Какво знаем за новата коалиция между ПП и ДБ и може ли тя да промени резултата?
На фотографията: Христо Иванов и Кирил Петков/Източник Българска телеграфна агенция
На следващите предварителни избори на 2 април ще има сигурно едно ново нещо – това е предстоящото общо явяване на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Какво знаем до момента за новата коалиция и дали тя може да промени резултата?
Националните препоръки и на трите партии в обединението „ Демократична България “ (ДБ)- „ Да, България “, ДСБ и „ Зелено придвижване “, дадоха на своите управления картбланш за договаряния за взаимни дейности с „ Продължаваме промяната “ (ПП) за парламентарните и локалните избори тази година. Досега двете обединения се явяваха поотделно.
Според специалисти това ново обединяване може да донесе упования от основателите си триумф – да станат първа политическа мощ и да имат дружно повече депутати, в сравнение с имаха поотделно до момента. Има обаче и риск от отлив на твърди гласоподаватели, в случай че те видят прекомерно огромни разлики с новите сътрудници.
В отиващия си парламент „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ имат надлежно 53 и 20 народни представители. В доста гласувания тези две парламентарни групи оставаха сами, а тези 73 депутати са надалеч от нужното болшинство от 121 гласа за избиране на държавно управление и налагане на решения в Народното събрание.
Двете политически сили са единствените, които слагат като съществени цели по едно и също време битката с корупцията, провеждането на радикална правосъдна промяна и опазване на западната ориентировка на България. Обединява ги и отношението към ГЕРБ и Движение за права и свободи, с които те отхвърлят да партнират, назовават ги „ статукво “ и „ настойници на корупцията “. В последните месеци се разграничиха и от Българска социалистическа партия, която заема проруски позиции, до момента в който Политическа партия и Демократична България поддържат нападнатата от Русия Украйна и изпращането на военна помощ на Киев.
Сега те споделят, че няма нищо по-естествено от това общите им позиции по основни тематики да доведат и до общо явяване на изборите.
Известното и незнайното
Този парламент отива в историята, откакто ГЕРБ, Политическа партия и Българска социалистическа партия поредно не съумяха да съберат задоволително поддръжка, с цел да изпълнят първия, втория и третия мандат за сформиране на постоянно държавно управление. Остава единствено президентът Румен Радев да разпусне 48-то Народно заседание и да насрочи идващия избор. Той към този момент сподели, че вотът ще бъде на 2 април.
Засега не е известно нито името на новата коалиция, нито кои са всички партии, които ще вземат участие в нея. Политическа партия и Демократична България не споделят и по кое време ще разгласят обединяването, само че този въпрос има елементарен отговор в изборните правила.
За да се записва за присъединяване в изборите, новата коалиция би трябвало да направи това до 45 дни преди деня на изборите, т.е. Политическа партия и Демократична България имат по-малко от три седмици, с цел да основат новото обединяване.
Единственото известно за момента е задачата – да бъдат първа политическа мощ, да получат първия мандат за сформиране на държавно управление и да „ наложат разпоредбите “, както споделят постоянно водачите на Политическа партия и Демократична България.
Тази цел наподобява постижима, разясниха пред Свободна Европа специалисти.
„ Когато се сплотяват политически сили за взаимно явяване, нормално това е позитивен развой, тъй като основава шансове за повишаване на поддръжката “, сподели за Свободна Европа политологът от Софийския университет Огнян Минчев.
Той обаче назова новото обединяване и „ рискована стъпка “, защото „ политическият изборен корпус на партиите се състои от разнообразни групи последователи и част от тях може да бъдат разочаровани “.
Колегата му от Софийския университет Даниел Смилов сподели пред Свободна Европа, че това обединяване даже е закъсняло и двете обединения е трябвало да се явят дружно още на предните избори на 2 октомври.
„ Не желая да излъчвам свръх възторг, само че мисля, че това е запас, който тези две обединения, могат да употребяват против ГЕРБ.
Сега е значимо новото обединяване да стане факт бързо, с цел да имат време „ да генерират сила към новата коалиция и за смислена обща предизборна акция “, сподели Смилов.
