Русия след Путин: Кой ще поеме властта?
На фотографията: съветският президент Владимир Путин
Властта на Владимир Путин провокира свирепост в милиони хора, а самият той граничи с робия.
И въпреки всичко излизането на Владимир Путин от властта ще докара до личен безпорядък: Шекспирова битка за власт; развързани районни лидери; нуклеарен боеприпас, който ще бъде заграбен.
Засега малко на брой желаят да приказват обществено за този свят след Путин, опасявайки се да не се окаже, че се намесват във вътрешната политика на Русия. Западните страни и анализатори обаче създават сюжетите, които биха могли да се развият, когато Путин неизбежно си тръгне – и по какъв начин би трябвало да реагират съдружниците на Украйна.
„ Ще бъда деликатен да злоупотребявам прекалено много за вътрешнополитическата обстановка в Русия “, съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предходната седмица, когато беше запитан по какъв начин Алиансът се приготвя за опцията съветският водач да напусне поста си.
„ Независимо от това какво демонстрират другите разбори, мисля, че това, което би трябвало да създадем в НАТО, е да сме готови за всички вероятни разновидности и когато става въпрос за Украйна, да сме подготвени да продължим да я поддържаме “, сподели той.
Един консенсус: Това няма да бъде чист преход, а преход, който ще сложи безчет алтернативи, които могат да затруднят западните съдружници. Доколко те могат – и би трябвало – да въздействат на процеса на заместничество? Какво би трябвало да създадат, в случай че някоя съветска република се откъсне? Какви връзки би трябвало да поддържат с наследника на Путин?
„ Трябва да оставим настрани всевъзможни илюзии, че това, което ще се случи незабавно по-късно, е народна власт “, сподели Лори Бристоу, някогашен английски дипломат в Русия.
„ Това, което мисля, че ще се случи по-късно “, добави той, „ евентуално ще е време на проблеми. “
Взривоопасна битка за завещание
Засега Путин е в сигурна позиция. Той към момента управлява държавния уред, а военните извършват убийствените му заповеди в Украйна.
Но фрапиращото навлизане на съветския водач в Украйна отслаби позициите му вкъщи и задълбочи несигурността по отношение на това кой и по какъв начин ще поеме властта.
„ За да се оправиш с заместничество, когато пристигна моментът – който съгласно Путин ще бъде определен от него – се нуждаеш от висока степен на консенсус в елита “, споделя Бристоу, който е бил дипломат на Обединеното кралство в Москва от 2016 до 2020 година
„ Това, което направиха в този момент, е да нарушат този консенсус “, сподели той, като означи, че сега има повече битка за власт в Кремъл.
Тази битка може да се трансформира в кървава, откакто най-сетне се отвори място за най-високия пост в Кремъл.
„ Това може да се трансформира в нещо доста Шекспирово, помислете за „ Крал Лир “ или за Римската империя, като „ Аз, Клавдий “, или за „ Игри на тронове “ “, сподели Уилям Алберк, някогашен шеф на центъра за надзор на въоръженията на НАТО.
Александър Вершбоу, някогашен почитан чиновник на Съединени американски щати и НАТО, съобщи, че най-вероятният сюжет към момента е „ равномерен преход “ в границите на настоящето обграждане на Путин, само че призна, че свалянето на тирани може да докара до разтърсвания. „ Възможно е да има вътрешна неустойчивост “, сподели той, „ и нещата стават доста непредсказуеми в властническите системи, в персоналистичните диктатури “.
Бристоу, някогашният английски дипломат, предизвести западните сили да не се намесват в сходни битки за завещание: „ Мисля, че би трябвало да признаем границите на способността си да влияем на тези резултати. “
Въпреки че, признава някогашният дипломат, „ сигурно имаме интерес от изхода “.
Ядрени оръжия = власт
Русия разполага с най-големия в света ресурс от нуклеарни оръжия, включващ хиляди бойни глави, всяка от които може да нанесе големи опустошения, гибел и контузии на популацията.
