Берлин: Ситуацията с мигрантите от 2015 г. не трябва да се повтаря
На турско-гръцката гранича са се струпали хиляди бежанци и мигранти, които желаят да стигнат в Европейски Съюз. В същото време Евросъюзът се стреми да не допусне повтаряне на обстановката от 2015 година Какво се промени през този интервал от време?
„ Ще се оправим ”, съобщи немският канцлер Ангела Меркел през август 2015 година на фона на растящия брой мигранти, идващи в Европейски Съюз. Скоро по-късно, на 4 септември, в продължена на няколко седмици бежанци, мигранти и лица, търсещи леговище в Европейски Съюз, започнаха да идват всеобщо в Германия през Унгария и Австрия.
В отговор на рецензията по собствен адрес поради отварянето за малко време на немската граница за мигранти, стигнали до Европа по по този начин наречения „ балкански маршрут ”, Меркел тогава съобщи: „ Ако в този момент би трябвало да се извиняваме за това, че проявихме любезност в сериозна обстановка, това повече не е моята страна ”.
Какво се промени в Европейски Съюз за 5 години по повод за бежанците?
Днес се чуват напълно разнообразни думи. Ситуацията от 2015 година, когато в Европа дойдоха съвсем 1 милион бежанци и мигранти, не би трябвало да повтаря. Такъв е в този момент лайтмотивът в изказванията на немското държавно управление.
Не би трябвало да се позволява „ загубата на надзор върху обстановката ”, както се случи през 2015 година, декларира през днешния ден канцлерът Меркел.
На фона на събитията по турско-гръцката граница, където се намират хиляди бежанци, искащи да доближат територията на Европейски Съюз, Меркел приказва за „ задънена улица ”, в която тези хора са попаднали. Очевидно канцлерът не вижда в това сериозна обстановка, сходна на зародилата през 2015 година на гарата в Будапеща, където се бяха събрали хиляди бежанци.
Сега, за разлика от 2015 година, Евросъюзът отделя доста повече внимание на укрепването на външните си граници. Държавните и държавни ръководители на държавите-членки на Европейски Съюз още веднъж и още веднъж повтарят, че би трябвало да се направи по този начин, че бежанците да не могат да пресекат границата. На срещата на върха през юни 2018 година като обща цел на миграционната политика бе оповестено укрепването и отбраната на външните граници на Европейски Съюз.
Затова затварянето на границата сред Гърция и Турция е поредна стъпка. Ръководителят на фракцията на Християндемократическата партия в Европарламента Манфред Вебер счита за правомерно потреблението от гръцка страна на мощ, целяща да спре бежанците да преминат границата с Гърция, т.е. външната граница на Европейски Съюз.
Границата на Европейски Съюз би трябвало да бъде предпазена
„ Външната граница би трябвало да бъде предпазена ”, съобщи Вебер в изявление за немската телевизия ARD. Според него, в случай че бежанците хвърлят камъни по гръцките полицейски и гранични чиновници, ответното потребление на сълзотворен газ е правомерно. За основаната на границата сред Турция и Гърция обстановка е отговорен турският президент Реджеп Тайип Ердоган, защото той е разрешил бежанците да бъдат извозвани с рейсове до границата, счита Манфред Вебер.
Може да се направи паралел със събитията от септември 2015 година, когато унгарският министър председател Виктор Орбан позволи извозването на бежанци с рейсове към границата с Австрия, като по този метод Германия и Австрия се оказаха в обстановка на цугцванг. През 2020 година президентът на Турция Ердоган употребява бежанците като средство за политически напън.
Сега обаче реакцията е друга от тази през 2015 година: не би трябвало да се изпуска контрола върху обстановката. Границата би трябвало да остане затворена. Гръцкото държавно управление дори прекрати за несъмнено време приемането на пребиваващи на територията на страната хора да подават заявки за право на леговище. Върховният комисар на Организация на обединените нации по въпросите на бежанците разкритикува тези ограничения и ги дефинира като нарушаване на европейското право и редица конвенции.
В Европейски Съюз няма единогласие по въпроса за разпределението на бежанците
През лятото на 2015 година държавите-членки на Европейски Съюз одобриха с болшинство решение за квотно систематизиране на бежанците и мигрантите. Това съглашение по този начин и не бе изпълнено. Унгария и още три страни от Евросъюза гласоподаваха срещу. Пет години по-късно позицията на по-голямата част от държавите-членки претърпя смяна. Те се афишират против дълготрайното въвеждане на квоти, за каквито упорстват Италия и Гърция – страните, които са принудени първи да одобряват огромен брой незаконни мигранти.
