В Северозапада: Просперират селата с роми, тези с българи пропадат
На смешка го назовават "северозападнал ": от години българският Северозапад има славата на най-бедния район в Европа. Така ли е в действителност? Германски специалисти стигнаха до изненадващи заключения. Те насочат и някои рекомендации, написа Дойче веле.
Лондон Сити, най-заможният район в Европейски Съюз, има близо 140 пъти по-голям БВП на глава от популацията, в сравнение с Перник, Видин или Сливен в България, сочат данните на Евростат за 2014 година. Регионът на Северозападна България е в дъното на тази ранглиста по беднотия. А по какъв начин наподобява той в очите на външния наблюдаващ?
Селата с роми просперират
"Посетихме доста села в района, които се намират едно до друго. Установихме, че има големи разлики - в едното кипи същински живот, а другото е изцяло изоставено и всичко е замряло. Това надали се дължи единствено на инфраструктурни разлики, тъй като двете села са в директно съседство - край едно и също шосе. Възможно е обаче, най-малко такава е нашата догадка, да се окаже, че етническата конструкция на селата играе роля в това отношение ", споделя немския професор по стопанска система от Университета за приложни науки "Анхалт " доктор Хенрик Егберт.
Той познава България от дълги години, а ползата му към района бил в допълнение предизвикан от известието на Евростат от предходната година, съгласно което приходите на глава от популацията там са едвам 30% от междинното равнище на приходите в Европейски Съюз.
Решил, че си заслужава това да се изследва по-отблизо и дружно с двама антрополози и един макроикономист от университета в Хановер се отправили на огромно изследване. В последна сметка открили, че картината е много по-диференцирана.
"Останахме с усещането, че селата, които са обитаеми най-вече с роми, просперират, а селата, в които живеят най-вече българи, се развиват в противоположната посока. Има напълно ясни белези за това, че към селата, населявани от роми, има изключително мощен приток на пари от чужбина - да вземем за пример от родственици, работещи в Германия, или от разнообразни помощи, получавани извън ", споделя проф. Егберт.
С други думи - в района като цяло попадат приходи, които не попадат в формалните статистики, въпреки че доста покачва благосъстоянието на обособени общини.
"Че районът като цяло е безпаричен и зарязан - това е известно на специалистите от дълго време. Но Северозападът има и различен огромен проблем - неравенството и преразпределението на богатства от по-бедните към по-богатите. Едно развиване, което е доста нездравословно за района и за цяла България ", споделя ръководителката на българското посланичество на немската фондация "Фридрих Еберт " Хелене Кортлендер.
Разрухата на селското стопанство
"Вследствие на цялостната съсипия, в която изпадна селското стопанство след краха на социализма, първоначално беше значимо да се обезпечи някакво култивиране на земята ", показва тя.
"В последна сметка това подтиква огромна централизация на земя. Действително в този момент има процъфтяващи компании, които обработват големи по повърхност земи и създават доста. Това единствено по себе си не е неприятно, само че въпросът е дали дотациите не попадат съвсем единствено в концерни, които създават главно земеделски първични материали за експорт? Подобно развиване смазва дребните компании и подтиква неравенството в допълнение ", споделя Хелене Кортлендер.
Но има ли други възможности - дребни и междинни стопанства, които да заместят огромните земеделски концерни и да са в положение дейно да обработват земята? Проф. Хенрик Егберт е песимистичен в това отношение. "Грешките към този момент са направени и доста мъчно могат да бъдат поправени ", споделя той.
"Затова считам, че огромните структури и гигантските компании в селското стопанство ще се окажат трайни. По-добре всеобщо земеделие, в сравнение с никакво ".
А селското стопанство съгласно немския специалист е един от значимите принадлежности, посредством които може да се повлияе на развиването на района, защото той е мощно поземлен.
"Проблемът за разпределението на аграрните дотации в България е по-остър, в сравнение с в други страни, тъй като в страната има доста хора, които се препитават от селско стопанство, в това число и заради неналичието на професионални други възможности ", добавя ръководителката на бюрото на фондация "Фридрих Еберт " в България. Тя акцентира и един спомагателен проблем: корупцията.
