трябвало да бъдем доста деликатни, с цел да не създадем това прекомерно рано. Защото в случай че разхлабим прекомерно рано, тогава инфлацията може още веднъж да се увеличи, да се наложи още веднъж да покачваме лихвените проценти и тогава може да попаднем в обстановка, при която икономическото развиване да е под въпрос. Така че нашият съвет е, на този стадий да бъдете деликатни в разхлабването на фискалната и паричната политика. Така че да се придържаме към курса, който е открит сега, а по-късно да реагираме по отношение на данните. Нека да забележим какво се случва в стопанските системи във връзка с растежа и на инфлацията и на тази основа да решим какво да вършим по-нататък.
Има ли риск за жилищния пазар в Европа? Видяхме сигнали за проблеми в страни като Австрия и Германия?
Жилищните пазари са значими. Важно е да се намерения за въздействието на икономическите условия върху тях. В момента следим повишение на лихвените проценти, като то се дължи най-много на инфлационните процеси. Но все пак хората с ипотечни заеми усещат въздействието му, като то зависи от какъв вид ипотеки имат. В някои страни хората нормално имат дълготрайни ипотечни заеми, при които лихвеният % е закрепен за дълъг интервал от време. Така че, в случай че лихвените проценти се покачат в тези страни, въздействието ще е ориентирано по-скоро към новозакупилите жилище. Те усещат, че това им се отразява директно. Има страни, в които хората, финансират жилищата си с краткосрочни заеми. Те ще усетят доста скоро, че разноските им за придобиване на жилище ще се покачат. В тези страни въздействието на това развиване на лихвените проценти върху пазара на жилища, а също и върху потреблението на хората е по-силно. Така че бих споделил, че доста зависи от това коя страна разглеждате, когато приказваме за това дали ще има мощно влияние върху жилищния пазар, или не.
А какви са вероятностите за България, кои са най-големите опасности за българската стопанска система?
Като цяло съм позитивно надъхан във връзка с вероятностите за България и съответно, в случай че страната успее да одобри еврото като своя валута.
Готова ли е България да влезе в еврозоната през 2025 година?
Мисля, че България извървя един доста дълъг път, с цел да стигне до това, което е в този момент. Ще Ви дам образец - съглашението за валутния ръб съществува към този момент повече от 25 години. Това е доста сполучлива политика за страната. Така че България е посочила, че може да живее с валута, която е много постоянна във връзка с цената си по отношение на главните други валути. България първо беше вързана към немската марка, а по-късно към еврото. Мисля, че това беше знак за мощ. Това е положително достижение. От друга страна, има редица условия, свързани с приемането Ви – в областта на инфлацията, на фискалната политика, дефицитът и дълга.
Къде виждате най-големите опасности?
Не виждам толкоз огромен риск. Виждам нужда държавното управление да поддържа строги политики, с цел да подсигурява, че може да извърши и последните условия за приемането ви. В момента най-много казусът е инфлацията. Надявам се, че управляващите ще се оправят и ще съумеят да доведат инфлацията до равнища, които дават отговор на условията за приемане на еврото. А също по този начин може би и някои други регулаторни условия във връзка с законите, които би трябвало да бъдат признати, и тогава ще може да се премине към еврото.
А какви са прогнозите на МВФ за инфлацията в България?
МВФ предвижда по-нататъшен спад на инфлацията. Тя към този момент намали много доста равнищата си – от над 10% през 2022 година до малко над 8% като междинна стойност за тази година. И в случай, че до края на годината тя се намалява в допълнение, сега чакаме инфлацията за 2024 година да бъде 3%. Това е доста по-ниско равнище от преди няколко години. Така че сме много позитивно настроени към способността на България да понижи равнището на инфлацията.
