3 кандидат-кметски гледища за „смарт” София
На доктрина доста неща са вероятни в един град с помощта на „ умните ” технологии, само че кои от тях са фактически използвани за нашата столица…
София може да стане интелигентен град, уверени са кандидат-кметовете (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Умният град – това е градска зона, която употребява разнообразни типове електронни датчици и връзки за събиране на данни, които по-късно се обработват и проучват за дейно ръководство на активите и ресурсите на града. Концепцията включва данни, събрани от жители, устройства и активи, които се обработват и проучват за наблюдаване и ръководство на системите за придвижване и превоз, електроцентрали, водоснабдителни мрежи, ръководство на отпадъците, учебни заведения, библиотеки, лечебни заведения и други и други публични услуги.
А може ли София да бъде интелигентен град? Този въпрос зададохме на 5 от водещите претенденти за кметове на столицата: Борис Бонев, Борислав Игнатов, Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Николай Дренчев. Отговориха ни Борис Бонев, Борислав Игнатов и Николай Дренчев; Мая Манолова не върна отговор, макар няколко напомняния, а от пощата на Йорданка Фандъкова получихме автоматизиран отговор, че известието не може да бъде доставено до получатела.
На доктрина доста неща са вероятни в един град с помощта на „ умните ” технологии, само че кои от тях са фактически използвани за София? А кои не са?
Борис Бонев : Няма неприложима технология. Предимството на София е, че при отсъствието на каквито и да е съществуваща инфраструктура и опит в умните технологии, градските системи няма да имат потребност от регресивни проби при интеграцията. Подобно на навлизането на интернет в България, закъснението разреши по-бързото и безконфликтно разбиране на най-новите технологии.
Ако желаеме София да стане „ интелигентен град ”, първо би трябвало да се вкара интелигентна методика на работа на администрацията, споделя Борис Бонев (снимка: персонален архив)
Действително използвани са технологиите за обезпечаване на приоритет на градския превоз, даже посредством евтини приложения като RFID емитери и четци, GPS флотен мениджмънт, адаптивно ръководство на светофарните уредби.
Съществуват добре създадени и изпитани сензорни масиви, употребявани от голям брой градове, следящи за качеството на уличното осветяване, шумовото и светлинното замърсяване, успеваемостта на информационната инфраструктура и други
За следенето на качеството на атмосферния въздух също към този момент съществуват налични като цена и приемливи като качество сензорни масиви. Най-известни са тези, употребявани от мрежи като AirBG, само че с изключение на ФПЧ, тези датчици би трябвало да мерят и серните и въглеродни окиси, радиационния декор и други
Борислав Игнатов: Почти всяко работещо решение е използвано и в София. Тук нито има доста необикновени климатични условия, нито хората са по-глупави.
Първата ни цел е да цифровизираме процесите в общината и да предоставим комфортни за прилагане електронни услуги, показа Борислав Игнатов (снимка: персонален архив)
Николай Дренчев: Първо, би трябвало да се дефинира понятието „ умни ” технологии. От една страна са новите технологии за доставка на електронни услуги – без значение дали са административни или различен тип (банкови, осведомителни и т.н). Това са осведомителни технологии, които доставят самостоятелно обезпечени услуги за съответен консуматор. Наличието на подобен жанр услуги е мощно определящо за степента на задоволеност на огромни категории консуматори в София.
Можем да приказваме и за различен вид „ умни ” технологии, а имено основани на събирането, обработването и анализирането на данни, събирани от разнообразни датчици и сензори, които биха определили вземането на едно или друго решение на избран проблем. Например, инсталирането на камерите на АПИ по пътищата, може да даде статистически достоверна оценка за натовареността на пътната настилка и интензивността на трафика, което да се вземе поради при проектирането и построяването на пътищата. Друг образец е инсталирането на подобаващи датчици на контейнерите за боклук, които могат да предават информация относима към усъвършенстване на сметосъбирането.
Комуникацията сред жителите и общинската администрация би могла да се прави напълно цифрово през приложение на телефона, уверен е Николай Дренчев (снимка: персонален архив)
Най-общо обаче, когато се приказва за „ умни ” технологии в необятен подтекст, през днешния ден се има поради намирането на оптимално решение от огромни, многомерни динамични системи, работещи с огромни масиви от входни данни, за усъвършенстване на разнообразни параметри, да вземем за пример. понижена консумация на сила, усъвършенстван трафик при по-ниски разноски, по-висока надеждност на услуги, по-малко замърсяване на въздуха и така нататък
Затова е доста значимо да се прави разграничаване както сред видовете „ умни ” решения, по този начин също и сред степента на публично влияние и въздействие върху качеството на живота и възприятието за задоволеност на потребителите.
Изобщо – „ мъдро ” решение може да бъде всяко такова, което посредством новаторски способи и технологии усъвършенства качеството на живота, усъвършенства виталната среда и така нататък
В този смисъл, е доста значимо да се откри баланс и да се развиват „ умни ” технологии с висока икономическа успеваемост и висока социална значителност, т.е такива, които простират своите резултати върху оптимален брой консуматори. Всички „ умни ” системи обаче, изискват на първо място мощна интегрираност, меродавност и надеждност на данните, с които боравят. За София, всяко едно от тези 3 условия е единствено по себе си предизвикателство. Един обзор и разбор на кумулираните досега данни в разнообразни посоки, би разрешил да се открият избрани корелации и да се търсят оптимални решения за разнообразни действия.
Например, допустимо е София да построи такава умна система за ръководство на градския превоз, която да е основана на технология от вида „ predictive optimization ”, което е едно от направленията в транспортния бранш, по които в Европа се работи интензивно. Това би направило допустимо планирането освен на маршрутите и връзката сред другите типове превоз, само че и обмисляне на прецизен график с време, цена и други възможности за напредване на пътуващите. Подобна система би оптимизирала разходите(между 10% и 30%), като в това време може да увеличи успеваемостта на транспортната мрежа. Подобни системи се употребяват от множеството огромни европейски градове. За да действа дейно обаче този метод са нужни голям брой данни – например много точна оценка за графика и придвижването на обособените транспортни средства, както и централизирана електронна система за ръководство на целия наземен и под земята превоз.
