Проф. Красимир Антонов: Ваксинацията срещу COVID-19 е препоръчителна за пациентите с чернодробни заболявания |
На Световния ден за битка с хепатита гастроентерологът проф. Красимир Антонов дава отговор на някои от най-често задаваните въпроси, свързани със болестта, оповестява Министерство на здравеопазването.
Проф. доктор Красимир Антонов, д.м.н., работи като лекар-специалист в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски ” в София и учител в Катедра “Вътрешни заболявания ” на Медицинския факултет на МУ-София. Заради забележителната му експертиза в региона на гастроентерологията, хепатологията и вътрешните заболявания е определен за ръководител на Българското сдружение по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, а все още е и основен координатор на Експертния съвет по гастроентерология към министъра на опазването на здравето.
Какво съставлява вирусният хепатит?
Хепатитът е инфектиране на черния дроб, аргументите за което могат да бъдат разнообразни. Най-разпространени измежду популацията са вирусните хепатити - В, С и D (делта), които могат да бъдат остри или хронични чернодробни болести. Към тях се прибавят вирусните хепатити А и Е, които протичат единствено като остро инфекциозно заболяване на черния дроб. Затова е належащо, когато приказваме за вирусен хепатит, да прецизираме какъв е той – А, В, С, D или Е, дали е изострен вирусен хепатит или продължителен вирусен хепатит.
Какви са типовете хепатит?
Острият вирусен хепатит е инфектиране на черния дроб, което протича не повече от шест месеца, след което отзвучава. Всяко инфектиране, което трае повече от шест месеца и продължава да поврежда черния дроб, съставлява продължителен вирусен хепатит. С други думи казано – разликата сред острия и хроничния вирусен хепатит е в продължителността на инфекцията, като първият отзвучава за шест месеца, до момента в който вторият не отзвучава, в случай че не се лекува или в случай че на по-следващ стадий от болестта самият организъм не се почисти от него. Това може да се случи след пет, шест, 10 или двадесет години.
Как можем да се заразим?
Инфектиране посредством „ мръсни ръце “ и/или от инфектирани водоизточници са запазената марка на хепатитите А и Е, като към втория се прибавя и възпаление посредством потреблението на недобре термично обработени меса от домашни животни (свине) и дивеч. Вирусните хепатити В, С и D се предават главно по кръвен път, по-рядко по сексуален и контакно-битов метод посредством слюнка, което е изключително особено за хепатит В. Най-застрашени от този тип заразяване са хората, злоупотребяващи с опиати, които употребяват незадоволително стерилни принадлежности. Рискова група са и лишените от независимост, хората с промискуитетно държание, както и мъже, които вършат секс с мъже. Сред тях е висока честотата на разпространяване на хепатит С.
Какви са признаците?
Острият вирусен хепатит нормално протича с температура, изнемощялост, отмалялост, гадене, повръщане и пожълтяване , което е един от присъщите признаци на болестта. Кожата на огромна част от хората с изострен вирусен хепатит С обаче в никакъв случай не пожълтява и те нямат никаква симптоматика. Вследствие на това те минават във етапа на хронична зараза безсимптомно.
Това прави инфекцията извънредно подла. Често я назоваваме „ тихия палач “. Човек си мисли, че му няма нищо, минават 20-30 години, идва на обзор и се открива чернодробна цироза или рак на черния дроб. Според статистиката на Световната здравна организация 70 млн. души в света са инфектирани с хепатит С и към 300 млн. са инфектирани с хепатит В.
Колко е рисково болестта?
Хроничните вирусни хепатити В, С и D могат да причинят доста тежко увреждане на черния дроб . Цирозата е последният етап на чернодробното увреждане и за разлика от хепатита, което значи инфектиране, при нея с изключение на инфектиране имаме и фиброза. Цирозата съставлява обособени дребни острови непокътнат чернодробен паренхим, обгърнат от всички страни със съединителна тъкан.
С течение на времето тези острови непрестанно понижават за сметка на полетата от фиброза, до момента в който човек не получи чернодробна непълнота, което е съдбовно и той умира. Самите вирусни хепатити могат да провокират и рак на черния дроб, даже без да има цироза, като това е изключително особено за хепатит В.