Разбира се, това изисква строги политики. Необходимо е да се резервира валутния ръб. Както и фискални политики в сходство с валутния ръб, а това значи недостиг под 3 % и ниско съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт, само че мисля, че България се оправя сносно - този индикатор е под 25%, тъй че не съм прекомерно обезпокоен за това. Мисля, че страната е в добра форма, с цел да направи идната стъпка, с цел да стигне най-сетне до приемане на еврото.
Какви ще бъдат главните изгоди от влизането на България в еврозоната? Вие сте от Нидерландия, какъв е опитът Ви там? Кое беше позитивното и какви бяха провокациите?
Доста от дълго време моята страна мина през това. За начало, ще стартира с преимуществата. Ползите са много огромни, да вземем за пример ще бъде по-евтино да се вършат транзакции. Сега към момента би трябвало да се премине от лв. към еврото и към други валути, по-късно непосредствено ще работите с евро. Това значи, че вложителите в България могат да се усещат по-спокойни да влагат тук, тъй като страната има евро, което дава детайл на непоклатимост на финансовата ѝ система. В тези случаи вложителите може да са склонни да влагат по-лесно. А това може да стабилизира финансовите потоци.
Друго доста практично нещо е, че България ще има място на масата в Европейската централна банка във Франкфурт, с цел да може да взема решение дружно с всички останали страни във връзка с политиката на лихвените проценти в Европа. Така България фактически би взела участие в полемиките по този въпрос. Сега тя би трябвало повече или по-малко да изчака и да види какъв ще бъде резултатът.
Но най-важното е, че това ще има репутационно преимущество за страната. Това ще направи страната да наподобява по-силна във връзка с нейната икономическа и финансова непоклатимост. А това има доста огромно влияние върху всичко останало в стопанската система – вложенията, потреблението, външните позиции на страната. Това е единствено едно съпоставяне с моята страна Нидерландия, която одобри еврото преди много време, само че напълно неотдавна друга страна от този район – Хърватия одобри еврото и към този момент вижда изгодите от това – във връзка с непоклатимост, рейтингът на страната, спадовете на емисията на дълг. Така че може би Хърватия е по-добър образец за България.
Но да поговорим и за провокациите. Не споделям, че ще бъде елементарно, тъй като това е огромна стъпка за всяка страна. Имам два доста практични съвета към управляващите в България. Единият е да се приготвят за това деликатно. Да отделят време, тъй като това е огромна интервенция. Да бъдат в контакт с финансовата система и с бизнеса, които са доста наранени от това. Също по този начин, да обяснят добре на популацията какво значи това, тъй като то ще окаже огромно въздействие върху хората. Валутата им ще се промени, банковите им сметки ще се трансформират. Това изисква много връзка. Но съм уверен, че управляващите могат да се оправят с това. Уверен съм и, че Българската национална банка ще може да премине през този развой по виновен метод.
Повечето хора се опасяват от покачване на цените с въвеждане на еврото, по какъв начин може да се отговори на този боязън?
По принцип промяната на валутата е промяна на цифрите върху банкнотите и промяна на салдата по банковите сметки. Само по себе си, това не оказва инфлационно влияние. Знам, че има доста терзания по този въпрос. Виждали сме го и другаде. Видяхме го и в Нидерландия, когато сменихме валутата. Това е нещо, което би трябвало да се следи от близко, с цел да се види дали в действителност се случва, само че сама по себе си промяната на валутата не би трябвало да има огромно инфлационно влияние. Някои цени може да се трансформират. Понякога нещата би трябвало да се закръглят до друго число, което може да има леко увеличаващ резултат, само че и леко намаляващ резултат върху цените. Тоест не е единствено в едната посока, само че има някакъв резултат. Като цяло не съм доста обезпокоен от инфлационното влияние на интервенцията, в случай че тя се извърши по добре проведен и транспарантен метод.
Г-н Хилберс, Вие сте изпълнителен шеф на Международния валутен фонд за България. Каква съответно е Вашата роля и кои други страни представлявате?