По отношение на несъответствуващите „ умни ” технологии, могат да се дадат разнообразни образци и да се изведат няколко аргументи – софтуерни, стопански, социално-поведенчески. Например „ car sharing ” технологията, работи сполучливо като пилотен план в Хамбург, само че София към момента не може да се оправи с електрическите тротинетки. Друг образец за несъответствуваща приложимост са упоменатите към този момент датчици върху контейнерите за боклук, където аргументите са от много необятен темперамент.
И не на последно място, не би трябвало да се позволяват „ софтуерни скокове ” при въвеждането на такива системи. Задължително е да има поредност – да вземем за пример. първо да се вкара изцяло електронното ръководство и едвам по-късно да се мисли в посока на надалеч по-скъпи и авангардни оферти.
За Вас персонално кои „ смарт ” системи ще са приоритет, в случай че Ви изберат за кмет? Кои от огромните проблеми на столицата могат да бъдат решени бързо и елементарно благодарение на технологиите за „ умни градове ”?
Борис Бонев: „ Смарт ” системи, които са най-належащи за реализирането на моя План за София, са системите, позволяващи бързо и дейно ръководство на градския трафик и градския превоз. За мен е от главен приоритет да се вкара система за флотен мениджмънт (fleet management) и система за предпочитано прекосяване през кръстовищата.
Друга „ смарт ” технология, която моят План за София слага като приоритет, е сензорният масив, събиращ данни, нужни за „ ръководство в действително време ” – идея, която залагам като решение на най-сериозния проблем – забавените реакции при взимане на решения.
Борислав Игнатов: Ние залагаме предпочитано на електронното ръководство, защото общината към момента се намира в предишния век. Първата ни цел е да цифровизираме процесите в общината и да предоставим комфортни за прилагане електронни услуги. Това ще докара до повече бистрота и ще понижи корупцията. Паралелно с това, несъмнено, ще работим и по типични планове за интелигентен град, като мъдро улично осветяване (по-евтино и по-ефективно), мъдро паркиране (с информация за свободни места в действително време), мъдро сметосъбиране и други
Николай Дренчев: Макар че не е техническа и софтуерна оригиналност, връзката сред жителите и общинската администрация би могла да се прави напълно цифрово през приложение на телефона, като това е изцяло допустимо в кратковременен проект (1-2 години). Това значи жителите да могат елементарно да подават молби, заявки или да получават информации и данни. Ще разреши редуциране на разноските в общинската администрация и ще спести доста изгубено време на жителите.
Друг доста изострен проблем на София е нечистият и рисков за здравето въздух. Само с слагане на сензори за премерване на равнищата на замърсяване и визуализирането им на картата, няма да можем да се преборим дейно. На помощ на столичани би трябвало да се включат цялостен набор от принадлежности – от аналитично-прогнозни за евентуални замърсявания, включващи синоптични данни, авто трафик, строителни действия, замърсявания от изгаряне на твърди горивни материали и други, до приложението на получените оценки в ръководството на съответните детайли – да вземем за пример пренасочване или ограничение на трафика, възбрана или ограничаване на действия, утежняващи замърсяването като пътни поправки, градежи и други
фотография: Мария Малцева / TechNews.bg
Друга предпочитана задача за нас е построяването на паркинги. Те ще бъдат оборудвани с електронна система, която да демонстрира отдалечено и в действително време броя на свободните паркоместа. Всеки водач ще може да ревизира през телефона си кой е най-близкият паркинг и дали има свободни места в него.
Софиянци към този момент добре видяха какво не би трябвало да са умните технологии (умните светофари), по какъв начин ще преодолеете недоверието на жителите към тия технологии?
Борис Бонев: Като напомня, че това, което ни беше продадено за „ умни светофари ”, не е мъдро, нито работещо – един същински интелигентен светофар се ръководи от програмен продукт, следящ трафика в целия град, и приспособява етапите си съгласно фактически наличния трафик, съгласно данни за произшествия, закъснения на градския превоз, краткотрайна организация на придвижването и други
Такива системи има – построени, тествани и известни, Столичната община би трябвало единствено да ги закупи. И за разлика от нашите „ умни светофари ”, тези системи няма да ни костват милиони.
Борислав Игнатов: Немалко от тези технологии са невидими за жителите – когато сложим датчици за осветеност и контролираме осветлението по отношение на съответния час, жителите просто ще видят, че на улицата им е по-светло, когато имат потребност от това, а в последна сметка общината ще заплаща по-малко. Когато въведем свободните паркоместа в действително време, жителите просто ще получат тази информация в телефона си. С умното сметосъбиране жителите просто ще виждат по-празни контейнери за отпадък, а не претъпкани тъкмо сега, в който са решили да чистят. За разлика от всичко това, „ умните светофари ” в действителност не бяха умни и изискваха ненужно изпитание, без отсреща да има каквато и да било изгода за жителите, заради което и породиха съмнение.
Николай Дренчев: Умните светофари като план не са нещо ново. Всички сме чували за т.нар „ зелена вълна ” – нещо, което се сътвори преди няколко десетилетия. Както тогава, по този начин и в този момент проблемите опират до това, че реализацията на сходни планове компрометира тяхната целенасоченост. Често сходни планове се осъществят, тъй като се финансират под шапката на разнообразни стратегии и фондове за новаторски планове – т.е обслужват строго финансови ползи.
И в България имаме стартъп компании, които могат да разработят положителни логаритми за динамично ръководство на светофарите и да улеснят трафика. Гугъл предлага данни в действително време, които могат да бъдат употребявани за входни данни към оптимизационни логаритми за решение на сложна задача, целяща понижаване на общото директно време в града. Това е огромен план, който може да е сполучлив, само че при доста деликатно обмисляне и асортимент на експерти, ръководени в екип с обща цел.