Как да разберем, че сме инфектирани с вирусен хепатит?
Диагнозата се слага посредством така наречен вирусни маркери . Това са индикатори, които показват дали в организма има белтък, така наречен антиген на съответния вирус. За хепатит В се употребява така наречен австралийски антиген - HBsAg. За хепатит С няма подобен маркер. При него косвено се потвърждават антитела – anti-HCV, които организмът създава против вируса. Но в началния етап на инфекцията антителата може да са отрицателни.
Методиката, която разрешава в точния момент да се хване изострен хепатит С, както и да се удостовери хронична зараза с хепатит С, e полимеразната верижна реакция (PCR), посредством която се потвърждава геномът на вируса – HCV RNA, в кръвта на инфектирания. PCR методиките са всестранно създадени, с доста добра сензитивност. Чрез тях откриваме освен какво е равнището на вируса, а и от коя вариация (генотип) е той. За вирусните хепатити А, D и Е главните вирусни маркери са антителата от клас IgM към съответния вирус, а точно IgM anti-HAV, IgM anti-HDV и IgM anti-HEV.
Лекуват ли се вирусните хепатити?
За хепатит С лекуването е гражданска война в медицината. Това са специфични лекарства, които съдържат у себе си инхибитори на три съществени белтъка, нужни за размножаването на вирусния хепатит С. Когато се блокира размножаването на вируса, организмът след това се самоизчиства изцяло от инфекцията без риск от наново активиране.
Терапията е с над 95% успеваемост , т. е. от 100 души 95 сигурно ще излекуваме, а може и всичките да бъдат излекувани. При хепатит В, за жалост, няма такава ефикасна терапия. И тук се блокира размножаването на вируса на хепатит В, при което се преустановяват увреждането на чернодробните кафези и прогресията на заболяването, само че лечението не се стопира заради заплаха от реактивиране на хепатита.
Налична е и терапия с интерферон алфа. Това е лекарство, което подтиква имунната система на организма да се оправи с хепатит В, само че заради многото странични резултати и незадоволително високата успеваемост на вирусно изчистване, на процедура тази терапия се ползва главно при младежи, които имат индикатори за добър отговор. За хепатит D, който е най-тежката чернодробна вирусна зараза и визира 3,6% от инфектираните с хепатит В, лечението с интерферон алфа е единствена, само че с много невисок % на повлияване.
Каква е профилактиката на вирусния хепатит?
Профилактиката на хепатит В е посредством имунизация на рисковите групи, както и на новородените . Това в България е политика от 1992-1993 година с доста положителни резултати.
Можем ли да се предпазим?
Цялата модерна медицина, с всички еднократни консумативи (еднократни спринцовки, еднократни и стерилни принадлежности и т. н.) - всичко това е с помощта на напъните да се изкоренят тези вирусни хепатити. Извървя се много дълъг път в разбирането за метода на разпространяване на вирусните хепатити и се започнаха доста ограничения те да бъдат лимитирани. Световната здравна организация сложи задача - до 2030 година 90% от хората с хепатити С и В да бъдат диагностицирани и 80% от тях да бъдат лекувани.
COVID-19 и хепатита
Как се отразява боледуването от COVID-19 на хората с хепатит?
Вирусът SARS-CoV-2 аргументи международната COVID-19 пандемия, която засегна стотици милиони хора по света, а броят на жертвите от нея нараства с всеки минал ден. Този вирус демонстрира многоорганен тропизъм – бели дробове, черен дроб, бъбреци, гастроинтестинален тракт. Той се свърза с ангиотензин-конвертиращия ензим-2 (АСЕ-2), който се среща по повърхността на хепатоцити-холангиоцити и холангиоцити. Това прави черния дроб прицелен орган на инфекцията със SARS-CoV-2.
Данните демонстрират, че при към 15% - 45% от пациентите с COVID-19 се следи чернодробно увреждане . То нормално е преходно при леките случаи на COVID-19 и не изисква характерно лекуване. Описани са и редки случаи на тежък изострен хепатит, съвпадащи с тежко протичане на заболяването, само че остра чернодробна непълнота вследствие на зараза с SARS-CoV-2 до момента не е докладвана. Значимо чернодробно увреждане се следи по-често при тежките случаи на COVID-19.