Още през лятото на 2015 година Европейски Съюз трябваше да одобри промяна в региона на миграционната политика. Трябваше да бъдат импортирани промени в така наречен Дъблинско съглашение. То планува първата страна, в която мигрантът е попаднал след пресичането на границата на Европейски Съюз, да носи отговорност за неговата регистрация, приемане на леговище или за депортирането на незаконно пребиваващи. Тогава канцлерът на Германия разгласи документа за неактуален. Сега не може да става и дума за това. Някои формулировки от Дъблинското съглашение бяха променени, само че кардинална смяна в целия документ по този начин и не бе призната.
Това значи, че за всички бежанци и мигранти, без значение дали на континента или на островите, и през 2020 година отговорност носи Гърция като първата страна от Европейски Съюз, на чиято територия те са попаднали. Атина в продължение на няколко години, а изключително в този момент, не се оправя с огромния брой бежанци и мигранти. Но останалите държави-членки на Европейски Съюз не се съгласяват да ги разпределят между тях.
„ Това не е гръцки, а европейски проблем ”, разяснява обстановката ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Но изказването ѝ се възприема като празни думи на фона на водената през последните 5 години политика на Европейски Съюз. Исканите от Европейска комисия промени в Дъблинското съглашение, отнасящи се до процедурите по даване на леговище и системата за разпределение на бежанци, са отхвърляни непрекъснато от държавите-членки на Европейски Съюз.
Случващото се в Идомени на границата сред Гърция и Македония през 2016 година, както и лагерът за бежанци във френския град Кале, показват образно съществуващия проблем.
Европейски Съюз има намерение да укрепва и пази своите граници
„ Трябва да се съобразяваме с това, че хората не желаят да одобряват нови бежанци и мигранти ”, призна импровизирано преди няколко години почитан немски политик в Брюксел. Думите му не са по никакъв начин радващи. Но това е истината. И политиците би трябвало да се съобразят с нея. Успехът на десните популисти на изборите в Европейски Съюз през последните години потвърждават това. В същото време и социалдемократите, и „ зелените ”, и либералите се изричат в интерес на това, че би трябвало да се отбрани границата на Европейски Съюз и да не се изпуска контрола върху обстановката.
Както през 2015 година, също и в този момент страните от Европейски Съюз се пробват да трансферират казуса с бежанците на гърба на другиго. Както преди 5 години направиха Гърция, Хърватия, Словения, Италия, Унгария, Австрия и други страни – те просто пропуснаха през своята територия бежанците, без да ги записват, макар Дъблинското съглашение. Разбира се, от този момент бяха взети разнообразни ограничения, процедурата за правото на леговище да стартира в тази страна от Европейски Съюз, в която първо е влезнал бежанецът, с цел да се предотврати по този метод неконтролирано влизане в Евросъюза.
Това през днешния ден работи единствено частично. По данни на Евростат, през третото тримесечие на 2019 година в Германия и Франция са подадени най-вече молби за леговище от сирийски, афганистански, а към този момент и от венецуелски жители. Въпреки че тези страни не са първите от Европейски Съюз, в които са пристигнали търсещите леговище, което значи, че не са длъжни да носят отговорност за тях.
От 2015 до 2020 година Европейски Съюз създаде разнообразни модели при взимане на решение за даване на леговище или за депортиране. Нито един от тях не е прибавен на процедура. Действаше само съглашението сред Европейски Съюз и Турция за бежанците. Анкара се съгласи да одобри назад от територията на Европейски Съюз бежанци, а за сметка на това Европейският съюз ѝ даде обещание финансова помощ в размер на 6 милиарда евро.
Тази идея, от позиция на Европейски Съюз, работеше добре до края на февруари тази година. Но какво ще стане в този момент, когато президентът на Турция към този момент не желае да съблюдава контрактуваното с Европейски Съюз? И в този момент, както и през 2015 година, по неотложност би трябвало да бъде взето решение, както направи това Меркел за няколко часа, поддавайки се на натиска на Унгария и на ангажиментите на Австрия.
