Да бъдеш учител - макар и без подкрепа
Начало Как да се включа Вдъхновените Да бъдеш преподавател - въпреки и без поддръжка Теодора Ерменкова, учител в болнично учебно заведение, закрито от страната 
1 ноември 2019, 14:12 
Да бъдеш преподавател - въпреки и без поддръжка
" Клубът на Жулиета " - където любовта намира разтуха
Обречен, драматичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори
Полската майка, подготвена да се бори до край за сина си
" Сол при солта ": разказ за забравената морска покруса
Най-скъпият, най-краденият и най-хубавият художник на века – Пабло Пикасо
Верблюд, врабчета и на крачка от Нобела: Йордан Радичков
Продавачът на вяра и бащата на Лукчо - Джани Родари
нес всички ние означаваме Деня на будителите.
Задаваме ли си въпроса обаче кои са те? Традиционно ги свързваме с познанието.
Но това са хората, които носят светлината там, където има потребност от нея. Дават вяра, когато всичко наподобява изгубено. Отварят очите за положителното към нас и ни оказват помощ да забележим, че светът е доста по-голям, в сравнение с си представяме.
Именно подобен вид будител - и преподавател е Теодора Ерменкова.
Тя преподава в една класна стая, в която учениците знаят доста повече за живота, в сравнение с можем да си представим. Теодора преподава в детската онкологична клиника към болница "Царица Йоана " в София.
Тя обаче е усмихната - тъй като знае, че влизайки там, носи освен познание, само че и наслада, за дребните пациенти. Които също така - са й възпитаници.
"Ти си този в болничната стая, който не носи болежка ", споделя Теодора пред Мария Миклова и добавя: "На всичките им възпитаници им се върви на учебно заведение ".
Учителката споделя още: "Ти си този, който изкарва детето от всекидневието му на в действителност сложни моменти ".
Малките пациенти прекарват в клиниката близо година.
За тях визитата на госпожа Ерменкова носи познания, наслада и разтуха.
За някои това е метод да се разнообразят от сивото всекидневие там.
Те споделят, че в началото не са желали да вървят на учебно заведение, само че откакто са видели, че другите деца са били на заниманията с Теодора, са се престрашили да опитат. И даже се оказало забавно. А и както споделят най-малките - междучасията също не са за подценяване.
"Училището дава това предпочитание на децата да оздравеят по-бързо ", споделя още Теодора.
Историята на болничните учебни заведения в България стартира през 1963 година.
През 2016 година обаче, страната го закрива. А Теодора е съкратена.
Това обаче не я стопира да преподава. Тя не изоставя своите възпитаници. В този миг, с помощта на сдружението на родителите на деца с онкохематологични болести и лечебните заведения занятията не стопират.
Симона Караколева, част от сдружението "Деца с онкохематологични болести " споделя, че преди няколко години с помощта на план, съумяват да намерят финансиране, тъй че учители да могат да посещават децата в София, Пловдив и Варна.
Проектът обаче завършва, а с него - и парите. В момента те се устоят от дарения, само че заплащането е алегорично, преподавателите работят по-скоро на доброволни начала.
"Ние сме от този вид учители, които не си отиват на 15 септември или 24 май с букет цветя. Когато едно дете си потегля и майката споделя: "Ти беше нещото, което ме държа, с цел да имам вяра, че всичко ще се оправи ", за нас това е доста повече от букет цветя ", приключва описа си Теодора.
1 ноември 2019, 14:12 Да бъдеш преподавател - въпреки и без поддръжка
" Клубът на Жулиета " - където любовта намира разтуха
Обречен, драматичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори
Полската майка, подготвена да се бори до край за сина си
" Сол при солта ": разказ за забравената морска покруса
Най-скъпият, най-краденият и най-хубавият художник на века – Пабло Пикасо
Верблюд, врабчета и на крачка от Нобела: Йордан Радичков
Продавачът на вяра и бащата на Лукчо - Джани Родари
нес всички ние означаваме Деня на будителите.
Задаваме ли си въпроса обаче кои са те? Традиционно ги свързваме с познанието.
Но това са хората, които носят светлината там, където има потребност от нея. Дават вяра, когато всичко наподобява изгубено. Отварят очите за положителното към нас и ни оказват помощ да забележим, че светът е доста по-голям, в сравнение с си представяме.
Именно подобен вид будител - и преподавател е Теодора Ерменкова.
Тя преподава в една класна стая, в която учениците знаят доста повече за живота, в сравнение с можем да си представим. Теодора преподава в детската онкологична клиника към болница "Царица Йоана " в София.
Тя обаче е усмихната - тъй като знае, че влизайки там, носи освен познание, само че и наслада, за дребните пациенти. Които също така - са й възпитаници.
"Ти си този в болничната стая, който не носи болежка ", споделя Теодора пред Мария Миклова и добавя: "На всичките им възпитаници им се върви на учебно заведение ".
Учителката споделя още: "Ти си този, който изкарва детето от всекидневието му на в действителност сложни моменти ".
Малките пациенти прекарват в клиниката близо година.
За тях визитата на госпожа Ерменкова носи познания, наслада и разтуха.
За някои това е метод да се разнообразят от сивото всекидневие там.
Те споделят, че в началото не са желали да вървят на учебно заведение, само че откакто са видели, че другите деца са били на заниманията с Теодора, са се престрашили да опитат. И даже се оказало забавно. А и както споделят най-малките - междучасията също не са за подценяване.
"Училището дава това предпочитание на децата да оздравеят по-бързо ", споделя още Теодора.
Историята на болничните учебни заведения в България стартира през 1963 година.
През 2016 година обаче, страната го закрива. А Теодора е съкратена.
Това обаче не я стопира да преподава. Тя не изоставя своите възпитаници. В този миг, с помощта на сдружението на родителите на деца с онкохематологични болести и лечебните заведения занятията не стопират.
Симона Караколева, част от сдружението "Деца с онкохематологични болести " споделя, че преди няколко години с помощта на план, съумяват да намерят финансиране, тъй че учители да могат да посещават децата в София, Пловдив и Варна.
Проектът обаче завършва, а с него - и парите. В момента те се устоят от дарения, само че заплащането е алегорично, преподавателите работят по-скоро на доброволни начала.
"Ние сме от този вид учители, които не си отиват на 15 септември или 24 май с букет цветя. Когато едно дете си потегля и майката споделя: "Ти беше нещото, което ме държа, с цел да имам вяра, че всичко ще се оправи ", за нас това е доста повече от букет цветя ", приключва описа си Теодора.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