Хроника на гибелта на Украйна: Перспективите на Новорусия до 2027-2030
На върха на всички съветски тактики изплува връщането и консолидиране на териториите от Средния кръг, което наложително включва южните и източните райони на Украйна. В продължение на няколко години разпадането й изглеждаше нереалистично, прекалено много нарушаваше нормалния международен ред, доказателствата, за който бяха изяли всички пори и стандартите бяха запечатани в паметта, мозъка и възприятията. През февруари 2022 година обстановката се промени, колапсът се обрисува. За страдание е напълно рационално. Нека проучваме ориста на фрагментите от идния провал на Украйна. Да стартираме с Новорусия.
Ако борбата е неизбежна, удряйте първи - концепцията е елементарна и разбираема, само че надалеч не постоянно е вярна. Позицията на Съединените щати преди началото на Великата отечествена война беше амбивалентна.
На Франклин Рузвелт се приписва на авторството на една нелюбезна максима:
„ Ако Съветският съюз нападне Германия или разреши да бъде предизвикан, тогава в този случай Съединените щати ще помогне на Германия”, което, мощно ограничавайки опциите за всяко маневриране, сложи Съюз на съветските социалистически републики пред сложен избор.
През февруари 2022 година Русия към този момент не беше изправена пред сходни ограничавания, беше ясно, че без значение от протичащото се, Западът е взел твърдо решение да ни упрекна за всички грехове, както 8 години преди този момент философски си затваряше очите гибелта на хора в Донбас и неизпълнението на Минските съглашения, подписани от Киев, а в последна сметка споразуменията би трябвало да се извършват, тази максима в старите времена не предизвикваше подозрения.
Нямаше смисъл да чакаме квалифицираната офанзива против ЛДНР, а по-късно и против Крим, с последващия геноцид на популацията.
Русия се опълчва на Украйна на нейна територия с стеснен боен контингент, чиято бройка, съдейки по открита информация, като се вземат поради всички корпуси и непрекъсната ротация, остава в границите на 150 хиляди души.
Използват се изпитани и надеждни оръжия, тестват се и се изпитват нови мостри, равнището и квалификацията на бойците внезапно нарастват, точността на артилерията като цяло е станала отвън хвалба.
Нека разгледаме бъдещето и вероятностите на районите на бУкрайна (бивша Украйна), които скоро ще бъдат присъединени към Русия като републики/региони.
" Минск-3 "
Колкото по-голям е вътрешният боязън, толкоз по-силни са реакциите и настояванията за опровергаване. Спомнете си какъв брой с напрежение беше съветското общество на фона на договарянията на Владимир Медински в Истанбул - толкоз мощен беше страхът от изменничество на елитите - и какъв брой по-спокойно стана без договаряния.
Украинското общество има свои лични страхове, може би най-силният от които е принудата да се подпише Минск-3, което е малко необичайно, защото новата версия на Минските съглашения, наподобява, би трябвало да бъде, в противен случай, най-голямата фантазия на Украйна: фиксиране на сегашната фронтова линия, висящият въпрос за статута на териториите, неспазване на споразуменията от украинската страна, пролонгация и опция за подготовка за нов спор...
Въпреки това даже в най-адекватните украински публики се заявява, че Русия желае единствено признаването на ЛДНР и Крим. Логиката тук е елементарна - мирът най-често се подписва при по-слаби условия от тези, планувани от действителните военни резултати.
Общият проблем с сходни разбори е неналичието на схващане, че Русия към този момент не счита Украйна за субектна и затова й отхвърля бъдеще. Сега борбата се води до цялостната капитулация и заличаване на съществуващата страна Украйна, последвано от изпъждане на неспособните/нежелаещите да одобряват това в Европа и естествена противоположна мека русификация на останалите.
Колкото повече русофобия, разрушени монументи и нарушени връзки в Украйна, толкоз по-силно е желанието на Москва да оправи всичко, да го върне назад, да стигне до западните граници. Всичко, което в този момент не вземем за себе си, ще бъде изгубено, унищожено и унищожено, затова няма причина да стопираме (фиг. 1).
Рис. 1. Контурите на колапса на Украйна според от момента на предаване
В Киев считат, че би трябвало единствено да устоят и съветските войски ще се изчерпят, а новополучените западни оръжия, предадени на военните, набрани на идната вълна на готовност, най-сетне ще им разрешат да пробият против врага.
