Георги Ангелов за ДЕБАТИ: За да купуваме евтин газ, ни трябват нови терминали
На фотографията: Георги АнгеловГеорги Ангелов е роден през 1979 година. Завършва финанси в УНСС, работи в Института за пазарна стопанска система, а понастоящем е старши икономист в институт “Отворено общество ”. Основните му ползи са свързани с данъчна политика, промени и икономическо развиване. Участвал е в голям брой български и интернационалните проучвателен планове.
В последната седмица България подписа две обособени съглашения за достъп до терминали за регазификация на полутечен природен газ с Турция и за предпазване с Гърция. Какъв резултат биха имали тези контракти, вярна стъпка ли са за обезпечаване на доставки на газ, само че и на енергийна самостоятелност?
Новината има два аспекта. Единият е негативен – че се случва толкоз късно. Ние имаме проблеми със слотовете за регазификация на газ още от края на април. Това е главен проблем на „ Булгаргаз “ – може да се откри на ниска цена газ, само че няма да бъде разтоварен. Всеки месец се вършат разнообразни еквилибристики по какъв начин до България да се докара газ, като най-често се купува газ от медиатори, които имат слотове на терминал. Така се заплаща по-висока цена, в сравнение с би могло на свободния и международния пазар. Проблемът стои. Добре е, че се върви към неговото разрешаване.
България има двама съседи, които имат терминали за полутечен газ – Турция и Гърция. Вече ще имаме достъп и до гръцки, и до турски терминали, което ще даде опция за по-добри цени в вероятност. Това е положителната вест.
Лошата е, че закъсняхме, само че положителната е, че въпреки всичко ще имаме достъп до тези терминали в бъдеще. Въпросът е по кое време това ще се отрази на локалния пазар, тъй като огромна част от договорите на „ Булгаргаз “ за доставка на газ за 2023 година към този момент са подписани. Заради това не е ясно дали споразуменията с Гърция и Турция ще имат огромен резултат още тази година. През идващите години това, че имаме достъп до терминали и опция да избираме кои терминали да употребяваме, ще даде по-голяма еластичност и благоприятни условия да купуваме на ниска цена газ.
Най-доборо, което ще се случи обаче, е, че до края на тази година би трябвало да е подготвен терминалът в Александруполис. България акционер в него, имаме непокътнати слотове единствено за нас – подсигурява ни са, няма потребност да се явяваме на търгове. Когато терминалът бъде издигнат, това нещата ще се отпушат дефинитивно – ще ни е по-евтино и несъмнено.
За да можем да се възползваме от терминала обаче, би трябвало да разтеглим и газовата връзка с Гърция. По план тя може да доближи 5 милиарда куб. метра годишно. Това би трябвало да се случи, с цел да може газът да постъпва непосредствено от терминала в газовата връзка и да идва в България. Когато това се случи, няма да имаме никакви инфраструктурни проблеми да си докарваме газ бързо и несъмнено.
Тогава ли и цените биха паднали доста и бихме имали сигурност и непоклатимост в енергетиката – когато разтеглим газовата връзка, в случай че, несъмнено, се вземе такова решение?
Има няколко неща, които би трябвало да се създадат. Едното е да имаме достъп до терминали на добра цена, да не подвластен от медиатори, да имаме газова връзка, която е наша и сигурна. Така няма потребност всеки месец да се явяваме на търг с други участници. Ако имаме дълготрайно запазен потенциал, това ни дава сигурност. В момента „ Булгаргаз “ безусловно прекарва газ месец за месец ту през остарялата връзка, ту през новата, ту няма потенциал и би трябвало да купува от други компании, което е скъпо.
Другото е да се работи за включване на дълготрайни контракти. Най-изгодният контракт, който имаме сега, е с Азербайджан – той е дълготраен и на доста ниска, преференциална цена. Трябва да създадем това и с други снабдители. Купуването на газ месец за месец е най-скъпият вид, изключително през зимата и месеците с огромно ползване. Трябва да се работи в посока да се договорим непосредствено с производители на газ за дълготраен, преференциален контракт, сходен на този с Азербайджан.
Дългосрочните контракти са с доста по-изгодна цена, в сравнение с краткосрочните. Това изисква да се приказва с снабдители – с американски компании, с катарски, с египетски.
Трябва да се работи и да се изберат няколко доставчика, които да предложат дълготраен контракт и ниска цена, не да се работи месец за месец, танкер за танкер. Това също ще смъкна цената.