Все отново не трябва да се пропуща фактът, че, „ умни ” технологии се построяват и вкарват от умни хора, по интелигентен метод, с доклад на възвращаемостта на парите, които се инвестират – в тази ситуация благосъстоятелност на данъкоплатците – и не могат да бъдат самоцел. Приложения на умните технологии би трябвало да се търсят и оферират там, където са изчерпани всички останали „ стандартни ” решения и практики, плод на обикновени здрав разсъдък, подготвеност и професионализъм. Сред изгодите от въвеждане на умни технологии не би трябвало да се пропуща и спомагателният резултат, обвързван с цялостното повишение на софтуерното ни равнище.
Понякога използването на избрана технология може да докара до известни неудобства – да вземем за пример, при блокиране на централните системи за ръководство на продажби в магазините, касиерът не може да приключи транзакцията – освен тъй като му е неразрешено или не може да счита с калкулатор, а тъй като се затруднява и усложнява заприходяването, отчетността на продажбите и така нататък Ето образец, в който технологията носи повече позитиви, само че в това време предлага и неудобства от време на време.
Недоверието може да се преодолее единствено когато някоя „ интелигентна ” технология в действителност проработи и хората го усетят в всекидневието си. След това може да се мисли за втора, трета и така… Доверието се гради постепенно.
Ще сформирате ли екип, който да се задълбочи в работата по внедряването на умни системи в София? Ако да, какви експерти ще има в този екип?
Борис Бонев: В своя План за София съм заложил основаване на екип „ София – интелигентен град ”, който да създава и ползва тактиката по внедряването на всички умни системи, нужни на София. Моята цел е този екип да е директно виновен пред кмета и да е с сан на зам.-кмет, с цел да може да управлява и координира внедрителния развой в другите дирекции.
Борислав Игнатов: На първо място ще назначим заместник-кмет за цифровата промяна. Необходимо е да има такава институционализирана роля, тъй като в противоположен случай всички опити за по-умен град ще се разрушават в скалите на бюрокрацията и препращането сред другите посоки в общината. Специалистите ще ги подберем дружно с определения за заместник-кмет, като измежду тях ще има необятни експерти, които схващат както от съответни технологии, по този начин и от административните процеси, през които би трябвало да прокарат работещите решения.
Николай Дренчев: Разбираемо е, че подобен екип би трябвало да съществува. Но първата и не по-малко огромна и виновна задача пред този екип, преди работата по внедряване, е деликатният разбор и обмисляне на тези обещаващи посоки, които имат капацитет и значителност – икономическа и социална. Този развой е извънредно значим, само че постоянно е подценяван или претупван по конюнктурни съображения. Решенията, които би трябвало да се търсят, би трябвало да са софтуерно устойчиви и дълготрайни, да се мащабират търпимо елементарно.
Подобен екип не може да изготвя технологиите самичък, само че може да координира работата по разнообразни планове и да дава отговор за интеграцията на вътрешните системи в общината. Такъв екип е чисто експертен и както всички естествени планове има своя конструкция. Независимо дали под шапката на общината или в изискванията на частни компании, подобен вид планове се осъществят по подобен метод. В единия случай се харчат парите на притежателите, а в този – парите на данъкоплатците.
Конкретно като експерти, евентуално би трябвало да се включат хора с друга подготовка – „ project ” управител, който да има опит с интеграция на системи и артикули, „ data ” инженер, който има опит с „ big data ”, един „ data scientist ”, експерт в логаритмите, програмисти. Задължително е да участват инженер по електроника и радиокомуникации, експерт по кибер-сигурност и тест-инженер за верификация на правилното деяние на внедрените системи. Това би било положително ядро, като за начало.
В работата по внедряване на умни технологии ще употребявате ли към този момент налични данни, запаси и екипи в Следствен отдел към окръжна прокуратура и в случай че да – какви и по какъв начин тъкмо ще ги употребявате?
Борис Бонев: Броят „ умни системи ” в София е извънредно дребен, а използването им – извънредно лимитирано. Събирането на данни сега е разпиляно сред голям брой дирекции, като множеството от тях паралелно събират сходни или допълващи се данни, само че по друг метод и некоординирано между тях. Визия за София показва това – интервалът от подготовката на Визията, минал в акумулирането на данни, изобличи всички дефицити. Те не могат да се решат без изцяло решение и общо за цялата администрация образование.
Борислав Игнатов: Разбира се, няма потребност да започваме всичко от нулата, въпреки в доста сфери да е належащо изцяло преосмисляне на метода. На първо място ще работим с Визия за София – самодейност на Столичния общински съвет, която за последните две години е събрала доста разнообразни и потребни набори от данни. На второ място – с всички специалисти както в общината, по този начин и в общинските сдружения, предприятия и организации – Софинвест, ГИС-София, ЦГМ, Софпроект. В програмата ни е записано, че ще преструктурираме и разтеглим ГИС-София, тъй че да покрие по-широк набор от потребности на общината, свързани с цифровата промяна.
Николай Дренчев: Би било безразсъдно да задраскаме с лека ръка наличните досега данни, само че сигурно ще стартираме с оня разбор, за който загатнах нагоре. Трябва да се види, къде, какво и най-много за какви планове са събирани наличните данни – нещо като обзор, „ пречистване ” и класифициране на историческите данни. Много е значимо да се знае с какво разполагаме, преди започване на същинската работа.
