Наближава 1 ноември или както много от младежите го знаят

Наближава 1 ноември или както доста от младежите го знаят – „ Почивният ден след Хелоуин “. Слава Богу, в страната ни към момента има и динозаври, които го почитат като „ Ден на българските будители “ и „ Ден на българската публицистика “. Обикновено опълчването по въпроса „ За “ или „ Против “ Хелоуин се изчерпва със разногласия във Facebook и понякога някой различен ефирен спор. Тези, които са „ за “, го поддържат основно тъй като в техните очи е още един мотив за забава, а тези, които са „ срещу “, просто не виждат причина да го означават. Самият проблем не е в съществуването на обредност, чиито корени се крият надалеч във вековете по географски ширини, на хиляди километри от България. Проблемът е неналичието на имунни тела в нашето общество. При съществуването на такива имунни тела обредността на Хелоуин не би спечелила кой знае какво значение.  Близко е до мозъка, че мнозина биха споделили, че просто образованието ни е такова. Не е задоволително патриотично… и това е основната причина младежите да си падат по Хелоуин. Колко от тях обаче биха винили и себе си, че не са седнали да приказват с децата си? А какъв брой са тези, които биха винили себе си, че дават в ръцете на децата си таблет финален модел вместо книга с българската история? Колко от тях биха винили себе си за това, че децата им, които към момента не могат да приказват, носят костюми на вещици и тикви вместо български национални носии? Колко от тях биха винили себе си, че описват на малчуганите си за Джак и тиквения фенер вместо за Св. Пимен Зографски, Паисий Хилендарски и Софроний Врачански? Единици! Или по-скоро нула! Тези, които обичат България не са безразлични към бъдещето. Те беседват с децата си и ги учат да бъдат горди със своите корени. Те не се интересуват изключително от всеобщата просвета и публичното мнение, тъй като знаят, че дали ще бъдат естествени хора зависи на първо място от тях самите. Те приказват на децата си за България, а не за кухите тикви в нощта против Деня на националните будители. Всеки е в правото си да упрекне създателя на този текст с думите: „ Ти ся к’о? Викаш да не пра’им к’от си желаеме ли, така ли? “. Нека обаче се замислим – в случай че внезапно яденето на хора стане „ съвременно “ ще започнете ли да го практикувате всеобщо? А в случай че тв приемникът Ви каже, че самоубийството посредством скачане от десетия етаж е напредничаво? Ще се хвърлите ли? Не, несъмнено! Или най-малко се надяваме на подобен отговор… и на двата въпроса… Истината е, че в случай че желаеме да продължим да бъдем тези, които сме, би трябвало да се абстрахираме от думичките „ по този начин вършат всички “. Би било по-разумно да не се вършим на такива каквито не сме и да покажем на останалите, че има опция, че не „ всички вършат по този начин “… Че може би до момента в който някои разнасят кухи тикви по улиците (маскирани като вещици и върколаци) други почитат делото на хората на словото. На тези хора, с помощта на които и до през днешния ден можем да се назовем българи.