Виждаме, че немски компании към този момент подписват по-дългосрочни контракти. Същото важи за азиатските компании – китайски, японски и така нататък, те от дълго време имат дълготрайни контракти. Това е методът, знаем го от нашия опит. Това обаче изисква договаряния, изследване на опциите, договаряне на изискванията. Не е толкоз елементарно да стане от през днешния ден на следващия ден, само че би трябвало да се работи в тази посока.
Може да се работи в това число с Азербайджан. Тече пазарният тест за разширение на газопровода от Азербайджан към Европа. България би могла да се включи, в случай че реши, че изискванията са преференциални. В средносрочен проект има доста благоприятни условия, би трябвало да се работи в тази посока. Със сигурност не е добра политика газът да се договаря месец за месец, танкер за танкер. Виждаме, че това непрекъснато ражда проблеми и огромни промени в цените – плюс-минус 200% в цените за няколко месеца. Това не е обикновено и не би трябвало да разчитаме на подобен метод.
Имаше дискусия по въпроса дали България може да купува спомагателни количества от Азербайджан – съгласно Вас няма спънки пред това?
Има опция за по-големи количества даже и сега. Когато се купува месец за месец или седмица за седмица, цените са доста високи, до момента в който, в случай че се подписа дълготраен контракт, тогава цените могат да бъдат по-ниски. Миналия месец Румъния контракти доставки на газ от Азербайджан – те ще минат през България, през нашата газова връзка. Очевидно има благоприятни условия, въпросът е да минем от краткосрочни към по-средносрочни и дълготрайни контракти.
Трябва да се подпишат и положителни условия – не просто да подпишем дълготраен контракт на пазарни цени, от това няма смисъл, а да получим сигурни и ниски цени.
Има я и догатката, че през Турция е допустимо да внасяме съветски природен газ – има ли учредения да се тормозим от такова развиване?
Служебното държавно управление още от август искаше да внася съветски газ – не заобиколно, а искаше непосредствено да си внесе. Въпросът е, че „ Газпром “ не пусна газа. Проблемът в Европа за 2022 година беше, че „ Газпром “ спря доставките на газ, а не, че няма купувачи за този газ.
„ Газпром “ се оказа обезсърчителен снабдител и то тъкмо преди зимата, като спря газа за цяла Западна Европа, а за България още пролетта. Вече никой не преглежда съветския снабдител като сигурен. Дори и да се купуват някакви количества, по-скоро биха били спомагателни, единствено за някои месеци, само че някой да разчита на „ Газпром “ за зимата, тъй като във всеки един миг тя може да врътне кранчето и да остави Европа без отопление за зимата.
Виждаме, че се строят терминали за полутечен газ из цяла Европа. Вие споменахте и гръцкия терминал, в който има българско присъединяване. Цените падат, само че каква е Вашата прогноза – какъв брой дълго ще продължи това напрежение в енергетиката, вървим ли към стабилизиране или би трябвало още време?
Откакто „ Газпром “ спря доставките на газ за Европа, цената непрекъснато пада. Рекордните цени бяха достигнати през август месец – над 400 евро за мегаватчас, до момента в който сега са към 60-70 евро. Още от 2020 година – доста преди войната, „ Газпром “ стартира да манипулира пазара изкуствено и да подвига цените. В момента, в който изчезна от пазара, обстановката стартира да се възстановява.
За да минем към естествена обстановка с ниски цени, би трябвало да имаме повече инфраструктура за импорт на газ. Затова всеки нов терминал, който се строи, смъква в допълнение цената. Забелязахме го още септември, когато беше отворен първият терминал в Нидерландия. Цената незабавно стартира да пада. После, през декември беше отворен терминала в Германия и безусловно на идващия ден цената се срина. Тоест, колкото повече доставки, и колкото повече инфраструктури за доставка на газ има, толкоз повече изчезват терзанията, че няма да ни стигне газа през зимата. Именно това подвига цената – не че има липса на газ, а терзанията, че вероятно би имало недостиг на газ.
Според мен Европа би трябвало да построи най-малко 10 терминала, с цел да изчезнат изцяло тези терзания. Досега сме на третия терминал. В началото на годината стартира построяването на терминал в Нидерландия и до края на годината би трябвало да надминем 10 нови терминала. Това към този момент ще отстрани терзанията за недостиг и изкуствено високи цени.
Следващият стадий е разширение на доставките на газ. Тази година следва стартирането на един терминал в Съединени американски щати, който беше в ремонт. Догодина следва още един, а 2025 година ще стартира предложение и от новия голям терминал, който се строи в Катар. Така че в бъдеще ще има доста газ в международен мащаб и в случай че Европа има терминали за внасяне на този газ, би трябвало много бързо обстановката да се балансира. Говорим за 1-2 години, в които последователно ще се върнем към естествена обстановка. Въпросът е в този интервал от 1-2 години да се подпишат някакви по-дългосрочни контракти. Този развой към този момент върви и за България, и за другите европейски страни, с цел да има не просто газ, само че и сигурност на доставките и обезпечени ниски цени.
