Марс продължава да губи вода
На Земята водата е живот; това е главният мотор на еволюцията на живота на Земята. Други скалисти планети като Марс и Венера също са имали този запас, само че през днешния ден Марс е суха, замръзнала пустиня, а Венера е пъклен свят на киселина под налягане осведоми „ Muy interesante ".
През септември 2020 година откривателите откриват, че има доста повече вода, в сравнение с се смяташе до момента под ледовете на Марс -солена течна вода.
Екип от учени откри, че водата на Марс постепенно изчезва от повърхността. Според данни от галактическия транспортен съд MAVEN на НАСА, водата в атмосферата не е лимитирана до долния пласт, само че те са разкрили, че тя заобикаля в космоса, защото MAVEN е намерил вода в горната атмосфера на Марс, където водородните атоми и кислорода се разгражда при взаимоотношение с йони, присъстващи във въздуха и освободеният водород се губи в космоса.
Учените са съумели да проследят това държание сезонно, с цел да покажат, че изобилието от вода е достигнало връх през австралийското лято. Още по-изненадващо, праховите стихии като тази, която унищожи марсохода Opportunity на НАСА, усилват атмосферните загуби.
„ Това изцяло трансформира метода, по който считаме, че водорода се губи в космоса ", споделя планетарният химик Шейн Стоун от Университета на Аризона в Тусон в своето изследване, оповестено в списание „ Science ".
Повърхността на Марс е била завършена от течаща вода в предишното, ние към този момент знаем, само че през днешния ден планетата е суха, червеникава пустиня. Преди това учените смятаха, че водата на Марс се е изгубила с " мудна и постоянна струйка ", когато слънчевата светлина разделя водата в долните пластове на атмосферата и водородът последователно се разпръсква нагоре, споделя Стоун.
Но MAVEN, който обикаля към алената планета от 2014 година, е събрал водни молекули в йоносферата на Марс, на надморска височина от към 150 километра. Наистина изумителен факт, защото преди този момент най-високото равнище на вода, която се виждаше, беше едвам 80 километра.
" Доставката на вода до горните пластове на атмосферата от сезонна и прашна стихия може да е изиграла основна роля в развиването на марсианския климат от неговото горещо и влажно положение преди милиарди години до студената и суха планета, която следим през днешния ден. " показва Стоун.
Измерванията на MAVEN допускат, че течовете са доста по-високи от предстоящото. През последните милиард години сезонното стопляне, годишните районни прашни стихии и десетгодишните супер стихии са предиздвикали Марс да загуби задоволително вода, с цел да покрие планетата в световен океан с дълбочина повече от половин метър, пресмятат откривателите. Това е единствено дребен % от водата, която Марс е изгубил през цялата си история (което би било задоволително, с цел да наводни планетата в океан с дълбочина даже десетки метри), споделя Стоун, само че това е главният метод за тази планета, която продължава да пресъхва и до през днешния ден.
Ако се чудите дали Земята може да претърпи същата орис, отговорът е елементарен. Земята непрекъснато губи вода заради това „ атмосферно бягство ", само че скоростта е прекомерно мудна, с цел да заплаши сухоземните организми. Все още имаме към 2 милиарда години.
През септември 2020 година откривателите откриват, че има доста повече вода, в сравнение с се смяташе до момента под ледовете на Марс -солена течна вода.
Екип от учени откри, че водата на Марс постепенно изчезва от повърхността. Според данни от галактическия транспортен съд MAVEN на НАСА, водата в атмосферата не е лимитирана до долния пласт, само че те са разкрили, че тя заобикаля в космоса, защото MAVEN е намерил вода в горната атмосфера на Марс, където водородните атоми и кислорода се разгражда при взаимоотношение с йони, присъстващи във въздуха и освободеният водород се губи в космоса.
Учените са съумели да проследят това държание сезонно, с цел да покажат, че изобилието от вода е достигнало връх през австралийското лято. Още по-изненадващо, праховите стихии като тази, която унищожи марсохода Opportunity на НАСА, усилват атмосферните загуби.
„ Това изцяло трансформира метода, по който считаме, че водорода се губи в космоса ", споделя планетарният химик Шейн Стоун от Университета на Аризона в Тусон в своето изследване, оповестено в списание „ Science ".
Повърхността на Марс е била завършена от течаща вода в предишното, ние към този момент знаем, само че през днешния ден планетата е суха, червеникава пустиня. Преди това учените смятаха, че водата на Марс се е изгубила с " мудна и постоянна струйка ", когато слънчевата светлина разделя водата в долните пластове на атмосферата и водородът последователно се разпръсква нагоре, споделя Стоун.
Но MAVEN, който обикаля към алената планета от 2014 година, е събрал водни молекули в йоносферата на Марс, на надморска височина от към 150 километра. Наистина изумителен факт, защото преди този момент най-високото равнище на вода, която се виждаше, беше едвам 80 километра.
" Доставката на вода до горните пластове на атмосферата от сезонна и прашна стихия може да е изиграла основна роля в развиването на марсианския климат от неговото горещо и влажно положение преди милиарди години до студената и суха планета, която следим през днешния ден. " показва Стоун.
Измерванията на MAVEN допускат, че течовете са доста по-високи от предстоящото. През последните милиард години сезонното стопляне, годишните районни прашни стихии и десетгодишните супер стихии са предиздвикали Марс да загуби задоволително вода, с цел да покрие планетата в световен океан с дълбочина повече от половин метър, пресмятат откривателите. Това е единствено дребен % от водата, която Марс е изгубил през цялата си история (което би било задоволително, с цел да наводни планетата в океан с дълбочина даже десетки метри), споделя Стоун, само че това е главният метод за тази планета, която продължава да пресъхва и до през днешния ден.
Ако се чудите дали Земята може да претърпи същата орис, отговорът е елементарен. Земята непрекъснато губи вода заради това „ атмосферно бягство ", само че скоростта е прекомерно мудна, с цел да заплаши сухоземните организми. Все още имаме към 2 милиарда години.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