Арсеналът от дълго време е източник на съветската мощ на международната сцена и преобладаваща част от световния ѝ имидж – в продължение на години опцията за нуклеарен удар на Кремъл доминираше в публичното въображение в Съединени американски щати и другаде.
В интервал на неустановеност на управлението този боеприпас може да се трансформира в мечтан знак на властта. Това ще насочи вниманието към нуклеарния бранител на съветската войска – 12-то основно ръководство или ГУМО.
„ Съществува действителна опция – споделя Алберке, – да има смъртоносна конкуренция. Конкуренция, която да включва хора, опитващи се да сплотят разнообразни елементи на армията – изключително 12-то ГУМО, което управлява съветския нуклеарен боеприпас. “
Отделни райони
Казано по-просто, Русия е най-голямата страна в света, която се простира в 11 часови зони и се изкачва от Кавказ до Арктика.
Макар да наподобява, че Путин държи деспотична хватка върху цялото това пространство, има редица съветски републики с по-слаби връзки с Москва – и някои с амбициозни политически фигури. Вакуумът във властта в някоя далечна столица може да даде опция на локалните водачи да поемат по-голям надзор.
Въпреки че множеството анализатори считат, че Руската федерация значително ще се задържи дружно в борбата за контрола на Кремъл, те признават, че съветското държавно управление от дълго време се опасява от фрагментация.
В случай на такива фракционни битки всички погледи ще бъдат ориентирани към Рамзан Кадиров, бруталният началник на Чеченската република.
„ Дали застава зад конкурентна секта? Или ще каже: „ Достатъчно ми е десетилетие на големи съветски дотации – в този момент да се разделим и евентуално ще мога да ръководя Чечня и Дагестан; ще мога да имам своя лична империя тук “? “, споделя Алберке, който в този момент е шеф в Международния институт за стратегически проучвания.
Нахлуването на Москва в Украйна също може да преследва Кремъл.
Вершбоу, някогашен американски дипломат в Русия, съобщи, че вероятността за дезинтеграция е „ дребна “, само че означи, че „ по подигравка на ориста “ анексирането от Путин на области в Източна Украйна „ може да бъде представено като казус от сепаратистките водачи вътре в Руската федерация, с цел да кажат: „ в този момент границите са свободни “.
Завръщане на дебата за „ нулирането “
След като новият управителен екип е на мястото си, тогава ще стартират най-обезпокоителните политически диспути за западните държавни управления.
След като Путин слезе от политическата сцена, някои чиновници – изключително в Западна Европа – могат да настояват, че има опция да се изградят нови връзки с Москва.
Съединени американски щати безславно предложиха на Русия алегоричен бутон за „ нулиране “ при започване на президентството на Барак Обама, единствено с цел да видят по какъв начин връзките се утежняват още повече. Германия пък години наред проповядваше евангелието на икономическия ангажимент към Русия, единствено с цел да разгласи историческа „ Zeitenwende “ или повратна точка след нахлуването на Москва.
С новото управление в Кремъл Германия може да каже: „ О, Zeitenwende, няма значение. Нека настояваме Съединени американски щати да създадат още едно нулиране с новия съветски водач “, сподели Алберке.
Източното крило на НАТО неизбежно ще осъди сходни увертюри. Те ще настояват, че „ Русия в никакъв случай не се трансформира “, сподели Алберке, и ще упорстват съдружниците да не отстъпват от по-настъпателната позиция на НАТО, възприета от началото на войната.
Полският министър на националната защита Мариуш Блашчак посочи тъкмо това пред POLITICO.
„ Русия във вид с цар като водач беше същата като Русия във вид с общоприет секретар на комунистическата партия като водач, а в този момент е същата като Владимир Путин като водач “, сподели той.
„ Това, което е значимо от наша позиция “, добави той, „ е да изолираме Русия “.
Засега не се чака да има правоприемник на Путин. Но публични лица споделят, че чакат режим с сходна идеология – или още по-краен.
