На църковния празник Събор на Пресвета Богородица, деня след Рождество

На църковния празник Събор на Пресвета Богородица, деня след Рождество Христово, се празнува паметта на свети Йосиф Обручник, земния татко на Исус. По решение на Второто национално общо заседание на съюза " Ние дамите за достолепие и тъждество " (28 март 1997) в България църковният празник на свети Йосиф се отбелязва като Ден на бащата. За първи път е маркиран през 1997 година

Денят на бащата е празник в духа на религиозната традиция, Ден, в който се празнува бащинството и родителските грижи на мъжете. Обикновено на този ден се вършат дарове на бащите и фамилията чества дружно денем. Денят на бащата съществува съвсем на всички места по света в чест и възхвала на бащите и бъдещите татковци.

Св. Йосиф, съгласно Библията, е от царски жанр, само че живеел като дърводелец и в добродетелна беднотия. След като останал вдовец, на 80 години, на него му била поверена достойнството на младата Мария - бъдещата майка на Спасителя. Те не са имали скотски връзки и брак в цялостния мсисъл на думата, само че той бил свикан да я пази и пази в нейната свещена задача - посредством непорочно зачатие да роди Иисус. Йосиф отнесъл насмешки, задето бил на напреднала възраст, а младата му жена била родила, само че той устоял, тъй като Божията воля му давала сили. Йосиф живял до 110 години в правоверен живот и почтен труд. Бил добър земен татко на Спасителя и подобен завет оставя празникът на св. Йосиф, денят на бащата. Бащите са опора и сигурност на фамилията, би трябвало да го устоят с почтен труд и грижа.

В другите страни се чества по друг метод и на разнообразни дати. Според католическата традиция, празникът се празнува на деня на св. Йосиф — 19 март, само че в множеството страни денят на бащата е всемирски празник и се чества на разнообразни дати. В България се празнува на 26 декември, денят, в който православната черква празнува св. Йосиф.