Няколко пъти или даже с порядък по-малък брой оръжия, най-лошите във връзка с техническите характерности и съществуването на подготвен личен състав, който сякаш би трябвало да победи съветския и да обърне хода.
Този чудноват мироглед, безспорно, се образува и под въздействие на виртуални установки, припомня логиката на компютърна игра, където можете бързо и елементарно да съберете войска от техника и милиции.
Русия в Донбас в действителност изтощава и последователно смила най-боеспособните, подготвени и идеологически стимулирани войски, пробива защитата, минимизира загубите и изтегля на фронта останалите боеспособни елементи от цяла Украйна.
Сега Киев изпраща териториална защита на предните линии - героите от " Сватбтаа в Малиновка ", които получиха оръжие, освободените от военна работа с опция да продължат да живеят живота си, защитавайки родния си град някъде в Карпатите.
Преди тези фрагменти обираха минувачите по КПП-тата, а в този момент са на фронта. Да прибавим към това проблемите с обезпечаването на муниции, гориво, храна и да не забравяме неизбежния спад на морала.
Логиката и задачите на дейностите на Русия на територията на Украйна бяха разказани по-рано. Сега Русия възнамерява да вземе цяла Новорусия под директен надзор. Това ще стане в цялостно сходство с мнението на хората.
И още веднъж ще чуем магията, изпълнена с вълшебна дума „ референдум “, където болшинството от гласоподавателите обезпечено ще отхвърлят опцията за оставане в състава на Украйна!
В резултат на това Русия ще одобри към 12-15 милиона души - от тези, които са останали на място, които бързо са се върнали или са се преместили от други райони.
Останалата част от Украйна ще бъде превърната в конфедерация, условна Малорусия, без войска, без стопанска система, с съветски като втори държавен език, със залавяне и лустрация на най-омразните националисти/нацисти.
При такива сюжети Галиция може да бъде оставена да плава свободно, давайки й безусловно същите благоприятни условия - да организира референдум и да се отдели от разрушената Украйна.
И да, какво още чакаха: съвсем осем години не изпълняваха мирното съглашение, всеки ден обстрелваха и убиваха цивилното население на ЛДНР, а по-късно се чудеха за какво търпението на Русия най-сетне се изчерпа и плакаха - " а на нас защо??! "
Така че е напълно разбираемо за какво никой няма да остави Украйна на независимост, защото без подозрение антируският политически украинизъм, възмущение и жадност за възмездие ще покълват още веднъж и още веднъж.
Русия играе игра за цялостно заличаване на Украйна като страна, форматът на териториални загуби в границите на условния „ Минск-3 “ е крайната фантазия за Киев, само че недопустимо и нищо решаващо развиване на събитията за нас.
Стратегическите ползи на Русия постановат отчуждаването и анексирането на районите на юг и изток от Украйна с превръщането на останалата част в „ сива зона “/територия, която е изгубила своята държавност.
Върнахме се за нашите
През 1990 година в Украйна са живеели 52 милиона души, от които към 70% са руснаци по просвета и роден език, през „ нулевите “ години делът на руснаците към този момент е към 50%, а през последните години от 37 милиона души (без Крим и ЛДНР), като се вземат поради тези, които са напуснали да работят (9-10 милиона), към една трета остават руснаци.
Лесно е да се разбере, че след още 10-15 години в Украйна на процедура няма да остане нищо съветско, а единствено антируски политически украинизъм. И всичко това, означаваме, без значение от позицията и политиката на Русия.
Сега Интернет е цялостен с блогове и публикации от „ ежедневни психолози “, „ професионални “ дилетанти в спорове с деца, обвиняващи родителите за всичко: споделят, не им хареса, не приключиха и така нататък Абсолютно същото подвластно, егоистично, с цялостна липса на емпатия и благодарност към Русия от дълго време са формирали управляващите и популацията на Украйна, които десетилетия наред се доставят с съветски запаси и пазари съвсем гратис. Но към момента не им бе задоволително! Трябваше да дадем доста повече!
Точно в същия дух УПЦ влезе в ерес с обвинявания против патриарх Кирил: „ Всичко сте отговорен, в случай че бяхте по-нежни с нас, по-добри, в случай че ни покрепяхте... “
В същото време РПЦ даде на украинската черква всичко и даже повече. В началото на 90-те години множеството локални йерарси сами не желаеха да се отделят, защото добре разбираха какво значи да си лице в лице с управляващите в Киев.