Янис Гарисонс, латвийски държавен секретар, посочи, че Путин към този момент е вкарал в пандиза критици – и възможни бъдещи водачи – като Алексей Навални, и единствено по-твърдолинейните извън са подготвени да се намесят.
„ Единствените хора, които го подлагат на критика “ и не са в пандиза, „ са от дясното крило “, споделя Гарисонс.
„ Не бива да ставаме жертва на хунтата или на някаква група хора, които излизат и споделят, че желаят рестартиране “, сподели Бен Ходжис, някогашен командващ на американската войска в Европа, „ в случай че те са същите “.
Една от главните разлики този път е, че в този момент Европа е по-малко стопански подвластна от Москва, което понижава основния тласък за възобновяване на връзките.
„ Извървяхме дълъг път, с цел да спрем да купуваме от Русия “, сподели почитан посланик от Европейски Съюз, който приказва при изискване за анонимност. „ Остават единствено въпросите, свързани с нуклеарните оръжия, само че те значително ще бъдат решавани от американците. “
Друг сигнал, който западните водачи могат да търсят, е дали наследникът на Путин ще сътрудничи на интернационалните организации, които желаят да преследват съветските военни закононарушения в Украйна – опция, която, несъмнено, наподобява отдалечена.
„ Само една Русия, решена да сътрудничи, не би представлявала опасност за Европа “, съобщи чешкият външен министър Ян Липавски.
И въпреки всичко при всички догатки, че една сътрудничеща Русия е надалеч, няколко сегашни и някогашни чиновници предизвестиха, че западните държавни управления би трябвало да съчетаят възпирането с по-дългосрочни старания за ангажиране на съветското гражданско общество.
Западният алианс, сподели Бристоу, би трябвало да обмисли „ по какъв начин да достигнем до съветското общество отвън Кремъл, до идващото потомство съветски политици, мислители, интелектуалци, учители, предприемачи, с цел да очертаем различна визия на тази, която имат “.
„ Моето чувство е, че много хора в Русия биха желали да създадат това “.
Текстът е оповестен в „ Politico “. Заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Властта на Владимир Путин провокира свирепост в милиони хора, а самият той граничи с робия.
И въпреки всичко излизането на Владимир Путин от властта ще докара до личен безпорядък: Шекспирова битка за власт; развързани районни лидери; нуклеарен боеприпас, който ще бъде заграбен.
Засега малко на брой желаят да приказват обществено за този свят след Путин, опасявайки се да не се окаже, че се намесват във вътрешната политика на Русия. Западните страни и анализатори обаче създават сюжетите, които биха могли да се развият, когато Путин неизбежно си тръгне – и по какъв начин би трябвало да реагират съдружниците на Украйна.
„ Ще бъда деликатен да злоупотребявам прекалено много за вътрешнополитическата обстановка в Русия “, съобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предходната седмица, когато беше запитан по какъв начин Алиансът се приготвя за опцията съветският водач да напусне поста си.
„ Независимо от това какво демонстрират другите разбори, мисля, че това, което би трябвало да създадем в НАТО, е да сме готови за всички вероятни разновидности и когато става въпрос за Украйна, да сме подготвени да продължим да я поддържаме “, сподели той.
Един консенсус: Това няма да бъде чист преход, а преход, който ще сложи безчет алтернативи, които могат да затруднят западните съдружници. Доколко те могат – и би трябвало – да въздействат на процеса на заместничество? Какво би трябвало да създадат, в случай че някоя съветска република се откъсне? Какви връзки би трябвало да поддържат с наследника на Путин?
„ Трябва да оставим настрани всевъзможни илюзии, че това, което ще се случи незабавно по-късно, е народна власт “, сподели Лори Бристоу, някогашен английски дипломат в Русия.
„ Това, което мисля, че ще се случи по-късно “, добави той, „ евентуално ще е време на проблеми. “
Взривоопасна битка за завещание
Засега Путин е в сигурна позиция. Той към момента управлява държавния уред, а военните извършват убийствените му заповеди в Украйна.
