На стотина километра от София се намира красивата българска обител

На стотина километра от София се намира красивата българска обител - Гложенски манастир " Св. Георги ". Той е кацнал като възвишен средновековен палат на отвесна канара, която се издига високо над цялата местност. Каменните му стени са нейно продължение нагоре, увиснали над дълбоката бездна. Когато погледнеш от прозорците на някоя килия, те обзема възприятието, че цялата постройка ще рухне надолу, отнасяйки със себе си и своите жители. Непристъпната постройка на манастира наднича над главите на посетителите, прозирайки през клоните на гъстата вековна гора. Легенда споделя, че през ХIII в. по тези места намерил леговище киевският княз Георгий Глож, пристигнал от Южна Русия, гонен от татарските орди. Асеневци му оказали гостолюбие. Князът основал селото Гложене и почнал строителство на манастира. Първоначално той трябвало да се назовава " Преображение " и се намирал в местността над селото, наречена Градището, където и през днешния ден личат остатъци от старите му постройки. Когато приключили манастира, стените на постройката почнали да се разрушават, а чудотворната икона на св. Георги, която русите носели от своята татковина, изчезнала. По-късно била открита на скалата в подножието на връх Камен Лисец. За княза това било предсказание, че точно на това място трябвало да бъде вдигнат манастира. Нова постройка била издигнат там, а на манастира дали име " Св. Георги Победоносец ".

 Едно от свидетелствата за истинността на това поверие е кръглият бронзов манастирски щемпел, на който написа " Сие щемпел от манастира Киева храм стаго Георгиа на гора Лисец в лето Христо 1776 ". Също по този начин едни от най-старите книги, които се запазили като по знамение от заличаванията на писмените манастирски монументи от фанариотските владици в гр. Ловеч, където била и църковната епархия, били сказанието за основаването на манастира и един Апостол от 1689 година В друга остаряла книга, Киевско-Печорското евангелие от 1745 година, се намират преписки, в които се загатва, че манастирът е учреден от киевчани.

  Гложенският манастир е тясно обвързван с всички исторически събития в България през годините на неговото битие. Открай време той подготвял в килийното си учебно заведение възпитаници за свещеници, учители и монаси. В прилежащото с. Малък извор също имало манастирски метох и килийно учебно заведение. В тези школа преди време били ангажирани най-хубавите учители в цялата област. Запазени са мемоари на монаси, че дякон Левски постоянно намирал дружелюбен банкет в непристъпния манастир при своя другар игумена Хаджи Евтимий (1864-1895 г.), който бил член на тайния революционен комитет. Скривалището на Апостола и през днешния ден е непокътнато в манастира. Разказвало се, че игуменът бил фамозен национален врач и прочут като един от първите български хирурзи. Старата манастирска постройка била унищожена от пожар през 1856 година На мястото на тогавашните килии били издигнати нови, които дали на манастира непокътнатия и до през днешния ден негов образ. За тогавашната манастирска черква се разказвали чудеса. Тя била от ХIII в. - чудно красива с несравним резбован иконостас. Вътре цялата била изографисана от фамозни майстори зографи. Била същински шедьовър на средновековното българско изкуство и архитектура. За страдание цялата се срутила до основи след земетресение през 1913 година и на нейно място била издигната нова с повърхност от 66 кв. м. От тогавашното знамение съумели да се запазят единствено тунелът изпод в западната страна, през който се влизало в манастирската постройка, и чудотворната обкована със сребро през 1826 година икона на св. Георги от ХIII в., както и дребна част от олтарните двери на остарелия иконостас. Разказва се, че в черквата била открита вкопана в скалата гробница.

 Търновският митрополит Климент, който под светското име Васил Друмев написва " Нещастна фамилия " и " Иванко-убиецът на Асена ", е тясно обвързван с Гложенския манастир. На 14 февруари 1893 година произнесъл във Велико Търново прочувствена тирада в отбрана на православието. В същия ден имало и молебен за сгодяването на Фердинанд. Тогавашният министър-председател Ст. Стамболов счел речта за провокация против царската персона, което било и добър мотив да се освободи от лидера на русофилите в царството. Граждански съд, вместо нравствен, осъдил Климент на постоянно изгнание. Първоначално той бил настанен в Петропавловския манастир край Лясковец, само че на 11 август 1893 година бил изместен в Гложенския манастир, където прекарал 9 месеца до 24 май 1894 година Днес килията на заточението му е реставрирана и превърната в дребен музей. Голяма просветна активност манастирското приятелство развива в края на XVIII и началото на XIX век. Под негово управление и с негови средства в близкото село Малък извор се основават метох и килийно учебно заведение. С доста огромно значение са второто килийно учебно заведение и метохът, които Гложенският манастир основава в Ловеч. Към писмените монументи, произлизащи от манастира, спадат едно киевско-печорско евангелие от 1716 година и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики и други, сред които и два бронзови печата с определението на манастира като киевски. Манастирът се слави още и с храмовата си икона " Св. Георги Победоносец ", която съгласно сказанието е донесена от княз Глож от Киевско-Печорската лавра. Близо до манастира е пещерата Моровица, която със своите 3025 м подземни галерии е измежду най-дългите в България. Добре маркирана пътека минава през благоустроената и превърната в чудесно място за отмора манастирската чешма и през красивата морава Маневица. Тя е в подножието на вр. Лисец и от нея се открива прелестна гледка - от манастира, през долината на р. Вит и с. Гложене, Васильовската планина, до скалните масиви над гр. Тетевен и върховете Вежен и Козята стена в Стара планина.

 До пещерата се отива за 45 минути. Входът й е голям. Следва необятна хоризонтална изложба, която води до бездна. До тук може да се стигне без потреблението на специфични алпийски уреди. Нататък до дъното на Моровица се стига след превъзмогването на още два отвесни прага от 25 - 40 м. В Моровица един от пионерите на българската археология Рафаил Попов направи разкопки и откри следи от праисторическия човек, живял тук през старокаменната и каменно-медната столетия.

Инфо: www.pravoslavieto.com