Къде бяха до момента
„ Продължаваме промяната “ беше основана от Кирил Петков и Асен Василев, които станаха известни като министри в първото служебно държавно управление на Румен Радев през 2021 година. Тогава те посочваха нередности в предходното ръководство на ГЕРБ и Бойко Борисов, които управляваха България с дребни спирания от 2009 година насам.
През есента на 2021 година Петков и Василев и основаната от тях „ Продължаваме промяната “ завоюваха изборите и съумяха да сформират комплицирана коалиция с някогашната комунистическа партия Българска социалистическа партия, „ ИТН “ (ИТН) на шоумена Слави Трифонов и „ Демократична България “. Петков стана министър председател, а Василев – финансов министър и вицепремиер.
През лятото на 2022 година ГЕРБ смъкна държавното управление с избор на съмнение, към който се причисли и Има Такъв Народ. На последвалите избори през ноември „ Продължаваме промяната “ остана на второ място, а ГЕРБ още веднъж стана първа политическа мощ. Парламентът обаче не съумя да излъчи държавно управление и България продължи да се ръководи от назначено от президента Радев служебно държавно управление.
„ Демократична България “ е коалиция от три партии – „ Да, България “ – с водач Христо Иванов, „ Демократи за мощна България “ (ДСБ) с ръководител Атанас Атанасов и „ Зелено придвижване “, ръководено от Владислав Панев. Коалицията е основана през 2018 година Демократична България е поредна прозападна политическа мощ, чиято съществена цел е провеждането на радикална правосъдна промяна и битка с корупцията.
През юли предходната година, когато държавното управление на Петков падна след отдръпването на Има Такъв Народ на Слави Трифонов, Демократична България предложи за идващия избор да се явят с общи листи с Политическа партия. Тогава обаче от „ Продължаваме промяната “ отхвърлиха. По-късно не одобриха и предлагането на Демократична България за обща парламентарна група.
През октомври 2022 година Политическа партия остана втора политическа мощ, с 5% по-малко от ГЕРБ – 25,33% против 20,20%.
“Демократична България ” се подреди шеста – със 7,45%, малко преди последната влезнала в Народното събрание партия, новопоявилата се „ Български напредък “ на Стефан Янев.
„ Обединението на положителните сили “
Два месеца преди петите подред за две години парламентарни избори, Политическа партия промени позицията си. Първо Кирил Петков заприказва за сформирането на коалиция, а в средата на януари Националният съвет на партията даде мандат на управлението да стартира диалози с Демократична България.
„ Осъзнахме, че самостоятелните битки са доста сложни, тъй като задкулисието е единно – по тази причина би трябвало да създадем общ фронт против него. Ще видите първата стъпка на един развой, който се споделя „ обединяването на положителните сили “, сподели Петков.
Асен Василев сподели, че обединено явяване ще даде по-добър резултат от това, в случай че двете обединения отидат на избори поотделно. Според него на предходните избори логиката не е била такава, само че в този момент е противоположното.
„ Не единствено, че ще бъдем първа политическа мощ, в това съм сигурен, само че ще имаме голямо болшинство “, сподели Петков в неделя пред Нова телевизия.
На 28 януари първо Национално заседание на ДСБ даде мандат на ръководителя на партията за договаряния за предизборна коалиция за общо явяване на Демократична България и Политическа партия на парламентарните и локалните избори – „ като единствена опция за тяхното продобиване, излизане от политическата рецесия и лъчение на ръководство “.
На 29 януари последва същото решение на „ Да, България “, с едно малко изключение. В решението на партията е записано, че националният съвет упълномощава управлението да води „ договаряния за взаимни дейности (предизборна или следизборна коалиция) сред Демократична България и Политическа партия в границите на парламентарните и локалните избори през 2023 година “.
Очевидно от групировката на Христо Иванов позволяват и опцията за парламентарно обединяване след вота, в случай че двете политически сили въпреки всичко не се схванат дефинитивно и още веднъж се явят настрана.
„ Струва ми се, че в случай че главната цел е първият мандат, с един следизборен парламентарен съюз биха могли по-оптимално да получат поддръжката на другите групи гласоподаватели “, сподели Огнян Минчев.
Двете решения на партиите от „ Демократична България “ не са единствено за парламентарните избори, а и за локалните избори „ за промяна на ръководството на българските общини, изключително в София и други основни градове, за освобождение на локалното самоуправление от модела на феодализация “.