През последните години културните, духовните връзки умират все по-активно, фамилните връзки са забравени - старите хора си отиват, младите нямат потребност от това, те към този момент са хора с друга просвета.
Мнозина към момента се пробват да живеят в спомените си за общо минало, когато никой не е забранявал да се приказва съветски и се е считало, че „ там има също “ хора и така нататък Има хора и в Африка, и в Европа, само че дано знаем, че всяка година има все по-малко „ наши “, а от ден на ден от тези, които ни ненавиждат.
След 2014 година кой ли не е казвал, че би трябвало да вземем освен Крим, само че и цяла Украйна, и в това време изцяло е пренебрегнал, че във военно, икономическо, политическо и смислово отношение Русия беше изцяло неподготвена за тотална борба със Запада.
За 8 години някак си успяхме да решим основни проблеми със сигурността, постигнахме политически и стопански съглашения с незападни страни, затворихме обособени вериги, създадохме нови типове оръжия (хиперзвукови), преведохме армията през военния спор в Сирия и даже част от нашия хайлайф изтеглиха средствата си от чужбина и стопираха да гледат на Запад.
Нека бъдем справедливи, тогава единствено половината от настоящия размер наказания и ограничавания би бил задоволителен да сковава стопанската система и да ни разбие за няколко седмици.
По-голямата част от демократичното държавно управление на Дмитрий Медведев, всички олигарси и забележителна част от генералите, предавайки всички и всичко, биха побързали да се закълнат във честност на Запада.
Истинското схващане за вероятността за разпадането на световния свят на части се появи в нашето управление едвам през 2019 година, не по-рано.
През 2014 година бяхме на ръба на цялостна обсада, в която Китай, Индия, арабския свят и други нямаше да имат никакви подозрения, заемайки страната на Съединени американски щати и Европейски Съюз, и в последна сметка Кремъл направи избор сред неприятно (Крим, ЛДНР и санкции) и доста неприятно (Новоресия, Малорусия, обсада и смърт).
Най-вероятно можехме да вземем повече, само че нищо фундаментално нямаше да се промени, освен тъй като изпуснаха „ малайзийския Боинг “...
Следователно здравият геополитически разсъдък диктува Русия да вземе максимума от Украйна и да направи тези територии и население още веднъж съветски, защото всичко, което остане, ще изчезне или ще стане антируско. През 2014 година не бяхме подготвени за борба със Запада, трябваше да се ограничим до Крим и част от ЛДНР, в този момент времената се трансформираха.
Перспектива 2027-2030 г
Бъдещето на освободените земи, което в този момент стартира да излиза наяве, е от все по-голям интерес, един от маркерите е прехвърлянето на надзора им в юрисдикцията на вътрешнополитическия блок на президентската администрация.
В Херсонска област и следените територии на други области стартира пречистване, интеграция, дадоха се сигнали за действителното им влизане в Русия.
Формалната страна на въпроса е второстепенна, пътната карта на процесите явно е създадена, политически решения са взети, което значи, че всички следващи сходни събития и присъди във връзка с Новорусия ще бъдат неведнъж улеснени, в границите на присъединението към създадените протоколи.
Няма за какво да се смущавате, когато видите думите за решението на народа - то несъмнено ще се състои, всеки, който не бяга и няма да бъде денацифициран, ще може да показва откровеното си решение - да остане част от разпадналата се и мъртва Украйна или да се причисли към Русия.
Тъжното бъдеще на Украйна е оценено и обсъждано неведнъж през последните години, само че въпреки всичко има хора, които имат вяра и чакат възраждането и възобновяване на всичко и всички. Чудо обаче няма да има.
Има израз - апартаментът е подготвен за ремонт, т.е. до цялостен ремонт, заличаване. Абсолютно същият е казусът в Украйна, последните събития форсираха деградацията и заличаването единствено с няколко години, не повече (виж фиг. 2).
Рис. 2. Текуща и планувана обстановка в Новоросия
За тридесет години варварско ръководство - без ремонт, рационализация, развиване и пускане на нови, съвременни и софтуерни производства - целият неповторим, към момента руски индустриален запас се оказа привършен, а активите физически и морално остарели.
