На всеки човек вече е ясно, че добавките в храните

На всеки човек към този момент е ясно, че добавките в храните не са витамини. Това, за което малко се приказва обаче, е че някои от Е-тата могат даже да увредят ДНК-то ни.

Най-жестоките убийци се оказват оцветители. Български генетици изследваха 20 Е-та, за 6 данните им са безапелационни: те рисково трансформират ДНК даже в доста по-ниски концентрации от в този момент позволените. За да са безвредни, Е-тата би трябвало да са в дози, от 10 до 100 пъти по-малки от нормативно признатите.

На пазара съвсем няма пакетиран или консервиран артикул без добавки, известни още като „ Е-та “. Тези добавки са няколко групи – консерванти, стабилизатори, оцветители, подсладители, набухватели, емулгатори. Най-общо казано, задачата им е да създадат продуктите по-трайни, по-вкусни и по-привлекателни за окото.

В Европейския съюз утвърдени за приложимост са няколкостотин, регламентирана е и допустимата им централизация в продукта. На опаковките не написа каква е тя, само че е наложително Е-тата да са упоменати. Презумпцията е, че се съдържат в допустимите количества.

И тук стигаме до значимия въпрос – дали тези възможни количества са безвредни. Не, не са. Поне 6 Е-та – измежду които консервант, 3 оцветителя, добавка за енергийни питиета и известна съставна част на аналгетици – са в концентрации, които могат да доведат до рак.

Доц. доктор Георги Милошев – началник на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на Българска академия на науките, е изследвал 20-ина Е-та и е разгласил резултатите за 6 от тях. Той е усъвършенствал способ за оценка на въздействието на Е-тата върху ДНК, написа spisanie8. Неговият способ е от 100 до 10 000 пъти по-чувствителен от употребяваните до момента.

Доц. Милошев изяснява следното:

„ Когато допустимите количества на другите добавки в храните са били определяни, никой не е изследвал въздействието им върху ДНК. А ДНК е матрицата на живота и е първият стадий, на който могат да зародят увреждания, водещи до патология в организма. За страдание, преди повече от 30 – 40 години токсичността на питателните добавки и консерванти е определяна с опити върху мишки. Следяло се е при какви количества настъпват малформации и увреждания в другите органи на моделните обекти (черния дроб, кръвоносната система и др.), както и по кое време животното се разболява от рак. Така по прилика се преценя какъв брой е безвредната доза за индивида. И дотук. “

Използвайки своя по-модерен и доста по-чувствителен способ за отчитане на въздействието на субстанции върху ДНК, доцент Милошев ревизира дали в действителност допустимите концентрации на Е-та са безвредни.

Изследва въздействието на почти 20 добавки върху ДНК и съумява да разгласява получените резултати за шест от изследваните Е-та в научна обява,

излязла наскоро в влиятелното списание Food Science and Technology.

Това, което доцент Милошев и неговият екип са ревизирали, е въздействието на изследваните Е-та върху генома (върху ДНК).

Публикуваните до момента резултати са за един консервант – натриев нитрит Е 250; три оцветителя:

индиго кармин Е 132 (дава лилав цвят), еритрозин Е 127 (оцветява в червено) и фаст грийн Е 143 (зелен цвят); добавката кафеин (или кофеин) – доста употребена в енергийните напитки; и четири-амино-антипирин (с приложение във фармацевтичната промишленост, добавян към аналгетици).