За 7 години около 400 000 сънародници са напуснали България
Над 1,5 млн. българи се намират в страни от Европейския съюз (ЕС). Това излиза наяве от отчет на Министерството на външните работи за броя на българите в чужбина. Общо те са към 2 417 000 души, осведоми БНР.
Според справката на ведомството през последните 7 години страната ни са напуснали 400 000 българи.
Според доцент Спас Ташев от " Института за проучване на популацията и индивида " към Българска академия на науките данните, изнесени от Министерство на външните работи за броя на българите в чужбина, са изненадали научната общност в България. Неговите наблюдения за миграционния баланс на България са, че страната имала най-големи миграционни загуби от 1985-1992 година - когато се изселват българските турци.
Тогава приблизително годишно се изселват по 66 000 души. След това миграционното салдо стартира непрестанно да се свива. Към 2013 година имахме минимално миграционно салдо - 1100 емигранти на година. Това е може би най-благоприятният в миграционно отношение интервал. По тази причина бяха направени прогнози, че след 2015-2020 година ще имаме и леко позитивно миграционно салдо, само че тези прогнози не се сбъднаха.
През последните 2 години се следи известно увеличение на миграционните загуби, само че те са от порядъка на 4-5000 души годишно. Тоест не можем да приказваме за огромни миграционни загуби и за всеобщо овакантяване на България, каквото усещане основава изнесената от Министерство на външните работи статистика, счита доцент Ташев. Запитан дали в статистиката би трябвало да се считат за емигранти българите в Европейски Съюз, където свободата на придвижване и избор на място за живеене е главно право, той сподели, че нямаме прецизен механизъм за отчитане на актуалните миграции.
В модерния свят има даже и ежедневни интернационалните миграции, тъй като има хора които всеки ден напущат страната и се връщат в края на работния ден. Има седмични и сезонни миграции. От статистическа позиция за емигрирало лице се счита, това което е прекарало повече от една година на територията на непозната страна.
В наши дни измежду статистиците се води спор дали емиграциите в границите на Европейски Съюз би трябвало да бъдат обсъждани като такива или става дума за един по-друг вид придвижване на популацията - за трудова подвижност. Дали това са миграционни загуби за България още е мъчно да се каже, тъй като огромна част от тези хора имат желание да се върнат.
Демографският проблем визира целия Европейски съюз, освен България. Въпреки несъгласието сред Западна Европа и страните от Източна и Централна Европа за приема на емигранти не би трябвало ли да се търси общо решение?
Емиграционният капацитет на Източна и Централна Европа към този момент е привършен. Единствените райони, които могат да предложат младо население са Близкия Изток, Северна и Субсахарска Африка, което води до смяна и на социокултурния образ в Европа.
Според доцент Спас Ташев демографската рецесия не е толкоз на материална основа, колкото се дължи на прехода в ценностната система на модерните европейци. Ключ към решението на този въпрос е отношението към децата. Преди те са били и трудов фактор изключително в селскостопанските региони. Днес децата имат по-скоро прочувствено измерение.
В един миг би трябвало да осъзнаем, че децата имат и икономическо измерение, тъй като броят на бъдещите служащи ще дефинира нашите пенсии. От тази позиция европейското общество е заинтригувано да се увеличи вътрешната раждаемост, което ще възпроизведе европейските полезности и ще подсигурява и една по-стабилна обществена система, счита доцент Ташев. /news.bg
Според справката на ведомството през последните 7 години страната ни са напуснали 400 000 българи.
Според доцент Спас Ташев от " Института за проучване на популацията и индивида " към Българска академия на науките данните, изнесени от Министерство на външните работи за броя на българите в чужбина, са изненадали научната общност в България. Неговите наблюдения за миграционния баланс на България са, че страната имала най-големи миграционни загуби от 1985-1992 година - когато се изселват българските турци.
Тогава приблизително годишно се изселват по 66 000 души. След това миграционното салдо стартира непрестанно да се свива. Към 2013 година имахме минимално миграционно салдо - 1100 емигранти на година. Това е може би най-благоприятният в миграционно отношение интервал. По тази причина бяха направени прогнози, че след 2015-2020 година ще имаме и леко позитивно миграционно салдо, само че тези прогнози не се сбъднаха.
През последните 2 години се следи известно увеличение на миграционните загуби, само че те са от порядъка на 4-5000 души годишно. Тоест не можем да приказваме за огромни миграционни загуби и за всеобщо овакантяване на България, каквото усещане основава изнесената от Министерство на външните работи статистика, счита доцент Ташев. Запитан дали в статистиката би трябвало да се считат за емигранти българите в Европейски Съюз, където свободата на придвижване и избор на място за живеене е главно право, той сподели, че нямаме прецизен механизъм за отчитане на актуалните миграции.
В модерния свят има даже и ежедневни интернационалните миграции, тъй като има хора които всеки ден напущат страната и се връщат в края на работния ден. Има седмични и сезонни миграции. От статистическа позиция за емигрирало лице се счита, това което е прекарало повече от една година на територията на непозната страна.
В наши дни измежду статистиците се води спор дали емиграциите в границите на Европейски Съюз би трябвало да бъдат обсъждани като такива или става дума за един по-друг вид придвижване на популацията - за трудова подвижност. Дали това са миграционни загуби за България още е мъчно да се каже, тъй като огромна част от тези хора имат желание да се върнат.
Демографският проблем визира целия Европейски съюз, освен България. Въпреки несъгласието сред Западна Европа и страните от Източна и Централна Европа за приема на емигранти не би трябвало ли да се търси общо решение?
Емиграционният капацитет на Източна и Централна Европа към този момент е привършен. Единствените райони, които могат да предложат младо население са Близкия Изток, Северна и Субсахарска Африка, което води до смяна и на социокултурния образ в Европа.
Според доцент Спас Ташев демографската рецесия не е толкоз на материална основа, колкото се дължи на прехода в ценностната система на модерните европейци. Ключ към решението на този въпрос е отношението към децата. Преди те са били и трудов фактор изключително в селскостопанските региони. Днес децата имат по-скоро прочувствено измерение.
В един миг би трябвало да осъзнаем, че децата имат и икономическо измерение, тъй като броят на бъдещите служащи ще дефинира нашите пенсии. От тази позиция европейското общество е заинтригувано да се увеличи вътрешната раждаемост, което ще възпроизведе европейските полезности и ще подсигурява и една по-стабилна обществена система, счита доцент Ташев. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