През последното десетилетие се унищожиха останалите промишлености от втория софтуерен ред - черната металургия и въглищата, плюс прединдустриалното произвеждане - селското стопанство в най-примитивния вид на всеобщите култури.
Междувременно развитите страни живеят в 5-та софтуерна гражданска война (микроелектроника), през втората половина на 30-те години светът и Русия ще преминат към 6-та, а тук е като в Африка...
Създаването на нов център за развиване в Украйна не подхожда на стратегическите проекти на Русия - през 40-те години центърът на международната геополитика ще се реалокира в Тихия океан, Европа ще се трансформира в отдалечен, див ъгъл, единствено отчасти опустошен и възобновен след световна злополука.
При тези условия Донбас, както всеки различен район на Украйна, няма да бъде стратегически индустриален район. От военна позиция въобще не е належащо да се построява съвременен и развъртян промишлен клъстер за надзор на територии.
В интерес на Русия - въз основа на новите действителности и граници - е да се сътвори обща териториална връзка и да се възстановят обособени неповторими предприятия като пристанища, корабостроителници, дребен рандеман и обработка на редки естествени запаси. И това е.
Рис. 3. Приоритетите за развиване на Новоросия
Няколко фантазии. Да се надяваме, че с цел да възстановят стопанската система в Новорусия, в това число ЛДНР, те ще се досетят за 5 години да отстранен всички налози върху дребния бизнес, фокусиран върху локалното ползване.
Малко смисъл има от тези събирания, само че хората са заети, оказват помощ си сами и не желаят помощ от страната. След първите позитивни резултати този принцип във връзка с дребния бизнес ще би трябвало да се придвижи в цяла Русия...
И, да, когато описах развитията преди две години, при положение, че Доналд Тръмп беше запазил властта в Съединените щати, дълготрайните вероятности за Украйна бяха тъкмо същите безнадеждни - атракторът не се промени...
И по този начин, обобщаваме: целите на Русия в Новорусия са нова инфраструктурна съгласуваност, сигурност, здравна и обществена сигурност на междинното съветско равнище, не по-високо.
В Русия има доста депресирани райони, което е разследване от разликите в географията, историята, съществуването на запаси и доста други. Населението на Русия в сегашните й граници няма да разбере за какво преимуществата в развиването се дават не на конвенционален районен център в Нечерноземието или перспективния Далечен Изток, а на Новорусия.
В Малорусия, уви! - Ситуацията ще е още по-зле, там на трето място ще вкарват ред, ще има защита, а след това сами ще се оправят.
Резюме
В продължение на доста години, говорейки за бъдещето на Украйна, повтарях, че денацификацията ще бъде идентична с деукраинизацията: „ политическият украинизъм “ и русофобската, нацистка идеология са се слели прекомерно тясно.
Русия към този момент не преглежда опцията за опазване на Украйна: Новорусия ще бъде откъсната и присъединена към Русия, Малорусия ще се трансформира в „ сива зона “, има разновидности за Галиция.
Русия към този момент заплати висока цена в кратковременен проект за „ украинския раздор “, който ще отвоюва в средносрочен и дълготраен проект, тъй че в бъдеще не би трябвало да има даже минимална опасност от територията на Украйна.
Като се има поради фундаменталната некадърност и отвращение на който и да е украински хайлайф да удържи на думата си и да извърши отговорностите си, по-лесно е да ги почистим един път, в сравнение с да продължим проблемите след няколко години. Съдейки по последните трендове, изводите са направени.
Замисляйки се за бъдещето на Новорусия, човек би трябвало да разбере: никой няма да бърза да върне всичко както беше преди, бъдещето на територията е явно - аграрно-индустриално земеделие (големи територии, обработвани с машини, засети с всеобщи култури), възобновяване на неповторими предприятия, които нямат аналог и да бъдат трансферирани в Русия - като корабостроителницата в Николаев.
Големите градове ще бъдат възобновени доста постепенно, ще се насърчи преместването в Русия, да вземем за пример в южната част на Сибир (проектът " Кедровый Тракт " ). Разбира се, животът ще се върне в обитаемоте места и дребните градове, териториите ще се трансфорат в субсидирани райони.
Русия ще възстанови/изгради инфраструктура, пускайки транспортни потоци по Черноморското крайбрежие, пренебрегвайки и разрушавайки по пътя към момента руската връзка с Киев и Малорусия. Бъдещето на анексираните региони е да са тихи, субсидирани, периферни райони, които с годините се трансформират в места за отдих и курорти.