По отношение на ресурсите и екипите в Следствен отдел към окръжна прокуратура – както в живота, по този начин и в този случай, няма по какъв начин да се реши без да се познават хората. След като това се случи, ще се реши дали имат нужните качества, с цел да работят по действителни планове за внедряване на „ умни “ технологии, дали и къде има кадрови дефицит или остатък и така нататък
Като рационални хора имаме вяра, че в Следствен отдел към окръжна прокуратура работят и (може би незначителен брой) експерти, които са свършили потребна и значима работа по тази тематика. Например екипът на „ Зелена София ” е работил по системата за събиране и визуализиране на гео-реферирани данни за замърсителите на въздуха в София, които са скъпа основа за развиване.
фотография: Мария Малцева / TechNews.bg
При всички случаи, ще отворим Следствен отдел към окръжна прокуратура за взаимна работа с външни експертни цивилен организации, които са скъпа помощ в определянето на „ смарт ” политиките и във връзка с въздуха, и във връзка с сметосъбирането и преработването, и оползотворяването на естествения капацитет на столицата – водни запаси, биоразнообразие, градско земеделие, интелигентна подвижност, новаторско озеленяване на градските пространства и други
Трябва да се сътвори общински фонд и бюджет за приложни проучвания и разработки на интелигентни и новаторски способи и технологии, които да се тестват и приспособяват съгласно нашата градска среда, при строго спазване на ползите на данъкоплатците. Последното е изключително значимо, тъй като постоянно сме ставали очевидци на противоположното. Трябва да се сътвори стегната и здрава организация от умни хора, с ясни цели. Трябва да можем освен да внасяме технологии и модели, а да създаваме свои, тъй като София има прелестни експерти с доста новаторско мислене, чиито капацитет за развиването на града е недокоснат.
Има ли град по света, който за Вас е пример, блян за „ интелигентен град ”?
Борис Бонев: Сингапур. Както знаете, провокациите пред този град-държава са огромни, само че упоритостта му е вдъхновяваща. Имам удоволствието да познавам част от екипа, работещ тъкмо в областта на умните технологии и цифровата община, и ще употребявам тези си контакти, с цел да въведа най-хубавото от най-хубавите.
Борислав Игнатов: Барселона, Сингапур и Ню Йорк са градове, от които можем да вземем доста положителни образци. И в някои случаи даже подготвени решения.
Николай Дренчев: За мен в Европа водещи градове са Копенхаген, Стокхолм, Хамбург. В Световен план – огромните международни центрове като Сингапур и Токио.
Но аз не бих споделил, че има подобен „ съвършен ” град или, че скоро ще съществува подобен „ съвършен ” град. Спецификите и особености както на национално, по този начин и на локално равнище са прекомерно огромни, манталитетът, мисленето, софтуерният и културен подтекст са разнообразни за всички страни и градове.
По-скоро има технологии, които са забавни и с практическа устременост. София би трябвало да се развива малко по малко, като не се пробва да копира, а да приспособява за своите цели сполучливи модели или да основава планове, отчитащи личната ни специфичност. Трябва да използваме нашата международно приета позиция в създаването на софтуерни нововъведения и логаритми, съчетани с пословичната българска досетливост в приложните науки.
И въпреки всичко не трябва да се не помни, че преди въобще да се мисли в посока „ интелигентен ” град, би трябвало да се решат фундаменталните инфраструктурни проблеми, да се провежда и поддържа такава градска среда, в която новите технологии единствено да надграждат в интерес на обществото и жителите. Предполагам ще се съгласите, че би било необичайно съжителството сред циганските каруци и „ умният ” град.
Кои са главните провокации (трудности) пред въвеждането на „ смарт-сити ” системи в София?
Борис Бонев: Нереформираната администрация, привикнала да работи „ на хартия ”. Ако желаеме София да стане „ интелигентен град ”, първо би трябвало да се вкара интелигентна методика на работа на администрацията. В моя План за София съм заложил промяна на администрацията, целяща непрестанно наблюдаване и усъвършенстване на работния развой, продуктивността на бюрокрацията и преструктурирането ѝ в екипи, отдадени на постигането на съответни резултати, вместо прехвърлящите си хартия служители.
Борислав Игнатов: Трудностите, които предвиждаме, са преди всичко неналичието на нужната мрежа. Такава ще изградим в партньорство с частния бранш като първа стъпка, като общината ще даде свои обекти за разполагане на нужната техника гратис, като в подмяна ще може да употребява мрежата.
Следват общоприетите провокации, като трансформирането на една добра концепция в качествено задание, в социална поръчка и в нейната реализация. Поради тези провокации по по-иновативните хрумвания ще работим първо с пилотни планове, които да потвърдят, че решението е работещо, а също по този начин ще търсим и разнообразни подходи, в които бизнесът да построява услуги, които жителите припознават като нужни, защото общината не следва да е монополист в удобствата на градската среда.
Николай Дренчев: Ако би трябвало да съм почтен, провокациите са толкоз доста, че елементарно биха отказали всекиго. Трудностите могат да се разделят в разнообразни категории – от една страна са големите пропуски и недостатъци в развиването на града, неговата инфраструктура и информационно-административна назадничавост. Липсата на съответна организация на превоза и ремонтно-строителните работи са сериозна спънка за точното обмисляне на трафика и разписанията. Постоянно пораждат разнообразни „ събития ”, които трансформират и могат да неодобряват цялостната употреба на подобен вид интелигентни системи.
От друга страна е другият културен, софтуерен, и не на последно място финансов подтекст. За разлика от по този начин дефицитното електронно ръководство (или е-правителство), интелигентните системи са мощно интегрирани, скъпи решения, чиито резултат може да се усети след избран интервал от време. Нетният позитивен резултат не е мигновен и степента на задоволеност не е обезпечена. Изисква се същинска визия и несъмнено равнище на схващане и схватливост от хората, тъй като въпреки всичко тези системи се построяват само и единствено в техен интерес – без значение дали става въпрос за по-малко замърсяване или по-добро потребление на избрани публични запаси.
От софтуерна позиция, предизвикателство е обезпечаването на интегритет и сигурност на данните. Едно интелигентно ръководство на значими действия, като трафика, МГТ, Метрополитена изискват високо равнище на кибер-сигурност, надеждна и толератна-към-откази система за ръководство и надзор.
