Зайците, яйцата и бог Дионис: Езическите корени на Великден
На всеки Великден децата в целия свят се впускат в търсене на яйца, скрити от Великденския заек из къщата и градината им. Милиони шоколадови яйца биват купувани, подарени и употребявани, а козунаците изпълват рафтовете на всеки супермаркет.
Великден е християнски празник, който се чества по целия свят и отбелязва възкресението на Исус Христос след разпъването му на кръста. Как тогава зайците, кифличките и яйцата са се трансформирали в асоциация с това религиозно събитие? Отговорът се крие в предхристиянската ера, като доста от тематиките на Великден се коренят в езическите обичаи.
Великден се пада в интервал от годината, прочут като пролетно равноденствие, когато продължителността на нощите в Северното полукълбо става идентична с тази на дните. Пролетта е време на възобновяване и възобновление, когато зимата стартира да отминава с обещанието за по-дълги и слънчеви дни. В продължение на хиляди години хората от разнообразни култури означават и честват равноденствията и слънцестоенията (най-дългите и най-късите дни в годината).
Предхристиянският античен свят е изпълнен с истории за възкресение към пролетта . Една от най-старите цивилизации в света - шумерската, живяла в Южна Месопотамия (днешен Южен Ирак), записва историята на своята богиня Инана върху глинена плочка към две хиляди години преди Христа.
Историята споделя, че Инана слязла в подземния свят, с цел да откри неотдавна умрелия си брачен партньор. Там тя била убита, преди да бъде върната към живот от други богове. Позволено ѝ било да се върне на света като слънце за шест месеца, след което трябвало още веднъж да слезе в подземното царство през зимата за още шест месеца. Това е може би първият античен роман за възкресение и прераждане, отдаден на пролетта.
В античните цивилизации има още доста истории, които следват сходна тематика, в това число възкресението на Хор, древноегипетското провидение с глава на сокол, и гибелта и прераждането на гръцкия господ Дионис. Това са истории, които споделят идеологията за обновлението и успеха на светлината над мрака.
Когато християнството стартира да се популяризира в Европа, доста езически празници и обичаи са възприети и приспособени към християнската религия. Логично е към този момент вкоренената концепция за нов живот, която се чества напролет, да се свърже с успеха на Исус над гибелта и неговото прераждане.
Ако сте забелязали, датата на Великден се трансформира всяка година и това е по този начин, тъй като тя се дефинира от етапите на Луната, а не от съответна дата, на която се твърди, че Христос е възкръснал от мъртвите. Той се пада в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което го прави празник на сезоните - идея, чиито корени са в езичеството.
Ами името " Великден ", от кое място идва то?
Смята се, че в множеството европейски страни името идва от еврейската дума " Песах ", известна още като Пасха - еврейският пролетен празник. В англоговорящите езици и Германия обаче някои историци настояват, че думата произлиза от езическа богиня на пролетта, наречена Еостре, която е документирана от англосаксонски духовник, писал през VIII в. сл. Ēostre е била богиня, която се е чествала с фестивал по време на пролетното равноденствие, а съгласно някои учени връзката ѝ със зайците е в основата на историята за великденския заек, макар че това към момента е обект на горещи разногласия.
Зайците и яйцата от дълго време са античен знак на плодородието и живота, като се има поради плодовитата им дарба да се развъждат. Те са съвършените икони на пролетта и всичко, което тя съставлява. Въпреки това, едвам през XVII в. в Германия се популяризира традицията за великденски заек, прочут като Остерхазе, който разнася яйца на положителните деца. В последна сметка по-мекият и по-удобен на външен тип заек замества заека, когато традицията се популяризира в Съединени американски щати посредством немските имигранти през 1700 година
Какво ще кажете за великденското яйце? Откъде идва то?
Още от антични времена яйцата, както и зайците, са били знаци на новия живот и плодородието в разнообразни култури. С възприемането на езическите пролетни обичаи от християнството яйцето също е приспособено, с цел да се трансформира в идеалното изображение на възкресението на Исус; черупката на яйцето символизира гроба, а пукването му - появяването на Исус, който побеждава гибелта.