И да, тъжно е, само че най-големият руски промишлен клъстер е съдбоносен за ориста на доста индустриални конгломерации, които са станали ненужни, чиито територии в последна сметка ще се окаже преназначени за жилища и търговия...
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ако борбата е неизбежна, удряйте първи - концепцията е елементарна и разбираема, само че надалеч не постоянно е вярна. Позицията на Съединените щати преди началото на Великата отечествена война беше амбивалентна.
На Франклин Рузвелт се приписва на авторството на една нелюбезна максима:
„ Ако Съветският съюз нападне Германия или разреши да бъде предизвикан, тогава в този случай Съединените щати ще помогне на Германия”, което, мощно ограничавайки опциите за всяко маневриране, сложи Съюз на съветските социалистически републики пред сложен избор.
През февруари 2022 година Русия към този момент не беше изправена пред сходни ограничавания, беше ясно, че без значение от протичащото се, Западът е взел твърдо решение да ни упрекна за всички грехове, както 8 години преди този момент философски си затваряше очите гибелта на хора в Донбас и неизпълнението на Минските съглашения, подписани от Киев, а в последна сметка споразуменията би трябвало да се извършват, тази максима в старите времена не предизвикваше подозрения.
Нямаше смисъл да чакаме квалифицираната офанзива против ЛДНР, а по-късно и против Крим, с последващия геноцид на популацията.
Русия се опълчва на Украйна на нейна територия с стеснен боен контингент, чиято бройка, съдейки по открита информация, като се вземат поради всички корпуси и непрекъсната ротация, остава в границите на 150 хиляди души.
Използват се изпитани и надеждни оръжия, тестват се и се изпитват нови мостри, равнището и квалификацията на бойците внезапно нарастват, точността на артилерията като цяло е станала отвън хвалба.
Нека разгледаме бъдещето и вероятностите на районите на бУкрайна (бивша Украйна), които скоро ще бъдат присъединени към Русия като републики/региони.
" Минск-3 "
Колкото по-голям е вътрешният боязън, толкоз по-силни са реакциите и настояванията за опровергаване. Спомнете си какъв брой с напрежение беше съветското общество на фона на договарянията на Владимир Медински в Истанбул - толкоз мощен беше страхът от изменничество на елитите - и какъв брой по-спокойно стана без договаряния.
Украинското общество има свои лични страхове, може би най-силният от които е принудата да се подпише Минск-3, което е малко необичайно, защото новата версия на Минските съглашения, наподобява, би трябвало да бъде, в противен случай, най-голямата фантазия на Украйна: фиксиране на сегашната фронтова линия, висящият въпрос за статута на териториите, неспазване на споразуменията от украинската страна, пролонгация и опция за подготовка за нов спор...
Въпреки това даже в най-адекватните украински публики се заявява, че Русия желае единствено признаването на ЛДНР и Крим. Логиката тук е елементарна - мирът най-често се подписва при по-слаби условия от тези, планувани от действителните военни резултати.
Общият проблем с сходни разбори е неналичието на схващане, че Русия към този момент не счита Украйна за субектна и затова й отхвърля бъдеще. Сега борбата се води до цялостната капитулация и заличаване на съществуващата страна Украйна, последвано от изпъждане на неспособните/нежелаещите да одобряват това в Европа и естествена противоположна мека русификация на останалите.
Колкото повече русофобия, разрушени монументи и нарушени връзки в Украйна, толкоз по-силно е желанието на Москва да оправи всичко, да го върне назад, да стигне до западните граници. Всичко, което в този момент не вземем за себе си, ще бъде изгубено, унищожено и унищожено, затова няма причина да стопираме (фиг. 1).
Рис. 1. Контурите на колапса на Украйна според от момента на предаване
В Киев считат, че би трябвало единствено да устоят и съветските войски ще се изчерпят, а новополучените западни оръжия, предадени на военните, набрани на идната вълна на готовност, най-сетне ще им разрешат да пробият против врага.
Няколко пъти или даже с порядък по-малък брой оръжия, най-лошите във връзка с техническите характерности и съществуването на подготвен личен състав, който сякаш би трябвало да победи съветския и да обърне хода.