София може да стане интелигентен град, уверени са кандидат-кметовете (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Умният град – това е градска зона, която употребява разнообразни типове електронни датчици и връзки за събиране на данни, които по-късно се обработват и проучват за дейно ръководство на активите и ресурсите на града. Концепцията включва данни, събрани от жители, устройства и активи, които се обработват и проучват за наблюдаване и ръководство на системите за придвижване и превоз, електроцентрали, водоснабдителни мрежи, ръководство на отпадъците, учебни заведения, библиотеки, лечебни заведения и други и други публични услуги.
А може ли София да бъде интелигентен град? Този въпрос зададохме на 5 от водещите претенденти за кметове на столицата: Борис Бонев, Борислав Игнатов, Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Николай Дренчев. Отговориха ни Борис Бонев, Борислав Игнатов и Николай Дренчев; Мая Манолова не върна отговор, макар няколко напомняния, а от пощата на Йорданка Фандъкова получихме автоматизиран отговор, че известието не може да бъде доставено до получатела.
На доктрина доста неща са вероятни в един град с помощта на „ умните ” технологии, само че кои от тях са фактически използвани за София? А кои не са?
Борис Бонев : Няма неприложима технология. Предимството на София е, че при отсъствието на каквито и да е съществуваща инфраструктура и опит в умните технологии, градските системи няма да имат потребност от регресивни проби при интеграцията. Подобно на навлизането на интернет в България, закъснението разреши по-бързото и безконфликтно разбиране на най-новите технологии.
Ако желаеме София да стане „ интелигентен град ”, първо би трябвало да се вкара интелигентна методика на работа на администрацията, споделя Борис Бонев (снимка: персонален архив)
Действително използвани са технологиите за обезпечаване на приоритет на градския превоз, даже посредством евтини приложения като RFID емитери и четци, GPS флотен мениджмънт, адаптивно ръководство на светофарните уредби.
Съществуват добре създадени и изпитани сензорни масиви, употребявани от голям брой градове, следящи за качеството на уличното осветяване, шумовото и светлинното замърсяване, успеваемостта на информационната инфраструктура и други
За следенето на качеството на атмосферния въздух също към този момент съществуват налични като цена и приемливи като качество сензорни масиви. Най-известни са тези, употребявани от мрежи като AirBG, само че с изключение на ФПЧ, тези датчици би трябвало да мерят и серните и въглеродни окиси, радиационния декор и други
Борислав Игнатов: Почти всяко работещо решение е използвано и в София. Тук нито има доста необикновени климатични условия, нито хората са по-глупави.
Първата ни цел е да цифровизираме процесите в общината и да предоставим комфортни за прилагане електронни услуги, показа Борислав Игнатов (снимка: персонален архив)
Николай Дренчев: Първо, би трябвало да се дефинира понятието „ умни ” технологии. От една страна са новите технологии за доставка на електронни услуги – без значение дали са административни или различен тип (банкови, осведомителни и т.н). Това са осведомителни технологии, които доставят самостоятелно обезпечени услуги за съответен консуматор. Наличието на подобен жанр услуги е мощно определящо за степента на задоволеност на огромни категории консуматори в София.
Можем да приказваме и за различен вид „ умни ” технологии, а имено основани на събирането, обработването и анализирането на данни, събирани от разнообразни датчици и сензори, които биха определили вземането на едно или друго решение на избран проблем. Например, инсталирането на камерите на АПИ по пътищата, може да даде статистически достоверна оценка за натовареността на пътната настилка и интензивността на трафика, което да се вземе поради при проектирането и построяването на пътищата. Друг образец е инсталирането на подобаващи датчици на контейнерите за боклук, които могат да предават информация относима към усъвършенстване на сметосъбирането.
Комуникацията сред жителите и общинската администрация би могла да се прави напълно цифрово през приложение на телефона, уверен е Николай Дренчев (снимка: персонален архив)
Най-общо обаче, когато се приказва за „ умни ” технологии в необятен подтекст, през днешния ден се има поради намирането на оптимално решение от огромни, многомерни динамични системи, работещи с огромни масиви от входни данни, за усъвършенстване на разнообразни параметри, да вземем за пример. понижена консумация на сила, усъвършенстван трафик при по-ниски разноски, по-висока надеждност на услуги, по-малко замърсяване на въздуха и така нататък
Затова е доста значимо да се прави разграничаване както сред видовете „ умни ” решения, по този начин също и сред степента на публично влияние и въздействие върху качеството на живота и възприятието за задоволеност на потребителите.
Изобщо – „ мъдро ” решение може да бъде всяко такова, което посредством новаторски способи и технологии усъвършенства качеството на живота, усъвършенства виталната среда и така нататък
В този смисъл, е доста значимо да се откри баланс и да се развиват „ умни ” технологии с висока икономическа успеваемост и висока социална значителност, т.е такива, които простират своите резултати върху оптимален брой консуматори. Всички „ умни ” системи обаче, изискват на първо място мощна интегрираност, меродавност и надеждност на данните, с които боравят. За София, всяко едно от тези 3 условия е единствено по себе си предизвикателство. Един обзор и разбор на кумулираните досега данни в разнообразни посоки, би разрешил да се открият избрани корелации и да се търсят оптимални решения за разнообразни действия.
Например, допустимо е София да построи такава умна система за ръководство на градския превоз, която да е основана на технология от вида „ predictive optimization ”, което е едно от направленията в транспортния бранш, по които в Европа се работи интензивно. Това би направило допустимо планирането освен на маршрутите и връзката сред другите типове превоз, само че и обмисляне на прецизен график с време, цена и други възможности за напредване на пътуващите. Подобна система би оптимизирала разходите(между 10% и 30%), като в това време може да увеличи успеваемостта на транспортната мрежа. Подобни системи се употребяват от множеството огромни европейски градове. За да действа дейно обаче този метод са нужни голям брой данни – например много точна оценка за графика и придвижването на обособените транспортни средства, както и централизирана електронна система за ръководство на целия наземен и под земята превоз.