Пол Хиберс: Това значи, че съставлявам Вашата страна в управителния съвет на МВФ и че когато се разисква България, нейните политики и икономическото ѝ развиване, аз съставлявам управляващите в тези разисквания. Но с изключение на България, съставлявам и 15 други страни, измежду които Нидерландия, Белгия, Люксембург, както и страни в този район –Хърватия и Румъния, а и по-далечни като Украйна, Молдова, Армения и Грузия. Това е много смесена група от страни. Ще Ви дам образец - Украйна сега е доста значима страна за света. По-рано тази година се съгласихме да им предоставим стратегия за икономическо пригаждане, с цел да подкрепим стопанската система и финансовите им интервенции. Това е нещо, в което участвах като техен представител в управителния съвет на МВФ.
В края на 2023, по какъв начин бихте описали икономическата обстановка в международен мащаб? Имаме ли учредения да бъдем по-оптимистично настроени, в сравнение с при започване на годината?
Нещата се движат в вярната посока. Световната стопанска система трябваше да се възвърне от редица огромни разтърсвания. Едно от тях беше Коронавирус пандемията. Отне няколко години, с цел да отшуми последователно тя. Но също по този начин, войната на Русия против Украйна беше значимо събитие. Впоследствие станахме очевидци на покачване на цените на храните и на силата. Така че имаше редица разтърсвания, към които международната стопанска система трябваше да се приспособи. Инфлацията се увеличи. Затова и лихвените проценти трябваше да се покачат, с цел да се преборят с нея. Като цяло считам, че до момента сме се справили относително добре в световен мащаб в битката с тези провокации. Необходимо е обаче време, с цел да могат лихвените проценти да намерят своя път в стопанската система. Постепенно нещата се усъвършенстват и мисля, че международната стопанска система сподели резистентност, като съумя да преодолее разтърсванията.
Има ли към момента риск от криза?
В момента можем да кажем, че чакаме международната стопанска система да се възвърне без криза. Разбира се, постоянно има опасности. Не можем да бъдем изцяло сигурни. Възможно е да има опасности във връзка с геополитическото развиване и цените на суровините. Но към този момент сме оптимисти, че това няма да докара до криза.
Споменахте войната в Украйна, само че не споменахте спора в Близкия изток и по какъв начин той ще се отрази на международната стопанска система?
Всеки спор или война в света оказват въздействие върху доверието и надеждността в стопанската система, освен в страните, въвлечени в спора, само че и в целия район. Вече загатнах въздействието на войната в Украйна върху района, тук. Но и в международен мащаб във връзка с доверието на хората в икономическото развиване – дали е устойчиво, във връзка с растежа – дали има опция да продължи, във връзка с инфлационните процеси – дали са задоволително добре следени. Конфликтните обстановки постоянно оказват влияние върху районната и международната стопанска система, а въздействието зависи от тежестта на спора.
Ако се върнем към Европа, какви са икономическите вероятности пред нея?
По отношение на Европа бих споделил, че към този момент върви добре. Смятам, че успяхме да реагираме съответно на разтърсванията, които засегнаха освен международната, само че и европейската стопанска система. Лихвените проценти бяха увеличени, а фискалната политика бе повлияна по този начин, че да отрази новите събитията. Пакетът от ограничения, прибавен при тези условия, беше верен и към този момент стопанската система се развива в вярната посока. Разбира се, това към момента не е завършило. Все още би трябвало да забележим по какъв начин ще се развиват цените и инфлацията. Вече виждаме, че ненапълно е отшумял натискът от високите стойности на инфлацията, следени през 2020 - 2022 година и които се намаляват малко през 2023. Това е положително развиване.