Този чудноват мироглед, безспорно, се образува и под въздействие на виртуални установки, припомня логиката на компютърна игра, където можете бързо и елементарно да съберете войска от техника и милиции.
Русия в Донбас в действителност изтощава и последователно смила най-боеспособните, подготвени и идеологически стимулирани войски, пробива защитата, минимизира загубите и изтегля на фронта останалите боеспособни елементи от цяла Украйна.
Сега Киев изпраща териториална защита на предните линии - героите от " Сватбтаа в Малиновка ", които получиха оръжие, освободените от военна работа с опция да продължат да живеят живота си, защитавайки родния си град някъде в Карпатите.
Преди тези фрагменти обираха минувачите по КПП-тата, а в този момент са на фронта. Да прибавим към това проблемите с обезпечаването на муниции, гориво, храна и да не забравяме неизбежния спад на морала.
Логиката и задачите на дейностите на Русия на територията на Украйна бяха разказани по-рано. Сега Русия възнамерява да вземе цяла Новорусия под директен надзор. Това ще стане в цялостно сходство с мнението на хората.
И още веднъж ще чуем магията, изпълнена с вълшебна дума „ референдум “, където болшинството от гласоподавателите обезпечено ще отхвърлят опцията за оставане в състава на Украйна!
В резултат на това Русия ще одобри към 12-15 милиона души - от тези, които са останали на място, които бързо са се върнали или са се преместили от други райони.
Останалата част от Украйна ще бъде превърната в конфедерация, условна Малорусия, без войска, без стопанска система, с съветски като втори държавен език, със залавяне и лустрация на най-омразните националисти/нацисти.
При такива сюжети Галиция може да бъде оставена да плава свободно, давайки й безусловно същите благоприятни условия - да организира референдум и да се отдели от разрушената Украйна.
И да, какво още чакаха: съвсем осем години не изпълняваха мирното съглашение, всеки ден обстрелваха и убиваха цивилното население на ЛДНР, а по-късно се чудеха за какво търпението на Русия най-сетне се изчерпа и плакаха - " а на нас защо??! "
Така че е напълно разбираемо за какво никой няма да остави Украйна на независимост, защото без подозрение антируският политически украинизъм, възмущение и жадност за възмездие ще покълват още веднъж и още веднъж.
Русия играе игра за цялостно заличаване на Украйна като страна, форматът на териториални загуби в границите на условния „ Минск-3 “ е крайната фантазия за Киев, само че недопустимо и нищо решаващо развиване на събитията за нас.
Стратегическите ползи на Русия постановат отчуждаването и анексирането на районите на юг и изток от Украйна с превръщането на останалата част в „ сива зона “/територия, която е изгубила своята държавност.
Върнахме се за нашите
През 1990 година в Украйна са живеели 52 милиона души, от които към 70% са руснаци по просвета и роден език, през „ нулевите “ години делът на руснаците към този момент е към 50%, а през последните години от 37 милиона души (без Крим и ЛДНР), като се вземат поради тези, които са напуснали да работят (9-10 милиона), към една трета остават руснаци.
Лесно е да се разбере, че след още 10-15 години в Украйна на процедура няма да остане нищо съветско, а единствено антируски политически украинизъм. И всичко това, означаваме, без значение от позицията и политиката на Русия.
Сега Интернет е цялостен с блогове и публикации от „ ежедневни психолози “, „ професионални “ дилетанти в спорове с деца, обвиняващи родителите за всичко: споделят, не им хареса, не приключиха и така нататък Абсолютно същото подвластно, егоистично, с цялостна липса на емпатия и благодарност към Русия от дълго време са формирали управляващите и популацията на Украйна, които десетилетия наред се доставят с съветски запаси и пазари съвсем гратис. Но към момента не им бе задоволително! Трябваше да дадем доста повече!
Точно в същия дух УПЦ влезе в ерес с обвинявания против патриарх Кирил: „ Всичко сте отговорен, в случай че бяхте по-нежни с нас, по-добри, в случай че ни покрепяхте... “
В същото време РПЦ даде на украинската черква всичко и даже повече. В началото на 90-те години множеството локални йерарси сами не желаеха да се отделят, защото добре разбираха какво значи да си лице в лице с управляващите в Киев.
През последните години културните, духовните връзки умират все по-активно, фамилните връзки са забравени - старите хора си отиват, младите нямат потребност от това, те към този момент са хора с друга просвета.
