На този политически фон общественикът Харви Милк, който е първият

На този политически декор общественикът Харви Милк, който е първият открит гей, член на държавната администрация, заръчва на един мъж през 1977 година да направи повсеместен знак на гей общността. И двамата мъже знаят, че знамето е знак на силата и може да сплоти както хората към една концепция, по този начин и да й даде публичност.

Гей общността в Сан Франциско желае да има собствен знак, който да съставлява тяхната битка за равни права. Стоунуолските протести от преди 9 години към този момент са запалили искрата на първите дейности в тази посока, а прайдовете все по-често участват в живота на огромните градове.

Гилбърт Бейкър, 27-годишен актьор и мил кралица, стартира да работи в тази посока. Неговата концепция е за икона, която да въплъщава хубостта, разликите и силата. В същото време тази икона би трябвало да бъде елементарно възпроизводима.

Като мил кралица, Бейкър има богато въображение и нетолкова пълен портфейл. Затова усвоява съвършени шивашки умения, които по-късно ползва в правенето на трансперанти. Мъжът разполага с богат боеприпас от платове, които употребява, с цел да шие костюми за своето театрално алтер его Busty Ross.

Бейкър е покорен от силата на американския байрак, който тогава е на всички места и даже е употребяват в попарта и модата. Привлича го семплата комбинация от линии, които са като голям брой детайли, обединено в едно цяло. Така се появява първото Знаме на дъгата. Бейкър съединява осем разноцветни линии, всяка от които символизира нещо –.

Не след дълго знамето става най-яркият знак на придвижването за гей правата по света.

Много специалисти спорят за това, кое е дало началния подтик за дъгата като знак. Според някой тя идва от всепризната за гей икона актриса и певица Джуди Гарланд, която става известна с ролята си в „ Магьосникът от Оз “ и песента „ Somewhere over the Rainbow “. Самият Бейкър обаче дава доста по-прозаично, само че и разумно пояснение. „ Това е знаме на природата. Идва от небето. “ споделя той в изявление през 2015 година, малко преди да почине. И в действителност, подреждането на цветовете в знамето припомнят подреждането на цветовете на забележимата светлина в светлинния набор.

През 2015 година, на 65-годишна възраст Гилбърт Бейкър умира в дома си в Ню Йорк. Въпреки преждевременната си гибел, мъжът съумява да види Знамето на дъгата да се развява по всички краища на света и даже да влезе в непрекъснатата галерия на Музея за съвременни изкуства в Ню Йорк. Там то се употребява със статута на пример в полето на обществения дизайн.

Когато Паола Антонели – старшият куратор по архитектурата и дизайна, и нейният помощник Мишел Фишър, пожелават да включат знамето в сбирката на музея, решението не е признато с цялостно единогласие. Някои споделят, че това е неприемливо на фона на картините на Пикасо, които стоят по стените на музея и костват 7 цифрени суми. В същото време флагът може да се купи за 75 $ от сувенирния магазин на същия музей. Но за Антонели и Фишър точно достъпността на флага е това, което го прави важен културен обект. „ Бейкър е желал всеки да го има и да се възползва от него. И от тази благотворителност е роден триумфът. “ споделя Фишър, представен от Artsy.

Бейкър и приятелите му развяват за първи път флага на 25 юни 1978 година на площада на Обединените народи в Сан Франциско. Избират мястото доста деликатно, защото името изважда препратки към световна битка и световен проблем с правата на индивида. Първото знаме е направено от екип от 30 доброволци. Тази версия е забелязана и от нейния гарант. Но месеци по-късно, на 27 ноември Харви Милк е прострелян от някогашен собствен сътрудник и умира.

След гибелта на Милк, която провокира мощен отзив, се усилват поръчките за знамето. По практични аргументи, Бейкър е заставен да опрости дизайна. Така отпада най-горната линия от розово (пигментът е сложен за извличане), а по-късно и тюркоазът (по естетични причини).

През 1978 година Знамето на дъгата е част от прайдовете в Сан Франциско. След това стартира да се популяризира в цялата страна, а с времето и оттатък Съединени американски щати. През 1994 година културното му значение се затвърждава дефинитивно. Това става откакто по време на честването на 25 годишнината от Стоунуолските протести, знаме дълго една миля обикаля улиците на Ню Йорк

Днес очакванията на Бейкър са действителност и Знамето на дъгата е интернационален знак на LGBT общността и битката за тъждество. Появява се на всички места от Русия, където еднополовите бракове към момента са противозаконни, до Уганда, където хомосексуалните актове даже са закононарушение. За 11 поредна година Знамето ще бъде част и от годишния София Прайд, който ще се организира тази събота (8 юни). А историята на Знамето на дъгата удостоверява изказванието на Гилбърт Бейкър, че „ знамената са откъснати от душите на хората. “