На 30 януари и Националният съвет на „ Зелено придвижване “ взе решение за договаряния сред Демократична България и Политическа партия „ за взаимно явяване на парламентарните избори “. В известието не се загатват локалните избори, нито опция за следизборна коалиция.
Кои са незнайните
Свободна Европа научи от свои източници, че представителите на Политическа партия се пробват да наложат израза „ Добрите сили “ или даже името „ Обединение на положителните сили “, което като абревиатура ще е ОДС – като тогавашните Обединени демократични сили. Това име беше употребявано за политическите обединения, образувани към Съюза на демократичните сили (СДС) в интервала 1996-2009 година ОДС насочи България към Европейски Съюз и НАТО.
Демократична България обаче са срещу това, а и считат, че няма време за налагане на ново име, тъй като хората няма да го запомнят в оставащите до вота два месеца. Освен това „ Демократична България “ държат всеки да отстоява идентичността си. Затова е евентуално името на обединението да е формирано просто от тези на двете обединения – ПП-ДБ.
Настроението в „ Продължаваме промяната “ е да бъдат привлечени и други дребни партии, неправителствени организации и локални обединявания, които обаче да се включат единствено с поддръжка и без да излъчват претенденти за депутати.
„ Лично аз бих заложил на присъединение на лица, които носят действителен и измерим капитал, а да не залитаме към избор на кухи марки и да не залитаме към тази аритметична градация „ колкото повече, толкоз повече “, сподели Христо Иванов.
Въпросът с подреждането на листите също следва да бъде решен. „ Демократична България “ е коалиция от три партии и основаването на нова коалиция слага въпроса за съотношението на силите. Най-вероятно съотношението сред Политическа партия и Демократична България при подреждането на листите ще бъде 2 към 1, каквато е тежестта на партиите съгласно социологическите изследвания.
Дългосрочната цел – локалните избори
Дори да са първи на изборите, или след това станат най-голяма парламентарна група, Политическа партия и Демократична България може да нямат нужното болшинство и да не могат да сформират държавно управление.
Според Даниел Смилов в този момент е доста мъчно да се вършат сметки дали биха могли Политическа партия и Демократична България да станат първа политическа мощ, само че обединяването най-малко теоретично би ги сложило в надпреварата за първото място, другояче поотделно ГЕРБ са по-силни и от двете.
„ Рискове има – свързани с отлив на по-твърди гласоподаватели, само че въпреки това има капацитет обединението да притегли и нови гласоподаватели, заради обстоятелството, че може да претендира за първото място “, сподели Смилов.
„ В съответния случай рисковете за Политическа партия са два – от една страна 15-20% от поддръжниците им са с русофилска ориентировка и коалиция с Демократична България би могла да отблъсне част от тях. Също по този начин част от възрастните хора, които поддържат партията заради нейната обществена политика, ще са скептични във връзка с Демократична България “, сподели Огнян Минчев.
Що се отнася до самата Демократична България, съгласно него, тези нейни гласоподователи, които са наследници на обичайна ориентировка на демократичната общественост към по-дясна политика, изключително икономическа, биха били разочаровани от директна предизборна коалиция с партия като Политическа партия, която се е позиционирала повече в центъра.
На фона на към момента ненасрочените парламентарни избори, локалните – наесен, наподобяват доста надалеч. Но в действителност тъкмо локалните избори са по-важната цел за Политическа партия и Демократична България.
„ Голямата борба са локалните избори “, сподели Кирил Петков пред Нова телевизия.
„ Там имаме потребност от 20 000 души свестни хора за общински съветници, които да поемат борбата за локалната власт – там се вижда най-ясно разликата в стандарта на живот на българите “, сподели той.
Той още веднъж заприказва за общ фронт и даже поддържа концепцията с Демократична България да застанат зад обща кандидатура за кмет на София, за която към този момент водят договаряния с неотдавна учредилата се като партия „ Спаси София “. Нейният водач Борис Бонев към този момент разгласи кандидатурата си за кмет на София.
Текстът е оповестен в, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!229ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
31.01.2023, 08:21
31.01.2023, 07:12
31.01.2023, 06:31
31.01.2023, 06:00
Последни публикации-31.01.2023, 09:19-31.01.2023, 08:21-31.01.2023, 07:12Партньори
На следващите предварителни избори на 2 април ще има сигурно едно ново нещо – това е предстоящото общо явяване на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Какво знаем до момента за новата коалиция и дали тя може да промени резултата?