Но към момента инфлацията е прекомерно висока във всички страни в Европа. Всички те имат ритъм на инфлация, който е по-висок от целевия, посочен от Централната банка и от управляващите. Така че към момента би трябвало да поддържаме нашата политика, с цел да можем да подсигуряваме, че това развиване ще продължи да се движи в вярната посока. И на избран стадий, в случай че инфлацията още веднъж стане трайно по-ниска, тогава можем да разхлабим макроикономическата и паричната политика. Според нас би трябвало да бъдем доста деликатни, с цел да не създадем това прекомерно рано. Защото в случай че разхлабим прекомерно рано, тогава инфлацията може още веднъж да се увеличи, да се наложи още веднъж да покачваме лихвените проценти и тогава може да попаднем в обстановка, при която икономическото развиване да е под въпрос. Така че нашият съвет е, на този стадий да бъдете деликатни в разхлабването на фискалната и паричната политика. Така че да се придържаме към курса, който е открит сега, а по-късно да реагираме по отношение на данните. Нека да забележим какво се случва в стопанските системи във връзка с растежа и на инфлацията и на тази основа да решим какво да вършим по-нататък.
Има ли риск за жилищния пазар в Европа? Видяхме сигнали за проблеми в страни като Австрия и Германия?
Жилищните пазари са значими. Важно е да се намерения за въздействието на икономическите условия върху тях. В момента следим повишение на лихвените проценти, като то се дължи най-много на инфлационните процеси. Но все пак хората с ипотечни заеми усещат въздействието му, като то зависи от какъв вид ипотеки имат. В някои страни хората нормално имат дълготрайни ипотечни заеми, при които лихвеният % е закрепен за дълъг интервал от време. Така че, в случай че лихвените проценти се покачат в тези страни, въздействието ще е ориентирано по-скоро към новозакупилите жилище. Те усещат, че това им се отразява директно. Има страни, в които хората, финансират жилищата си с краткосрочни заеми. Те ще усетят доста скоро, че разноските им за придобиване на жилище ще се покачат. В тези страни въздействието на това развиване на лихвените проценти върху пазара на жилища, а също и върху потреблението на хората е по-силно. Така че бих споделил, че доста зависи от това коя страна разглеждате, когато приказваме за това дали ще има мощно влияние върху жилищния пазар, или не.
А какви са вероятностите за България, кои са най-големите опасности за българската стопанска система?
Като цяло съм позитивно надъхан във връзка с вероятностите за България и съответно, в случай че страната успее да одобри еврото като своя валута.
Готова ли е България да влезе в еврозоната през 2025 година?
Мисля, че България извървя един доста дълъг път, с цел да стигне до това, което е в този момент. Ще Ви дам образец - съглашението за валутния ръб съществува към този момент повече от 25 години. Това е доста сполучлива политика за страната. Така че България е посочила, че може да живее с валута, която е много постоянна във връзка с цената си по отношение на главните други валути. България първо беше вързана към немската марка, а по-късно към еврото. Мисля, че това беше знак за мощ. Това е положително достижение. От друга страна, има редица условия, свързани с приемането Ви – в областта на инфлацията, на фискалната политика, дефицитът и дълга.
Къде виждате най-големите опасности?
Не виждам толкоз огромен риск. Виждам нужда държавното управление да поддържа строги политики, с цел да подсигурява, че може да извърши и последните условия за приемането ви. В момента най-много казусът е инфлацията. Надявам се, че управляващите ще се оправят и ще съумеят да доведат инфлацията до равнища, които дават отговор на условията за приемане на еврото. А също по този начин може би и някои други регулаторни условия във връзка с законите, които би трябвало да бъдат признати, и тогава ще може да се премине към еврото.
А какви са прогнозите на МВФ за инфлацията в България?
МВФ предвижда по-нататъшен спад на инфлацията. Тя към този момент намали много доста равнищата си – от над 10% през 2022 година до малко над 8% като междинна стойност за тази година. И в случай, че до края на годината тя се намалява в допълнение, сега чакаме инфлацията за 2024 година да бъде 3%. Това е доста по-ниско равнище от преди няколко години. Така че сме много позитивно настроени към способността на България да понижи равнището на инфлацията.
