На тригодишна възраст едно привързано и обичано дете буквално се

На тригодишна възраст едно привързано и обичано дете безусловно се трансформира в крещящо страшилище тъкмо пред очите ни, а методите на образование, които са работили преди този момент, към този момент не дават никакъв резултат. Какво да вършим с бебето? Ето няколко съвета, които биха ви били потребни в този интервал на израстване.  

Бъдете треньор

Не желая! Няма да! Мамо, ти си глупачка! Махай се! Най-вероятно вие самите не сте забелязали по какъв начин вашето сладко бебе се е трансформирало в дребен диктатор и в този момент цялото семейство живее като на вулкан. Също по този начин е добре, в случай че изригването на Везувий стартира вкъщи, само че в случай че е в търговски център, на детска площадка? Наоколо има навалица хора, а детето лъже и крещи, чука с крайници, блъска главата си в асфалта, хвърля се с юмруци на майка си. Изобщо не преувеличаваме. Това се случва на тригодишна възраст (някой по-рано, някой по-късно) и много постоянно.

Специалистите по детска логика на психиката означават, че преди всичко е значимо да запомните: дете на 2-3 години не прави нищо от завист, просто към момента не е способно на това. Тези области в мозъка му към момента не са узрели и не е в положение да планува реакциите и дейностите на другия по отношение на неговите. Тази дарба ще се появи единствено на възраст 6-7 години.

Но точно на тази възраст хлапето желае да бъде независимо, да прави всичко самичък, защото към този момент е „ възрастен “, той знае толкоз доста, да вземем за пример, да вземе бонбон от висок рафт, който преди е бил недосегаем. Но по някаква причина сте му забранявали да ги яде. Тук поражда спор – детето доста желае нещо, несъмнено е, че може да направи нещо самичък, а родителите по разнообразни справедливи аргументи му не разрешават да го прави.  Това е времето, когато детето ви се научава да упорства за себе си. Вие, като умел треньор, можете да му помогнете да овладее разнообразни тактики на държание в обстановка на спор.

Вие не се биете с него, не сте съперник, вие сте треньор, спаринг сътрудник. Задачата на родителя на този стадий е да даде на детето прекарването на разнообразни типове отговори: някой път да се поддаде, различен път да застане независимо, в единия случай да трансформира спора в игра, в другия – да се съгласи. Така, че по-късно той има цялостен боеприпас от разнообразни тактики на държание в спора.

Привързаността ви е по-силна от всеки спор

Конфронтацията сред родителите и тригодишното дете е неизбежна: детето е в допълнение отделено, изследва света, демонстрира своята воля, която постоянно е противоположна на волята на възрастните. За родителят е значимо да остане грижлив възрастен във всеки спор, с цел да стане ясно на детето, че макар кавгата, даже и най-горещата, всичко е наред и обичта не си отива.

Прегърнете, избършете сълзите и се успокойте взаимно. Подобен опит за излизане от свада дава на детето най-важното познание: привързаността анулира спора, той е по-силен, кавгата не може да бъде прекратена. Най-важното обръщение за живота, основата на всички бъдещи мощни връзки: можеш да бъдеш друг, можеш да се ядосваш, само че въпреки всичко да обичаш.

Превърнете се в огромното търпеливо куче

Кризата на негативизма е първият огромен тест за обвързаност. И тук е доста значимо родителят да остане мощен, преобладаващ, само че грижлив възрастен, подготвен да отбрани. Лесно може да се превърнете в сурова майка, даже от време на време да обидите детето в миг на гняв или беззащитност. Но можете и да отстъпите, както от позицията на мощния, да вземем за пример да обясните, за какво не одобрявате излизането на улицата с нова рокля.

Представете си по какъв начин реагират огромните, остарели и доста търпеливи кучета с дребните, които тичат към тях, тичат с цялостни сили и желаят да поддържат връзка. В подобен миг за кучето е най-лесно за излае, то е огромно и има преимущество. Когато ви обземе възприятието на обезсърчение и неспокойствие с детето, си спомнете този образец и станете огромното общително куче, като погледнете обстановката различена позиция – тази на възрастен.

Първо прегръдка и страдание, по-късно равносметка

Сами знаете: когато сте обхванати от вълна на стрес, мъчно е да мислите, да вземате каквито и да било решения, всичко излиза отвън надзор – мозъкът е оповестил военно състояние. Така, че е неефикасно да говорите с дете, да четете лекции и да преподавате мъдрост, когато пристрастеностите към този момент кипят. Конфликтът с възрастен самичък по себе си е огромен стрес, опасност от обвързаност и в случай че родителите към момента викат, псуват или даже могат да вдигнат ръка, това е същинско злополучие.

Ако желаете детето чуе и разбере, преди всичко е значимо да то успокоите. Измъкнете го от напрежението, дайте да се разбере, че към момента сте негови родители, към момента сте подготвени да защитавате и да се грижите за него. Прегърнете, утешавайте, говорете за възприятията му, тъй че той да разбере, че сте в контакт с него, да го разберете и почувствате.

За да угасите пивоварния спор, можете да се опитате да разсеете детето, да му предложите да изиграете нещо и в случай че абсурдът все пак се разпали, би трябвало да изчакате, до момента в който пристрастеностите отшумят. И единствено когато бурята заглъхне, доверието се възвръща, можете да обсъждате държание, да говорите за правила, за „ неприятно “ и „ положително “.

Помолете детето си за амнистия

Изглежда, че е толкоз елементарно да се извините на бебето за неговите, писъци, плесници. Но възрастните наподобява го вършат рядко. Но съвсем постоянно се изисква опрощение от детето за закононарушенията му. Искате ли той да може да изиска амнистия? Задайте си въпроса, покажете образец за излизане от свада и признание на неточности. Ако всичко е наред с привързаността, той ще стартира да имитира и също по този начин ще се научи самичък, без това да му се постанова.