Проф. Пламен Киров пред novini.bg: Абсурдно е да се отчита вот „въздържал се” при балотаж!
На третия ден от първото съвещание на Народното събрание, потърсих за коментар конституционалиста проф. Пламен Киров. Той е приключил Юридическия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ” през 1985 година и от идната година, та до момента е учител там. От 1995 година до 2006 година е бил член и зам.- ръководител в няколко следващи състава на ЦИК. Бил е парламентарен арбитър от 2006 до 2015 година, също по този начин и представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и Съединени американски щати. Той е началник на единствената катедра по конституционно-правни науки в България към ЮФ на Алма матер.
Колко дълго може да продължи първото съвещание на Народното събрание?
Може да се влачи дни, седмици, месец, два – до Коледа и Нова година. Няма воля за превъзмогване на рецесията в парламентаризма. Изправени сме пред класическа форма в пленарната зала на предизборна акция за идващ избор.
Вежди Рашидов като водещ на парламентарните съвещания в този момент, не може да приключи живота на това Народно заседание. Той си извършва добре задачата и философски понася парламентарната шизофрения на по-стари и по-нови претенденти за славата, които са попаднали в Народното събрание инцидентно. Те злоупотребяват както с търпението на Вежди Рашидов, по този начин и с търпението на гласоподавателите тези три дни.
Демократична България предложиха ръководители на ротационен принцип, това по какъв начин кореспондира с Конституцията?
Ако трябваше шопът да се произнесе по това предложение, би споделил: „ Такова животно няма ”. Предложението на Христо Иванов от Демократична България е неприемливо по Конституция. Не е издържано в юридически смисъл.
Народът би трябвало да се замисли за кого гласоподава и да потърси сметка от тези безотговорни хора, които си мислят, че могат да правят всевъзможни безобразия, без никой да им търси сметка. Защото не е вманиачен този, който яде зелника, а този, който му го дава.
Виновни за съответно основаната обстановка несъмнено са вторите по избирателен резултат и гравитиращите към тях от Българска социалистическа партия и Демократична България. В тези обединения в Народното събрание няма положителни адвокати, преди имаше в соцпартията, само че те отпаднаха.
Но да успокоим хората, нищо толкоз плашещо не се случва. Държавата се ръководи от служебното държавно управление, което се оправя. В един миг може да се окаже, че страната си върви и без парламент.
Докато депутатите в Народно събрание не схванат, че сега разрушават фундамента на страната, нищо няма да се промени. Повечето избраници са от типа хомо-атлантикус с разсъдък на питекантропус-еректус и не могат да проумеят, че демокрацията е правила. Тези правила са написани в Конституцията и тези в пленарната зала би трябвало да разумеят, че разпоредбите важат за всички, че те не са над нормите. Но явно ще би трябвало да ги оставим да узреят, в случай че въобще това в миналото се случи. Нищо не може да се направи.
Как определяте понятието балотаж в тази обстановка и спецификата на самото решение за избор на ръководител на Народно събрание?
Решението с което Народното събрание одобри разпоредбите за избор на ръководител, се състои от 3 точки и е доста семпло, употребявано е неведнъж в практиката на предходни парламенти. Затова го възпроизведоха и в този състав на Народно събрание. Само че не регистрираха, че би трябвало да го ползват в изискванията на мощно фрагментиран колектив, който по-скоро наподобява на зверилник, в сравнение с заседание на естествени хора, надарени с разсъдък. Затова разпоредбите трябваше да бъдат по-детайлни. За да се формулира решение за ръководител на Народното събрание по силата на Конституцията би трябвало да се съберат гласовете от нормално болшинство – повече от половината от присъстващите, в случай че е налице нужният по Конституцията кворум. Т.е. нужно е да се реализира нормално болшинство от повече от половината от присъстващите. Като участват 235 души, явно, че половината са 118 гласа. Ако дадена кандидатура няма 118 гласа, няма определен кандидат, в това число и на балотажа. Това са разпоредбите – те са семпли.
При балотаж един глас допълнително за дадена кандидатура не дефинира ли резултата?
Това е при т.нар.относително болшинство, а тук става въпрос за гласоподаване в групов орган, където има условие за кворум и по-късно към този момент болшинството се дефинира въз основа на съществуващия кворум – минималната част от народните представители, които би трябвало да са в залата, с цел да има въобще съвещание. А не оня балотаж, който познаваме от изборите за президент, вице, кметове на кметства, общини и региони. Просто разпоредбите не са едни и същи, когато се организира избор в границите на групов държавен орган и когато се прави за състав на държавен орган.
Не е ли неуместно да се регистрира избор „ въздържал се ” при балотаж?
Абсурдно е, несъмнено, не би трябвало, няма такова нещо, депутатите несъмнено се водят по не гласувани от тях правила!
