СОС решава дали да преименува улици на видни българи
На идното съвещание на Столичния общински съвет в четвъртък, общинските съветници ще гласоподават няколко отчета, с които се планува преименуване на няколко улици с имена на бележити българи.
Първият отчет планува преименуване на улица " 412 " в регион " Младост с името проф. Петко Венедиков.
Петко Йорданов Венедиков е измежду най-разпознаваемите имена от плеядата бележити български адвокати със своя стегнат, явен и аргументиран метод на размишление и изложение. Роден е в гр. София на 22 декември 1905 година в фамилията на Йордан Венедиков (1871-1954) - боен историк, деятел на мекодоно-одринското придвижване и воин от войните за национално обединяване. Декан е на Юридическия факултет на Софийския университет в интервалите 1940- 1941 година и 1943-1944 година Чете курсове по Римско право: история и система (1933-1950 г.); Българско гражданско право: Обща част. Вещно право. Облигационно право. Семейно и наследствено право (1934-1950 г.); Увод в правната просвета. Българско горско право (за студенти лесовъди). Уредник към Юридическия факултет на Семинар по римско право, съществувал независимо в границите на Институт по гражданско-правни науки с организатор проф. Димитър Силяновски (уч. 1945-1946). Адвокат е в Софийската гилдия в интервала 1930-1962 година Член е на Съюза на юристите в България от 1966 година Член-секретар на кодификационния съвет при Министерство на правораздаването (1935). Носител е на Кирилометодиевиската премия на Академията на науките (1937 г.) Автор е на 9 книги.
Вторият отчет планува преименуване на улица „ 5037-ма " в регион Искър с името проф. Иван Апостолов. Проф. Иван Апостолов е един от български учени - адвокати, със важен принос в юридическата просвета. Роден е в гр. София на 2 април 1910 година През 1932 година приключва Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". През 1936 година специализира в Германия (Йена) и в Италия (Рим); декан (1942-1943) и заместник-декан (1943-1944) на Юридическия факултет.
Още един отчет, който общинските съветници ще прегледат обвързван с именуване на безименна улица в р-н „ Студентски “` на името на първия български радио водещ Петър Витанов. Петър Витанов е роден през 1907 година Завършва реторика и ликторско майсторство в Италия. Витанов е първият български радиоговорител назначен на щатна работа в Радио София, във време, когато медията е възприемана като „ същинско знамение “. Личността на Петър Витанов е непроменяемо обвързвана с развиването на радиото у нас и върви паралелно с имената на Панайот Христов, по-известен като Сирак Скитник (първият шеф на Радио София) и първите представители - Мария Попова, Венча Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова и Невена Куманова. Витанов е създател на книгата „ Радио София в фотоси и репортажи “, 1940 година - скъп исторически извор за ранните години на радиото у нас. Записва репортажите си на плочи. Става същинска звезда, когато предава онлайн царските стрелкови маневри през 1937 и 1938г., които показват динамичното развиване на българската войска. Като кореспондент отразява скръбта на българския народ по времето на погребението на Н. В. Цар Борис III, което съгласно мнозина, ще му коства доста след това. Уволнен е от радиото на 30.09.1944 година, а след това разгласен за зложелател на народа. Синовете му - Милко и Божидар Витанови са изпратени в лагери. /БГНЕС
Първият отчет планува преименуване на улица " 412 " в регион " Младост с името проф. Петко Венедиков.
Петко Йорданов Венедиков е измежду най-разпознаваемите имена от плеядата бележити български адвокати със своя стегнат, явен и аргументиран метод на размишление и изложение. Роден е в гр. София на 22 декември 1905 година в фамилията на Йордан Венедиков (1871-1954) - боен историк, деятел на мекодоно-одринското придвижване и воин от войните за национално обединяване. Декан е на Юридическия факултет на Софийския университет в интервалите 1940- 1941 година и 1943-1944 година Чете курсове по Римско право: история и система (1933-1950 г.); Българско гражданско право: Обща част. Вещно право. Облигационно право. Семейно и наследствено право (1934-1950 г.); Увод в правната просвета. Българско горско право (за студенти лесовъди). Уредник към Юридическия факултет на Семинар по римско право, съществувал независимо в границите на Институт по гражданско-правни науки с организатор проф. Димитър Силяновски (уч. 1945-1946). Адвокат е в Софийската гилдия в интервала 1930-1962 година Член е на Съюза на юристите в България от 1966 година Член-секретар на кодификационния съвет при Министерство на правораздаването (1935). Носител е на Кирилометодиевиската премия на Академията на науките (1937 г.) Автор е на 9 книги.
Вторият отчет планува преименуване на улица „ 5037-ма " в регион Искър с името проф. Иван Апостолов. Проф. Иван Апостолов е един от български учени - адвокати, със важен принос в юридическата просвета. Роден е в гр. София на 2 април 1910 година През 1932 година приключва Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ". През 1936 година специализира в Германия (Йена) и в Италия (Рим); декан (1942-1943) и заместник-декан (1943-1944) на Юридическия факултет.
Още един отчет, който общинските съветници ще прегледат обвързван с именуване на безименна улица в р-н „ Студентски “` на името на първия български радио водещ Петър Витанов. Петър Витанов е роден през 1907 година Завършва реторика и ликторско майсторство в Италия. Витанов е първият български радиоговорител назначен на щатна работа в Радио София, във време, когато медията е възприемана като „ същинско знамение “. Личността на Петър Витанов е непроменяемо обвързвана с развиването на радиото у нас и върви паралелно с имената на Панайот Христов, по-известен като Сирак Скитник (първият шеф на Радио София) и първите представители - Мария Попова, Венча Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова и Невена Куманова. Витанов е създател на книгата „ Радио София в фотоси и репортажи “, 1940 година - скъп исторически извор за ранните години на радиото у нас. Записва репортажите си на плочи. Става същинска звезда, когато предава онлайн царските стрелкови маневри през 1937 и 1938г., които показват динамичното развиване на българската войска. Като кореспондент отразява скръбта на българския народ по времето на погребението на Н. В. Цар Борис III, което съгласно мнозина, ще му коства доста след това. Уволнен е от радиото на 30.09.1944 година, а след това разгласен за зложелател на народа. Синовете му - Милко и Божидар Витанови са изпратени в лагери. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