„Политико“: Защо китайската олимпиада има значение за Путин?
На фотографията: президентите на Китай и Русия Си Дзинпин и Владимир Путин
По време на закриващата гала на олимпийските игри в Сочи през 2014г., проруските стачкуващи в украинския Кримски полуостров бяха излезли по улиците. В рамките на дни „ дребните зелени човечета “, неидентифицирани маскирани бойци със скрити отличителни знаци, започнаха това, което се трансформира в най-наглото нарушаване на интернационалното право: завладяването и анексирането на територия на друга страна.
Путин изчака да приключат игрите в Сочи, с цел да стартира офанзивата против Крим, евентуално с цел да не отклони вниманието от съветските достижения. Или с цел да се отклони вниманието от възходящите изказвания за солидна корупция към семейството на Игрите в Сочи.
Осем години по-късно, до момента в който той се готви да участва на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин, съветските войски се натрупаха по границите на Украйна, в очакване на решението на съветския президент дали да нахлуят или не.
Този път Путин евентуално ще намерения, преди да засенчи Олимпиадата (или най-малко по-ранната част от нея) и да отнеме мига на китайския водач Си Дзинпин, който се пробва да блесне на международната сцена.
Двамата водачи започнаха злокобно сходни тактики, с цел да реализиран резултатите, към които се стремят. И двамата трансформират разпоредбите, с цел да могат да останат на власт в продължение на десетилетия след своя мандат. За да запазят властта си, те подтискат несъгласието вкъщи, затварят критиците – и още по-лошо, сплашват съседите си и се стремят да разширят сферата на въздействие на страните си. Те демонстрираха, че са подготвени да създадат всичко належащо, с цел да заглушат апелите за народна власт и човешки права. Обвиниха личните си жители, че работят като марионетки на непознати сили, като че ли е невероятно поданици на Санкт Петербург или Хонконг в действителност да желаят народна власт.
Китай има смисъл да каже на своите жители и на света, че демокрацията от западен жанр е долна, безредна и неефективна система. Русия също показва Съединени американски щати като западаща суперсила, само че все пак заплашителна. Те настояват, че демокрацията и човешките права са небивалица на Запада. И заглушават всеки, който натрупва прекалено много власт, в случай че не наподобява задоволително зависещ. Вместо забележителна идеологическа мотивация, главната цел на тези репресивни тактики е да се отбрани едно властническо ръководство.
Путин приказва за НАТО и опасността, която съставлява то за съветските граници. Но най-вече го тормози завоят на Украйна към по-свободен, либерален Запад. Копнежът за независимост е инфекциозен и той го знае. Същото прави и Си в Китай. Путин знае, че демократична Украйна, намираща се на границата с Русия, може да въодушеви тези вкъщи, които желаят смяна, тъкмо както свободите на Западна Германия по време на Студената война накараха Съветския блок да издигне стена към Източен Берлин.
През 80-те години на предишния век Путин беше ситуиран в Дрезден като непознат сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), когато източногерманците събориха стената – събитие, което сложи основата за разпадането на Съветския съюз.
За да закрепят властта си, автократите обичат да провеждат мега-събития, а кое е по-добро от Олимпийските игри. Те съставляват опция да провъзгласят личния си и на своята нация триумф пред света и да бележит неизказания мотив, че макар репресиите, задачите оправдават средствата. За оптимално влияние обаче те се нуждаят от вниманието на света.
Тази седмица китайските публични лица отхвърлиха, че Си е помолил Путин да отсрочи нашествието в Украйна за след Игрите в Пекин, само че не скриха пренебрежението си към тези, които настояват, че Украйна има право да избере своя личен път. След като Си и Путин разговаряха предишния месец, държавната телевизия цитира думите на китайския водач: „ В момента избрани интернационалните сили случайно се намесват във вътрешните работи на Китай и Русия под прикритието на демокрацията и правата на индивида “. Си и Путин, братя по оръжие!
И оръжия имат. Военната мощ е основен инструмент в тяхната тактика за разширение на сферите на въздействие отвън границите на личните им страни. Китайските военни построяват изкуствени острови и военни бази в противоречиви води, рутинно летят с военни самолети към тайванското въздушно пространство и сплашват съседите си. Русия е разположила свои военни в Грузия, Украйна и Казахстан. И идващия месец е планувано нейните сили да проведат маневри в Беларус, добавяйки още една опасност за Украйна от север.