"Субсидиите на Европейски Съюз не постоянно се употребяват по предопределение. Има и разхищение на средства, има шуробаджанащина, доста от парите изтичат към познати и родственици на хората, работещи в съответните административни органи, свързани със селското стопанство. Този корупционен проблем в допълнение изостря общата проблематика ", показва Хелене Кортлендер.
Липса на дребен и междинен бизнес
При работата си в Северозападна България немските специалисти забелязали, че там има прекомерно малко дребни бизнесмени и компании с 5 до 20 служащи. "Има или доста огромни компании, или извънредно дребни, само че междинното съсловие на процедура липсва ", споделя проф. Егберт.
Ако се работи за основаването на работоспособен междинен бизнес, в това число и в аграрната сфера, районът би могъл да усети позитивен резултат, счита той.
Другата му рекомендация е обвързвана с обществения бранш - в районите на България на процедура няма компании, които да работят с най-новите и съвременни технологии. Всички сходни структури са струпани единствено в няколко центъра като София или Варна, а това също оказва неподходящо влияние над районите в България, прибавя проф. Егберт.
Германският специалист счита, че би било допустимо в българския Северозапад да се построи да вземем за пример една свръхмодерна болница, която да употребява най-новите технологии в науката, тъй като не е нужно всичко да се концентрира единствено в столицата на страната. София е огромният привлекателен център, а това обезлюдява и провинцията, установи проф. Егберт.
Той допуска, че може да се стигне до забележителна централизация на роми изключително в по-малките обитаеми места, защото наклонността измежду етнически българи е да емигрират.
Всички тези въпроси ще бъдат разисквани сред 15 и 17 април в Монтана в границите на конференция, отдадена на българския Северозапад и неговите проблеми. Организатор на конференцията е фондация "Фридрих Еберт ", а в нея ще вземат участие депутати, локални политици, учени, еколози и бизнесмени. Проучванията на немските специалисти в района ще продължат още няколко години. Целта е да се създаде документ с рекомендации към другите политически равнища в България, а вероятно и в Европейски Съюз, свързани с развиването на европейските райони и по-специално с един от най-бедните измежду тях - българския Северозапад.
Лондон Сити, най-заможният район в Европейски Съюз, има близо 140 пъти по-голям БВП на глава от популацията, в сравнение с Перник, Видин или Сливен в България, сочат данните на Евростат за 2014 година. Регионът на Северозападна България е в дъното на тази ранглиста по беднотия. А по какъв начин наподобява той в очите на външния наблюдаващ?
Селата с роми просперират
"Посетихме доста села в района, които се намират едно до друго. Установихме, че има големи разлики - в едното кипи същински живот, а другото е изцяло изоставено и всичко е замряло. Това надали се дължи единствено на инфраструктурни разлики, тъй като двете села са в директно съседство - край едно и също шосе. Възможно е обаче, най-малко такава е нашата догадка, да се окаже, че етническата конструкция на селата играе роля в това отношение ", споделя немския професор по стопанска система от Университета за приложни науки "Анхалт " доктор Хенрик Егберт.
Той познава България от дълги години, а ползата му към района бил в допълнение предизвикан от известието на Евростат от предходната година, съгласно което приходите на глава от популацията там са едвам 30% от междинното равнище на приходите в Европейски Съюз.
Решил, че си заслужава това да се изследва по-отблизо и дружно с двама антрополози и един макроикономист от университета в Хановер се отправили на огромно изследване. В последна сметка открили, че картината е много по-диференцирана.
"Останахме с усещането, че селата, които са обитаеми най-вече с роми, просперират, а селата, в които живеят най-вече българи, се развиват в противоположната посока. Има напълно ясни белези за това, че към селата, населявани от роми, има изключително мощен приток на пари от чужбина - да вземем за пример от родственици, работещи в Германия, или от разнообразни помощи, получавани извън ", споделя проф. Егберт.
С други думи - в района като цяло попадат приходи, които не попадат в формалните статистики, въпреки че доста покачва благосъстоянието на обособени общини.