Но фрапиращото навлизане на съветския водач в Украйна отслаби позициите му вкъщи и задълбочи несигурността по отношение на това кой и по какъв начин ще поеме властта.
„ За да се оправиш с заместничество, когато пристигна моментът – който съгласно Путин ще бъде определен от него – се нуждаеш от висока степен на консенсус в елита “, споделя Бристоу, който е бил дипломат на Обединеното кралство в Москва от 2016 до 2020 година
„ Това, което направиха в този момент, е да нарушат този консенсус “, сподели той, като означи, че сега има повече битка за власт в Кремъл.
Тази битка може да се трансформира в кървава, откакто най-сетне се отвори място за най-високия пост в Кремъл.
„ Това може да се трансформира в нещо доста Шекспирово, помислете за „ Крал Лир “ или за Римската империя, като „ Аз, Клавдий “, или за „ Игри на тронове “ “, сподели Уилям Алберк, някогашен шеф на центъра за надзор на въоръженията на НАТО.
Александър Вершбоу, някогашен почитан чиновник на Съединени американски щати и НАТО, съобщи, че най-вероятният сюжет към момента е „ равномерен преход “ в границите на настоящето обграждане на Путин, само че призна, че свалянето на тирани може да докара до разтърсвания. „ Възможно е да има вътрешна неустойчивост “, сподели той, „ и нещата стават доста непредсказуеми в властническите системи, в персоналистичните диктатури “.
Бристоу, някогашният английски дипломат, предизвести западните сили да не се намесват в сходни битки за завещание: „ Мисля, че би трябвало да признаем границите на способността си да влияем на тези резултати. “
Въпреки че, признава някогашният дипломат, „ сигурно имаме интерес от изхода “.
Ядрени оръжия = власт
Русия разполага с най-големия в света ресурс от нуклеарни оръжия, включващ хиляди бойни глави, всяка от които може да нанесе големи опустошения, гибел и контузии на популацията.
Арсеналът от дълго време е източник на съветската мощ на международната сцена и преобладаваща част от световния ѝ имидж – в продължение на години опцията за нуклеарен удар на Кремъл доминираше в публичното въображение в Съединени американски щати и другаде.
В интервал на неустановеност на управлението този боеприпас може да се трансформира в мечтан знак на властта. Това ще насочи вниманието към нуклеарния бранител на съветската войска – 12-то основно ръководство или ГУМО.
„ Съществува действителна опция – споделя Алберке, – да има смъртоносна конкуренция. Конкуренция, която да включва хора, опитващи се да сплотят разнообразни елементи на армията – изключително 12-то ГУМО, което управлява съветския нуклеарен боеприпас. “
Отделни райони
Казано по-просто, Русия е най-голямата страна в света, която се простира в 11 часови зони и се изкачва от Кавказ до Арктика.
Макар да наподобява, че Путин държи деспотична хватка върху цялото това пространство, има редица съветски републики с по-слаби връзки с Москва – и някои с амбициозни политически фигури. Вакуумът във властта в някоя далечна столица може да даде опция на локалните водачи да поемат по-голям надзор.
Въпреки че множеството анализатори считат, че Руската федерация значително ще се задържи дружно в борбата за контрола на Кремъл, те признават, че съветското държавно управление от дълго време се опасява от фрагментация.
В случай на такива фракционни битки всички погледи ще бъдат ориентирани към Рамзан Кадиров, бруталният началник на Чеченската република.
„ Дали застава зад конкурентна секта? Или ще каже: „ Достатъчно ми е десетилетие на големи съветски дотации – в този момент да се разделим и евентуално ще мога да ръководя Чечня и Дагестан; ще мога да имам своя лична империя тук “? “, споделя Алберке, който в този момент е шеф в Международния институт за стратегически проучвания.
Нахлуването на Москва в Украйна също може да преследва Кремъл.