Честотата на нараснали чернодробни индикатори (общ билирубин, АСАТ, АЛАТ) при приети в болница пациенти с COVID-19 варира сред 14% и 53%. Повишените равнища на общия билирубин и на АСАТ/АЛАТ, както и пониженият брой на тромбоцитите, вследствие на DIC при лица с COVID-19, се свързат с висока периодичност на съдбовен излаз. Ниските равнища на албумин при приетите в болница заболели, като израз на тежък инфекциозен отговор, са индикатор за тежестта на COVID-19.
Повишени чернодробни ензими може да се следят при пациентите с COVID-19 и вследствие на предшестващо чернодробно заболяване. Клинични данни от 2 530 болни от COVID-19 в Съединени американски щати демонстрират 3 пъти по-голяма периодичност на смъртен излаз при тези от тях със съществуваща чернодробна болест преди COVID-19 и 4 пъти по-голяма периодичност на смъртен излаз при съществуването на чернодробна цироза.
Рискова група ли са хората с хепатит?
Няма безапелационни данни, че пациентите с продължителен хепатит В или С са изложени на по-висок риск от развиване на сериозна чернодробна болест вследствие на зараза със SARS-CoV-2. Започване на лекуване за хроничните инфекциите с HBV или HCV при COVID-19 отрицателни пациенти в изискванията на пандемия е желателно.
При COVID-19 позитивни пациенти може да се стартира лекуване на хепатит B с нуклеоз(т)идни аналози, до момента в който лекуването с непосредствено настоящи антивирусни средства (DAAs) при хепатит С всекидневно се отсрочва, само че един път почнали антивирусните лечения за хепатит В и С не се стопират без спомагателна консултация със експерт.
Препоръчително ли е да се имунизират тези пациенти?
Европейската асоциация за проучване на черния дроб (EASL) предлага имунизиране против SARS-CoV-2 на всички пациенти с хронични чернодробни болести и с хепато-билиарен карцином, както и на пациентите с вкоренен черен дроб.
Проф. доктор Красимир Антонов, д.м.н., работи като лекар-специалист в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски ” в София и учител в Катедра “Вътрешни заболявания ” на Медицинския факултет на МУ-София. Заради забележителната му експертиза в региона на гастроентерологията, хепатологията и вътрешните заболявания е определен за ръководител на Българското сдружение по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, а все още е и основен координатор на Експертния съвет по гастроентерология към министъра на опазването на здравето.
Какво съставлява вирусният хепатит?
Хепатитът е инфектиране на черния дроб, аргументите за което могат да бъдат разнообразни. Най-разпространени измежду популацията са вирусните хепатити - В, С и D (делта), които могат да бъдат остри или хронични чернодробни болести. Към тях се прибавят вирусните хепатити А и Е, които протичат единствено като остро инфекциозно заболяване на черния дроб. Затова е належащо, когато приказваме за вирусен хепатит, да прецизираме какъв е той – А, В, С, D или Е, дали е изострен вирусен хепатит или продължителен вирусен хепатит.
Какви са типовете хепатит?
Острият вирусен хепатит е инфектиране на черния дроб, което протича не повече от шест месеца, след което отзвучава. Всяко инфектиране, което трае повече от шест месеца и продължава да поврежда черния дроб, съставлява продължителен вирусен хепатит. С други думи казано – разликата сред острия и хроничния вирусен хепатит е в продължителността на инфекцията, като първият отзвучава за шест месеца, до момента в който вторият не отзвучава, в случай че не се лекува или в случай че на по-следващ стадий от болестта самият организъм не се почисти от него. Това може да се случи след пет, шест, 10 или двадесет години.
Как можем да се заразим?
