25 МАРТ – БЛАГОВЕЩЕНИЕ
На този ден Имен ден честват, всички които носят имената и техните прозводни: Благой, Благо, Блажко, Блажо, Блаже, Блага, Благовест, Благовеста, Благородна, Евелина, Ева, Евангелина.
По остаряла българска традиция, този ден е обвързван с гоненето на змии от къщите и дворовете. Гонят се, тъй като се считат за свещени животи и в случай че бъдат убити, е огромен грях. Рано сутринта, на Благовец, стопанката удря с корав предмет по нещо железно и назовава: „ Бягайте змии и гущери, че е Благовец “.
На трапезата наложително се поставя риба, без значение, че денят съответствува с Великденския пост. Трябва да има шарена пита и лучник.
Защо празникът е наименуван Благовещение или Благовец?
Празникът е наименуван Благовещение (Благовец), тъй като арх. Гавриил (Гавраил) се явява на Дева Мария и предсказва богатствата новина, че ще роди Божият Син – Исус Христос.
Архангелът й разкрил истината, която донесъл от Всемогъщият Бог: „ Дух Свети ще спусне върху Теб и силата на Всевишния ще Те осени “.
Св. Атанасий Велики е написал, че Христос се е въплътил в утробата на Богородица, навръх 25 март, тъй като на този ден Бог по начало е основал индивида.
Някога този ден е считан за началото на църковната или даже на календарната година, както на Изток, по този начин и на Запад. Вярата, че историческата дата на Възкресението Христово съответствува с 25 март довела до обстоятелството, денят да се назовава „ Кириопаска “. Днес, Кириопаска се назовава съвпадението на празниците Великден и Благовещение, което се случва на няколко години.
В началото на 8-ми век Арменският създател Григор Ашаруни написал, че празникът Благовещение е открит от Св. Кирил Йерусалимски, т.е. през IV-ти век.
В края на 7-ми век в Константинопол, това е един от най-почитаните празници за времето си. Всички византийски монументи от 8-ми и идващите епохи изброяват Благовещение измежду най-важните празници.
На Запад информацията за празникът Благовещение датира почти от същото време, както и на Изток. От писанията на западните отци и писателите са останали текстове, приписвани на латинските създатели от V-ти век. Блажени Августин, свети Петър Хрисолог и Лъв I Велики.
Благовещението се приемало и като Господен, и като Богородичен празник. За разлика от православната черква, където Благовещение се смята за един от най-важните празници (пълното име е Благовещение на Пресвета Богородица и Приснодева Мария), в католицизма това е второразреден празник (пълното име е Annuntiatio beatae Mariae Virginis – Благовещение на Пресвета Дева Мария).