Вершбоу, някогашен американски дипломат в Русия, съобщи, че вероятността за дезинтеграция е „ дребна “, само че означи, че „ по подигравка на ориста “ анексирането от Путин на области в Източна Украйна „ може да бъде представено като казус от сепаратистките водачи вътре в Руската федерация, с цел да кажат: „ в този момент границите са свободни “.
Завръщане на дебата за „ нулирането “
След като новият управителен екип е на мястото си, тогава ще стартират най-обезпокоителните политически диспути за западните държавни управления.
След като Путин слезе от политическата сцена, някои чиновници – изключително в Западна Европа – могат да настояват, че има опция да се изградят нови връзки с Москва.
Съединени американски щати безславно предложиха на Русия алегоричен бутон за „ нулиране “ при започване на президентството на Барак Обама, единствено с цел да видят по какъв начин връзките се утежняват още повече. Германия пък години наред проповядваше евангелието на икономическия ангажимент към Русия, единствено с цел да разгласи историческа „ Zeitenwende “ или повратна точка след нахлуването на Москва.
С новото управление в Кремъл Германия може да каже: „ О, Zeitenwende, няма значение. Нека настояваме Съединени американски щати да създадат още едно нулиране с новия съветски водач “, сподели Алберке.
Източното крило на НАТО неизбежно ще осъди сходни увертюри. Те ще настояват, че „ Русия в никакъв случай не се трансформира “, сподели Алберке, и ще упорстват съдружниците да не отстъпват от по-настъпателната позиция на НАТО, възприета от началото на войната.
Полският министър на националната защита Мариуш Блашчак посочи тъкмо това пред POLITICO.
„ Русия във вид с цар като водач беше същата като Русия във вид с общоприет секретар на комунистическата партия като водач, а в този момент е същата като Владимир Путин като водач “, сподели той.
„ Това, което е значимо от наша позиция “, добави той, „ е да изолираме Русия “.
Засега не се чака да има правоприемник на Путин. Но публични лица споделят, че чакат режим с сходна идеология – или още по-краен.
Янис Гарисонс, латвийски държавен секретар, посочи, че Путин към този момент е вкарал в пандиза критици – и възможни бъдещи водачи – като Алексей Навални, и единствено по-твърдолинейните извън са подготвени да се намесят.
„ Единствените хора, които го подлагат на критика “ и не са в пандиза, „ са от дясното крило “, споделя Гарисонс.
„ Не бива да ставаме жертва на хунтата или на някаква група хора, които излизат и споделят, че желаят рестартиране “, сподели Бен Ходжис, някогашен командващ на американската войска в Европа, „ в случай че те са същите “.
Една от главните разлики този път е, че в този момент Европа е по-малко стопански подвластна от Москва, което понижава основния тласък за възобновяване на връзките.
„ Извървяхме дълъг път, с цел да спрем да купуваме от Русия “, сподели почитан посланик от Европейски Съюз, който приказва при изискване за анонимност. „ Остават единствено въпросите, свързани с нуклеарните оръжия, само че те значително ще бъдат решавани от американците. “
Друг сигнал, който западните водачи могат да търсят, е дали наследникът на Путин ще сътрудничи на интернационалните организации, които желаят да преследват съветските военни закононарушения в Украйна – опция, която, несъмнено, наподобява отдалечена.
„ Само една Русия, решена да сътрудничи, не би представлявала опасност за Европа “, съобщи чешкият външен министър Ян Липавски.
И въпреки всичко при всички догатки, че една сътрудничеща Русия е надалеч, няколко сегашни и някогашни чиновници предизвестиха, че западните държавни управления би трябвало да съчетаят възпирането с по-дългосрочни старания за ангажиране на съветското гражданско общество.
Западният алианс, сподели Бристоу, би трябвало да обмисли „ по какъв начин да достигнем до съветското общество отвън Кремъл, до идващото потомство съветски политици, мислители, интелектуалци, учители, предприемачи, с цел да очертаем различна визия на тази, която имат “.
„ Моето чувство е, че много хора в Русия биха желали да създадат това “.
Текстът е оповестен в „ Politico “. Заглавието и преводът са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