Инфектиране посредством „ мръсни ръце “ и/или от инфектирани водоизточници са запазената марка на хепатитите А и Е, като към втория се прибавя и възпаление посредством потреблението на недобре термично обработени меса от домашни животни (свине) и дивеч. Вирусните хепатити В, С и D се предават главно по кръвен път, по-рядко по сексуален и контакно-битов метод посредством слюнка, което е изключително особено за хепатит В. Най-застрашени от този тип заразяване са хората, злоупотребяващи с опиати, които употребяват незадоволително стерилни принадлежности. Рискова група са и лишените от независимост, хората с промискуитетно държание, както и мъже, които вършат секс с мъже. Сред тях е висока честотата на разпространяване на хепатит С.
Какви са признаците?
Острият вирусен хепатит нормално протича с температура, изнемощялост, отмалялост, гадене, повръщане и пожълтяване , което е един от присъщите признаци на болестта. Кожата на огромна част от хората с изострен вирусен хепатит С обаче в никакъв случай не пожълтява и те нямат никаква симптоматика. Вследствие на това те минават във етапа на хронична зараза безсимптомно.
Това прави инфекцията извънредно подла. Често я назоваваме „ тихия палач “. Човек си мисли, че му няма нищо, минават 20-30 години, идва на обзор и се открива чернодробна цироза или рак на черния дроб. Според статистиката на Световната здравна организация 70 млн. души в света са инфектирани с хепатит С и към 300 млн. са инфектирани с хепатит В.
Колко е рисково болестта?
Хроничните вирусни хепатити В, С и D могат да причинят доста тежко увреждане на черния дроб . Цирозата е последният етап на чернодробното увреждане и за разлика от хепатита, което значи инфектиране, при нея с изключение на инфектиране имаме и фиброза. Цирозата съставлява обособени дребни острови непокътнат чернодробен паренхим, обгърнат от всички страни със съединителна тъкан.
С течение на времето тези острови непрестанно понижават за сметка на полетата от фиброза, до момента в който човек не получи чернодробна непълнота, което е съдбовно и той умира. Самите вирусни хепатити могат да провокират и рак на черния дроб, даже без да има цироза, като това е изключително особено за хепатит В.
Как да разберем, че сме инфектирани с вирусен хепатит?
Диагнозата се слага посредством така наречен вирусни маркери . Това са индикатори, които показват дали в организма има белтък, така наречен антиген на съответния вирус. За хепатит В се употребява така наречен австралийски антиген - HBsAg. За хепатит С няма подобен маркер. При него косвено се потвърждават антитела – anti-HCV, които организмът създава против вируса. Но в началния етап на инфекцията антителата може да са отрицателни.
Методиката, която разрешава в точния момент да се хване изострен хепатит С, както и да се удостовери хронична зараза с хепатит С, e полимеразната верижна реакция (PCR), посредством която се потвърждава геномът на вируса – HCV RNA, в кръвта на инфектирания. PCR методиките са всестранно създадени, с доста добра сензитивност. Чрез тях откриваме освен какво е равнището на вируса, а и от коя вариация (генотип) е той. За вирусните хепатити А, D и Е главните вирусни маркери са антителата от клас IgM към съответния вирус, а точно IgM anti-HAV, IgM anti-HDV и IgM anti-HEV.
Лекуват ли се вирусните хепатити?
За хепатит С лекуването е гражданска война в медицината. Това са специфични лекарства, които съдържат у себе си инхибитори на три съществени белтъка, нужни за размножаването на вирусния хепатит С. Когато се блокира размножаването на вируса, организмът след това се самоизчиства изцяло от инфекцията без риск от наново активиране.
Терапията е с над 95% успеваемост , т. е. от 100 души 95 сигурно ще излекуваме, а може и всичките да бъдат излекувани. При хепатит В, за жалост, няма такава ефикасна терапия. И тук се блокира размножаването на вируса на хепатит В, при което се преустановяват увреждането на чернодробните кафези и прогресията на заболяването, само че лечението не се стопира заради заплаха от реактивиране на хепатита.
Налична е и терапия с интерферон алфа. Това е лекарство, което подтиква имунната система на организма да се оправи с хепатит В, само че заради многото странични резултати и незадоволително високата успеваемост на вирусно изчистване, на процедура тази терапия се ползва главно при младежи, които имат индикатори за добър отговор. За хепатит D, който е най-тежката чернодробна вирусна зараза и визира 3,6% от инфектираните с хепатит В, лечението с интерферон алфа е единствена, само че с много невисок % на повлияване.