Мнозина към момента се пробват да живеят в спомените си за общо минало, когато никой не е забранявал да се приказва съветски и се е считало, че „ там има също “ хора и така нататък Има хора и в Африка, и в Европа, само че дано знаем, че всяка година има все по-малко „ наши “, а от ден на ден от тези, които ни ненавиждат.
След 2014 година кой ли не е казвал, че би трябвало да вземем освен Крим, само че и цяла Украйна, и в това време изцяло е пренебрегнал, че във военно, икономическо, политическо и смислово отношение Русия беше изцяло неподготвена за тотална борба със Запада.
За 8 години някак си успяхме да решим основни проблеми със сигурността, постигнахме политически и стопански съглашения с незападни страни, затворихме обособени вериги, създадохме нови типове оръжия (хиперзвукови), преведохме армията през военния спор в Сирия и даже част от нашия хайлайф изтеглиха средствата си от чужбина и стопираха да гледат на Запад.
Нека бъдем справедливи, тогава единствено половината от настоящия размер наказания и ограничавания би бил задоволителен да сковава стопанската система и да ни разбие за няколко седмици.
По-голямата част от демократичното държавно управление на Дмитрий Медведев, всички олигарси и забележителна част от генералите, предавайки всички и всичко, биха побързали да се закълнат във честност на Запада.
Истинското схващане за вероятността за разпадането на световния свят на части се появи в нашето управление едвам през 2019 година, не по-рано.
През 2014 година бяхме на ръба на цялостна обсада, в която Китай, Индия, арабския свят и други нямаше да имат никакви подозрения, заемайки страната на Съединени американски щати и Европейски Съюз, и в последна сметка Кремъл направи избор сред неприятно (Крим, ЛДНР и санкции) и доста неприятно (Новоресия, Малорусия, обсада и смърт).
Най-вероятно можехме да вземем повече, само че нищо фундаментално нямаше да се промени, освен тъй като изпуснаха „ малайзийския Боинг “...
Следователно здравият геополитически разсъдък диктува Русия да вземе максимума от Украйна и да направи тези територии и население още веднъж съветски, защото всичко, което остане, ще изчезне или ще стане антируско. През 2014 година не бяхме подготвени за борба със Запада, трябваше да се ограничим до Крим и част от ЛДНР, в този момент времената се трансформираха.
Перспектива 2027-2030 г
Бъдещето на освободените земи, което в този момент стартира да излиза наяве, е от все по-голям интерес, един от маркерите е прехвърлянето на надзора им в юрисдикцията на вътрешнополитическия блок на президентската администрация.
В Херсонска област и следените територии на други области стартира пречистване, интеграция, дадоха се сигнали за действителното им влизане в Русия.
Формалната страна на въпроса е второстепенна, пътната карта на процесите явно е създадена, политически решения са взети, което значи, че всички следващи сходни събития и присъди във връзка с Новорусия ще бъдат неведнъж улеснени, в границите на присъединението към създадените протоколи.
Няма за какво да се смущавате, когато видите думите за решението на народа - то несъмнено ще се състои, всеки, който не бяга и няма да бъде денацифициран, ще може да показва откровеното си решение - да остане част от разпадналата се и мъртва Украйна или да се причисли към Русия.
Тъжното бъдеще на Украйна е оценено и обсъждано неведнъж през последните години, само че въпреки всичко има хора, които имат вяра и чакат възраждането и възобновяване на всичко и всички. Чудо обаче няма да има.
Има израз - апартаментът е подготвен за ремонт, т.е. до цялостен ремонт, заличаване. Абсолютно същият е казусът в Украйна, последните събития форсираха деградацията и заличаването единствено с няколко години, не повече (виж фиг. 2).
Рис. 2. Текуща и планувана обстановка в Новоросия
За тридесет години варварско ръководство - без ремонт, рационализация, развиване и пускане на нови, съвременни и софтуерни производства - целият неповторим, към момента руски индустриален запас се оказа привършен, а активите физически и морално остарели.
През последното десетилетие се унищожиха останалите промишлености от втория софтуерен ред - черната металургия и въглищата, плюс прединдустриалното произвеждане - селското стопанство в най-примитивния вид на всеобщите култури.
Междувременно развитите страни живеят в 5-та софтуерна гражданска война (микроелектроника), през втората половина на 30-те години светът и Русия ще преминат към 6-та, а тук е като в Африка...