За да бъде взето решение, би трябвало да възникне сериозна обстановка. Необходимо ли ни е това през днешния ден още веднъж? /БГНЕС
———-
Бернд Ригерт и Наталия Позднякова, „ Дойче веле ”.
„ Ще се оправим ”, съобщи немският канцлер Ангела Меркел през август 2015 година на фона на растящия брой мигранти, идващи в Европейски Съюз. Скоро по-късно, на 4 септември, в продължена на няколко седмици бежанци, мигранти и лица, търсещи леговище в Европейски Съюз, започнаха да идват всеобщо в Германия през Унгария и Австрия.
В отговор на рецензията по собствен адрес поради отварянето за малко време на немската граница за мигранти, стигнали до Европа по по този начин наречения „ балкански маршрут ”, Меркел тогава съобщи: „ Ако в този момент би трябвало да се извиняваме за това, че проявихме любезност в сериозна обстановка, това повече не е моята страна ”.
Какво се промени в Европейски Съюз за 5 години по повод за бежанците?
Днес се чуват напълно разнообразни думи. Ситуацията от 2015 година, когато в Европа дойдоха съвсем 1 милион бежанци и мигранти, не би трябвало да повтаря. Такъв е в този момент лайтмотивът в изказванията на немското държавно управление.
Не би трябвало да се позволява „ загубата на надзор върху обстановката ”, както се случи през 2015 година, декларира през днешния ден канцлерът Меркел.
На фона на събитията по турско-гръцката граница, където се намират хиляди бежанци, искащи да доближат територията на Европейски Съюз, Меркел приказва за „ задънена улица ”, в която тези хора са попаднали. Очевидно канцлерът не вижда в това сериозна обстановка, сходна на зародилата през 2015 година на гарата в Будапеща, където се бяха събрали хиляди бежанци.
Сега, за разлика от 2015 година, Евросъюзът отделя доста повече внимание на укрепването на външните си граници. Държавните и държавни ръководители на държавите-членки на Европейски Съюз още веднъж и още веднъж повтарят, че би трябвало да се направи по този начин, че бежанците да не могат да пресекат границата. На срещата на върха през юни 2018 година като обща цел на миграционната политика бе оповестено укрепването и отбраната на външните граници на Европейски Съюз.
Затова затварянето на границата сред Гърция и Турция е поредна стъпка. Ръководителят на фракцията на Християндемократическата партия в Европарламента Манфред Вебер счита за правомерно потреблението от гръцка страна на мощ, целяща да спре бежанците да преминат границата с Гърция, т.е. външната граница на Европейски Съюз.
Границата на Европейски Съюз би трябвало да бъде предпазена
„ Външната граница би трябвало да бъде предпазена ”, съобщи Вебер в изявление за немската телевизия ARD. Според него, в случай че бежанците хвърлят камъни по гръцките полицейски и гранични чиновници, ответното потребление на сълзотворен газ е правомерно. За основаната на границата сред Турция и Гърция обстановка е отговорен турският президент Реджеп Тайип Ердоган, защото той е разрешил бежанците да бъдат извозвани с рейсове до границата, счита Манфред Вебер.
Може да се направи паралел със събитията от септември 2015 година, когато унгарският министър председател Виктор Орбан позволи извозването на бежанци с рейсове към границата с Австрия, като по този метод Германия и Австрия се оказаха в обстановка на цугцванг. През 2020 година президентът на Турция Ердоган употребява бежанците като средство за политически напън.
Сега обаче реакцията е друга от тази през 2015 година: не би трябвало да се изпуска контрола върху обстановката. Границата би трябвало да остане затворена. Гръцкото държавно управление дори прекрати за несъмнено време приемането на пребиваващи на територията на страната хора да подават заявки за право на леговище. Върховният комисар на Организация на обединените нации по въпросите на бежанците разкритикува тези ограничения и ги дефинира като нарушаване на европейското право и редица конвенции.
В Европейски Съюз няма единогласие по въпроса за разпределението на бежанците
През лятото на 2015 година държавите-членки на Европейски Съюз одобриха с болшинство решение за квотно систематизиране на бежанците и мигрантите. Това съглашение по този начин и не бе изпълнено. Унгария и още три страни от Евросъюза гласоподаваха срещу. Пет години по-късно позицията на по-голямата част от държавите-членки претърпя смяна. Те се афишират против дълготрайното въвеждане на квоти, за каквито упорстват Италия и Гърция – страните, които са принудени първи да одобряват огромен брой незаконни мигранти.