Каква е профилактиката на вирусния хепатит?
Профилактиката на хепатит В е посредством имунизация на рисковите групи, както и на новородените . Това в България е политика от 1992-1993 година с доста положителни резултати.
Можем ли да се предпазим?
Цялата модерна медицина, с всички еднократни консумативи (еднократни спринцовки, еднократни и стерилни принадлежности и т. н.) - всичко това е с помощта на напъните да се изкоренят тези вирусни хепатити. Извървя се много дълъг път в разбирането за метода на разпространяване на вирусните хепатити и се започнаха доста ограничения те да бъдат лимитирани. Световната здравна организация сложи задача - до 2030 година 90% от хората с хепатити С и В да бъдат диагностицирани и 80% от тях да бъдат лекувани.
COVID-19 и хепатита
Как се отразява боледуването от COVID-19 на хората с хепатит?
Вирусът SARS-CoV-2 аргументи международната COVID-19 пандемия, която засегна стотици милиони хора по света, а броят на жертвите от нея нараства с всеки минал ден. Този вирус демонстрира многоорганен тропизъм – бели дробове, черен дроб, бъбреци, гастроинтестинален тракт. Той се свърза с ангиотензин-конвертиращия ензим-2 (АСЕ-2), който се среща по повърхността на хепатоцити-холангиоцити и холангиоцити. Това прави черния дроб прицелен орган на инфекцията със SARS-CoV-2.
Данните демонстрират, че при към 15% - 45% от пациентите с COVID-19 се следи чернодробно увреждане . То нормално е преходно при леките случаи на COVID-19 и не изисква характерно лекуване. Описани са и редки случаи на тежък изострен хепатит, съвпадащи с тежко протичане на заболяването, само че остра чернодробна непълнота вследствие на зараза с SARS-CoV-2 до момента не е докладвана. Значимо чернодробно увреждане се следи по-често при тежките случаи на COVID-19.
Честотата на нараснали чернодробни индикатори (общ билирубин, АСАТ, АЛАТ) при приети в болница пациенти с COVID-19 варира сред 14% и 53%. Повишените равнища на общия билирубин и на АСАТ/АЛАТ, както и пониженият брой на тромбоцитите, вследствие на DIC при лица с COVID-19, се свързат с висока периодичност на съдбовен излаз. Ниските равнища на албумин при приетите в болница заболели, като израз на тежък инфекциозен отговор, са индикатор за тежестта на COVID-19.
Повишени чернодробни ензими може да се следят при пациентите с COVID-19 и вследствие на предшестващо чернодробно заболяване. Клинични данни от 2 530 болни от COVID-19 в Съединени американски щати демонстрират 3 пъти по-голяма периодичност на смъртен излаз при тези от тях със съществуваща чернодробна болест преди COVID-19 и 4 пъти по-голяма периодичност на смъртен излаз при съществуването на чернодробна цироза.
Рискова група ли са хората с хепатит?
Няма безапелационни данни, че пациентите с продължителен хепатит В или С са изложени на по-висок риск от развиване на сериозна чернодробна болест вследствие на зараза със SARS-CoV-2. Започване на лекуване за хроничните инфекциите с HBV или HCV при COVID-19 отрицателни пациенти в изискванията на пандемия е желателно.
При COVID-19 позитивни пациенти може да се стартира лекуване на хепатит B с нуклеоз(т)идни аналози, до момента в който лекуването с непосредствено настоящи антивирусни средства (DAAs) при хепатит С всекидневно се отсрочва, само че един път почнали антивирусните лечения за хепатит В и С не се стопират без спомагателна консултация със експерт.
Препоръчително ли е да се имунизират тези пациенти?
Европейската асоциация за проучване на черния дроб (EASL) предлага имунизиране против SARS-CoV-2 на всички пациенти с хронични чернодробни болести и с хепато-билиарен карцином, както и на пациентите с вкоренен черен дроб.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