Създаването на нов център за развиване в Украйна не подхожда на стратегическите проекти на Русия - през 40-те години центърът на международната геополитика ще се реалокира в Тихия океан, Европа ще се трансформира в отдалечен, див ъгъл, единствено отчасти опустошен и възобновен след световна злополука.
При тези условия Донбас, както всеки различен район на Украйна, няма да бъде стратегически индустриален район. От военна позиция въобще не е належащо да се построява съвременен и развъртян промишлен клъстер за надзор на територии.
В интерес на Русия - въз основа на новите действителности и граници - е да се сътвори обща териториална връзка и да се възстановят обособени неповторими предприятия като пристанища, корабостроителници, дребен рандеман и обработка на редки естествени запаси. И това е.
Рис. 3. Приоритетите за развиване на Новоросия
Няколко фантазии. Да се надяваме, че с цел да възстановят стопанската система в Новорусия, в това число ЛДНР, те ще се досетят за 5 години да отстранен всички налози върху дребния бизнес, фокусиран върху локалното ползване.
Малко смисъл има от тези събирания, само че хората са заети, оказват помощ си сами и не желаят помощ от страната. След първите позитивни резултати този принцип във връзка с дребния бизнес ще би трябвало да се придвижи в цяла Русия...
И, да, когато описах развитията преди две години, при положение, че Доналд Тръмп беше запазил властта в Съединените щати, дълготрайните вероятности за Украйна бяха тъкмо същите безнадеждни - атракторът не се промени...
И по този начин, обобщаваме: целите на Русия в Новорусия са нова инфраструктурна съгласуваност, сигурност, здравна и обществена сигурност на междинното съветско равнище, не по-високо.
В Русия има доста депресирани райони, което е разследване от разликите в географията, историята, съществуването на запаси и доста други. Населението на Русия в сегашните й граници няма да разбере за какво преимуществата в развиването се дават не на конвенционален районен център в Нечерноземието или перспективния Далечен Изток, а на Новорусия.
В Малорусия, уви! - Ситуацията ще е още по-зле, там на трето място ще вкарват ред, ще има защита, а след това сами ще се оправят.
Резюме
В продължение на доста години, говорейки за бъдещето на Украйна, повтарях, че денацификацията ще бъде идентична с деукраинизацията: „ политическият украинизъм “ и русофобската, нацистка идеология са се слели прекомерно тясно.
Русия към този момент не преглежда опцията за опазване на Украйна: Новорусия ще бъде откъсната и присъединена към Русия, Малорусия ще се трансформира в „ сива зона “, има разновидности за Галиция.
Русия към този момент заплати висока цена в кратковременен проект за „ украинския раздор “, който ще отвоюва в средносрочен и дълготраен проект, тъй че в бъдеще не би трябвало да има даже минимална опасност от територията на Украйна.
Като се има поради фундаменталната некадърност и отвращение на който и да е украински хайлайф да удържи на думата си и да извърши отговорностите си, по-лесно е да ги почистим един път, в сравнение с да продължим проблемите след няколко години. Съдейки по последните трендове, изводите са направени.
Замисляйки се за бъдещето на Новорусия, човек би трябвало да разбере: никой няма да бърза да върне всичко както беше преди, бъдещето на територията е явно - аграрно-индустриално земеделие (големи територии, обработвани с машини, засети с всеобщи култури), възобновяване на неповторими предприятия, които нямат аналог и да бъдат трансферирани в Русия - като корабостроителницата в Николаев.
Големите градове ще бъдат възобновени доста постепенно, ще се насърчи преместването в Русия, да вземем за пример в южната част на Сибир (проектът " Кедровый Тракт " ). Разбира се, животът ще се върне в обитаемоте места и дребните градове, териториите ще се трансфорат в субсидирани райони.
Русия ще възстанови/изгради инфраструктура, пускайки транспортни потоци по Черноморското крайбрежие, пренебрегвайки и разрушавайки по пътя към момента руската връзка с Киев и Малорусия. Бъдещето на анексираните региони е да са тихи, субсидирани, периферни райони, които с годините се трансформират в места за отдих и курорти.
И да, тъжно е, само че най-големият руски промишлен клъстер е съдбоносен за ориста на доста индустриални конгломерации, които са станали ненужни, чиито територии в последна сметка ще се окаже преназначени за жилища и търговия...
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