И по този начин, ясно се вижда, че доста от нашите великденски обичаи не се коренят в християнската религия. Макар че доста хора през днешния ден означават празника, като честват възкресението на Христос, доста други възприемат Великден като време, в което се радват на настъпването на пролетта - честват с великденски зайци, лов на яйца и кифлички с парещ кръст и въплъщават същия дух на вяра, обновяване и нов живот, който съществува по това време на годината от хиляди години.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Великден е християнски празник, който се чества по целия свят и отбелязва възкресението на Исус Христос след разпъването му на кръста. Как тогава зайците, кифличките и яйцата са се трансформирали в асоциация с това религиозно събитие? Отговорът се крие в предхристиянската ера, като доста от тематиките на Великден се коренят в езическите обичаи.
Великден се пада в интервал от годината, прочут като пролетно равноденствие, когато продължителността на нощите в Северното полукълбо става идентична с тази на дните. Пролетта е време на възобновяване и възобновление, когато зимата стартира да отминава с обещанието за по-дълги и слънчеви дни. В продължение на хиляди години хората от разнообразни култури означават и честват равноденствията и слънцестоенията (най-дългите и най-късите дни в годината).
Предхристиянският античен свят е изпълнен с истории за възкресение към пролетта . Една от най-старите цивилизации в света - шумерската, живяла в Южна Месопотамия (днешен Южен Ирак), записва историята на своята богиня Инана върху глинена плочка към две хиляди години преди Христа.
Историята споделя, че Инана слязла в подземния свят, с цел да откри неотдавна умрелия си брачен партньор. Там тя била убита, преди да бъде върната към живот от други богове. Позволено ѝ било да се върне на света като слънце за шест месеца, след което трябвало още веднъж да слезе в подземното царство през зимата за още шест месеца. Това е може би първият античен роман за възкресение и прераждане, отдаден на пролетта.
В античните цивилизации има още доста истории, които следват сходна тематика, в това число възкресението на Хор, древноегипетското провидение с глава на сокол, и гибелта и прераждането на гръцкия господ Дионис. Това са истории, които споделят идеологията за обновлението и успеха на светлината над мрака.
Когато християнството стартира да се популяризира в Европа, доста езически празници и обичаи са възприети и приспособени към християнската религия. Логично е към този момент вкоренената концепция за нов живот, която се чества напролет, да се свърже с успеха на Исус над гибелта и неговото прераждане.
Ако сте забелязали, датата на Великден се трансформира всяка година и това е по този начин, тъй като тя се дефинира от етапите на Луната, а не от съответна дата, на която се твърди, че Христос е възкръснал от мъртвите. Той се пада в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, което го прави празник на сезоните - идея, чиито корени са в езичеството.
Ами името " Великден ", от кое място идва то?
Смята се, че в множеството европейски страни името идва от еврейската дума " Песах ", известна още като Пасха - еврейският пролетен празник. В англоговорящите езици и Германия обаче някои историци настояват, че думата произлиза от езическа богиня на пролетта, наречена Еостре, която е документирана от англосаксонски духовник, писал през VIII в. сл. Ēostre е била богиня, която се е чествала с фестивал по време на пролетното равноденствие, а съгласно някои учени връзката ѝ със зайците е в основата на историята за великденския заек, макар че това към момента е обект на горещи разногласия.
Зайците и яйцата от дълго време са античен знак на плодородието и живота, като се има поради плодовитата им дарба да се развъждат. Те са съвършените икони на пролетта и всичко, което тя съставлява. Въпреки това, едвам през XVII в. в Германия се популяризира традицията за великденски заек, прочут като Остерхазе, който разнася яйца на положителните деца. В последна сметка по-мекият и по-удобен на външен тип заек замества заека, когато традицията се популяризира в Съединени американски щати посредством немските имигранти през 1700 година
Какво ще кажете за великденското яйце? Откъде идва то?
Още от антични времена яйцата, както и зайците, са били знаци на новия живот и плодородието в разнообразни култури. С възприемането на езическите пролетни обичаи от християнството яйцето също е приспособено, с цел да се трансформира в идеалното изображение на възкресението на Исус; черупката на яйцето символизира гроба, а пукването му - появяването на Исус, който побеждава гибелта.
И по този начин, ясно се вижда, че доста от нашите великденски обичаи не се коренят в християнската религия. Макар че доста хора през днешния ден означават празника, като честват възкресението на Христос, доста други възприемат Великден като време, в което се радват на настъпването на пролетта - честват с великденски зайци, лов на яйца и кифлички с парещ кръст и въплъщават същия дух на вяра, обновяване и нов живот, който съществува по това време на годината от хиляди години.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