По отношение на несъответствуващите „ умни ” технологии, могат да се дадат разнообразни образци и да се изведат няколко аргументи – софтуерни, стопански, социално-поведенчески. Например „ car sharing ” технологията, работи сполучливо като пилотен план в Хамбург, само че София към момента не може да се оправи с електрическите тротинетки. Друг образец за несъответствуваща приложимост са упоменатите към този момент датчици върху контейнерите за боклук, където аргументите са от много необятен темперамент.
И не на последно място, не би трябвало да се позволяват „ софтуерни скокове ” при въвеждането на такива системи. Задължително е да има поредност – да вземем за пример. първо да се вкара изцяло електронното ръководство и едвам по-късно да се мисли в посока на надалеч по-скъпи и авангардни оферти.
За Вас персонално кои „ смарт ” системи ще са приоритет, в случай че Ви изберат за кмет? Кои от огромните проблеми на столицата могат да бъдат решени бързо и елементарно благодарение на технологиите за „ умни градове ”?
Борис Бонев: „ Смарт ” системи, които са най-належащи за реализирането на моя План за София, са системите, позволяващи бързо и дейно ръководство на градския трафик и градския превоз. За мен е от главен приоритет да се вкара система за флотен мениджмънт (fleet management) и система за предпочитано прекосяване през кръстовищата.
Друга „ смарт ” технология, която моят План за София слага като приоритет, е сензорният масив, събиращ данни, нужни за „ ръководство в действително време ” – идея, която залагам като решение на най-сериозния проблем – забавените реакции при взимане на решения.
Борислав Игнатов: Ние залагаме предпочитано на електронното ръководство, защото общината към момента се намира в предишния век. Първата ни цел е да цифровизираме процесите в общината и да предоставим комфортни за прилагане електронни услуги. Това ще докара до повече бистрота и ще понижи корупцията. Паралелно с това, несъмнено, ще работим и по типични планове за интелигентен град, като мъдро улично осветяване (по-евтино и по-ефективно), мъдро паркиране (с информация за свободни места в действително време), мъдро сметосъбиране и други
Николай Дренчев: Макар че не е техническа и софтуерна оригиналност, връзката сред жителите и общинската администрация би могла да се прави напълно цифрово през приложение на телефона, като това е изцяло допустимо в кратковременен проект (1-2 години). Това значи жителите да могат елементарно да подават молби, заявки или да получават информации и данни. Ще разреши редуциране на разноските в общинската администрация и ще спести доста изгубено време на жителите.
Друг доста изострен проблем на София е нечистият и рисков за здравето въздух. Само с слагане на сензори за премерване на равнищата на замърсяване и визуализирането им на картата, няма да можем да се преборим дейно. На помощ на столичани би трябвало да се включат цялостен набор от принадлежности – от аналитично-прогнозни за евентуални замърсявания, включващи синоптични данни, авто трафик, строителни действия, замърсявания от изгаряне на твърди горивни материали и други, до приложението на получените оценки в ръководството на съответните детайли – да вземем за пример пренасочване или ограничение на трафика, възбрана или ограничаване на действия, утежняващи замърсяването като пътни поправки, градежи и други
фотография: Мария Малцева / TechNews.bg
Друга предпочитана задача за нас е построяването на паркинги. Те ще бъдат оборудвани с електронна система, която да демонстрира отдалечено и в действително време броя на свободните паркоместа. Всеки водач ще може да ревизира през телефона си кой е най-близкият паркинг и дали има свободни места в него.
Софиянци към този момент добре видяха какво не би трябвало да са умните технологии (умните светофари), по какъв начин ще преодолеете недоверието на жителите към тия технологии?
Борис Бонев: Като напомня, че това, което ни беше продадено за „ умни светофари ”, не е мъдро, нито работещо – един същински интелигентен светофар се ръководи от програмен продукт, следящ трафика в целия град, и приспособява етапите си съгласно фактически наличния трафик, съгласно данни за произшествия, закъснения на градския превоз, краткотрайна организация на придвижването и други
Такива системи има – построени, тествани и известни, Столичната община би трябвало единствено да ги закупи. И за разлика от нашите „ умни светофари ”, тези системи няма да ни костват милиони.
Борислав Игнатов: Немалко от тези технологии са невидими за жителите – когато сложим датчици за осветеност и контролираме осветлението по отношение на съответния час, жителите просто ще видят, че на улицата им е по-светло, когато имат потребност от това, а в последна сметка общината ще заплаща по-малко. Когато въведем свободните паркоместа в действително време, жителите просто ще получат тази информация в телефона си. С умното сметосъбиране жителите просто ще виждат по-празни контейнери за отпадък, а не претъпкани тъкмо сега, в който са решили да чистят. За разлика от всичко това, „ умните светофари ” в действителност не бяха умни и изискваха ненужно изпитание, без отсреща да има каквато и да било изгода за жителите, заради което и породиха съмнение.
Николай Дренчев: Умните светофари като план не са нещо ново. Всички сме чували за т.нар „ зелена вълна ” – нещо, което се сътвори преди няколко десетилетия. Както тогава, по този начин и в този момент проблемите опират до това, че реализацията на сходни планове компрометира тяхната целенасоченост. Често сходни планове се осъществят, тъй като се финансират под шапката на разнообразни стратегии и фондове за новаторски планове – т.е обслужват строго финансови ползи.
И в България имаме стартъп компании, които могат да разработят положителни логаритми за динамично ръководство на светофарите и да улеснят трафика. Гугъл предлага данни в действително време, които могат да бъдат употребявани за входни данни към оптимизационни логаритми за решение на сложна задача, целяща понижаване на общото директно време в града. Това е огромен план, който може да е сполучлив, само че при доста деликатно обмисляне и асортимент на експерти, ръководени в екип с обща цел.