В последната седмица България подписа две обособени съглашения за достъп до терминали за регазификация на полутечен природен газ с Турция и за предпазване с Гърция. Какъв резултат биха имали тези контракти, вярна стъпка ли са за обезпечаване на доставки на газ, само че и на енергийна самостоятелност?
Новината има два аспекта. Единият е негативен – че се случва толкоз късно. Ние имаме проблеми със слотовете за регазификация на газ още от края на април. Това е главен проблем на „ Булгаргаз “ – може да се откри на ниска цена газ, само че няма да бъде разтоварен. Всеки месец се вършат разнообразни еквилибристики по какъв начин до България да се докара газ, като най-често се купува газ от медиатори, които имат слотове на терминал. Така се заплаща по-висока цена, в сравнение с би могло на свободния и международния пазар. Проблемът стои. Добре е, че се върви към неговото разрешаване.
България има двама съседи, които имат терминали за полутечен газ – Турция и Гърция. Вече ще имаме достъп и до гръцки, и до турски терминали, което ще даде опция за по-добри цени в вероятност. Това е положителната вест.
Лошата е, че закъсняхме, само че положителната е, че въпреки всичко ще имаме достъп до тези терминали в бъдеще. Въпросът е по кое време това ще се отрази на локалния пазар, тъй като огромна част от договорите на „ Булгаргаз “ за доставка на газ за 2023 година към този момент са подписани. Заради това не е ясно дали споразуменията с Гърция и Турция ще имат огромен резултат още тази година. През идващите години това, че имаме достъп до терминали и опция да избираме кои терминали да употребяваме, ще даде по-голяма еластичност и благоприятни условия да купуваме на ниска цена газ.
Най-доборо, което ще се случи обаче, е, че до края на тази година би трябвало да е подготвен терминалът в Александруполис. България акционер в него, имаме непокътнати слотове единствено за нас – подсигурява ни са, няма потребност да се явяваме на търгове. Когато терминалът бъде издигнат, това нещата ще се отпушат дефинитивно – ще ни е по-евтино и несъмнено.
За да можем да се възползваме от терминала обаче, би трябвало да разтеглим и газовата връзка с Гърция. По план тя може да доближи 5 милиарда куб. метра годишно. Това би трябвало да се случи, с цел да може газът да постъпва непосредствено от терминала в газовата връзка и да идва в България. Когато това се случи, няма да имаме никакви инфраструктурни проблеми да си докарваме газ бързо и несъмнено.
Тогава ли и цените биха паднали доста и бихме имали сигурност и непоклатимост в енергетиката – когато разтеглим газовата връзка, в случай че, несъмнено, се вземе такова решение?
Има няколко неща, които би трябвало да се създадат. Едното е да имаме достъп до терминали на добра цена, да не подвластен от медиатори, да имаме газова връзка, която е наша и сигурна. Така няма потребност всеки месец да се явяваме на търг с други участници. Ако имаме дълготрайно запазен потенциал, това ни дава сигурност. В момента „ Булгаргаз “ безусловно прекарва газ месец за месец ту през остарялата връзка, ту през новата, ту няма потенциал и би трябвало да купува от други компании, което е скъпо.
Другото е да се работи за включване на дълготрайни контракти. Най-изгодният контракт, който имаме сега, е с Азербайджан – той е дълготраен и на доста ниска, преференциална цена. Трябва да създадем това и с други снабдители. Купуването на газ месец за месец е най-скъпият вид, изключително през зимата и месеците с огромно ползване. Трябва да се работи в посока да се договорим непосредствено с производители на газ за дълготраен, преференциален контракт, сходен на този с Азербайджан.
Дългосрочните контракти са с доста по-изгодна цена, в сравнение с краткосрочните. Това изисква да се приказва с снабдители – с американски компании, с катарски, с египетски.
Трябва да се работи и да се изберат няколко доставчика, които да предложат дълготраен контракт и ниска цена, не да се работи месец за месец, танкер за танкер. Това също ще смъкна цената.
Виждаме, че немски компании към този момент подписват по-дългосрочни контракти. Същото важи за азиатските компании – китайски, японски и така нататък, те от дълго време имат дълготрайни контракти. Това е методът, знаем го от нашия опит. Това обаче изисква договаряния, изследване на опциите, договаряне на изискванията. Не е толкоз елементарно да стане от през днешния ден на следващия ден, само че би трябвало да се работи в тази посока.