Вижте, всичко, което се случва от три дни насам в Народното събрание, за някой външен наблюдаващ може и да е смешно. Но за всеки съзнателен българин не е, тъй като живее във възел от рецесии, които чака и се надява да бъдат решавани от виновни персони. В Народното събрание обаче виждаме единствено хора с маниакално и егоцентрично държание, за жалост.
Колко дълго може да продължи първото съвещание на Народното събрание?
Може да се влачи дни, седмици, месец, два – до Коледа и Нова година. Няма воля за превъзмогване на рецесията в парламентаризма. Изправени сме пред класическа форма в пленарната зала на предизборна акция за идващ избор.
Вежди Рашидов като водещ на парламентарните съвещания в този момент, не може да приключи живота на това Народно заседание. Той си извършва добре задачата и философски понася парламентарната шизофрения на по-стари и по-нови претенденти за славата, които са попаднали в Народното събрание инцидентно. Те злоупотребяват както с търпението на Вежди Рашидов, по този начин и с търпението на гласоподавателите тези три дни.
Демократична България предложиха ръководители на ротационен принцип, това по какъв начин кореспондира с Конституцията?
Ако трябваше шопът да се произнесе по това предложение, би споделил: „ Такова животно няма ”. Предложението на Христо Иванов от Демократична България е неприемливо по Конституция. Не е издържано в юридически смисъл.
Народът би трябвало да се замисли за кого гласоподава и да потърси сметка от тези безотговорни хора, които си мислят, че могат да правят всевъзможни безобразия, без никой да им търси сметка. Защото не е вманиачен този, който яде зелника, а този, който му го дава.
Виновни за съответно основаната обстановка несъмнено са вторите по избирателен резултат и гравитиращите към тях от Българска социалистическа партия и Демократична България. В тези обединения в Народното събрание няма положителни адвокати, преди имаше в соцпартията, само че те отпаднаха.
Но да успокоим хората, нищо толкоз плашещо не се случва. Държавата се ръководи от служебното държавно управление, което се оправя. В един миг може да се окаже, че страната си върви и без парламент.
Докато депутатите в Народно събрание не схванат, че сега разрушават фундамента на страната, нищо няма да се промени. Повечето избраници са от типа хомо-атлантикус с разсъдък на питекантропус-еректус и не могат да проумеят, че демокрацията е правила. Тези правила са написани в Конституцията и тези в пленарната зала би трябвало да разумеят, че разпоредбите важат за всички, че те не са над нормите. Но явно ще би трябвало да ги оставим да узреят, в случай че въобще това в миналото се случи. Нищо не може да се направи.
Как определяте понятието балотаж в тази обстановка и спецификата на самото решение за избор на ръководител на Народно събрание?
Решението с което Народното събрание одобри разпоредбите за избор на ръководител, се състои от 3 точки и е доста семпло, употребявано е неведнъж в практиката на предходни парламенти. Затова го възпроизведоха и в този състав на Народно събрание. Само че не регистрираха, че би трябвало да го ползват в изискванията на мощно фрагментиран колектив, който по-скоро наподобява на зверилник, в сравнение с заседание на естествени хора, надарени с разсъдък. Затова разпоредбите трябваше да бъдат по-детайлни. За да се формулира решение за ръководител на Народното събрание по силата на Конституцията би трябвало да се съберат гласовете от нормално болшинство – повече от половината от присъстващите, в случай че е налице нужният по Конституцията кворум. Т.е. нужно е да се реализира нормално болшинство от повече от половината от присъстващите. Като участват 235 души, явно, че половината са 118 гласа. Ако дадена кандидатура няма 118 гласа, няма определен кандидат, в това число и на балотажа. Това са разпоредбите – те са семпли.
При балотаж един глас допълнително за дадена кандидатура не дефинира ли резултата?
Това е при т.нар.относително болшинство, а тук става въпрос за гласоподаване в групов орган, където има условие за кворум и по-късно към този момент болшинството се дефинира въз основа на съществуващия кворум – минималната част от народните представители, които би трябвало да са в залата, с цел да има въобще съвещание. А не оня балотаж, който познаваме от изборите за президент, вице, кметове на кметства, общини и региони. Просто разпоредбите не са едни и същи, когато се организира избор в границите на групов държавен орган и когато се прави за състав на държавен орган.
Не е ли неуместно да се регистрира избор „ въздържал се ” при балотаж?
Абсурдно е, несъмнено, не би трябвало, няма такова нещо, депутатите несъмнено се водят по не гласувани от тях правила!
Вижте, всичко, което се случва от три дни насам в Народното събрание, за някой външен наблюдаващ може и да е смешно. Но за всеки съзнателен българин не е, тъй като живее във възел от рецесии, които чака и се надява да бъдат решавани от виновни персони. В Народното събрание обаче виждаме единствено хора с маниакално и егоцентрично държание, за жалост.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