Все отново не трябва да се пропуща фактът, че, „ умни ” технологии се построяват и вкарват от умни хора, по интелигентен метод, с доклад на възвращаемостта на парите, които се инвестират – в тази ситуация благосъстоятелност на данъкоплатците – и не могат да бъдат самоцел. Приложения на умните технологии би трябвало да се търсят и оферират там, където са изчерпани всички останали „ стандартни ” решения и практики, плод на обикновени здрав разсъдък, подготвеност и професионализъм. Сред изгодите от въвеждане на умни технологии не би трябвало да се пропуща и спомагателният резултат, обвързван с цялостното повишение на софтуерното ни равнище.
Понякога използването на избрана технология може да докара до известни неудобства – да вземем за пример, при блокиране на централните системи за ръководство на продажби в магазините, касиерът не може да приключи транзакцията – освен тъй като му е неразрешено или не може да счита с калкулатор, а тъй като се затруднява и усложнява заприходяването, отчетността на продажбите и така нататък Ето образец, в който технологията носи повече позитиви, само че в това време предлага и неудобства от време на време.
Недоверието може да се преодолее единствено когато някоя „ интелигентна ” технология в действителност проработи и хората го усетят в всекидневието си. След това може да се мисли за втора, трета и така… Доверието се гради постепенно.
Ще сформирате ли екип, който да се задълбочи в работата по внедряването на умни системи в София? Ако да, какви експерти ще има в този екип?
Борис Бонев: В своя План за София съм заложил основаване на екип „ София – интелигентен град ”, който да създава и ползва тактиката по внедряването на всички умни системи, нужни на София. Моята цел е този екип да е директно виновен пред кмета и да е с сан на зам.-кмет, с цел да може да управлява и координира внедрителния развой в другите дирекции.
Борислав Игнатов: На първо място ще назначим заместник-кмет за цифровата промяна. Необходимо е да има такава институционализирана роля, тъй като в противоположен случай всички опити за по-умен град ще се разрушават в скалите на бюрокрацията и препращането сред другите посоки в общината. Специалистите ще ги подберем дружно с определения за заместник-кмет, като измежду тях ще има необятни експерти, които схващат както от съответни технологии, по този начин и от административните процеси, през които би трябвало да прокарат работещите решения.
Николай Дренчев: Разбираемо е, че подобен екип би трябвало да съществува. Но първата и не по-малко огромна и виновна задача пред този екип, преди работата по внедряване, е деликатният разбор и обмисляне на тези обещаващи посоки, които имат капацитет и значителност – икономическа и социална. Този развой е извънредно значим, само че постоянно е подценяван или претупван по конюнктурни съображения. Решенията, които би трябвало да се търсят, би трябвало да са софтуерно устойчиви и дълготрайни, да се мащабират търпимо елементарно.
Подобен екип не може да изготвя технологиите самичък, само че може да координира работата по разнообразни планове и да дава отговор за интеграцията на вътрешните системи в общината. Такъв екип е чисто експертен и както всички естествени планове има своя конструкция. Независимо дали под шапката на общината или в изискванията на частни компании, подобен вид планове се осъществят по подобен метод. В единия случай се харчат парите на притежателите, а в този – парите на данъкоплатците.
Конкретно като експерти, евентуално би трябвало да се включат хора с друга подготовка – „ project ” управител, който да има опит с интеграция на системи и артикули, „ data ” инженер, който има опит с „ big data ”, един „ data scientist ”, експерт в логаритмите, програмисти. Задължително е да участват инженер по електроника и радиокомуникации, експерт по кибер-сигурност и тест-инженер за верификация на правилното деяние на внедрените системи. Това би било положително ядро, като за начало.
В работата по внедряване на умни технологии ще употребявате ли към този момент налични данни, запаси и екипи в Следствен отдел към окръжна прокуратура и в случай че да – какви и по какъв начин тъкмо ще ги употребявате?
Борис Бонев: Броят „ умни системи ” в София е извънредно дребен, а използването им – извънредно лимитирано. Събирането на данни сега е разпиляно сред голям брой дирекции, като множеството от тях паралелно събират сходни или допълващи се данни, само че по друг метод и некоординирано между тях. Визия за София показва това – интервалът от подготовката на Визията, минал в акумулирането на данни, изобличи всички дефицити. Те не могат да се решат без изцяло решение и общо за цялата администрация образование.
Борислав Игнатов: Разбира се, няма потребност да започваме всичко от нулата, въпреки в доста сфери да е належащо изцяло преосмисляне на метода. На първо място ще работим с Визия за София – самодейност на Столичния общински съвет, която за последните две години е събрала доста разнообразни и потребни набори от данни. На второ място – с всички специалисти както в общината, по този начин и в общинските сдружения, предприятия и организации – Софинвест, ГИС-София, ЦГМ, Софпроект. В програмата ни е записано, че ще преструктурираме и разтеглим ГИС-София, тъй че да покрие по-широк набор от потребности на общината, свързани с цифровата промяна.
Николай Дренчев: Би било безразсъдно да задраскаме с лека ръка наличните досега данни, само че сигурно ще стартираме с оня разбор, за който загатнах нагоре. Трябва да се види, къде, какво и най-много за какви планове са събирани наличните данни – нещо като обзор, „ пречистване ” и класифициране на историческите данни. Много е значимо да се знае с какво разполагаме, преди започване на същинската работа.
По отношение на ресурсите и екипите в Следствен отдел към окръжна прокуратура – както в живота, по този начин и в този случай, няма по какъв начин да се реши без да се познават хората. След като това се случи, ще се реши дали имат нужните качества, с цел да работят по действителни планове за внедряване на „ умни “ технологии, дали и къде има кадрови дефицит или остатък и така нататък
Като рационални хора имаме вяра, че в Следствен отдел към окръжна прокуратура работят и (може би незначителен брой) експерти, които са свършили потребна и значима работа по тази тематика. Например екипът на „ Зелена София ” е работил по системата за събиране и визуализиране на гео-реферирани данни за замърсителите на въздуха в София, които са скъпа основа за развиване.