Може да се работи в това число с Азербайджан. Тече пазарният тест за разширение на газопровода от Азербайджан към Европа. България би могла да се включи, в случай че реши, че изискванията са преференциални. В средносрочен проект има доста благоприятни условия, би трябвало да се работи в тази посока. Със сигурност не е добра политика газът да се договаря месец за месец, танкер за танкер. Виждаме, че това непрекъснато ражда проблеми и огромни промени в цените – плюс-минус 200% в цените за няколко месеца. Това не е обикновено и не би трябвало да разчитаме на подобен метод.
Имаше дискусия по въпроса дали България може да купува спомагателни количества от Азербайджан – съгласно Вас няма спънки пред това?
Има опция за по-големи количества даже и сега. Когато се купува месец за месец или седмица за седмица, цените са доста високи, до момента в който, в случай че се подписа дълготраен контракт, тогава цените могат да бъдат по-ниски. Миналия месец Румъния контракти доставки на газ от Азербайджан – те ще минат през България, през нашата газова връзка. Очевидно има благоприятни условия, въпросът е да минем от краткосрочни към по-средносрочни и дълготрайни контракти.
Трябва да се подпишат и положителни условия – не просто да подпишем дълготраен контракт на пазарни цени, от това няма смисъл, а да получим сигурни и ниски цени.
Има я и догатката, че през Турция е допустимо да внасяме съветски природен газ – има ли учредения да се тормозим от такова развиване?
Служебното държавно управление още от август искаше да внася съветски газ – не заобиколно, а искаше непосредствено да си внесе. Въпросът е, че „ Газпром “ не пусна газа. Проблемът в Европа за 2022 година беше, че „ Газпром “ спря доставките на газ, а не, че няма купувачи за този газ.
„ Газпром “ се оказа обезсърчителен снабдител и то тъкмо преди зимата, като спря газа за цяла Западна Европа, а за България още пролетта. Вече никой не преглежда съветския снабдител като сигурен. Дори и да се купуват някакви количества, по-скоро биха били спомагателни, единствено за някои месеци, само че някой да разчита на „ Газпром “ за зимата, тъй като във всеки един миг тя може да врътне кранчето и да остави Европа без отопление за зимата.
Виждаме, че се строят терминали за полутечен газ из цяла Европа. Вие споменахте и гръцкия терминал, в който има българско присъединяване. Цените падат, само че каква е Вашата прогноза – какъв брой дълго ще продължи това напрежение в енергетиката, вървим ли към стабилизиране или би трябвало още време?
Откакто „ Газпром “ спря доставките на газ за Европа, цената непрекъснато пада. Рекордните цени бяха достигнати през август месец – над 400 евро за мегаватчас, до момента в който сега са към 60-70 евро. Още от 2020 година – доста преди войната, „ Газпром “ стартира да манипулира пазара изкуствено и да подвига цените. В момента, в който изчезна от пазара, обстановката стартира да се възстановява.
За да минем към естествена обстановка с ниски цени, би трябвало да имаме повече инфраструктура за импорт на газ. Затова всеки нов терминал, който се строи, смъква в допълнение цената. Забелязахме го още септември, когато беше отворен първият терминал в Нидерландия. Цената незабавно стартира да пада. После, през декември беше отворен терминала в Германия и безусловно на идващия ден цената се срина. Тоест, колкото повече доставки, и колкото повече инфраструктури за доставка на газ има, толкоз повече изчезват терзанията, че няма да ни стигне газа през зимата. Именно това подвига цената – не че има липса на газ, а терзанията, че вероятно би имало недостиг на газ.
Според мен Европа би трябвало да построи най-малко 10 терминала, с цел да изчезнат изцяло тези терзания. Досега сме на третия терминал. В началото на годината стартира построяването на терминал в Нидерландия и до края на годината би трябвало да надминем 10 нови терминала. Това към този момент ще отстрани терзанията за недостиг и изкуствено високи цени.
Следващият стадий е разширение на доставките на газ. Тази година следва стартирането на един терминал в Съединени американски щати, който беше в ремонт. Догодина следва още един, а 2025 година ще стартира предложение и от новия голям терминал, който се строи в Катар. Така че в бъдеще ще има доста газ в международен мащаб и в случай че Европа има терминали за внасяне на този газ, би трябвало много бързо обстановката да се балансира. Говорим за 1-2 години, в които последователно ще се върнем към естествена обстановка. Въпросът е в този интервал от 1-2 години да се подпишат някакви по-дългосрочни контракти. Този развой към този момент върви и за България, и за другите европейски страни, с цел да има не просто газ, само че и сигурност на доставките и обезпечени ниски цени.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