"Че районът като цяло е безпаричен и зарязан - това е известно на специалистите от дълго време. Но Северозападът има и различен огромен проблем - неравенството и преразпределението на богатства от по-бедните към по-богатите. Едно развиване, което е доста нездравословно за района и за цяла България ", споделя ръководителката на българското посланичество на немската фондация "Фридрих Еберт " Хелене Кортлендер.
Разрухата на селското стопанство
"Вследствие на цялостната съсипия, в която изпадна селското стопанство след краха на социализма, първоначално беше значимо да се обезпечи някакво култивиране на земята ", показва тя.
"В последна сметка това подтиква огромна централизация на земя. Действително в този момент има процъфтяващи компании, които обработват големи по повърхност земи и създават доста. Това единствено по себе си не е неприятно, само че въпросът е дали дотациите не попадат съвсем единствено в концерни, които създават главно земеделски първични материали за експорт? Подобно развиване смазва дребните компании и подтиква неравенството в допълнение ", споделя Хелене Кортлендер.
Но има ли други възможности - дребни и междинни стопанства, които да заместят огромните земеделски концерни и да са в положение дейно да обработват земята? Проф. Хенрик Егберт е песимистичен в това отношение. "Грешките към този момент са направени и доста мъчно могат да бъдат поправени ", споделя той.
"Затова считам, че огромните структури и гигантските компании в селското стопанство ще се окажат трайни. По-добре всеобщо земеделие, в сравнение с никакво ".
А селското стопанство съгласно немския специалист е един от значимите принадлежности, посредством които може да се повлияе на развиването на района, защото той е мощно поземлен.
"Проблемът за разпределението на аграрните дотации в България е по-остър, в сравнение с в други страни, тъй като в страната има доста хора, които се препитават от селско стопанство, в това число и заради неналичието на професионални други възможности ", добавя ръководителката на бюрото на фондация "Фридрих Еберт " в България. Тя акцентира и един спомагателен проблем: корупцията.
"Субсидиите на Европейски Съюз не постоянно се употребяват по предопределение. Има и разхищение на средства, има шуробаджанащина, доста от парите изтичат към познати и родственици на хората, работещи в съответните административни органи, свързани със селското стопанство. Този корупционен проблем в допълнение изостря общата проблематика ", показва Хелене Кортлендер.
Липса на дребен и междинен бизнес
При работата си в Северозападна България немските специалисти забелязали, че там има прекомерно малко дребни бизнесмени и компании с 5 до 20 служащи. "Има или доста огромни компании, или извънредно дребни, само че междинното съсловие на процедура липсва ", споделя проф. Егберт.
Ако се работи за основаването на работоспособен междинен бизнес, в това число и в аграрната сфера, районът би могъл да усети позитивен резултат, счита той.
Другата му рекомендация е обвързвана с обществения бранш - в районите на България на процедура няма компании, които да работят с най-новите и съвременни технологии. Всички сходни структури са струпани единствено в няколко центъра като София или Варна, а това също оказва неподходящо влияние над районите в България, прибавя проф. Егберт.
Германският специалист счита, че би било допустимо в българския Северозапад да се построи да вземем за пример една свръхмодерна болница, която да употребява най-новите технологии в науката, тъй като не е нужно всичко да се концентрира единствено в столицата на страната. София е огромният привлекателен център, а това обезлюдява и провинцията, установи проф. Егберт.
Той допуска, че може да се стигне до забележителна централизация на роми изключително в по-малките обитаеми места, защото наклонността измежду етнически българи е да емигрират.
Всички тези въпроси ще бъдат разисквани сред 15 и 17 април в Монтана в границите на конференция, отдадена на българския Северозапад и неговите проблеми. Организатор на конференцията е фондация "Фридрих Еберт ", а в нея ще вземат участие депутати, локални политици, учени, еколози и бизнесмени. Проучванията на немските специалисти в района ще продължат още няколко години. Целта е да се създаде документ с рекомендации към другите политически равнища в България, а вероятно и в Европейски Съюз, свързани с развиването на европейските райони и по-специално с един от най-бедните измежду тях - българския Северозапад.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