Разбира се, това изисква строги политики. Необходимо е да се резервира валутния ръб. Както и фискални политики в сходство с валутния ръб, а това значи недостиг под 3 % и ниско съответствие на дълга към Брутният вътрешен продукт, само че мисля, че България се оправя сносно - този индикатор е под 25%, тъй че не съм прекомерно обезпокоен за това. Мисля, че страната е в добра форма, с цел да направи идната стъпка, с цел да стигне най-сетне до приемане на еврото.
Какви ще бъдат главните изгоди от влизането на България в еврозоната? Вие сте от Нидерландия, какъв е опитът Ви там? Кое беше позитивното и какви бяха провокациите?
Доста от дълго време моята страна мина през това. За начало, ще стартира с преимуществата. Ползите са много огромни, да вземем за пример ще бъде по-евтино да се вършат транзакции. Сега към момента би трябвало да се премине от лв. към еврото и към други валути, по-късно непосредствено ще работите с евро. Това значи, че вложителите в България могат да се усещат по-спокойни да влагат тук, тъй като страната има евро, което дава детайл на непоклатимост на финансовата ѝ система. В тези случаи вложителите може да са склонни да влагат по-лесно. А това може да стабилизира финансовите потоци.
Друго доста практично нещо е, че България ще има място на масата в Европейската централна банка във Франкфурт, с цел да може да взема решение дружно с всички останали страни във връзка с политиката на лихвените проценти в Европа. Така България фактически би взела участие в полемиките по този въпрос. Сега тя би трябвало повече или по-малко да изчака и да види какъв ще бъде резултатът.
Но най-важното е, че това ще има репутационно преимущество за страната. Това ще направи страната да наподобява по-силна във връзка с нейната икономическа и финансова непоклатимост. А това има доста огромно влияние върху всичко останало в стопанската система – вложенията, потреблението, външните позиции на страната. Това е единствено едно съпоставяне с моята страна Нидерландия, която одобри еврото преди много време, само че напълно неотдавна друга страна от този район – Хърватия одобри еврото и към този момент вижда изгодите от това – във връзка с непоклатимост, рейтингът на страната, спадовете на емисията на дълг. Така че може би Хърватия е по-добър образец за България.
Но да поговорим и за провокациите. Не споделям, че ще бъде елементарно, тъй като това е огромна стъпка за всяка страна. Имам два доста практични съвета към управляващите в България. Единият е да се приготвят за това деликатно. Да отделят време, тъй като това е огромна интервенция. Да бъдат в контакт с финансовата система и с бизнеса, които са доста наранени от това. Също по този начин, да обяснят добре на популацията какво значи това, тъй като то ще окаже огромно въздействие върху хората. Валутата им ще се промени, банковите им сметки ще се трансформират. Това изисква много връзка. Но съм уверен, че управляващите могат да се оправят с това. Уверен съм и, че Българската национална банка ще може да премине през този развой по виновен метод.
Повечето хора се опасяват от покачване на цените с въвеждане на еврото, по какъв начин може да се отговори на този боязън?
По принцип промяната на валутата е промяна на цифрите върху банкнотите и промяна на салдата по банковите сметки. Само по себе си, това не оказва инфлационно влияние. Знам, че има доста терзания по този въпрос. Виждали сме го и другаде. Видяхме го и в Нидерландия, когато сменихме валутата. Това е нещо, което би трябвало да се следи от близко, с цел да се види дали в действителност се случва, само че сама по себе си промяната на валутата не би трябвало да има огромно инфлационно влияние. Някои цени може да се трансформират. Понякога нещата би трябвало да се закръглят до друго число, което може да има леко увеличаващ резултат, само че и леко намаляващ резултат върху цените. Тоест не е единствено в едната посока, само че има някакъв резултат. Като цяло не съм доста обезпокоен от инфлационното влияние на интервенцията, в случай че тя се извърши по добре проведен и транспарантен метод.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