фотография: Мария Малцева / TechNews.bg
При всички случаи, ще отворим Следствен отдел към окръжна прокуратура за взаимна работа с външни експертни цивилен организации, които са скъпа помощ в определянето на „ смарт ” политиките и във връзка с въздуха, и във връзка с сметосъбирането и преработването, и оползотворяването на естествения капацитет на столицата – водни запаси, биоразнообразие, градско земеделие, интелигентна подвижност, новаторско озеленяване на градските пространства и други
Трябва да се сътвори общински фонд и бюджет за приложни проучвания и разработки на интелигентни и новаторски способи и технологии, които да се тестват и приспособяват съгласно нашата градска среда, при строго спазване на ползите на данъкоплатците. Последното е изключително значимо, тъй като постоянно сме ставали очевидци на противоположното. Трябва да се сътвори стегната и здрава организация от умни хора, с ясни цели. Трябва да можем освен да внасяме технологии и модели, а да създаваме свои, тъй като София има прелестни експерти с доста новаторско мислене, чиито капацитет за развиването на града е недокоснат.
Има ли град по света, който за Вас е пример, блян за „ интелигентен град ”?
Борис Бонев: Сингапур. Както знаете, провокациите пред този град-държава са огромни, само че упоритостта му е вдъхновяваща. Имам удоволствието да познавам част от екипа, работещ тъкмо в областта на умните технологии и цифровата община, и ще употребявам тези си контакти, с цел да въведа най-хубавото от най-хубавите.
Борислав Игнатов: Барселона, Сингапур и Ню Йорк са градове, от които можем да вземем доста положителни образци. И в някои случаи даже подготвени решения.
Николай Дренчев: За мен в Европа водещи градове са Копенхаген, Стокхолм, Хамбург. В Световен план – огромните международни центрове като Сингапур и Токио.
Но аз не бих споделил, че има подобен „ съвършен ” град или, че скоро ще съществува подобен „ съвършен ” град. Спецификите и особености както на национално, по този начин и на локално равнище са прекомерно огромни, манталитетът, мисленето, софтуерният и културен подтекст са разнообразни за всички страни и градове.
По-скоро има технологии, които са забавни и с практическа устременост. София би трябвало да се развива малко по малко, като не се пробва да копира, а да приспособява за своите цели сполучливи модели или да основава планове, отчитащи личната ни специфичност. Трябва да използваме нашата международно приета позиция в създаването на софтуерни нововъведения и логаритми, съчетани с пословичната българска досетливост в приложните науки.
И въпреки всичко не трябва да се не помни, че преди въобще да се мисли в посока „ интелигентен ” град, би трябвало да се решат фундаменталните инфраструктурни проблеми, да се провежда и поддържа такава градска среда, в която новите технологии единствено да надграждат в интерес на обществото и жителите. Предполагам ще се съгласите, че би било необичайно съжителството сред циганските каруци и „ умният ” град.
Кои са главните провокации (трудности) пред въвеждането на „ смарт-сити ” системи в София?
Борис Бонев: Нереформираната администрация, привикнала да работи „ на хартия ”. Ако желаеме София да стане „ интелигентен град ”, първо би трябвало да се вкара интелигентна методика на работа на администрацията. В моя План за София съм заложил промяна на администрацията, целяща непрестанно наблюдаване и усъвършенстване на работния развой, продуктивността на бюрокрацията и преструктурирането ѝ в екипи, отдадени на постигането на съответни резултати, вместо прехвърлящите си хартия служители.
Борислав Игнатов: Трудностите, които предвиждаме, са преди всичко неналичието на нужната мрежа. Такава ще изградим в партньорство с частния бранш като първа стъпка, като общината ще даде свои обекти за разполагане на нужната техника гратис, като в подмяна ще може да употребява мрежата.
Следват общоприетите провокации, като трансформирането на една добра концепция в качествено задание, в социална поръчка и в нейната реализация. Поради тези провокации по по-иновативните хрумвания ще работим първо с пилотни планове, които да потвърдят, че решението е работещо, а също по този начин ще търсим и разнообразни подходи, в които бизнесът да построява услуги, които жителите припознават като нужни, защото общината не следва да е монополист в удобствата на градската среда.
Николай Дренчев: Ако би трябвало да съм почтен, провокациите са толкоз доста, че елементарно биха отказали всекиго. Трудностите могат да се разделят в разнообразни категории – от една страна са големите пропуски и недостатъци в развиването на града, неговата инфраструктура и информационно-административна назадничавост. Липсата на съответна организация на превоза и ремонтно-строителните работи са сериозна спънка за точното обмисляне на трафика и разписанията. Постоянно пораждат разнообразни „ събития ”, които трансформират и могат да неодобряват цялостната употреба на подобен вид интелигентни системи.
От друга страна е другият културен, софтуерен, и не на последно място финансов подтекст. За разлика от по този начин дефицитното електронно ръководство (или е-правителство), интелигентните системи са мощно интегрирани, скъпи решения, чиито резултат може да се усети след избран интервал от време. Нетният позитивен резултат не е мигновен и степента на задоволеност не е обезпечена. Изисква се същинска визия и несъмнено равнище на схващане и схватливост от хората, тъй като въпреки всичко тези системи се построяват само и единствено в техен интерес – без значение дали става въпрос за по-малко замърсяване или по-добро потребление на избрани публични запаси.
От софтуерна позиция, предизвикателство е обезпечаването на интегритет и сигурност на данните. Едно интелигентно ръководство на значими действия, като трафика, МГТ, Метрополитена изискват високо равнище на кибер-сигурност, надеждна и толератна-към-откази система за ръководство и надзор.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