Колете патицата и молете за прошка старите: Банго Васил – Василиц...
На трапезата на Банго Васил наложително би трябвало да има гъска или петел. Слагат се още сарми, баница с шансове, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат амнистия с целуване на ръка. До среднощ на 13-ти, когато настава Васильовден и Новата година, къщата остава заключена, с цел да не избяга шансът.
Посрещането на Банго Васил, а посредством него – и на Новата година, заема значимо място в празника. То се осъществя по два метода – посредством сурвакане и посредством превъплъщаване на главата на фамилията в ролята на Банго Васил или на негов делегат. В среднощ настава Васильовден и Новата година. От този миг стартира сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, изобилие и шанс. Техните думи нормално са къси и семпли – „ Сурва-сурва година, следващата година – отново живо и крепко “ при бургуджиите, „ Акулсъ – бакулсун иере саулсун! “ – „ Сурва Весела Година – следващата година отново жив и здрав “ при хорохане-рома и така нататък Както и в българската традиция, на сурвакарите се подаряват сушени плодове, бонбони, пари.
По-голям интерес съставлява обичаят с превъплъщаването в ролята на делегат на Банго Васил. С влизането си в къщата се провиква: „ Васили авалъ “ – „ Васил пристигна “ и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, тъй като това е шансът, който Свети Васил им носи. После стартира сурвакането, като първо главата на фамилията (пратеника на Свети Васил) сурвака всички за здраве и шанс. Всичко това се прави с особена церемониалност, тъй като се има вяра, че носи изобилие, благополучие и шанс.
Баницата с шансове нормално е тиквена, зелева или със сирене. Късметчетата включват благодат в къщата, здраве, благополучие. Два-три дни преди празника домакинята подготвя и саралия с орехи. От изсушени плодове подготвят ошав. На трапезата участват също боб, пресни плодове и варено жито, като знак на плодородието. Пръв стартира да се храни най-възрастният от фамилията. Никой не се протяга на масата, тъй като „ никой не е по-голям от хляба ”, а това води и до бедност. Ако по време на храненето се разсипе сол, „ това не е на положително ”. Падне ли самун под масата, незабавно се подвига и се прелива с малко винце – за Бог да елементарни.
Ромите молят Банго Васил за шанс, здраве и благосъстояние
На празника те пеят:
По нашите къщи, шанс огромен да пристигна,
младите ще целуват ръцете,
а старите амнистия да дадат,
огромна патица те ще заколят.
Дай ни Василий шанс и здраве,
благосъстояние за всички хора,
шанс през новата година,
да бъде на шанс циганската Василица!
Посрещането на Банго Васил, а посредством него – и на Новата година, заема значимо място в празника. То се осъществя по два метода – посредством сурвакане и посредством превъплъщаване на главата на фамилията в ролята на Банго Васил или на негов делегат. В среднощ настава Васильовден и Новата година. От този миг стартира сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, изобилие и шанс. Техните думи нормално са къси и семпли – „ Сурва-сурва година, следващата година – отново живо и крепко “ при бургуджиите, „ Акулсъ – бакулсун иере саулсун! “ – „ Сурва Весела Година – следващата година отново жив и здрав “ при хорохане-рома и така нататък Както и в българската традиция, на сурвакарите се подаряват сушени плодове, бонбони, пари.
По-голям интерес съставлява обичаят с превъплъщаването в ролята на делегат на Банго Васил. С влизането си в къщата се провиква: „ Васили авалъ “ – „ Васил пристигна “ и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, тъй като това е шансът, който Свети Васил им носи. После стартира сурвакането, като първо главата на фамилията (пратеника на Свети Васил) сурвака всички за здраве и шанс. Всичко това се прави с особена церемониалност, тъй като се има вяра, че носи изобилие, благополучие и шанс.
Баницата с шансове нормално е тиквена, зелева или със сирене. Късметчетата включват благодат в къщата, здраве, благополучие. Два-три дни преди празника домакинята подготвя и саралия с орехи. От изсушени плодове подготвят ошав. На трапезата участват също боб, пресни плодове и варено жито, като знак на плодородието. Пръв стартира да се храни най-възрастният от фамилията. Никой не се протяга на масата, тъй като „ никой не е по-голям от хляба ”, а това води и до бедност. Ако по време на храненето се разсипе сол, „ това не е на положително ”. Падне ли самун под масата, незабавно се подвига и се прелива с малко винце – за Бог да елементарни.
Ромите молят Банго Васил за шанс, здраве и благосъстояние
На празника те пеят:
По нашите къщи, шанс огромен да пристигна,
младите ще целуват ръцете,
а старите амнистия да дадат,
огромна патица те ще заколят.
Дай ни Василий шанс и здраве,
благосъстояние за всички хора,
шанс през новата година,
да бъде на шанс циганската Василица!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