Китай и Русия имат история на съревнование и към момента има области на търкания. (Под чия сфера на въздействие, да вземем за пример, би трябвало да попадне Централна Азия – в това число Казахстан? ) Но към този момент Си и Путин се сплотяват против основния си зложелател – Съединените щати и техните съдружници в Европа. Двамата мъже виждат един в различен сродна, автократична душа.
Една седмица преди олимпийската факла да дойде в Пекин, Китай е изправен пред „ дипломатически протест “ на Игрите от няколко демократични страни, а Русия в разгара на напрегнати договаряния за Украйна. Говорителят на китайското външно министерство Джао Лиджиан съвсем стана поетичен, когато съобщи: „ Няма таван за взаимното доверие сред Китай и Русия, няма неразрешена зона в нашето стратегическо съдействие и няма ограничаване за това до каква степен може да стигне нашето дългогодишно другарство “.
След такава буйна декларация е мъчно да си представим, че Путин умишлено ще засенчи олимпийския миг на Китай. Разбира се, последният път, когато Китай беше хазаин на Игрите през 2008 година, Путин изпрати войските си в Грузия. Това обаче беше доста преди Си да се издигне до върха.
Този път Китай накара Организация на обединените нации да одобри резолюция за „ олимпийско помирение “, трогателен ангажимент за възпиране от военни дейности от една седмица преди началото на Игрите до една седмица след края на Параолимпийските игри. Ако Путин реши, че желае да нахлуе в Украйна, този период, до 20 март, е прекомерно дълъг. Дотогава замръзналата земя на Украйна ще се е стопила в едвам проходима тиня, затруднявайки доста съветските танкове.
Що се отнася до идващия ход на Русия, единствено един президент в действителност знае отговора. Когато Путин седи на трибуните в Пекин, гледайки церемонията по откриването, той евентуално ще накара войските си да чакат, даже и да е решил да стартира пагубна инвазия. Той ще го направи поради Си. В последна сметка това е най-малкото, което един брат може да направи.
Освен в случай че, несъмнено, не избере да влезе преди Игрите да стартират. В този случай часовникът тиктака.
По време на закриващата гала на олимпийските игри в Сочи през 2014г., проруските стачкуващи в украинския Кримски полуостров бяха излезли по улиците. В рамките на дни „ дребните зелени човечета “, неидентифицирани маскирани бойци със скрити отличителни знаци, започнаха това, което се трансформира в най-наглото нарушаване на интернационалното право: завладяването и анексирането на територия на друга страна.
Путин изчака да приключат игрите в Сочи, с цел да стартира офанзивата против Крим, евентуално с цел да не отклони вниманието от съветските достижения. Или с цел да се отклони вниманието от възходящите изказвания за солидна корупция към семейството на Игрите в Сочи.
Осем години по-късно, до момента в който той се готви да участва на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Пекин, съветските войски се натрупаха по границите на Украйна, в очакване на решението на съветския президент дали да нахлуят или не.
Този път Путин евентуално ще намерения, преди да засенчи Олимпиадата (или най-малко по-ранната част от нея) и да отнеме мига на китайския водач Си Дзинпин, който се пробва да блесне на международната сцена.
Двамата водачи започнаха злокобно сходни тактики, с цел да реализиран резултатите, към които се стремят. И двамата трансформират разпоредбите, с цел да могат да останат на власт в продължение на десетилетия след своя мандат. За да запазят властта си, те подтискат несъгласието вкъщи, затварят критиците – и още по-лошо, сплашват съседите си и се стремят да разширят сферата на въздействие на страните си. Те демонстрираха, че са подготвени да създадат всичко належащо, с цел да заглушат апелите за народна власт и човешки права. Обвиниха личните си жители, че работят като марионетки на непознати сили, като че ли е невероятно поданици на Санкт Петербург или Хонконг в действителност да желаят народна власт.
Китай има смисъл да каже на своите жители и на света, че демокрацията от западен жанр е долна, безредна и неефективна система. Русия също показва Съединени американски щати като западаща суперсила, само че все пак заплашителна. Те настояват, че демокрацията и човешките права са небивалица на Запада. И заглушават всеки, който натрупва прекалено много власт, в случай че не наподобява задоволително зависещ. Вместо забележителна идеологическа мотивация, главната цел на тези репресивни тактики е да се отбрани едно властническо ръководство.
Путин приказва за НАТО и опасността, която съставлява то за съветските граници. Но най-вече го тормози завоят на Украйна към по-свободен, либерален Запад. Копнежът за независимост е инфекциозен и той го знае. Същото прави и Си в Китай. Путин знае, че демократична Украйна, намираща се на границата с Русия, може да въодушеви тези вкъщи, които желаят смяна, тъкмо както свободите на Западна Германия по време на Студената война накараха Съветския блок да издигне стена към Източен Берлин.
През 80-те години на предишния век Путин беше ситуиран в Дрезден като непознат сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), когато източногерманците събориха стената – събитие, което сложи основата за разпадането на Съветския съюз.
За да закрепят властта си, автократите обичат да провеждат мега-събития, а кое е по-добро от Олимпийските игри. Те съставляват опция да провъзгласят личния си и на своята нация триумф пред света и да бележит неизказания мотив, че макар репресиите, задачите оправдават средствата. За оптимално влияние обаче те се нуждаят от вниманието на света.
Тази седмица китайските публични лица отхвърлиха, че Си е помолил Путин да отсрочи нашествието в Украйна за след Игрите в Пекин, само че не скриха пренебрежението си към тези, които настояват, че Украйна има право да избере своя личен път. След като Си и Путин разговаряха предишния месец, държавната телевизия цитира думите на китайския водач: „ В момента избрани интернационалните сили случайно се намесват във вътрешните работи на Китай и Русия под прикритието на демокрацията и правата на индивида “. Си и Путин, братя по оръжие!
И оръжия имат. Военната мощ е основен инструмент в тяхната тактика за разширение на сферите на въздействие отвън границите на личните им страни. Китайските военни построяват изкуствени острови и военни бази в противоречиви води, рутинно летят с военни самолети към тайванското въздушно пространство и сплашват съседите си. Русия е разположила свои военни в Грузия, Украйна и Казахстан. И идващия месец е планувано нейните сили да проведат маневри в Беларус, добавяйки още една опасност за Украйна от север.
Китай и Русия имат история на съревнование и към момента има области на търкания. (Под чия сфера на въздействие, да вземем за пример, би трябвало да попадне Централна Азия – в това число Казахстан? ) Но към този момент Си и Путин се сплотяват против основния си зложелател – Съединените щати и техните съдружници в Европа. Двамата мъже виждат един в различен сродна, автократична душа.
Една седмица преди олимпийската факла да дойде в Пекин, Китай е изправен пред „ дипломатически протест “ на Игрите от няколко демократични страни, а Русия в разгара на напрегнати договаряния за Украйна. Говорителят на китайското външно министерство Джао Лиджиан съвсем стана поетичен, когато съобщи: „ Няма таван за взаимното доверие сред Китай и Русия, няма неразрешена зона в нашето стратегическо съдействие и няма ограничаване за това до каква степен може да стигне нашето дългогодишно другарство “.
След такава буйна декларация е мъчно да си представим, че Путин умишлено ще засенчи олимпийския миг на Китай. Разбира се, последният път, когато Китай беше хазаин на Игрите през 2008 година, Путин изпрати войските си в Грузия. Това обаче беше доста преди Си да се издигне до върха.
Този път Китай накара Организация на обединените нации да одобри резолюция за „ олимпийско помирение “, трогателен ангажимент за възпиране от военни дейности от една седмица преди началото на Игрите до една седмица след края на Параолимпийските игри. Ако Путин реши, че желае да нахлуе в Украйна, този период, до 20 март, е прекомерно дълъг. Дотогава замръзналата земя на Украйна ще се е стопила в едвам проходима тиня, затруднявайки доста съветските танкове.
Що се отнася до идващия ход на Русия, единствено един президент в действителност знае отговора. Когато Путин седи на трибуните в Пекин, гледайки церемонията по откриването, той евентуално ще накара войските си да чакат, даже и да е решил да стартира пагубна инвазия. Той ще го направи поради Си. В последна сметка това е най-малкото, което един брат може да направи.
Освен в случай че, несъмнено, не избере да влезе преди Игрите да стартират. В този случай часовникът тиктака.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