Още през лятото на 2015 година Европейски Съюз трябваше да одобри промяна в региона на миграционната политика. Трябваше да бъдат импортирани промени в така наречен Дъблинско съглашение. То планува първата страна, в която мигрантът е попаднал след пресичането на границата на Европейски Съюз, да носи отговорност за неговата регистрация, приемане на леговище или за депортирането на незаконно пребиваващи. Тогава канцлерът на Германия разгласи документа за неактуален. Сега не може да става и дума за това. Някои формулировки от Дъблинското съглашение бяха променени, само че кардинална смяна в целия документ по този начин и не бе призната.
Това значи, че за всички бежанци и мигранти, без значение дали на континента или на островите, и през 2020 година отговорност носи Гърция като първата страна от Европейски Съюз, на чиято територия те са попаднали. Атина в продължение на няколко години, а изключително в този момент, не се оправя с огромния брой бежанци и мигранти. Но останалите държави-членки на Европейски Съюз не се съгласяват да ги разпределят между тях.
„ Това не е гръцки, а европейски проблем ”, разяснява обстановката ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. Но изказването ѝ се възприема като празни думи на фона на водената през последните 5 години политика на Европейски Съюз. Исканите от Европейска комисия промени в Дъблинското съглашение, отнасящи се до процедурите по даване на леговище и системата за разпределение на бежанци, са отхвърляни непрекъснато от държавите-членки на Европейски Съюз.
Случващото се в Идомени на границата сред Гърция и Македония през 2016 година, както и лагерът за бежанци във френския град Кале, показват образно съществуващия проблем.
Европейски Съюз има намерение да укрепва и пази своите граници
„ Трябва да се съобразяваме с това, че хората не желаят да одобряват нови бежанци и мигранти ”, призна импровизирано преди няколко години почитан немски политик в Брюксел. Думите му не са по никакъв начин радващи. Но това е истината. И политиците би трябвало да се съобразят с нея. Успехът на десните популисти на изборите в Европейски Съюз през последните години потвърждават това. В същото време и социалдемократите, и „ зелените ”, и либералите се изричат в интерес на това, че би трябвало да се отбрани границата на Европейски Съюз и да не се изпуска контрола върху обстановката.
Както през 2015 година, също и в този момент страните от Европейски Съюз се пробват да трансферират казуса с бежанците на гърба на другиго. Както преди 5 години направиха Гърция, Хърватия, Словения, Италия, Унгария, Австрия и други страни – те просто пропуснаха през своята територия бежанците, без да ги записват, макар Дъблинското съглашение. Разбира се, от този момент бяха взети разнообразни ограничения, процедурата за правото на леговище да стартира в тази страна от Европейски Съюз, в която първо е влезнал бежанецът, с цел да се предотврати по този метод неконтролирано влизане в Евросъюза.
Това през днешния ден работи единствено частично. По данни на Евростат, през третото тримесечие на 2019 година в Германия и Франция са подадени най-вече молби за леговище от сирийски, афганистански, а към този момент и от венецуелски жители. Въпреки че тези страни не са първите от Европейски Съюз, в които са пристигнали търсещите леговище, което значи, че не са длъжни да носят отговорност за тях.
От 2015 до 2020 година Европейски Съюз създаде разнообразни модели при взимане на решение за даване на леговище или за депортиране. Нито един от тях не е прибавен на процедура. Действаше само съглашението сред Европейски Съюз и Турция за бежанците. Анкара се съгласи да одобри назад от територията на Европейски Съюз бежанци, а за сметка на това Европейският съюз ѝ даде обещание финансова помощ в размер на 6 милиарда евро.
Тази идея, от позиция на Европейски Съюз, работеше добре до края на февруари тази година. Но какво ще стане в този момент, когато президентът на Турция към този момент не желае да съблюдава контрактуваното с Европейски Съюз? И в този момент, както и през 2015 година, по неотложност би трябвало да бъде взето решение, както направи това Меркел за няколко часа, поддавайки се на натиска на Унгария и на ангажиментите на Австрия.
За да бъде взето решение, би трябвало да възникне сериозна обстановка. Необходимо ли ни е това през днешния ден още веднъж? /БГНЕС
———-
Бернд Ригерт и Наталия Позднякова, „ Дойче веле ”.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