Националните препоръки и на трите партии в обединението „ Демократична България “ (ДБ)- „ Да, България “, ДСБ и „ Зелено придвижване “, дадоха на своите управления картбланш за договаряния за взаимни дейности с „ Продължаваме промяната “ (ПП) за парламентарните и локалните избори тази година. Досега двете обединения се явяваха поотделно.
Според специалисти това ново обединяване може да донесе упования от основателите си триумф – да станат първа политическа мощ и да имат дружно повече депутати, в сравнение с имаха поотделно до момента. Има обаче и риск от отлив на твърди гласоподаватели, в случай че те видят прекомерно огромни разлики с новите сътрудници.
В отиващия си парламент „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ имат надлежно 53 и 20 народни представители. В доста гласувания тези две парламентарни групи оставаха сами, а тези 73 депутати са надалеч от нужното болшинство от 121 гласа за избиране на държавно управление и налагане на решения в Народното събрание.
Двете политически сили са единствените, които слагат като съществени цели по едно и също време битката с корупцията, провеждането на радикална правосъдна промяна и опазване на западната ориентировка на България. Обединява ги и отношението към ГЕРБ и Движение за права и свободи, с които те отхвърлят да партнират, назовават ги „ статукво “ и „ настойници на корупцията “. В последните месеци се разграничиха и от Българска социалистическа партия, която заема проруски позиции, до момента в който Политическа партия и Демократична България поддържат нападнатата от Русия Украйна и изпращането на военна помощ на Киев.
Сега те споделят, че няма нищо по-естествено от това общите им позиции по основни тематики да доведат и до общо явяване на изборите.
Известното и незнайното
Този парламент отива в историята, откакто ГЕРБ, Политическа партия и Българска социалистическа партия поредно не съумяха да съберат задоволително поддръжка, с цел да изпълнят първия, втория и третия мандат за сформиране на постоянно държавно управление. Остава единствено президентът Румен Радев да разпусне 48-то Народно заседание и да насрочи идващия избор. Той към този момент сподели, че вотът ще бъде на 2 април.
Засега не е известно нито името на новата коалиция, нито кои са всички партии, които ще вземат участие в нея. Политическа партия и Демократична България не споделят и по кое време ще разгласят обединяването, само че този въпрос има елементарен отговор в изборните правила.
За да се записва за присъединяване в изборите, новата коалиция би трябвало да направи това до 45 дни преди деня на изборите, т.е. Политическа партия и Демократична България имат по-малко от три седмици, с цел да основат новото обединяване.
Единственото известно за момента е задачата – да бъдат първа политическа мощ, да получат първия мандат за сформиране на държавно управление и да „ наложат разпоредбите “, както споделят постоянно водачите на Политическа партия и Демократична България.
Тази цел наподобява постижима, разясниха пред Свободна Европа специалисти.
„ Когато се сплотяват политически сили за взаимно явяване, нормално това е позитивен развой, тъй като основава шансове за повишаване на поддръжката “, сподели за Свободна Европа политологът от Софийския университет Огнян Минчев.
Той обаче назова новото обединяване и „ рискована стъпка “, защото „ политическият изборен корпус на партиите се състои от разнообразни групи последователи и част от тях може да бъдат разочаровани “.
Колегата му от Софийския университет Даниел Смилов сподели пред Свободна Европа, че това обединяване даже е закъсняло и двете обединения е трябвало да се явят дружно още на предните избори на 2 октомври.
„ Не желая да излъчвам свръх възторг, само че мисля, че това е запас, който тези две обединения, могат да употребяват против ГЕРБ.
Сега е значимо новото обединяване да стане факт бързо, с цел да имат време „ да генерират сила към новата коалиция и за смислена обща предизборна акция “, сподели Смилов.
Къде бяха до момента
„ Продължаваме промяната “ беше основана от Кирил Петков и Асен Василев, които станаха известни като министри в първото служебно държавно управление на Румен Радев през 2021 година. Тогава те посочваха нередности в предходното ръководство на ГЕРБ и Бойко Борисов, които управляваха България с дребни спирания от 2009 година насам.
През есента на 2021 година Петков и Василев и основаната от тях „ Продължаваме промяната “ завоюваха изборите и съумяха да сформират комплицирана коалиция с някогашната комунистическа партия Българска социалистическа партия, „ ИТН “ (ИТН) на шоумена Слави Трифонов и „ Демократична България “. Петков стана министър председател, а Василев – финансов министър и вицепремиер.
През лятото на 2022 година ГЕРБ смъкна държавното управление с избор на съмнение, към който се причисли и Има Такъв Народ. На последвалите избори през ноември „ Продължаваме промяната “ остана на второ място, а ГЕРБ още веднъж стана първа политическа мощ. Парламентът обаче не съумя да излъчи държавно управление и България продължи да се ръководи от назначено от президента Радев служебно държавно управление.
„ Демократична България “ е коалиция от три партии – „ Да, България “ – с водач Христо Иванов, „ Демократи за мощна България “ (ДСБ) с ръководител Атанас Атанасов и „ Зелено придвижване “, ръководено от Владислав Панев. Коалицията е основана през 2018 година Демократична България е поредна прозападна политическа мощ, чиято съществена цел е провеждането на радикална правосъдна промяна и битка с корупцията.
През юли предходната година, когато държавното управление на Петков падна след отдръпването на Има Такъв Народ на Слави Трифонов, Демократична България предложи за идващия избор да се явят с общи листи с Политическа партия. Тогава обаче от „ Продължаваме промяната “ отхвърлиха. По-късно не одобриха и предлагането на Демократична България за обща парламентарна група.
През октомври 2022 година Политическа партия остана втора политическа мощ, с 5% по-малко от ГЕРБ – 25,33% против 20,20%.
“Демократична България ” се подреди шеста – със 7,45%, малко преди последната влезнала в Народното събрание партия, новопоявилата се „ Български напредък “ на Стефан Янев.
„ Обединението на положителните сили “
Два месеца преди петите подред за две години парламентарни избори, Политическа партия промени позицията си. Първо Кирил Петков заприказва за сформирането на коалиция, а в средата на януари Националният съвет на партията даде мандат на управлението да стартира диалози с Демократична България.
„ Осъзнахме, че самостоятелните битки са доста сложни, тъй като задкулисието е единно – по тази причина би трябвало да създадем общ фронт против него. Ще видите първата стъпка на един развой, който се споделя „ обединяването на положителните сили “, сподели Петков.
Асен Василев сподели, че обединено явяване ще даде по-добър резултат от това, в случай че двете обединения отидат на избори поотделно. Според него на предходните избори логиката не е била такава, само че в този момент е противоположното.
„ Не единствено, че ще бъдем първа политическа мощ, в това съм сигурен, само че ще имаме голямо болшинство “, сподели Петков в неделя пред Нова телевизия.
На 28 януари първо Национално заседание на ДСБ даде мандат на ръководителя на партията за договаряния за предизборна коалиция за общо явяване на Демократична България и Политическа партия на парламентарните и локалните избори – „ като единствена опция за тяхното продобиване, излизане от политическата рецесия и лъчение на ръководство “.
На 29 януари последва същото решение на „ Да, България “, с едно малко изключение. В решението на партията е записано, че националният съвет упълномощава управлението да води „ договаряния за взаимни дейности (предизборна или следизборна коалиция) сред Демократична България и Политическа партия в границите на парламентарните и локалните избори през 2023 година “.
Очевидно от групировката на Христо Иванов позволяват и опцията за парламентарно обединяване след вота, в случай че двете политически сили въпреки всичко не се схванат дефинитивно и още веднъж се явят настрана.
„ Струва ми се, че в случай че главната цел е първият мандат, с един следизборен парламентарен съюз биха могли по-оптимално да получат поддръжката на другите групи гласоподаватели “, сподели Огнян Минчев.
Двете решения на партиите от „ Демократична България “ не са единствено за парламентарните избори, а и за локалните избори „ за промяна на ръководството на българските общини, изключително в София и други основни градове, за освобождение на локалното самоуправление от модела на феодализация “.
На 30 януари и Националният съвет на „ Зелено придвижване “ взе решение за договаряния сред Демократична България и Политическа партия „ за взаимно явяване на парламентарните избори “. В известието не се загатват локалните избори, нито опция за следизборна коалиция.
Кои са незнайните
Свободна Европа научи от свои източници, че представителите на Политическа партия се пробват да наложат израза „ Добрите сили “ или даже името „ Обединение на положителните сили “, което като абревиатура ще е ОДС – като тогавашните Обединени демократични сили. Това име беше употребявано за политическите обединения, образувани към Съюза на демократичните сили (СДС) в интервала 1996-2009 година ОДС насочи България към Европейски Съюз и НАТО.
Демократична България обаче са срещу това, а и считат, че няма време за налагане на ново име, тъй като хората няма да го запомнят в оставащите до вота два месеца. Освен това „ Демократична България “ държат всеки да отстоява идентичността си. Затова е евентуално името на обединението да е формирано просто от тези на двете обединения – ПП-ДБ.
Настроението в „ Продължаваме промяната “ е да бъдат привлечени и други дребни партии, неправителствени организации и локални обединявания, които обаче да се включат единствено с поддръжка и без да излъчват претенденти за депутати.
„ Лично аз бих заложил на присъединение на лица, които носят действителен и измерим капитал, а да не залитаме към избор на кухи марки и да не залитаме към тази аритметична градация „ колкото повече, толкоз повече “, сподели Христо Иванов.
Въпросът с подреждането на листите също следва да бъде решен. „ Демократична България “ е коалиция от три партии и основаването на нова коалиция слага въпроса за съотношението на силите. Най-вероятно съотношението сред Политическа партия и Демократична България при подреждането на листите ще бъде 2 към 1, каквато е тежестта на партиите съгласно социологическите изследвания.
Дългосрочната цел – локалните избори
Дори да са първи на изборите, или след това станат най-голяма парламентарна група, Политическа партия и Демократична България може да нямат нужното болшинство и да не могат да сформират държавно управление.
Според Даниел Смилов в този момент е доста мъчно да се вършат сметки дали биха могли Политическа партия и Демократична България да станат първа политическа мощ, само че обединяването най-малко теоретично би ги сложило в надпреварата за първото място, другояче поотделно ГЕРБ са по-силни и от двете.
„ Рискове има – свързани с отлив на по-твърди гласоподаватели, само че въпреки това има капацитет обединението да притегли и нови гласоподаватели, заради обстоятелството, че може да претендира за първото място “, сподели Смилов.
„ В съответния случай рисковете за Политическа партия са два – от една страна 15-20% от поддръжниците им са с русофилска ориентировка и коалиция с Демократична България би могла да отблъсне част от тях. Също по този начин част от възрастните хора, които поддържат партията заради нейната обществена политика, ще са скептични във връзка с Демократична България “, сподели Огнян Минчев.
Що се отнася до самата Демократична България, съгласно него, тези нейни гласоподователи, които са наследници на обичайна ориентировка на демократичната общественост към по-дясна политика, изключително икономическа, биха били разочаровани от директна предизборна коалиция с партия като Политическа партия, която се е позиционирала повече в центъра.
На фона на към момента ненасрочените парламентарни избори, локалните – наесен, наподобяват доста надалеч. Но в действителност тъкмо локалните избори са по-важната цел за Политическа партия и Демократична България.
„ Голямата борба са локалните избори “, сподели Кирил Петков пред Нова телевизия.
„ Там имаме потребност от 20 000 души свестни хора за общински съветници, които да поемат борбата за локалната власт – там се вижда най-ясно разликата в стандарта на живот на българите “, сподели той.
Той още веднъж заприказва за общ фронт и даже поддържа концепцията с Демократична България да застанат зад обща кандидатура за кмет на София, за която към този момент водят договаряния с неотдавна учредилата се като партия „ Спаси София “. Нейният водач Борис Бонев към този момент разгласи кандидатурата си за кмет на София.
Текстът е оповестен в, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!229ТАГОВЕ предходна статияВАШИЯТ КОМЕНТАР Моля въведете коментар!Моля въведете името си тук
Запомни ме при идващ коментар
,
31.01.2023, 08:21
31.01.2023, 07:12
31.01.2023, 06:31
31.01.2023, 06:00
Последни публикации-31.01.2023, 09:19-31.01.2023, 08:21-31.01.2023, 07:12Партньори
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